Arcane Lore

За тези, които не се сещат, GNU Mailman е софтуер за управление на пощенски списъци. Принципно добър… но не чак толкова.

Преди време започна една голяма мания по Mailman - всъщност и днес и аз самият се чувствам по-комфортно в списъци, управлявани именно от него. Но като потребител. Като администратор на пощенски списъци мога да кажа, че Mailman става само за несериозни задачки. За всичко по-гъвкаво и по-мащабно е трън задника.

Да дам примери? Добре, ще дам само един - от цяла вечност хората, включая моя милост, чакат разработчиците да въведат поддръжка на LDAP. За имена, пароли, съответствия, групи. За самите пощенски списъци дори. И какво - ами нищо. Всеки път вманиачените разработчици обещават “това ще го има в Mailman версия 3”. Тая “версия 3”, известна повече като “Mailman3” втръсна на цялата мрежа вече. Защо ли - ами има някакъв код, но първо за да го намери човек, трябва яко да се разтърси, и второ няма поддръжка за него, няма общност, на която човек да се опре. Причината? Ами, както казват, “то това все още е в разработка, още го измисляме. Като стане, ще видите колко ще е яко…”

Ами мерси много, но не. Ще си намеря друг продукт.

Сред другите решения са Exim4, Courier… Може би има и други, всъщност със сигурност има. Но тези двете ми се струват ”най-сериозни”.

Exim4 не зная какво представлява, ползвал съм само стария Exim - а напоследък го “ползвам” съвсем за кратко, докато инсталирам някой нов Дебиан. Докато го настроя набързо, свърши инсталацията и започна “моите си” настройки, което включва забърсване на Exim с голямата гюдерия и инсталиране на Posffix. За Exim4 отдавна се усещаха големи надежди, сигурно е страхотна програма, но нещо в мен ме спира - същото, което ме кара да ми се повдига, като се сетя за “обещанията” за “новия велик Mailman3”. Не съм прав сигурно, но поне съм справедлив към нагласите си.

Courier ще е решението за мен. Така и така го използвам на въпросния сървър за IMAP4-ssl и POP3-ssl. Ще го навържа с директорината ни услуга тук. В Дебиан има отделно пакетче, courier-ldap.

——

Сега виждам, че всъщност аз така и така използвам LDAP поддръжката на Courier. За достъп до кутиите, за imap и pop3 услугите. Просто ще видя как си правят списъци. Ако пък хватката е с организиране на самото LDAP-дърво, още по-добре. По-добре всичко да ми е подредено и натъкмено в директорията, отколкото да се занимавам с “манияшки” софтуери като GNU Mailman..

Когато някой реши да направи нещо “както трябва” и все не го прави, значи или е сбъркал заниманието си, или просто го използва за някакъв вид самозадоволяване. Като вманиачените в python разработчици на Mailman - знаехте ли, че Mailman3 ще се интегрира със Zope? Ухааа! Якооо! Все едно… ;)

Е, жалко само за удобния уеб-интерфейс. И за всичките надежди и очаквания около Mailman…

——

Защото когато някой иска да направи нещо, го прави. Така, както може. Защото по-добре просто не би могъл. Със съзнанието, че всичко е междинен резултат. Животът, вселената… и каквото друго има.

Вчера в работа се видяхме с Йовко Йовков, a.k.a. Aerion — внедряват някаква система тяхна, а пък нашите шефове си мислят, че така е по-добре и се развиваме. Нищо против системата, идеята е готина, ще стане ;) Просто се сещам за оня лаф за “чифте пищови”…, ама нейсе ;)

Та попривършиха работата си Aerion и неговият човек с моя шеф и аз реших да поработя малко, заех се с една дългоотлагана задачка-закачка с нисък приоритет. Времето беше хубаво, слънце влизаше през щорите… — защо да не се позанимава човек с LDAP?

Не зная дали ще ми повярвате, но откакто бачкам тук, наистина никога не ни е спирал токът. Освен за няколко минути при проверка на инсталацията, при смяна на UPS-и и подобни “нормални” неща.

