Arcane Lore

Днес си говорихме със zbrox по джабер за сайтовете за снимки. Не, не българските измислени - нито двата псевдо-художествени, нито другите, дето работят като фото-хостинги с реклами. За сайтове от ранга на Zooomr, Flickr и 23hq ставаше дума. Миналата година заедно преведохме 23, за което бяхме “повишени” в про-акаунт. Ваучърите изтекоха и настана време да се решава дали да остава човек с базовия 23hq, дали да надстройва акаунта си или просто да се махне в друг сайт.

23hq бяха дръпнали доста бързо напред, миналата година по това време въвеждаха честичко по някоя и друга новост, а и е приятно да си мъничка част от новосформираща се общност. Сега 23 има проблеми, надявам се да са временни. Нови възможности не са представяни през последните месеци, работният сайт, на който са и черновите на преводите или спира, или работи много бавно. Доста от станалите нормални за Flickr неща липсват - макар това да не е чак беда, защото Flickr е претоварен с линкчета и бутончета и понякога това може да пречи.

Все пак в 23hq има бързо завихряща се българска общност. С наистина хубави снимки и идейни фотогрупи. Това поне ще ме задържа в сайта. :)

Покрай тези сравнения между 23hq и Flickr се сетих за друг сайт, който миналата година беше във всеки втори фотографски блог - Zooomr. Проект на 18 годишния Кристофър Тейт, това беше спряганият за заместник на Flickr сайт от ново поколение - с нови технологии и с ново отношение към потребителя.

Наистина Zooomr тръгна бомбастично, особено с версия 2. Но за вкуса ми беше прекалено бавен сайт - може би заради всякаквите интеграции с карти, места, хора, други сайтове…

Това, което днес ме впечатли, след като няколко месеца не бях посещавал профила си в Zooomr е очакваната нова версия 3 (Zooomr Mark III). В момента сайтът е спрян заради миграцията към новата версия. Нещо което също ме впечатли - всъщност спрян е само интерфейсът на профилите, иначе самите снимки са достъпни. Тоест ако сте избложили нещо със снимки от Зуумър, тези снимки ще са си достъпни и статиите ви няма да пострадат. Едно на нула.

К-Тейт пише, че в новата версия има общо 250 нови функционалности и подобрения. Е, сигурно не са всички чисто нови супер-дупер лъскави бутончета, но все пак явно момчето, което е и собственик и основател на компанията зад Зуумър си върши работата. Две на нула.

Заявена е и крачка към продуктовата фотография. В новата версия ще може снимките да се продават, като потребителят ще получава 90% от печалбите. Нямам идея под каква форма ще е продаването, дали ще е с пълните права или за конкретна употреба (royalty-free), дали ще има раздел в сайта за лесно откриване на снимки, кои системи за разплащане ще се поддържат. Но на фона на отдавна работещите сайтове за продажби на продуктови снимки това си е като удар с глава в стената. Явно главата трябва да е желязна. Три на нула.

Без ограничения. Да, странно звучи, но Zooomr Mark III е заявен като сайт без ограничения на потребителските профили. Нито върху броя, нито върху размера на снимките. За всички потребители. K-Tate пише в блога на сайта “we believe in you guys”. Е, сигурно поне в началото ще има изгърмели дискове, счупени raid-масиви и надхвърлени сметки за трафик. Но все пак… Четири на нула.

Преди време, може би миналата година - когато гръмна шумът около Zooomr, имаше един малък скандал между Зуумър и Фликър. Кристофър се обадил на Flickr с молба да му дадат достъп за новия сайт до комерсиалното API на Flickr. Идеята зад всичко това е, че Фликър “печелят точки” с казването си, че отделните им потребители запазват пълните си права и възможност за промяна върху снимките си. Логично това означава, че ако някой иска да си копира снимките от Фликър в друг сайт, например Зуумър, не би трябвало да има проблем - защото Фликър са обещали тържествено на потребителя, че той е най-важен и че снимките му са си негови.

Какво отговаря основателят на Фликър Стюард Бътърфийлд - отказва категорично. “We choose not to support use of the API for sites that are a straight alternative to Flickr.” Ще кажете - правилно, пазарно, мениджърско, принципно. Не точно - по-скоро е като гугълското извъртане. “Ние сме добри”, ама всичко “става както ние решим”. Къде е потребителят, къде са неговите права над снимките? Ако има хиляди снимки в профила си, това значи ли че трябва да ги източва и да ги качва на другия сайт на ръка? Това API е точно за автоматизиране на такива действия. Да е забранено за ползване от конкурентни сайтове на практика означава да е забранено по принцип. За кои е разрешено - за сайтове за продажба на кебапчета ли? Нелогично…

Та за новата версия на Zooomr е обявен и публичен API. Независимо дали е за разработка на приложения за работа със сайта, за работа с друг подобен сайт или за прехвърляне. Това повече прилича на принципно и правилно май. Някой брои ли… пет на нула? :)

Днес ми се наложи да се позанимая със системата на сайта. Все си казвам, че имам дизайн за изчистване и украсяване, а пък то какво стана. Новият ми хостинг и той се издъни - ICN.bg са по-добри за мен в момента единствено защото са евтини. Точно сега не искам да си позволявам излишни разходи, затова се преместих в началото на годината. Мога да кажа, че лично аз не съм доволен от услугата, но все пак като се сравнят цените, за парите си е достатъчно добро нещо. Нищо повече, нищо особено, на моменти ужасно дразнещо, неудобно и тясно, но пък евтино. Опитвам се да “задържам” сайта си на този хостинг.

