Arcane Lore

Днес отделих малко грижи за страницата. Общата широчината е вече не фиксирана, а 98% и запълва целия екран. На разделителни способности до 1024х768 ляво и дясно поле трябва да се показват едно до друго, при по-малки размери на екрана вече дясното поле отива долу след лявото. Лявото, съдържанието, е почти до края на свободното място надясно с 81% широчина. Опитах всякакви малки трикчета с “min-width” и “max-width”, но кой знае защо не работеха заедно. Навсякъде където четох твърдяха, че са си ок в комбинация. Сигурно влияе някаква настройка от наследен стил.

Все едно, пробвах на 1024х и 1280х и изглежда ок. За мен едно от важните неща беше да има повече място за снимките, които вече ще качвам с 800 точки по дългата страна. Вместо 640, както досега. Вече мога да си позволя и по-спокойно да си обработвам кадрите — GIMP се стартира почти веднага и ретуширането вече не е безкрайна и досадна мъка. А сега виждам, че на по-добър монитор с правилни настройки снимките ми изглеждат различно. Леко по-бледи, с по-нисък контраст и малко по-слаби цветове. Личи си и разликата от липсата на обработка, например на доста често нужното изостряне или ретуш на лица.

Продължавам и работата по новата версия на UrbanStyle. Може би когато приключа миграцията на данните ще прехвърля сайта на новата версия. Има доста нови и интересни идеи за там. Стоилов ми подхвърли концептуално нови неща, които съм сигурен ще се харесат и използват. Ще ги включваме едно по-едно, засега така или иначе съм все още на прехвърляне на потребители и публикации.

Имаме леко “затишие” в работата с дизайнера, с когото работих през последните месеци. Ще използвам тъкмо това, за да се свържа с други хора, на които преди време бях отказвал отделни проекти точно около раждането на бебо. Трябва да намеря време и за довършване сайта на уеб-студиото на Lindeas, който така и остана в леко насипен вид.

Реших да мина на “работен режим” и въпреки че не съм в офис и на щат, да съм в мрежата и съответно да работя разните неща в работно време. Преди и след това — има и други неща, животът не е само правене на чужди сайтове. Също така идеята за четиридневна работна седмица винаги ме е изкушавала. Как през последните месеци съм забравил и стоя не само и петъка, ами и през уикенда даже… Сега съм на линия от понеделник до четвъртък. Три дни след това са си съвсем мои. Това значи без проекти от типа “програмирай до среднощ, защото утре цяла събота ще тестваме”. За всяко нещо си има време и това, че съм на свободна практика не трябва да значи да се трепя пред монитора без спирка.

След няколко месеца вече без постоянна работа и два - с бебе явно имам нужда от леки пренареждания на проектите ми. Някои ще приближа, други ще отдалеча във времето - зависи за кое имам сили и в кое виждам смисъл. Продължавам да опитвам изкарване на насъщния с уеб-разработка на парче и консултации за Drupal. Нищо не минава без трудности, разбира се, и един от проектите с Drupal ме затруднява и отрезвява през последните седмици. У нас като че ли има малко хора, имащи понятие от Drupal, но това само по себе си не е достатъчен актив - трябва човек не само да познава общо общ CMS, а и да може да го използва по най-неочакван и подробен начин.

С все по-голямото ми ангажиране с уеб-неща проличават някои близки промени.

Lindeas. Линдеас (Linux Ideas) беше преосмислян много пъти и може би вече е крайно време да започна по-конкретно с него. Основният домейн lindeas.com ще събере новини, статии и услуги за интересуващите се от GNU/Linux и свободен софтуер по принцип. Имам идеи за наченки на социална мрежа вътре - но само наченки, нещо основно. Във времето преди семантичната мрежа създаването на затворени социални мрежи, с тяхното заключване на лични данни и отношения е нещо лошо. А и неефективно - вижте в момента, всеки социален сайт, който по някакъв начин не се отваря или затихва, или е част от Google. Без второто да е нещо хубаво само по себе си. ;)

Lindeas News. Отдавна не е публикувано нещо ново там, но има хора, които явно проверяват. По едно време това беше най-активната част от Lindeas, изключая личния ми сайт. Новините ще се преместят в lindeas.com - и там също ще бъдат основно съдържание.

