Arcane Lore

В този момент сигурно свирят Blind Guardian във “Фестивална” или може би по-скоро вече приключват. Съвсем скоро хората там ще се разотидат, ако вече не са започнали. Може би е раничко, но след половин-един час най-много всичко ще свърши, “Фестивална” ще стане пак тъпата кръгла сграда в “Слатина”. Или както там се казва, то е място между три квартала.

Аз съм си вкъщи и явно не съм на концерт, щом пиша това. Бях решил да си заредя доста песни на Гардиън и да компенсирам настолно, но имахме други тревоги. Явно и Светли имаше доста свои си тревоги днес, та накрая ни попритесни допълнително с редуване на рев и хълцане от рев. Не съм слушал днес още нищо, освен станалият редовен диск с Бах, така любим на бебо. И на преминаване през кухнята по някое и друго парче от радио “Ретро”. Готино радио, преди малко танцувахме тримата с мъника под звуците на “My oh my” на Слейд.

Та някъде там, в дъждовна Слатина или дъждовен Редут или както там се води, точно сега Калин мята коси и повтаря след Ханси Кюрш “don’t break the circle” и посред разказите за елфи и гоблини вдига показалци и малки пръсти и се оставя на музиките от “Damned for all time” до “The bard’s song”.

Бях казал, че и аз ще ида и както преди време из коридорите на ректората пеехме “Valhala deliverance, why’ve you ever forgotten me” така и сега, там… Калинский е обещал да разправя, аз си стоя без музика и бавно довършвам този текст и все повече се чудя какво правя с живота си в представяните, мечтаните подробности. В общите неща и в непредвиденото ежедневно живеене се справям, сигурно успявам да свърша и някои неща наистина както трябва, или поне се надявам. Но защо малките нещица, на пръв поглед незначителните подробности, които съм си ги представял някак, сега все ми се изплъзват. Не ходя на концерти, рядко се виждам с доста от важните ми хора, често липсва сякаш онова авантюристко “да правим каквото искаме, да става каквото трябва”.

Какво, остарявам? Брргх, да бе да. Може би просто продължавам да планирам, продължавам да мечтая. А трябва да отделям по някое малко местенце всеки ден и за осъществяване. На някое от тези, малките нещица. Да ходя на концерти, да свиря на “Уембли”, да обиколя с ветроходна яхта моретата, да пиша книги, да рисувам отново… Е, може би без това за “Уембли” - то е малко на шега, стига ми само да свиря. Може и да е другаде.

Не е новина, знае се от известно време - Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите - докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение - да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал - толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна - за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси - вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън - то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка - истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси - при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.

Тази година няма да има “Monsters of rock” във Варна. Тъжно, но факт. Аз така и нямаше да мога да ида — не само че нямам кога, а и нямам пари за пътуването, престоя и за билетите (а билетите струваха между 150 и 180 лева). И все пак новината идва като гръм от ясно небе. Фестивалът се отменя. Защо?

Официалната причина, поне обявената засега от организатора “Universum Entertainment” е съзнателното и нарочно проваляне на фестивала от Кирил Йорданов, кмета на град Варна. След като всичко е било уговорено и организацията е предвидила всички изисквания на общината, изведнъж тези дни кметът променя изцяло отношението към музикалния фестивал. Опитал се дори да забрани консумацията на алкохол и даже да промени вечерния час на концертите. И какво е искал — рок-концерт без бира и с “осем часът е, хайде по леглата, деца”?

Обвинението към общината и лично към кмета Йорданов е отправено от Меди Крос, шеф на агенцията “Универсум”, която уж щеше да организира и проведе фестивала.

Ако тези са истинските причини за провала на концертите, нямам думи. По-глупаво и недалновидно действие на общинската власт не съм виждал отдавна. На фона на това провалянето преди години на фестивала “Берксток” в Берковица е като детска игра. И там кметството беше “писнало” заради концертите цяла нощ и заради многото хора в градското паркче. Нищо, че тези хора бяха там само за три дни и две нощи, нищо че с купената храна и бира през тези три дни правеха оборота на малките магазинчета за половин година напред, нищо че събираха всички боклуци след себе си. Не, наистина - имаше “бригади” от доброволци всяка сутрин, които почистваха и за компенсация и стимул им се даваше по нещо от наградите от томболите и игрите. Я празна касетка, я фланелка — такива неща. Но кметът забрани музиката късно вечер и тогава почти никой не отиде на “детското матине” и фестивалът пропадна. Чак след години сега опитват да го възстановят, ама никога няма да е същото.