Като казвам “тясно” нямам предвид дисковото пространство или трафика - вече е нормално да не се стяга такава примка около врата на клиента. Говоря за това, че ограниченията за ползваните системни ресурси са прекалено ниски. От няколко дни забелязвам, например, че привечер се спира достъпът до SQL-услугата заради превишаване броя на едновременните връзки. Много е досадно изведнъж сайтът ти да изчезне съвсем заради превишаване границите на тъпите “споделени хостинги”.

Предполагам, че многото връзки са дошли от спам. Но е възможно и доста читатели да е имало точно тогава. И двете неща са нормални. It comes with the territory.

Уцелих момент, когато пуснаха сайта и влязох да го превключа в режим на поддръжка. Докато попрегледами настроя някои неща. В сайта остават всички активни раздели - дневник, фотодневник, галерии със снимки, уики-страници, библиографски данни. Между другото, можете да добавяте в библиографията, като си регистрирате профил. Също с профил можете да пишете в уики-раздела, но за това ми напишете какво ще превеждате и т.н. - може през формата за контакт.

Това, което засега временно е спряно, са trackbacks. През цялото време съм получил само три свързвания. Възможно е да не са работили правилно, а може и просто никой да не ме е свързвал - и в двата случая вярвам, че няма да ни липсват много.

Новото нещо пък е текстово captcha за коментарите. Не съм привърженик изобщо на картинките с текст - не са удобни за незрящите, а и много загрозяват изгледа и затрудняват работата със сайта. Текстовото поле ще поспре поне част от спам-а още преди входа. Akismet и локален филтър се грижат за пресяване след въвеждането, но имаше нужда от нещо за намаляване на шума в началото.

Средствата на израза

Понякога ми липсва нещо в стила на писане. Не говоря за темите - всеки бложи за различни неща. Имам предвид хм… “изразните средства”. Понякога съм в настроение за “кратки”-те на Пейо, или пък искам да пускам само снимки, в moblog-стил като Еленко. Някога ми се ще да си закрия коментарите като Каладан, друг път се радвам на всеки следващ коментар. Понякога ми се ще и да пиша за малко по-популярни теми, но тази мания минава лесно. Знам, че мога - важното е да преценя кога и кое си заслужава описването. Виж, начинът на писане е друго нещо.

Некачествени блог-хостинги

Мине се не мине и ми кипва от манията по evil хостинги - я blogspot, я livejournal, понякога и базираните на WP са досадни, ама пак са по-добри. Blogspot и LiveJournal ги тресе манията да са “сам сами на света” - същата мания, с която Windows на вълни заразява света. Вярно, LJ е със свободен изходен код. Но като услуга ме карат да изтръпвам и двете. Особено Blogspot/Blogger - всеки път те карат да се чувстваш все едно си на прага на божествено откровение. Поредното доказателство, че колкото и да си зле, нищо не може да те оправи - дори и Google да те купи.

Нищо против текстовете на потребителите - има ценни блогове навсякъде.

Планети и лицензи

Може да не е истински легален проблем агрегирането на съдържание без освободени права за копиране. Може. Но за мен по-важно е не наличието на планети - всеки може да си събере адреси и да си чете статиите в свой си агрегатор. Има цял куп настолни и уеб-базирани. Ако изобщо ще си говорим за авторски права, важното в Интернет е те да не копират схемата от издателския бизнес и конвенционалните медии. Това значи свободни лицензи и отказ от издателски (“авторски”) права в Интернет. (Наскоро Abator въведе в планетата Friends-bg картинки с лицензите както е в “Свободна планета”.)

Не разбирам как някои иначе схватливи хора не разбират нещо толкова просто. Успях да убедя научния си ръководител и комисията в това, а академичното има славата на консервативна среда.

Другото нещо, от което изтръпвам (след гаф от Blogspot) е да видя “всички права запазени” лепнато в сайт. За сайт с фирмено съдържание иди-дойди (макар и там да е тъпо де) - ама в блог какво прави такъв надпис не разбирам.

В тая връзка - едни от най-безумните блог-хостинги са тези, дето объркват на едно място свое си, фирмено съдържание и съдържание от блогера. Разните там нищожни родни хостинги, като blog.bg, glog на dir.bg и подобни. Правиш си значи там блог, в публичната му част отстрани ти цъфват съдържания от други блогове и от самия хостинг и най-отдолу се мъдри умното “всички права запазени” или нещо в духа на “ние не носим отговорност за това съдържание”. Че кои сте вие? Това е личен блог, що си слагате надписите навсякъде?