Та значи почвам аз да тракам по-ритмично връз клавишника (не така “накъсано”, както при чат през jabber-а ми;) и точно в най-неподходящия момент (представете си да сте направили промени в 5-6 различни файла, отворени в съседни страници на gnome-terminal, плюс разни документации, прелистени до нужното място… абе нормална работна среда всъщност;) екранът ми става черен и чувам тишината. В първите няколко секунди позаглушена от спиращото свистене на всичките фърфолатори в стаята — по процесори, видеокарти, захранвания, дори онова, на малкия switch в ъгъла, дето почти “говори членоразделно”. :-O

Успях да кажа само едно “е, не!”, като в момента дори не осъзнавах, че наистина ни е спрял токът. Някои хора свикват да изпитват тази тръпка, аз явно съм разглезен тук. ;)

——

Йовко не можа да повярва, след което започна с бъзиците. Е, всички шефове на отдела се разтичаха по коридора и беше кофти да се подхилкваме пред тях, а пък и Йовко си беше приключил задачката, затова си казахме “чао до скив” и останах само аз подхилкващ се.

Причината за изключването, естествено, беше много сериозна — голяма авария, която засяга и нас и това като се е съчетало с “нещо си там” на UPS-а, той си дърпа сам шалтера — и язък, че си мислим, че сме зад UPS. Не зная точната причина, но си беше сериозна и колегите се потрудиха доста, явно. Но пък те са си специалисти — може от компютри бъкел да не отбират, ама иначе са все “енженери”… ;)

——

Интересните неща, дето исках да споделя, са две, всъщност…

Първо странно ми стана, че след възстановяването на захранването и тръгването на всичко имах много особено изживяване именно с въпросния LDAP. Бях работил по съседно разклонение на структурата, съседен OU (Organisational Unit) на LDAP-дървото, но много тайнствено бяха изчезнали данни от друг, важен OU. Които, колкото и странно да ми беше, лека-полека сами си се ”възстановиха”.

Обяснение пълно не мога да дам и на себе си, но може би е станало нещо, което се е отразявало в непълни отговори на запитванията за търсене в дървото. Понеже всички LDAP клиенти всъщност търсят в базата със запитвания разни. Станалото “нещо” не би трябвало да е нарушение на целостта на данните на базата върху диска — ако беше така, нямаше да успея въобше да заредя ldap-сървъра. Не зная какво е, но явно по някаква причина търсенията връщаха “извадка” от истинския отговор. И тази “извадка” се увеличаваше, докато сравнително скоро след включването на машините лека-полека се изравни с правилния отговор.

Тоест данните “се възстановиха”… Странно, наистина.

——

Другото е, че по време на аварията, след като не успявах да сдържа усмивката си пред колегите и шефовете в коридора, за да не ядосам някого с това подхилкване (хората са напрегнати, разбирам ги, и аз съм така при проблем със сървърите…) взех да подпитвам колегите от стаята ми:

— Да вземем да се обадим на ВиК?

— Ми що да им се обаждаме?

— Може да помогнат нещо…

— Е как ще ни помогнат ВиК? Няма смисъл…

— Не знам, аз пак си мисля да вземем да звъннем на ВиК…

— Защо??

— Ами имам чувството, че няма смисъл да звъним в Енергото…

;)

Днес е последният ми работен ден преди тазгодишната ми отпуска ;) Вчера успях да убедя шефа си да разпише молбата, защото, както му казах и което си е съвсем вярно, “няма значение кога ще изляза аз и как точно ще си разпределя дните”. По простата причина, че нещата, които правя тук, мога да ги правя само аз и най-многото, което мога да направя допълнително, е да съм на разположение и през отпуската си и да се постарая да предам на колегите възможно най-много ресурс за рутинно администриране и поддържане на сигурността.
Големите промени и без това мога само аз да ги правя.
Затова те остават за след отпуската ;) А аз ще цикля и лакирам паркет с Краси вкъщи, ще тормозя Д’Артанян с новопридобитите си компютърни китарни ефекти… и най-после ще мога поне за известно време да бъда вкъщи през деня ;)
——
Имам идеи и за този бележник - най-вече нови категории и поредица от специализирани статии. Именно - статии за LDAP и интеграцията на услуги в Линукс с дърво на LDAP и една друга поредица - за PostgreSQL. Надявам се дотогава да задобрея достатъчно с Postgre-то ;)
——
Освен това ще има и продължения на темата “Музициране под Линукс”.

Но първо ще си отдъхна малко. Ще поема въздух и след това ще се развивам евентуално в някоя от тези посоки. За да мога, пак евентуално ;Р, да споделям за това развитие в тези статии.

До скоро! И… вземете си и вие почивка ;)
——
П.П.: За малко да забравя… Някой да има идея за хубави книжки за четене през почивката? Може да са и за компютри, да;) Може и за Линукс, ммдаа ;)
Но и всякакви, всъщност.
Ако се сетите нещо и го има в мрежата, пуснете препратчица тук ;)