Arcane Lore

Скъпа моя зима,

Пиша ти това в зимно настроение. От твоите - премръзнало, без шал, брулено на кръстопът на решения и тревоги. С едва различими пътеки, все заснежени и надрани от ветровете.

Досадни са ми тези настроения. Но май и това си им е в природата.

——

Наближава краят на годината, с него - празничните дни и срокът за предаване на дипломната ми работа. И аз, естествено, съм разтревожен. И работя по нея…, тъй де, мисля. Не мога да продължавам да се уверявам, че ще успея да дам това, което искат, а искат текст. Но няма да им дам преработка на предишния, в това съм почти сигурен; проблемът ми е дали ще успея да им дам нов.

Преди време имах сили и желание да пиша текстове, но днес не е така. А пък и зима е. Жалко, че когато исках и пишех, никой почти от тях не искаше да чете нещо. А сега, когато искат да четат, или поне мога да ги накарам за петнадесетина минути да ме слушат, нямам голямо желание да се занимавам с тях…

——

Скъпа моя зима,

Почти всяка година идваш май, все по туй време. Не искам да те засегна, но очаквам пролетта. С плановете й и цветния й размах. И макар да знам, че и тя си тръгва всеки път, ще дойде есен, да налее в спомените тръпка на пелин, да сгрее преди теб.

——

Днес е важен ден за Краси, нека всичко е наред с изпита й. Нека тя да е доволна, независимо какво представят като резултат. (Успех, мило! :-) Сещам се за днешния й ден и си обещавам за пореден път да реша и аз и да се събера. Да се сгрея, да правя планове, да имам сили да избирам пътеките в снега.

Взехме си слушалки с микрофон. Затворени, от типа, който преди години наричахме “големи, с кожа”. ;) Ентусиазипащо е да знам, че още малко остава и ще мога да свиря вкъщи и да се записвам. С Magestic скоро пак се навивахме за домашната студийна работа.

——

Зима,

Доскоро, или поне до догодина.

В петък с Краси организирахме купон вкъщи по случай един неин рожден ден (много щастие, здраве и късмет!!;), а също и донякъде за “освещаване” на обиталището ни. Вече две години сигурно ще станат скоро, откакто се заехме да “се настаняваме” и ремонтите вече са поприключили, поне по-мащабната част от тях. И е уютно, дори когато се съберат една тайфа приятели и вдигат гюрултия, пак си е готино, пак си е “у нас” ;)

Единствено дивият египетски тигрояд имаше малко проблеми… С общуването… ;) Поскара се с Павката, после и с Емо… Арти си е такъв - силно честолюбив, когато някой само леко го побутне дори, той се чувства длъжен “да си го върне”. А въпросното “връщане” включва якичко одиране на кожата… в общия случай. А аз постоянно обяснявах на всички колко мил, гальовен до разлигавенотс е всъщност котаракът ни… Дали ми повярваха?

Сред подаръци, плейлиста на XMMS-а с над 3400 песни, отделно няколко аудиодиска и списък с видеоклипове се изкарахме добре. Е, да, и към десетина големи бутилки бири разни, плюс твърди алкохолеци още няколко шишенца… Много хора не дойдоха и на мен лично ми беше малко по-тъжно, отколкото се полага на такова събитие, но нищо - стискам палци следващия път да се съберем.

Павката беше очарователно трогателен - класът му на изпращането са му подготвили и поднесли “грамота”, в която тържествено изказват топлите си чувтсва към него. След цяла година ученически непослушания. Страшно трогнат, той беше по естествен начин “напред с материала” ;)

——

На следващия ден, естествено, бях на работа, но не издържах много и към обяд кръшнах да спя вкъщи. Не успяхме в събота вечерта да идем на купона на Надя, по случай нейния РД, и той - на патерица. Тя много ни убеждава на нашето парти, пък и се обади по телефона в събота.

Надкин, не се сърди, най-сърдечни пожелания и следващия път няма да пропуснем! А пък и в най-скоро време ще се постараем да ви се “натресем” ;)