Lindeas Web. Така и не съм получил поръчка през web.lindeas.com, макар преди време да имаше повече съдържание в него и да беше по-подреден. Не нахвърлян, както е сега. Беше събран и малък екип, който да прави тези уеб-проекти. Сега участвам в правенето на нов уеб-екип, може би и с едно от момчетата отпреди. Сайтът на студиото ни май няма да е в Lindeas, но каквото и да стане в lindeas.com изработката, оптимизирането и промотирането на уеб-проекти ще е част от услугите. Дори и само като линк към новото уеб-студио.

Lindeas Pub. Пак като част от услугите на новия lindeas.com ще бъде и сървърът за реклами. Мисля да може да се ползва и от други. Няма нищо срамно или нередно в добре преценената реклама - никой не е казал, че в Интернет съдържанието трябва да е безплатно. Особено пък когато в магазина сиренето не е. Големите сайтове си пускат свои си системи, но хората с лични сайтове, блогове и дори малки проекти с услуги нямат ресурса за това.

Тоест всички неща освен личния ми сайт (yasen.lindeas.com) се събират в lindeas.com. Централно място за новини, достъпно място за статии и видими услуги. В услугите лека-полека ще навлизат нещата, за които само съм писал и нищо не съм направил засега - управление на проекти, софтуерно консултиране и поддръжка, разработка на софтуер, философско консултиране, работа по текстове, изследвания, анкети.

Философското консултиране звучи най-странно може би. Не става дума за кандидатстудентски курсове, макар май и това да не е лоша идея :) Става дума за вид консултиране, който свързва в едно проектите, управлението им и нуждата на средата. Философско е, защото при консултирането се набляга не върху спецификата на дейността, а пряко върху осмислянето. Казано накратко, ползата от него е, че се работи върху понятия, идеи. Нещо като мета-консултиране. :)

В повечето места ще има място за реклами, макар ненатрапващи се и достатъчно малко на брой.

Ново 20 ще се премести от novo20.lindeas.com на негов си домейн. Сайтът е работещ от 3 март и е време да премине от вътрешното тестване към публична бета. Има много неща за доизглаждане, но какво пък - в движение ще е по-интересно. :)

PhotoClubs претърпя най-много метаморфози. Още не съм сигурен какъв ще бъде крайният проект на photo-clubs.net, но докато работя по него можете да видите forum.photo-clubs.net. Първоначално този форум се правеше от george и за няколко месеца събра много интересни теми и снимки в себе си.

Тези дни ме е налегнал грип и се превивам вкъщи с болки в корема и болничен за шефа, прибран някъде в якето. Точно преди да ме покоси постоянната вирусна пандемия “отново за първи път”, имах среща за предварително уговаряне на работа, която среща и която работа ме бяха ентусиазирали дотолкова, че започнах да се присещам защо изобщо бях тръгнал да напускам работа преди малко повече от година. Тогава с усилие взех решението да се махна от Електроразпределение Столично, където имах постоянен договор, нисичка, но бавно нарастваща заплата и достатъчно премии и отпуски.

Махнах се, за да започна да работя за себе си. Да съм свободен сам да определям работното си време и почивките, да поемам отговорност за провалите и да изживявам истинската радост от успехите. А не да ми се налага да се мъкна в офис, който ми е противен и да върша работа, която смятам за безмислена под ръководството на хора, които или са некомпетентни, или имат други интереси, или, както е на новата ми работа, комбинират всичко това, че и дори се държат зле с мен. Да, единствените положителни неща са били добрите отношения с някои от колегите (приятели, които ще се радвам да видя и днес) и няколко внедрени технологии (които обаче се забравят с напускането ми).

Не съжалявам, че тръгнах пак на работа преди три месеца, не съжалявам и че наскоро започнах отново да си търся по-добра позиция. Това, което ме учудва безкрайно е как съм могъл да забравя защо напуснах. Как може три месеца работа в мазе-хале с луминисцентни лампи, LCD-монитори и бумтящи промишлени климатици в сървърното от другата страна на стъклената стена да затрият мотивацията за работене сам? И да оставят само спомена, че “нещо съм искал да направя”… ама какво беше - сигурно да си намеря по-добра работа?

