Arcane Lore

Мейдън цепят мрака буквално, дошли на концерт в града ми, в квартала ми. Не само че предишния път дълго се бях настройвал за концерта им, дето не се състоя, ами и никога не съм гледал Iron Maiden наживо. Е, какво пък - не е толкова лошо. Пропуснах и концерта на Blind Guardian. Ще си слушам записи.

По-важното е, че казах на сина си, когато днес се прибрахме вкъщи и Мейдън кънтеше в мрака навън, че някой ден ще идем заедно на концерт. Или на повече от един. Може на Гардиън, може на Мейдън или на каквото тогава ще слушаме и двамата. Може да не е много прието тогава да се ходи на рок-концерт с татко, но всичко е до нагласа към нещата. Както решим - важното е да сме щастливи и да не съжаляваме за такива странични неща. Като изпуснат концерт, пък бил той и на известна любима група, бил той и през десетина преки.

Каква ли ще е хубавата музика след петнадесетина години…? Да, хубава - ясно, но как ли ще звучи? Сигурно ще е готина ;)

Не е новина, знае се от известно време - Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите - докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение - да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал - толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна - за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси - вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън - то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка - истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси - при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.

Сложно е да се укротява каквото и да е. Проблемът е, че всеки път решавам, че за това се искат усилия. А всъщност същността на укротяването е не да полагаш усилия, а да успяваш да ги поемаш. Това, което разпръсква усилия, навито на кълбо и сложно, и усилно, и неукротено трябва да бъде “издържано”. Във всякакъв смисъл.

Да укротяваш ще означава да поемаш чуждите усилия, да ги връщаш преработени, да отразяваш старанията с вътрешните си цветни огледала, за да може в някой момент неукротеното да се умори, да се изкаже и изрази, да стане кротко, укротено.

Това не е нечестно, всеки ден всеки прави някакво геройство с укротяване на нещо. И някой друг го изтърпява и го укротява. Разменяме едни усилия. Прескачат искри, разряди и на това му казват живот. Едното нещо, за което трябва да внимаваме, е не влагаме насила усилия в моментите, когато трябва да укротяваме, а другото е да не поемаме повече от чуждите енергии, отколкото можем да издържим. Ако тръгнем да търпим укротяванията повече от способностите си, свързваме двата края, но накъсо. Ако имаме бушони - добре. Но не е хубаво да се прекалява все пак.

Всеки има свои си граници. Предизвикателство е да ги опознае, но е ценно да оцелява в тези изследвания.

Утре.

——

He is the king of all the land

of an age… tomorrow…

(taken from Iron Maiden’s “To tame a land”)