Живеем с тревогите на граждански протести. Учители и лекари искат по-добри условия на труд и по-високо заплащане, адекватни на социалната роля на професията им. Как реагира обществото - изчаква в мълчаливо съгласие с протестиращите. Как реагира властта - образователният министър обяснява с чертеж на учителите че “пари нема”, а полицейският министър пуска компромати за лекари.
После съдът, сезиран от община Царево и еко-министерството постановява, че такова нещо като природен парк “Странджа” всъщност няма. Не били определени точно границите му. Фирма, която строи в доскоро китното селце Варвара разни бетонни коптори (и се казва “Краш 2000”, както каза един приятел тези дни “е не му ли казваш на това подходящо име за строител”) първо подава и тя жалба, а после веднага след решението на съда я оттегля. Шефката на фирмата на доста объркан български обяснява в предаването на Милен Цветков преди малко, че тя много обичала природата и затова оттеглила иска си. Аз пък си помислих, че го е оттеглила, защото вече е имало решение в нейна полза, ама нейсе.
Как реагира обществото - няколкостотин човека, млади и стари, но повечето младежи се самоорганизират в спонтанен протест. Блокират за по половин-един час най-много централни кръстовища в София. Има обявени протести и в други градове, но не зная дали изобщо са се събирали хора там.
То ако са били по-малко от стотина няма смисъл - минава двойка полицаи и ги наплашва да се разпръснат. Така се прави - полицията има специални разпоредби за предотвратяване на събирания на хора. Наричат ги “нерегламентирани” и “необявени” събирания.
За да протестира днес човек, трябва да има разрешение. “Моля другарко, имам пиш!” Да, вярно - събиранията били с уведомителен режим, а не с разрешителен. Трябвало да кажеш на полицаите къде да те търсят и кого да търсят, ако нещо се обърка, а не да чакаш разрешение. Странно защо тогава протестът срещу акциите на полицията против торентите беше “изнесен” от Бат Бойко от центъра чак в Южния парк. Уведомителен режим, друг път.
Всички протести в България са не с уведомителен режим, а с режим “изнася й на властта”. И понеже най-често се протестира именно срещу властта, затова успех имат единствено протестите, които в крайна сметка “изнасят на властта”.
Таксиджиите за нула време “притиснаха” всички. Защо? Колко ли скрити интереси има в таксиджийския бизнес? Ще кажете, че е параноя - не, не е. Публична тайна е, че такситата подпомагат активно проституцията и дори понякога джебчийството. Такситата имат договори с всякакви транспортни съоръжения - то не е аерогара, ж.п.-гара, автогара, то не са централни магазини. Никоя община не може да си позволи да са незадоволени така активни в разпределението на териториите бизнесмени, фирми, че и отделни шофьори.
А Странджа? Кой знае за нея, къде е тя и какво общо има с интересите на общината и на полицията? Никой, някъде към турската граница и нищо.
Затова на един от видеорепортажите в мрежата за блокирането на “Попа” се чува съвсем отчетливо как един от полицаите се възмущава на обясняващия нещо младеж. “Ама не трябва така, не е редно, ние си вършим работата - а вие знаете ли че има начин да направите това, има си професионален начин, само е трябвало да го спазите!”
“Професионален начин” на протест. Нямам думи. Това е понятието, до което достига тренираният в полицейско ежедневие разсъдък, когато мисли “правилния” начин за протестиране.
За сведение на съгражданите полицаи - “професионален начин на протест” е нещо като “тероризмите”, с които ежедневно ги стряска духащият от САЩ вятър на социална параноя.
Да спасим Странджа! И не само нея - да спрем превръщането на страната ни в така нужния явно кенеф на Европа. Или поне да опитаме. Вече сме големи, вече разбираме. “Имаме пиш”, но не искаме разрешение.