Явно много са ме възмутили, почти никога не зареждам блогове оттам.

Не стана нито кратко, нито разхвърляно. Останах на първата тема, за блоговете. Да не говорим, че няма нито една снимка. Но пък коментарите си ми стоят - май излъгах за това със спирането им :) Дали да не взема да си дам почивка малко и да пиша разкази…

Имам силни подозрения, че в петък вечер съм загубил доста поща. Става дума за няколко часа, всъщност не - за цяла вечер и нощ, защото вечерта бях навън с приятели и като се прибрах, изобщо не ми беше до изтегляне на поща. Чак в събота преди обяд влязох, за да проверя две уговорки - едната по работа, другата лична. Имаше някаква поща, но не беше видимо повече от тази, която бях чел в петък на работа. Забелязах, че по едно време пощенският сървър на host.bg ми връщаше все грешка, а паролата не си бях сменял. И след това като изтеглих все пак всичко и прегледах, се усъмних, че може да съм източил и изтрил погрешка писмата на работа. Но не е било така - в понеделник проверих, настройките на Sylpheed-Claws са ми да не трие писмата от сървъра.

Гадна работа. Гадно е и че хостингът не поддържа IMAP, но пък то колко от хостингите поддържат? Host.bg са цвете, цвете в сравнение с некадърниците от dom.bg, но все пак някои неща не ми харесват - липсата на IMAP е едно от тях. Липсата на cron в обкръжението е друго.

Неприятното за мен не е, че съм изгубил някои от писмата от пощенски списъци. Аз и без това съм ги настроил да “изтичат” и след няколко дни такива циркулярни писма автоматично се заличават от папката на пощата ми. Пропуснал съм поредното затишие в debian-legal и поредното безмислено джафкане на тема “кой е по-по-най”-(свободен) в списъка на gNewSense. Пропуснал съм и едни неприятни писма в роден списък, в които ме обвиняват, че не се грижа за адекватността между смисъла и името на “Българска свободна планета” - добре, че прочетох тези писма чак в уеб-архива на списъка, защото щях да отговоря, а с такива обвинения е безмислено да се спори. Така че и това не е лошо. Лошото не е и това, че не съм сигурен дали точно в тази петъчна вечер не са ме потърсили за работа, а пък чакам от две места да ме потърсят, докато “задържам” трето финално предложение.

Неприятно ми е, защото съм объркал лична среща и в неделя по обяд един приятел е чакал сам, след като заради мен и третият човек не е отишъл на срещата. Не бях (и не съм все още) достъпен по телефона, защото телефонът ми е паднал в купичката с вода на котарака ми Арти.

Пълна обърквация. Обаче това са нормални неща. Не е нормално хостинг, от който досега съм бил така доволен, да ми загуби пощата и дори да нямам едно съобщение за проблема. Май не е нормално и да ги обвинявам, без изобщо да съм сигурен какво е станало. Но е сигурно едно - нямам поща, а ми е била изпратена. Тъй де, значи са две сигурните неща… :)

От днес страниците ми са преместени на yasen.lindeas.com - моля който има препратки към стария ми адрес да ги обнови.
Засега тук съдържанието е малко, всъщност единственото нещо засега е тази публикация, но смятам в близките дни да пренеса цялото съдържание от стария ми адрес тук. Всички записи в бележника, заедно с коментарите ви, както и тези във фотодневника и уики-то ще бъдат пренесени тук. Ще запазя цялата информация и при пренасянето ще проверя препратките и адресите в статии и коментари - ако има невалидни препратки, ще ги поправя, за да сочат към правилните места.
Ще се погрижа старите адреси да се достъпват и тук.

Причините да се преселя тук са много и различни. Ще разкажа за тях скоро. Освен сменен адрес, имам и нов софтуер на сайта - аз отдавна се занимавам с Drupal за изработка на сайтове на други хора и най-накрая реших да се възползвам и аз. Този нов стар мой сайт се задвижва именно от Drupal. Има много неща за дооправяне, най-вече козметики по изгледа, но тях ще ги оправял в движение.
Новата система на сайта ще ми даде повече свобода в работата ми по фотодневника. Макар да доказах, че фотодневник (а и цял личен сайт всъщност:) е възможно да се поддържа с Blosxom, в стария ми сайт започнаха да ми липсват много и различни малки неща, които за обикновен блог не са необходими, но за по-преценената и художествена визия на фотодневник са си нужни.
Уики-то също ще бъде интегрирано тук, като цялото съдържание ще преместя и ще улесня редактирането му - нещо, което спираше много хора от участие в проектите там, защото старото уики, да бъда честен, си беше трудно за работа.

И така - малко преди блогът ми да навърши три годинки се реших най-накрая на голяма промяна. Нов софтуер, с повече възможности и нова структура на сайта, която ще събира всичко под името yasen.lindeas.com.