“Monsters of rock — Bulgaria” (или както се обявяваше от организатора “Чудовища на рока в България”) щеше да бъде най-големият от всички фестивали от “веригата”, правен някога. Още от започването на традицията на фестивала през 1980г. в “Донингтън парк” рок и метъл светът не беше виждал афиши с толкова много групи на едно място за фестивал, продължаващ цели пет последователни дни. А в поляните край Донингтън са виждали какво ли не — освен “Monsters of rock”, там са се провеждали един куп други по-малко известни фестивали — “Ozzfest” на две сцени, тридневният “Download”…

Със своите пет дни музика и с огромния списък световноизвестни групи второто родно издание на “Monsters of rock” щеше да е нещо незабравимо. Дълги години вече порасналите фенове сигурно щяха да разказват на децата и внуците си как са отишли под Аспаруховия мост във Варна и са слушали наживо най-големите имена в рока и метъла. Били са пред сцената на няколко поколения в рок-музиката, слушали са песните, с които са се учели как да изразяват социалния си протест в годините, когато разделенията между две политически системи са се рушали, падали са стени в Берлин, комсомолци са горели книжките си и цял народ се е събирал на митинги с надеждата за по-добро бъдеще.

Не е чак като “Woodstock”, но все пак е нещо. Нещо важно в културната история — не на страната, а поотделно личната на всеки, който слуша такава музика.

Кой е виновен за провала на така планирания фестивал? Може би виновна е община Варна, не знам. А може би виновни са организаторите от “Универсум”, най-вече шефът Меди Крос. Все повече си мисля, че май истинският виновник е именно Крос.

Колко некадърен promoter трябва да си, за да вдигнеш шум за нещо толкова мащабно и грандиозно, като петдневен фестивал със страшно много групи в афиша си, без да сключиш договор с общината? Колко невнимателен в планирането трябва да си, за да уговориш всички тези много групи, да започнеш дори да продаваш билети (май са продадени някъде над 2000 билета по 150 лева…), без да се уговориш с най-важния в цялата схема — този, който разрешава цялата проява и я “приютява” на общинска земя, кмета на града? И накрая, колко нагъл трябва да си, за да обвиниш веднага кметската управа, след като за кратката си кариера на импресарио в България си успял вече да провалиш концертите на “Scorpions”, Gary Moore… и да не си върнал все още парите за провалените концерти, между другото… Колко?

Ами много — много некадърен, много невнимателен и много нагъл.

О, да — Меди Крос е организирал един концерт, да. “Организатор” си е — единственият концерт, който е направил, е този на Бъста Раймс в София. Страхотно. Лично за мен нямаше да има разлика и ако не го беше организирал тоя концерт, ама нейсе…

На всички рокаджии и метъли, включително и на мен самия, пожелавам някой ден да имаме възможност да станем сутрин, да си опаковаме две-три фланелки с надписи на групи, да си вземем четка за зъби (кой знае, може и да решим да си ги мием, не пречи:), да метнем това в лека раничка и с достатъчно парички в джоба за път и за бири да идем на фестивал. На истински фестивал. Не на лъжа, организирана от Меди Крос, а на действителен рок-фестивал — някъде в друга държава. Например в Англия, на поляните край Донингтън. Където хората знаят как се правят концерти и където няма да треперим дали в последния момент няма да отменят фестивала.

Някъде, където рокът е начин на живот и където и импресариа, и кметове са възпитани в културата на свободната младежка музика и на фестивалите със социални послания. Някъде, но не в България.

