Плачът
Бебешкият плач е нещото, което приковава вниманието ви веднага. Ако се опитвате да се занимавате с нещо друго, например да пишете, четете или говорите с някого, в момента, в който детето ви се разплаче изведнъж забравяте всичко. Забравяте къде точно сте, какво правите и докъде сте стигнали. За половин секунда всички мисли спират и колкото повече усилия полагате да се концентрирате върху нещо странично и различно от детегледането, толкова по-трудно ще ви е при всяко прореваване или измрънкване.
От само себе си ми се появи едно сравнение и като че ли пасва идеално за описание. Когато бебето се разплаче, измрънка недоволно или още повече когато се разреве с глас, мозъкът ви се рестартира. Трябват секунда-две за възвръщане на вниманието, макар то да е вече внимание в условия на стрес. Неприятното е, че когато детето има колики рядко интервалите в плача са достатъчно дълги. Стигат само да се окопити човек, за избърше студената пот от челото и да се опита да си довърши работата.
Така е когато се опитвам да работя край детето. (А аз нямам къде другаде;) Когато се занимавам изцяло с гледането на бебето - успокояване, игри, песни - тогава плачът не е така разбиващ концентрацията, макар да е ясно, че на всеки сърцето се къса когато плаче бебе. Краси също изнемогва понякога.
Коликите
Всички бебета ги имат. Добре де, може би почти съвсем всички. И аз, сигурно и вие сте плакали като малки неколкомесечни бебоци. И сме будили родителите, понякога и сме ги ядосвали с плача си и изтезани от недоспиване сигурно са давали мило и драго, само и само бебето да поспи спокойно няколко часа. Че да поспят и те.
Коликите са пряко свързани с плача, за който казвах. Може би този рестартиращ мозъка плач е точно плачът от колики. Детето се извива, стиска юмруци, цялото зачервено крещи с все сили и разтреперана брадичка.
Самите колики се причиняват от засядане на пяна от газове в червата. Когато процесът е уравновесен и газовете наистина се отделят от обработваната течност, тогава те се изкарват навън с изпръцкване, като част от тях преди това се абсорбира от стените на червата. Но когато мехурчетата с газове са много малки и много на брой, се образува пяна, която “засяда” в червата и не може нито да се изходи, нито газът в нея да се отдели или абсорбира. Всички лекарства против колики имат за цел размиването и разграждането на именно тази пяна. Някъде след третия месец процесите се нормализират, сложната система в човешкия чревен тракт заработва изцяло и коликите не се появяват.
Чайове и капки
Малко са нещата, които могат да се направят за успокояване на колики. Наричат тези болки “тримесечни” и явно наистина са си такива - трябва да се изтърпят до около тримесечна възраст. Има всякакви бабешки рецепти за чайове, има и купешки препарати - от билкови чайове до капки против газове.
Повярвайте - всичко зависи от детето, от неговата чувствителност и от начина, по който протича “влизането в ритъм” на червата му. Няма универсално лекарство срещу колики. Ако някой рекламира такова, значи лъже.
Ние опитахме различни лекове с минимален, в най-добрия случай, ефект. Можете да пробвате с отвара от семена на копър, отвара от анасон, чай “Бебезан” (билкова смес от няколко подобни растения), готови чайове на “Хип” и други подобни фирми. В аптеките има цели рафтове с такива илачи - не се шегувам, наистина. И както например при спиртните репеленти против комари и тук няма истинско решение.
Друг вид лекарство са капките от типа на Еспумизан и Саб-симплекс или чужбинското и трудно намираемо Инфакол. Има няколко варианта и няколко търговски имена, но тези са най-известните. Общо казано това са емулсии, които действат изцяло на физичен принцип. Не взаимодействат химически в тялото и се отделят в същия вид, в който са поети. Действието им е такова, че премахват пяната в червата, от която идват коликите. Повърхностното съпротивление на емулсията е такова, че при досег пука миниатюрните мехурчета и така разгражда пяната. Имайте предвид, че тези капки са нож с две остриета - много често запичат детето и после то се мъчи дълго. Както казах, универсално решение няма…
Гушкането
Бебетата нямат още изграден начин за справяне с болка и уплах и често изпадат в паника. Тази им тревожност е като верижна реакция, защото ги фиксира върху болката, оттам се повишава паниката и тревожността. Затова най-добре си гушкайте децата, пейте им, говорете им и ги успокоявайте. Помага.
За колики също така е полезно лекото притискане на коремчето. Например с гушкане или с държане на коляно. И в двете пози се улеснява оригването - а то е много важно, защото погълнатият и неоригнат въздух само засилва коликите. А бебетата постоянно гълтат въздух. Особено ако се хранят с биберон, с лъжичка или ако имат някакви функционални проблеми с гълтането.
А иначе болката от коликите е нетърпимо силна. Затова бебетата така отчаяно реват и искат помощ. Карането и викането няма да ги спре - тях просто много, много ги боли коремчето.
Когато възрастен човек получи колика (случва се, макар и рядко) болката е сравнима с тази при перитонит. Който не знае, перитонитът боли много. Наистина ужасно много.
На смени
Не мога да си представя как сам родител се справя с всичко това. Може би ако помага някоя баба и/или дядо. Може би затова има традиция бабите да са винаги “наблизо”, а и самите те искат да помагат постоянно.
Но колкото и хора да се струпат вкъщи да помагат, винаги най-важното си остава мама и татко да си помагат взаимно. Особено за успокояване, защото бебетата като че ли усещат всяка нервност. Тъй че - гушкайте си бебетата, гушкайте се и вие и просто издръжте три месеца.
Ние сега сме в началото на третия. Стискайте ни палци ;)
