Вчера, на 14 септември, Pentax обявиха новия модел от серията си огледално-рефлексни фотоапарати. Дългоочакваният наследник на *istD е с име K10D и макар за някои хора да е изглежда по-различен от предшественика си, очевидно е насочен към същата група потребители - напреднали любители и професионалисти. Това, разбира се, са само формални определения - особено със силно агресивната политика на ниски цени, която показва Пентакс, границата между любител (напреднал или не чак толкова) и професионалист е съвсем размита и остава по-определена само за журналистите. Продуктовата линия “K” е започната от Пентакс през 1975г. с моделите K2, KM, KX и K2 DMD, но големият й успех идва с обявения през 1976г. модел K1000 (първоначално наричан Asahi Pentax K1000). K1000 е пробив, защото е пределно опростен фотоапарат, който все пак е с прекрасни технически възможности за времето си - здрава метална огледалка със сменяеми обективи, която може да работи изцяло без автоматиките си и с изтощени батерии на светломера. И да продължава да е идеална ценово машинка за любителите, които по принцип са с доста по-ограничен бюджет от професионалистите. С евтиния K1000 всеки любител е можел да отделя повече пари за обективи - а на K1000 могат да се закачат огромен брой както на байонет K, така и на “универсалната” резба M42. Всъщност байонетната система за закрепване на обективи “K” е представена именно с тази серия апарати. K1000 е бил напълно съвместим с тази нова серия обективи на Пентакс. Именно K1000 успява да наложи новата байонетна система, защото много хора по света са си позволили цената му. Не е странно, че дълго време това е един от моделите, които се смятат за класически и неостаряващи пентакси. Дори и днес е ценен апарат - съвместим с всички обективи на Пентакс, макар и с ограниченията на ръчния фокус, евтин, здрав и без развалящи се мотори и автоматики.
След като Пентакс опитва доста успешно навлизането си в цифровата фотография с моделите от серията *istD, логично беше да се направи следващият ход - след техническото “влизане в гората”, успешният подход е да се направи удар с конкурентни цени. Такива цени на фотоапаратите, които да привлекат все повече и повече любители към цифровата серия огледалки на Пентакс. След *istD, който беше насочен към професионалистите и по-богатите любители, фирмата направи четири модела, изцяло насочени към любителите. От най-достъпния *istDL, който днес може да се намери употребяван в България на цени около 800-900 лева с обектив през наследника му *istDL2 до по-скъпичките S-модели - *istDS и *istDS2. Основната разлика в тези бюджетни модели е, че “L” са с пентаогледало, а “S” - с пентапризма. За да достигне образът от обектива до визьора се използва или система от огледала, или стъклена призма - и в двата случая светлината се отклонява нагоре към визьора и образът се намалява, за да се вмести в него. Визьорите с призма са по правило по-светли, но пък леко оскъпяват производството. Но макар и с огледала, L-моделите са с достатъчно голям и светъл визьор, позволяващ удобна настройка на ръчния фокус на класически стари обективи, например. Pentax *istDL все още присъства в сайта на Пентакс като текущ модел, но с времето цената му на втора ръка у нас ще пада, а моделът е физически здрав, със стоманен скелет и метален байонет и в близките години ще става все по-достъпна покупка за млади любители с ограничен бюджет.
Всичко това следва схемата на “K”-серията от времето на K1000. Технически нов опит, последван от сваляне на цените на новите модели и по-голяма достъпност до тях на фотографите-любители. Които никъде по света нямат достатъчно пари настрана за последен модел Канон или Никон с подобни характеристики.
След този ход фирмата явно е решила да рискува още повече - в серията K*D започнаха да вграждат стабилизиране на сензора и още с първия модел с такова свалиха и цените - първият стабилизиран модел K100D се появи на пазара на цени, близки до тези на бюджетните модели от серията *istD. Но най-странното за конкуренцията и най-приятното за потребителите дойде с обявения на рождения ми ден последен до момента модел K10D. Този нов модел е с подобрена система на стабилизацията, която работи и за изчистване на праха, неизменно попадащ върху сензора при смяна на обективите или при работа с вариообективи, които “засмукват” прах отвън. След “отърсване” на матрицата, прашинките падат върху попивателен материал отдолу и не се връщат. Друга новост е обявената от производителя влаго- и прахоустойчивост на апарата. Из цялата конструкция са разпределени 72 уплътнения, включително за бутоните и капачетата. Може да не е апарат, предвиден за подводна фотография, но например в дъжд или сред прашни вихрушки собствениците му ще могат да го ползват. Друга новост е поддръжката на все още разработваните обективи с вградени мотори на автофокуса, което би трябвало да подобри много бързината на автофокуса - нещо, от липсата на което в *istD се оплакват професионалните фотографи, снимащи репортажи и спортни събития. Най-приятното в случая е, че най-вероятно новите обективи с вграден мотор ще бъдат съвместими с по-старите тела. Така, както K10D е съвместим със старите обективи.
На фона на начина, по който такива въведения се внедряват в други фирми, такава политика е в услуга на потребителя. Когато Канон сменят байонетната си система и въвеждат обективите с вграден мотор от серията EF, който е искал да си ги купи, е трябвало да инвестира в изцяло нова система, да продаде или подари старите си тела и да вземе нов апарат Канон. При Никон също в по-ниския клас редовно се правят промени с несъвместимост. Макар двете фирми да имат прекрасни продукти и особено върховите им модели да са предпочитани, все пак в по-ниския клас на неизбежно ограничените финансово любители перспективата пред собствениците на техника от Пентакс винаги е била по-добра.
Единствените неща, които се споменават из мрежата като недостатък на новия K10D са несъвместимостта на апарата с батерии AA(R6), наличието само на P-TTL на вградената светкавица вместо на TTL и това, че апаратът не е с пълен размер на сензора (full frame). Изоставянето на стандартните и масово достъпни батерии AA най-вероятно се дължи на по-високите нужди на апарата (особено с бъдещите SSM-обективи сигурно разходът на енергия ще се повиши), които биха се задоволили от 6 броя AA-батерии. А в тялото няма място за толкова много, най-вероятно затова и не се използват.
А фактът, че K10D не е с пълен размер на сензора може да ни подскаже само, че в близките години може да се появи модел, който да поправи евентуалните недостатъци на K10D и да е full-frame. Логично е че името, което “витае” из форумите и блоговете в мрежата, е “K1D”. Но за такъв модел не се знае нищо сигурно все още. И всъщност ако има “недоволни” от липсата на някаква функционалност във фотоапарата Pentax K10D, то е защото много дълго време се пускаха слухове за това какъв ще бъде този апарат, много дълго различни хора в мрежата се “навиваха” за една или друга функционалност и след като се изписаха най-разнородни очаквания, когато конкретните спецификации вече са публикувани все има нещо, за което да се ”съжалява”.
Но това е незначително на фона на факта, че снимките се правят от хората, а не от фотоапаратите. Човек може да се научи да вижда кадрите както с върхов модел цифрова огледалка, така и със стар Зенит, Pentax K1000, че защо не и със Смена 8М. И да продължи да се учи - защото това е интересното във фотографията, не се научава, а се изживява и се “учи” постоянно.
