Arcane Lore

Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn

От кампанийния блог protest.bloghub.org тръгва отворено писмо до двете министерства - на културата и на образованието и науката по повод нападките от страна на издателството “Труд” на няколко вече електронни библиотеки. Припомням (нека ме извини читателят, който е запознат с темата), че в Интернет съществуват електронни библиотеки, които действат на базата на изключенията от издателските права, както са уредени в българския закон (ЗАПСП, Закон за авторските и сродните му права). Въпросното издателство вече се възползва от силната (и силовата) си позиция и заплаши не един такъв сайт и не един такъв сайт свали съдържание от страниците си.

Въпреки че на пръв поглед издателството е в правото си - много хора ще кажат, че когато нещо се препубликува без съгласието на наследниците на починалия преди по-малко от 70 години автор се нарушават изконните права на тези наследници за изключително разпореждане с творбите на дядо им. Да, на пръв поглед авторските права се припознават от повечето хора като собственост - такава, каквато е собствеността върху материален имот.

Но “Труд”, дори и наистина да имат някакви договори за отстъпване на права от наследниците (каквито не са предоставили в средата, в която заплашват сайтовете, именно Интернет), умело избягват въпроса за изключенията от издателските права. В ЗАПСП има отделен член (номер 24), който урежда общи изключения от всички запазвания на авторски права (разбирай “издателски”; близостта с “авторство” не е близост по смисъл, а случайна - както неведнъж съм отбелязвал в мои статии тук).

Този член 24 е в закона не за да бъде подминаван, не и за да бъде изместван по приоритет от други членове, а именно да действа като задаващ ИЗКЛЮЧЕНИЯТА. “Изключенията” са неща, които са извън общата система на останалите правила. Изключенията не са нещо, за което може да се казва “да, добре, има такива текстове, но все пак в закона се защитават авторските права, вие не сте ни платили, значи ни ограбвате и сте в нарушение”. Изключенията са това, което се взима предвид СЛЕД всички останали правила и ако има конфликт между тези останали правила и изключенията, изключенията задават това, което СЕ ИЗКЛЮЧВА от правилата.

Изключенията са приоритетни пред общите правила.

Това е нещо, което дори и малките деца научават още в първите си години - светът се гради върху общи правила, но животът се управлява от изключенията на конкретното тук и сега. Трудно ми е да разбера как бизнесмените от издателския бранш в “Труд” опитват да поставят общите правила над изключенията. Забележете - не става дума за общи правила от друг порядък, каквито са по-общите закони или Конституцията. Ясно е, че ако общите правила са дадени в закон от по-общ порядък, то те са с приоритет пред изключението в по-конкретния закона от по-нисък порядък. Но в случая говорим за правила за защита на права и правила за изключения от тази защита - и двете са от един и същ закон, публикувани са в един и същ брой на Държавен вестник, под едно и също име - ЗАПСП. Естествено, че на нивото на ЗАПСП изключенията имат предимство пред общите правила… Защо ли? Ами… защото са изключения!

Отвореното писмо на protest.bloghub.org говори само за себе си. Нека всеки, който поне малко усеща съпричастност към темата или разбира, че това е нещо важно и нещо, което е актуален проблем, чакащ развитието си, да прочете писмото. Преди имаше отворени писма до издателството - доста хора в блогсферата писаха такива, включително и аз тук. Но инициативата на протестния блог е по-адекватното нещо днес, защото стана ясно, че нито “Труд” отговаря на тези писма или се трогва някак от аргументацията, нито пък великите ни “национални” медии, до които с копия бяха адресирани те, изобщо се осмеляват да кажат нещо, което би разчоплило раната на “колегите” от “Труд”. По-адекватно е да се пише на тези двама министри и защото точно двете им министерства всъщност са ощетени от кампанията на “Труд”. Вярно, че именно министерството на културата раздухва в момента плакатната и рекламна истерия с “пиратството ограбва”, нещо толкова недомислено и неправилно, че даже не ми се говори за него. Вярно, че е малко вероятно точно тези министри да защитят истинските интереси на министерствата си, истинските интереси на хората в тази страна - тези, които обичат да четат и искат и децата им да могат да откриват литературата за себе си. Тези, които се вживяват в творбите не по задължение и защото са заплатили такса на “Труд”. Тези, които вярват, че художественото наследство трябва да бъде общодостъпно. Тези, които вярват и знаят, че културата се гради върху достъпност до общото.

И въпреки, че може да изглежда ненужно усилие, подкрепата на това отворено писмо е част от нещата, които градят общата ни култура. Най-малкото защото без подкрепата за достъпното общо… това общо лека-полека просто ще изчезне. Или не - ще стане платено в сайтовете на издателства. Което, като си помисля… си е съвсем същото като да изчезне.