През изминалите две-три седмици отказах две-три предложения, от едно място ме “отложиха” и “въведоха в базата” и също така отказах на предложение за работа в добра фирма при готин екип. Точно това последното ме накара да преосмисля работната си мотивация. Когато обмислях въпросната позиция имах пред себе си много възможности за професионално развитие, за учене на нови неща, за пътувания и за работа в готин екип. Не на последно място и при добри пари. Но когато една вечер си мислех как ще си развия живота с тази работа в близките месеци и евентуално години, нещо в мен се обърна назад и си припомни. Да, аз наистина исках и искам да работя отделно от голяма фирма, сам или в екип с приятели - да работя така, че да мога във всеки ден да си припомням моите си лични приоритети и мечти и да ги следвам. Може работата за държавни и бивши държавни предприятия да ме е изкривила (всъщност със сигурност е така - ако темата ми беше политическа, щях да кажа, че за системата на властта не трябва да се работи). Може в някоя хубава частна фирма нещата да са много по-добре и да успявам да се чувствам свободен. Но три месеца работа в ИТ-отдел на държавна агенция явно наистина могат да заличават памет. Ужасявам се, като си помисля колко служители в държавната администрация са с така изтрити мечти, проекти и мотиви. Стряскам се, че се случи на мен…

Отгръщам нова страница и макар да трябва да се върна на работа в понеделник, вече имам предвид защо изобщо съм отишъл на тази работа. Истинската причина да отида не беше, че не ме искаха от другаде (както може би си мечтае началникът ми:) - напротив. Причината да работя на сегашното си място е, че смятах, че ще имам достатъчно свободно време да подготвя и доизмисля бизнес-концепция за Lindeas, за да може когато напусна и се заема само с мои проекти и проекти с приятели, нещата да вървят по-гладко.

Разбира се, оказа се, че в държавната работа няма работа, но пък има много неща за вършене, има голяма отпуска, но се влиза с магнитна карта точно навреме, има много техника, но никой не знае нито как да я управлява, нито пък и за какво точно е. Започнах лека-полека пак да влизам в стаята с двойно дълго кафе (“супа”, както му казваше Жоро Танев), лошото осветление и шумът така ми отвлякоха вниманието, че постепенно забравих защо бях отишъл там.

От днес професионален приоритет отново са проектите с GNU/Linux. Радвам се, че решавам така и че пиша това тук, за да ме подсеща поне. :) Ще се върна към проектите, които имах с някои приятели. Дано съм бил единственият, който така се е хипнотизирал от работата. :)

Днес си припомних какво е да седиш цял ден на работно място, работейки чужди неща, по чужди проекти. Като на обяд излизаш с колеги да хапнеш и част от другото време прекараш в инсталиране и настройка на Debian на работната си станция и обикаляне по етажите за подписване на договори и разни всякакви документи. С думи кратки - от днес отново съм на щатна работа. Опитът ми да започна “ударно” мой си бизнес по мои си проекти и да поставям сам критериите и границите на работата си беше прекратен, защото всичко вървеше много бавно. Вярно, че можех да избирам да работя само със свободен софтуер, но пък и сега съм поставил това условие - отговарям за администрирането само на GNU/Linux-сървъри, най-вече на Дебиан, най-познатата ми и най-харесвана и удобна дистрибуция. Въпреки “трусовете”, които проектът Дебиан търпи напоследък, той си остава ако не най-свободната система, то поне най-добрият компромис.

Интересно и някак забавно ми е, че скоро след като започнах да търся работа, ми предложиха от различни места и от две от тях определено искаха да ме наемат. Не ща да се възгордявам, защото не си е за хвалене - просто значи, че в биографията си имам вече достатъчно дълъг опит с админ-ване. Поне достатъчно дълъг, за да ми е трудно да се навия отново. Но макар и трудничко, отидох и започнах. Следващият опит за бизнес-старт на Lindeas ще е по-добре обмислен и подготвен. Междувременно ще пиша новини и статии.

Хубавото е, че с това “външно” организиране на деня ще ми е по-лесно да отделям време за някои мои проекти. А и работната ми станция е мощна и с TFT-монитор. :)