a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

monitor

Приспособяване за 19 инча


Днес отделих малко грижи за страницата. Общата широчината е вече не фиксирана, а 98% и запълва целия екран. На разделителни способности до 1024х768 ляво и дясно поле трябва да се показват едно до друго, при по-малки размери на екрана вече дясното поле отива долу след лявото. Лявото, съдържанието, е почти до края на свободното място надясно с 81% широчина. Опитах всякакви малки трикчета с “min-width” и “max-width”, но кой знае защо не работеха заедно. Навсякъде където четох твърдяха, че са си ок в комбинация. Сигурно влияе някаква настройка от наследен стил.

Все едно, пробвах на 1024х и 1280х и изглежда ок. За мен едно от важните неща беше да има повече място за снимките, които вече ще качвам с 800 точки по дългата страна. Вместо 640, както досега. Вече мога да си позволя и по-спокойно да си обработвам кадрите — GIMP се стартира почти веднага и ретуширането вече не е безкрайна и досадна мъка. А сега виждам, че на по-добър монитор с правилни настройки снимките ми изглеждат различно. Леко по-бледи, с по-нисък контраст и малко по-слаби цветове. Личи си и разликата от липсата на обработка, например на доста често нужното изостряне или ретуш на лица.

Продължавам и работата по новата версия на UrbanStyle. Може би когато приключа миграцията на данните ще прехвърля сайта на новата версия. Има доста нови и интересни идеи за там. Стоилов ми подхвърли концептуално нови неща, които съм сигурен ще се харесат и използват. Ще ги включваме едно по-едно, засега така или иначе съм все още на прехвърляне на потребители и публикации.

Имаме леко “затишие” в работата с дизайнера, с когото работих през последните месеци. Ще използвам тъкмо това, за да се свържа с други хора, на които преди време бях отказвал отделни проекти точно около раждането на бебо. Трябва да намеря време и за довършване сайта на уеб-студиото на Lindeas, който така и остана в леко насипен вид.

Реших да мина на “работен режим” и въпреки че не съм в офис и на щат, да съм в мрежата и съответно да работя разните неща в работно време. Преди и след това — има и други неща, животът не е само правене на чужди сайтове. Също така идеята за четиридневна работна седмица винаги ме е изкушавала. Как през последните месеци съм забравил и стоя не само и петъка, ами и през уикенда даже… Сега съм на линия от понеделник до четвъртък. Три дни след това са си съвсем мои. Това значи без проекти от типа “програмирай до среднощ, защото утре цяла събота ще тестваме”. За всяко нещо си има време и това, че съм на свободна практика не трябва да значи да се трепя пред монитора без спирка.



Tags:
14 Август, 2007 - 13:31

 
 

Днес готин ден, утре - по


Готин ден днес. Готин ден и вчерата. Доста време бях навън и ще компенсирам със следващи готини дни вкъщи. Ще работя и наваксвам с едни нови придобивки и ще се радвам на сина си, който вече от няколко седмици говори на “а-гу” :)

Днес цял ден бяхме навън да снимаме, времето не беше хич за такива геройства с дъжда, дето спираше за пет минути. Точно колкото да те подлъже да си платиш поредното кафе и да излезеш на тротоара, че да може по-добре да те целкат новите капки от новата дъждовна вълна. И все пак беше готино.

Видяхме и Бобсън, и той запътил се за фото-аксесоари. Накрая пък Велин ми пусна една муха, която досега бях умело избягвал — anime. Бях гледал много малко неща, откъси от епизоди от сървъра на Маниякса и то преди години. Знаех, че е богато изразно и много привличащо, но така и не бях се залисал по още една мания.

Е, и това стана. След “Ghost in the shell 2”, филм който ще се гледа още много пъти сто на сто, оставам с планове за следващата ми аниме-вечер. Вкъщи, на новия монитор.

А, та монитор казах. Мда-а, свърши се времето на радиационния ми може би вече осемгодишен 15-инчов CRT. Няма да слагам по-висок диоптър и няма вече след два часа работа да трябва да поспивам, че да продължа. Прозорчето към света е 19-инчов Eizo, за който ще пиша много скоро. Само да посвикна, да вляза в ритъм с него. Не знам как толкова време съм търпял само четвърт гига. С новия гигабайт памет лети. Снимки, векторни, каквото ми душа иска. Сайтът ми как тесничък изглеждал всъщност :) И снимките ми и те едни мънички…

Та ми е едно по-спокойно и не така стресирано. Прехвърлям сега малко от нещата, които другите са писали през това време и май решавам да не се впрягам прекалено. Нещата винаги са били зле и всичко отива на разваляне. Или както пееха “Мотърхед” — “Everything changes, and it all stays the same”. Няма да оправим политиката, най-малкото защото тя е неспасяем случай. Аз лично ще се радвам, ако цялата политика ме остави на мира и отиде да се хвърли отвисоко. Има по-важни неща. По-важни от всичко. Утре съм си вкъщи цял ден и ще си говоря с бебчо. А-гуу-у? ;)



Tags:
11 Август, 2007 - 23:23

 
 

Double vision


Fill my eyes with that double vision

Нося очила. Снощи взех вълшебните стъкълца и днес беше първият ми ден на работа с “прозорче към света”…

——

Причината е ясна - имам нужда от тях. Според науката астигматизмът не е нещо, което се придобива за ден-два, а пък аз даже не съм и сигурен дали изобщо се “придобива”. Интересно - може цял живот всъщност да съм виждал двойно, но ей-така, нарочно да не съм обръщал внимание.

Лекарката каза, че да, възможно е да се е влошило от постоянната ми работа пред монитор през последните години. Лоши компютри, лоши…

Никога не си бях представял, че нещата могат да бъдат толкова отграничени, че светът може да бъде толкова… ясен. Когато за първи път постоях малко по-дълго с очилата, направо не ми се сваляха, макар и сега все още да ми е неудобно и да имам на моменти усещането, че тежат поне няколко кила. Бяхме с Краси на маса пред купички сладолед и аз с трепет гледах далечните надписи без да се взирам, без да свивам очи и без да поклащам леко глава, за да “слея” сенките.

Защото явно винаги съм виждал двойно.

Следващият момент беше на уплахата. Страх, че става нещо с мен, дори че нещо е станало вече. Да, знам, че е малко и не би трябвало да е страшно, но това са очите ми все пак!…

Най-трудното, поне за мен, в носенето на очила е свикването с постоянното натрапливо усещане, че земята не е на правилното си и обичайно място. Когато хвърлям кос поглед надолу, към краката си, “изпадам” извън границите на очилата и виждам как стъпвам в нещо размито, неясно…, далечно. Сякаш вървя, а краката ми се носят далеч надолу и дори малко назад… Мисля си, че и с това ще свикна, но най-важното сега е, че мога цял ден да гледам с нормално отпуснати, отворени очи.

——

Днес е един от малкото дни, в които не ме боли глава и не се чувствам смъртно уморен още на половината на работния ден. Благодаря на Краси, че след като сам бях решил да ида “някой ден” на лекар, взе че ме замъкна там онзиден ;)



Tags:
28 Октомври, 2004 - 14:06

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos