Arcane Lore

или “Гугъл — на всяка манджа мерудия”

Зашумя се около платформата “Android” на Google и веднага бърборенето така заля мрежата, че по-трудно се откриват новините около проекта OpenMoko. Аз като казвам, че Google и нищо да не правят, просто “стъпват тежко” и всички се изпотрепват да ахкат и охкат със замечтан поглед към тях…

Да сме наясно — отворената и свободна платформа е OpenMoko, а гугълският Android е несвободен софтуер. Не знам доколко изобщо е и “отворен”. Но всички се прехласват по него, защото от Гугъл са обещали едни 10 милиона долара, дето ще ги раздадат на разработчиците на приложения за платформата. Абе хвърляме тука едни пари и гледаме как се бута тълпата…

Android изобщо не е “Open” и “отворено” е само звученето на името на създадения за целта консорциум — “Open Handset Alliance”. Докато OpenMoko е свободен софтуер изцяло (GNU GPL) и се разработва прозрачно за общността вече доста време, дори външният дизайн на първия смартфон на проекта, Neo1973, е лицензиран под CC-BY-SA. А “андроидът” от своя страна е само помпозно обещание от Гугъл и засега си е изцяло несвободен софтуер. В лиценза му пише много неща, все типични за собственическите лицензии, но се открояват някои очевадни не-“Open” клаузи:

…in order to use the SDK, you must first agree to this License Agreement. You may not use the SDK if you do not accept this License Agreement…

…Google gives you a limited, worldwide, royalty-free, non-assignable and non-exclusive license to use…

…you may not extract the source code or create a derivative work of the SDK…

…you will not remove, obscure, or alter any proprietary rights notices (including copyright and trademark notices)…

и т.н, и т.н.

Какво си говорим… “Open” — дръжки.

Единственото отворено и свободно в цялата бъркотия е едно ядро Линукс, приставка за Eclipse и браузърно ядро WebKit. Но тях и няма начин да не ги пуснат, представете си да си позволят да затворят Линукс или Уебкит.

Да, вярно — обещават, че по някое време през 2008г. ще публикуват платформата като свободен софтуер, съгласно условията на Apache License. По някое време в бъдещето. Дотогава “Андроид” не е нищо по-различно от целия куп всякакъв собственически софтуер. Дори я няма естетската лъскавина на продуктите на Apple, заради която понякога частичната им затвореност се неглижира от някои.

На фона на всичко това статията в английската Уикипедия за Андроид започва така: “Android is an open source mobile phone platform…”. “Open source”?!?

Всъщност не е важно как се нарича поредната измислица на Гугъл. Не е важно и че някои прекаляват с вмъкването на думичката “open” само за замазване на очите. Както например Майкрософт с техния Office “Open” XML, дето е всичко друго, но не и “open”, но пък вижте как готино звучи — даже може двама-трима да се заблудят и да го объркат с OpenOffice. Което е съвсем, съвсем друго нещо, настолен офисен пакет с много повече ресурси, функционалност и престиж, но от кого да крадат ресурс Майкрософт, ако не именно от тези, дето го имат? А всички знаем, че Майкрософт от началото на съществуването си е компания, градила се изцяло на кражбите на идеи и реализации от конкуренцията.

На фона на OOXML Android си е цвете за мирисане. Пък и обещават добрите батковци и каки от добрия Гугъл да го публикуват под свободен лиценз — какво по-хубаво?

Какво по-хубаво ли — ами Neo1973, това е по-хубавото. С нетърпение чакам официалната промоция на първия продукт на OpenMoko и вече съм сигурен, че следващият ми телефон ще е Neo1973. И сега може да се купи, но това е версията за разработчици, не е все още крайната за потребители. Почти всеки ден в планетата на проекта се появяват обявления за нови версии на програмите и на изцяло нови програми, нови идеи за платформата. След като Qtopia закриха проекта си Greenphone и в заявлението си казаха, че една от причините е да не се разпокъсват силите на разработчиците и дизайнерите на свободни смартфони, тоест на практика казаха “проектът ни се влива в платформата OpenMoko”, бъдещето за истински отворените и свободни мобилни комуникации изглежда добре. :)

Търся думи, че останах безмълвен като прочетох. Само разглеждах в единия прозорец обявлението за пресата от Trolltech, разработчиците на платформата за мобилни устройства Qtopia и в другия прозорец — страницата на първия продукт с платформата OpenMoko, очаквания през октомври Neo1973.

От доста време вече, може би към цяла година, анализаторите в мрежата “шумят” нетърпеливо около OpenMoko. Първо беше обявен проектът, в който водеща роля има разработчикът на Linux-ядрото, основният човек зад пакетния филтър NetFilter — Harald Welte, който беше гост на първия OpenFest в София през 2003г., тогава едва 24-годишен. Накратко, OpenMoko е проект за създаване на свободна операционна система за мобилни устройства, която да има и съответната хардуерна основа. Много от GNU/Linux-вариантите могат да се инсталират на мобилни и вградени устройства, има и специализирани програми вече за такива инсталации. Но OpenMoko отива малко отвъд всичко това и предоставя и хардуерни спецификации, примерен смартфон с пълна поддръжка на програмите в проекта. Този “свободен телефон” е засега само моделът на FIC, наречен “Neo1973”.

Макар хардуерните характеристики да не са чак впечатляващи, сравнени с последните джобни компютри от Nokia или други подобни, като iPhone например, има нещо, което прави OpenMoko коренно различен проект. Това, че е лицензиран изцяло под свободни лицензи го прави идеална платформа за изработване на още и още нови и нови телефони и устройства. “Neo1973” беше първата птичка, крайъгълният камък, по който да се равняват другите.

И сега Trolltech, които също имат подобен проект за телефон, Qtopia Greenphone, се присъединяват към инициативата за съвместимост с OpenMoko. И софтуерът от проекта OpenMoko ще може да работи и на Greenphone. Доскоро част от набора програми за разработка на платформата Qtopia беше с несвободни лицензи, имаше ограничения от различен вид. Вече всичко в софтуелния проект Qtopia Phone Edition ще е лицензирано под GNU GPL и ще може да е съвместимо с OpenMoko-телефоните. Досега програмите за OpenMoko бяха напълно съвместими само с “Neo1973”. Частична съвместимост има с Treo 650, Palm TX и моделите на Motorola E680i, A780 и A1200E.

Но и “Neo1973” е прекрасна машинка. Даже е страхотен, има си всичко — bluetooth, 266MHz процесор, вграден GPS, GPRS, слот за карти MicroSD, голям екран, управляван с пипане. Даже писалката за екрана и слушалките, които вървят в комплекта са изпипани. Камера няма в този модел, но това е едно от послединте неща, които трябват на един телефон и органайзер. Аз хич не бих отказал такава линукс-играчка. Както мразя телефоните, така добре ще ми дойде един свободен. :) Пък и не е скъп — версията за разработчици, която се продава сега, е само 300 долара. А особено сега с отварянето на платформата Qtopia разработките ще се увеличат и подобрят. Как се досещам кой ще е следващият ми истински телефон… :)

Мразя мобилния си телефон. Наистина не разбирам какво толкова харесват другите в своите си. Или в тези, които ще си купят някой ден и ще са с камери, ще са полифонични, ще са сгъваеми, светещи, вибриращи или помнещи и организиращи. Гадост. Ако можех да избирам, бих предпочел джобен компютър или някакъв по-подробен органайзер - на мен и сега телефонът ми трябва най-вече като адресник и календар. Да си пазя в него контактите на приятели и да ми бръмчи и вибрира, когато дойде нечий рожден ден, годишнина или друго подобно. Не че досега ми е бил и толкова нужен де - не съм забравял дата дотолкова, че напомнянето на телефона да ме стресне чак. А като телефон пък го ползвам много, много ограничено - да се чуя с някой приятел за уговорка за среща или да звънна в края на деня на Краси за да се уговорим за среща навън или какво да купя от магазинчето в квартала на прибиране. Напоследък все по-често нямам време за такива срещи, а и с жена ми все по-рядко успяваме да излезем някъде - откъдето и да го погледне човек, телефонът е адска машина и голямо бреме.

Аз стационарния вкъщи едвам издържам, камо ли мобилния, от който не мога да избягам. А има хора, представете си, които отговарят дори без да са погледнали кой ги търси! Аз, признавам си, когато номерът е непознат и не съм в настроение понякога не отговарям. На познати номера не правя така - ако пропусна, то ще е наистина “пропуснато повикване” и ще потърся човека някак след това да се разберем. Но непознатите какво искат от мен, това не разбирам… Има хора, които отговарят на обаждания и в тоалетната, дори са ми казвали как се протягат от банята, докато се къпят - само и само да не пропуснат…

О, безценни…

Това, което не ми дава сън, е мобилен телефон с камера - знам, знам, много хора не могат без такъв, но аз лично изтръпвам всеки път, щом видя. За какво ми е, защо през двайсетина минути по телевизията почват с тъпите си реклами да ме карат да си купя такава досадна кутийка? Че аз едвам изтрайвам моя, дето е без камера, не пее, няма радио и mp3 и не прави кафе - как изобщо мога да живея с някоя от тия новите ужасно стресиращи кутийки в джоба? За мен фотографията не е просто “снимане” - не бих снимал с компактен цифров апарат дори… е, добре де, зависи какво и зависи как - но поне не бих снимал така, както снимат по купони днес хората. Щрак-бляс, щрак-бляс - и след два дни получаваш по пощата снимки, на които изглеждаш ужасно, ама това иди-дойди, ами и хората, с които си и които ти е приятно да виждаш и те се оказали бледи вампири с пъпчива сива кожа и ярко червени очи… И за такова “снимане” ли да имам телефон с камера?

Че то трябва да ми плащат, за да търпя досадни глупости към телефона си. О, то били “екстри”, апаратът струва по-скъпо, защото има неизползваема камера (грешка, използваема за снимки тип “отпуската на патолога”), защото има цветен дисплей (сигурно за да мога да си обработвам на него снимките от камерата, че иначе за какво?), може да “свири радио” (за да тормози хората като мен във влака, когато се опитват да поспят на път за Варна, но не - “ериксонът голяма работа, глей как свири”). Простете, забравих - може да просвирва музикални файлове в MP3-формат. MP3!? А някой да знае телефон с поддръжка на OGG-файлове? Защото аз слушам Ogg Vorbis, не MP3 - и то с причина.

Но всичко това е бял кахър. Най-лошото е, когато някои хора решат да ползват телефона ви за работа. Обаждат ви се в най-неподходящия момент, за да ви питат как върви поръчката им, защото “друго е да се чуем”. Друго е, да - ако си пишехме като нормалните хора, нямаше да е досадно. Това е досадно, но има друго, което е отчайващо. Отчайващо е когато си търсиш нова работа и наистина зависиш от това как ще се развие професионалният ти живот от дадения момент нататък, да разбереш, че всъщност зависиш от нещо толкова омразно като мобилния телефон.

Класика в жанра: подава човек документи за кандидатстване на позиция в голяма фирма и минават две седмици без вест, без кост. Оказва се, че хората се били опитвали да се свържат, но (познайте) по телефона. Пак добре - преди време HR-ите дори не си правеха труда да отговарят, направо всичко минаваше в /dev/null. Какво се получава, ако човек търси нова работа, докато все още е на старата (как да направи иначе - да напусне и да чака “отвън”?) и не може да говори там? Говори по мобилния, скрит в някое ъгълче на коридора, ок - но какво става, ако преди няколко дни мобилният му се е повредил и е неизползваем? Ами излиза в обедната почивка в някой (за предпочитане студен и дъждовен) ден и се обажда от уличен телефон. За да разбере, че всъщност изискванията са ма-а-алко по-други и не се вписва във визията на фирмата.