А, и тогава да се видим, за да изпием по една бира заедно! :)

Не следя конкурса “Евровизия” и наистина не ми е интересен. Това, с което малко привлече интереса ми тази година, беше отличената песен. Финландска, различна. И макар да миришеше на поп отвсякъде (няма начин, просто няма начин…), все пак беше юмрук в лицето на лъскавия, лесно манипулиран и безмислен конкурс. Да, сигурно е вярно, че всички музикални конкурси се манипулират и всъщност всичките са безмислени. С малки изключения от култови издания на отделни конкурси. Издания, които “маркират” появата на ново течение в музиката, нова и различна група, нова концепция. Но тези изключения са наистина малко.

Не чился тазгодишния телевизионен конкурс към изключителните и жанрово определящи. Макар Lordi да са нещо различно на блудкавия евровизионен фон, не са нищо особено. И все пак “Евровизия” стана добре. Говоря за крайното класиране, разбира се - погледах някои от парчетата, чувал съм и нашата простотия, дето се опита да се намърда там. Но нищо от музикалната част не ме накара дори да изслушам всички състезаващи се песни. И отличената песен не знаех - чак когато към края на класирането превключвах каналите и видях финландците в гротескните им костюми да размахват метълски знаци, реших да видя края.

Защо ми хареса класирането ли? Ами защото мазната поп-музика си го получи тъпкано. И най-вече си го получиха гърците, които не просто не разбират от музика, ами и масово са си простаци. Няма какво да се лъжем. Сигурно има свестни хора, сигурно си имат и ценна култура. Но масовата им култура като че ли е по-зле от нашата “чалга”. Чувал съм го за първи път в интервю на една гръцка хардрок група преди години. Бях още в гимназията, когато въпросните фенове се оплакаха от масовата гръцка музикална култура и силно се възхищаваха на нашата градска рок-среда. А по това време нямаше кой знае какви постижения родната рок-сцена. Имаше няколко яки групи и другото беше маса от ту кадърни, ту не толкова кадърни банди, които се бореха за запазване на часове в порутените репетиционни. Знам го, защото и аз съм записвал така часове за нашата група…

Може би точно това е харесало на тия гърци - многото ентусиазъм тук. Днес и у нас е по-друго, и ние сме станали като южните ни съседи - на всеки ъгъл дъни чалга и почти всеки си казва “е, какво да се прави, музиката трябва да е такава, каквато се слуша”. И съответно всеки прави чалга - музикална, всякаква друга… Е, не всеки, но това вече май не се забелязва много…

——

Та въпросните финландци въобще не покриха критериите ми за финландски метъл. Дори не се доближиха много, защото в песента им има прекалено много клишета от близките жанрове. Но все пак си е нещо много, много по-свежо от редовните евровизионни тъпни. Не е чак като да излязат Nightwish и Таря Турунен да извиси глас над море от разлюлени коси. Например :) Но и Lordi свършиха работата и изритаха в задника телевизионния ”поп”.

——

Още повече се зарадвах, когато разбрах, че в Гърция имало някакви малоумни кампании песента да се забраняла, гласуването да се повторело, да се дисквалифицирали финландците. Познайте защо - ами много ясно, финландската група била сатанинска. Какво друго може да се измисли от затъналите в гръцката халтура. Ако не знаете, въпросното гръцко “обществено мнение” тотално се ръководи от суеверия. Пълни суеверия, които наричат “християнство” - самите гърци всъщност нищо не отбират от християнство, обаче са суеверни до немай къде. Може би е нормално за тях - там да си завършил средно училище е постижение, което те отличава от хората в целия квартал. Да можеш да четеш, без да сричаш пък си е направо препоръка за работа в телевизията.

Звучи гадно и не искам да обиждам всички гърци, но наистина има ужасно много неграмотни там. Погледнете която искате официална статистика. Може би по неграмотност ги бият само американците…

——

Като се сетя, май от нашите песни, които се “натискаха” за телевизионния конкурс със sms-четата по 1 лев (без ДДС) май ми хареса само тази на Дони и Нети. Сещате ли се? “…този филм е за лято от рая, този филм ще свърши зимата…” По-различно някак, увличащо, ангажиращо. Може би защото “ние с тебе ще измислим римата” :) Естествено, песента отпадна и на конкурса отиде простотия на английски език.