Ще кажете, че така трябва, това е нормално и хората трябва да се чуят по телефона, за да “стане работата”. Да, ама не. Не, защото огромна част от предварителната комуникация е такава, че може да протече по пощата. Може да протече неинтерактивно. Не е нужно да ти чуват гласа, за да ти кажат какви са изискванията или че ставаш или не ставаш за мястото. Да, добре е да се чуете, ако има възможност да работите заедно - тоест ако някой смята, че съм подходящ кандидат и иска да продължим с интервю наживо, тогава може да се чуем. Разбира се. Макар че то на такъв етап е нормално да се запознаем направо в разговор наживо. Но да се изисква телефонен разговор за такива прости неща като предварителни уговорки е чиста проба загуба на време. Загуба за кандидатстващия, не за работодателя и HR-а му. Защото докато уговарям комуникацията с такива “телефонисти”, аз лично отказах други предложения, които бяха на краен етап. Не е вярно и че “по телефона е по-бързо” - нали сме компютърни специалисти, нали уж и отсреща би трябвало HR-ите да имат компютърна грамотност? Едно писмо ли не могат да напишат? Или са неграмотни и не пишат на български? Предварителното уточняване по неинтерактивен път е в пъти по-бързо от интерактивно обаждане - някои хора може да предпочитат да говорят по мобилните си, но аз се чувствам по-добре, когато по такива въпроси си пиша писма.

“Върхът на сладоледа” беше когато преди време един приятел (няма да казвам име, той ще се сети сам; между другото не сме се виждали от много отдавна, време е за някоя среща в китайски:) ми звъни на мобилния и започва с думите “здрасти, обаждам ти се по телефона, защото видях, че в джабър си do not disturb…” :) Приятен спомен, става за завършек - почувствах се малко по-добре разположен към дрънчащата си кутийка сега :)

Да си купиш преносим компютър с инсталиран GNU/Linux на него, да си го купиш при това на по-ниска цена, защото както знаем, инсталацията на Уиндоус струва пари и след това да изтриеш настроения и работещ Mepis (в случая), за да накатериш върху машинката… познайте какво - ами Уиндоус.
Не го разбирам това. Наистина, не го разбирам! Периодично се чуват оплаквания от най-различни хора, че не можели да работят с GNU/Linux, че не бил настроен, че не им откривал инсталаторът еди-какъв си хардуер, че те били тъпи и мързеливи и затова им трябвал само Уиндоус. Ами ето - хората продават лаптопи с настроен Mepis Linux, какво му е на него пък?
Аха - със свободен софтуер компютърът излиза по-евтин, а пък след това няма проблем да му се качи нелегален Уиндоус? И понеже някои хора наистина много искат да се “научат на линукс”, затова си изтриват работеща свободна система и инсталират крадена собственическа? Много са ученолюбиви и много бързо възприемат работата с компютри, затова предпочитат да им отпочиват мозъците в познатата среда на УинXP?

Наистина, когато някой ми казва, че иска да се “научи на линукс”, но си стои на уиндоуса, защото “ах, как не му работело еди-кое си” вече хич не му вярвам. Не че и преди съм вярвал, де.
Аз ползвам само GNU/Linux от… вече не мога да ги сметна, може би около 7 години. Тогава дистрибуциите на свободен софтуер нямаха графични инсталатори, нямаха и автоматично откриване на почти всичкия ти хардуер. Телевизионен тунер например съм настройвал няколко дни след работа тайно от Краси, за да я изненадам. И колкото и да е странно - справял съм се, и дори винаги ми е било интересно. И винаги съм си свършвал работата - независимо дали става дума за графика, чертежи на cad, офисни документи, музика или програмиране. Не използвам несвободен софтуер от години. Изключая инцидентни пускания на flash-плеър, но само защото приятели са искали да видя нещо на флаш в уеб. И когато съм имал видео от nvidia понякога съм ползвал техния затворен драйвер.

Оправданието “той не е достатъчно напреднал този софтуер” всъщност има друго произнасяне и то звучи горе-долу така “мързи ме и съм тъп”. Който наистина иска да навлезе в света на GNU/Linux и на свободния софтуер няма никакви обективни пречки.