Arcane Lore

“Открих” че мога да си плащам данъци и такси през Интернет. НАП, мои бивши работодатели, пак са свършили малко работа, но хем малко, хем наполовина. Сблъскването със система като тази на payments.nra.bg наистина е облекчение в сравнение с реденето по опашки и разправиите с всякакви нервозни лелки. Но не е това, което трябва да бъде. Не може да се казва “и така е добре, щото ако и това го нямаше” — трябва електронното общуване с властта да е изрядно и винаги и по всякакъв начин в услуга на гражданина. Особено когато говорим за плащане на пари — други могат да си позволят уеб-некадърност, но данъчните нямат никакво, ама никакво оправдание. Защото тази услуга си я плащаме. Буквално.

Навсякъде, където има “пари отдругаде” за качеството на ИТ-услугата се обръща слонско стъкларско внимание. Защо например “Софийска вода” след като направи няколко гафа с изтрити бази от данни и опита да въведе “самоотчет през Интернет” продължава да разчита изцяло на проверки на място от инкасаторите? Ами защото не им пречи на печалбите да е така. Защо Енергото продължава да няма цялостна и интегрирана система за услуги и справки през Интернет, а пищи за въвеждане на тримесечното отчитане? Ами така им изнася. Защо НАП хвърлят всяка година безумни пари за нова техника, нови програми, консултиране, курсове за персонала (на които никой нищо не научава, но поне има “присъствие”), поддръжка, а в същото време цялата система продължава да е тромава и ръбата, даже неприветлива и обидна? Ами защото така им изнася.

Сайтовете за разплащане на НАП работят добре само с Explorer на Майкрософт. Някъде на ръба все пак се справя Opera. С Firefox/Iceweasel и базирани на Gecko и WebKit браузъри почти или изобщо не работят. Заглавната страница на payments.nra.bg зарежда подразбиращата се страница на Oracle Application Server. Всички действия се извикват от другите сайтове с линкове към поддиректории навътре. И да, пак само с Explorer или в краен случай — Opera. На шега си помислих, че не знаят, че Opera се “справя” с куците им сайтове, иначе сигурно щяха така да омажат нещата, че и тя да не работи, а само експлодерът. За изпращане на подписани документи пък да не говорим — там, доколкото разбирам, трябва да имаш не само IE, а и Word. Пак на същата фирма, познахте. Да, пак несвободен софтуер, познахте.

Интерфейсът на всички тези и подобни сайтове е като взет от най-страшните кошмари на дизайнерите, уеб-програмистите и специалистите по ползваемост. Само един пример, наистина само един, защото мястото ми тук си ми е ценно — влизаш да си плащаш здравните осигуровки и след няколко екрана глупости се появява огромен списък с двадесет и пет-шест различни “наименования на плащане”. Различни видове причини да си на сайта, които трябва да прочетеш внимателно и пак много внимателно да прецениш коя да избереш. Супер-тъпо и некадърно. Неработещо. Решението? Прави се помощник от 3-5 стъпки, в които с максимално прости въпроси се уточнява потребителят къде трябва да попадне. Съвсем прости и ясни въпроси и възможно по-малко на брой стъпки. А не така — сега за да прочета всичко трябва първо да пия кафе, за да е сигурно че няма да объркам нещо и после трябва да им чета тъпите текстове един по един и то няколко пъти.

Така нямало човек да сбърка? Глупости, точно така човек бърка. С помощник в стъпки човек не отделя излишно внимание на формата и се замисля за съдържанието. Как да отговори на конкретния ясен и кратък въпрос, който му е зададен. И не греши. И е щастлив и си е свършил работата и сайтът си е изпълнил предназначението. Но това са неща от фантастиката за е-правителството ни, нали…

Бях чул преди време, че благодарение на промените в НАП, най-вече вкарването на данните в електронен вид, в бюджета са влезли не-знам-си-колко милиарда допълнително. В смисъл — потрошаваме редовно пари, но пък вижте как покрай всичките глупости дето правим, все пак колко много допълнителни пари сме събрали за разпределение от държавната власт.

Всичко това ми прилича всеки път на злобните подмятания на разни партийни дядковци, които след 10-ти разправяха “толкова добре вървеше всичко, ето, партията даже всичко оправи, вижте колко много автомобили има, а преди да дойде партията само каруци вървяха”. И на партийните дядковци, и на “държавните” служители (имам предвид малките шефчета в държавни и бивши-псевдо-държавни структури, не конкретно редовите държавни служители) им липсва трезва преценка на едно отношение.

Липсва им преценка на отношението между прогрес, развитие от една страна и принос от друга. И без партията щеше да има автомобили, въпросът е какво е направила партията, за да са щастливи хората. И без ИТ-инвестициите и всякаквите ненужни и спечелени под тезгяха търгове в държавните и подобни институции щеше да навлезе употребата на компютри. Въпросът е какво са направили данъчни, енерго, топлофикация, водоснабдяване и всички подобни, за да са щастливи хората. Ами… нищо.

Вече е почти официално — Microsoft OOXML не е приет за стандарт от JTC1 (Joint Technical Comitee 1) на ISO/IEC. Това на практика означава, че опитите на монополиста от Редмънт да “прокара” проекта си на недовършен, на практика напълно ненужен и повтарящ друг стандарт OOXML, включващи дори и съвсем официално оповестени опити за подкупване свършват в глуха линия.

Все пак от Майкрософт се надяват, че при ново гласуване в началото на следващата 2008 година резултатът ще бъде обратен и тяхната визия за стандарт на офисен файлов формат ще бъде приета. За да се приеме като стандарт на Международната организация по стандартизация (на английски ISO), проектът трябва да мине два етапа на гласуване. Първо трябва да спечели поне две трети от гласовете на националните институти по стандартизация, участвали в изработката на предложението и после трябва да спечели три четвърти от гласовете на всички членове с право на глас.

По неофициални, но вече сигурни данни OOXML е отхвърлен и на двата вида гласуване. А за Майкрософт е особено важно да пробута иначе лошото си предложение за стандарт, защото от това зависят приходите на компанията от държавните администрации. Ако частните клиенти и крайните потребители не са чак толкова чувствителен пазар и при тях винаги е имало и ще има някакъв баланс между различните решения, при държавните администрации въпросът е друг. Там всичко е доста по-категорично — ако ще се ползват офисни програми, трябва да е ясно какви са те, с какъв формат работят и т.н., за да има така гарантирана преносимост на архивите. Както между ведомствата, така и във времето.

Някои администрации отдавна вече таят подозрения и странят от собственичеки затворени решения. Защото ако ползват такива затворени продукти и формати на конкретна фирма, с годините лесно ще станат нейни технологични и финансови “заложници”. Затова все повече назрява нуждата от отворен формат за офисни документи. Самите администрации го искат. Затова и Майкрософт помпозно озаглави формата си “Office Open XML”.

Някои казват, че проблем на говоренето против собственическите формати е това, че се намесва “отворен код” наравно с “отворен стандарт”, без всъщност да има нещо “пряко FOSS” при отворените стандарти. Да, донякъде това е така, но донякъде и не е. Има много общо между отворения код и свободния софтуер от една страна и отворените стандарти от друга. Вярно, технически е различно да си покажеш и публикуваш кода и да си покажеш и публикуваш файловия формат (например). Но някъде в основата си са едно и също — споделяне на знанието за масова технология с цел да се направи по-добра и да дава равен достъп до себе си на всички. Независимо дали са големи компании, малки фирми или хакери в гаражи. Ако имаш отворен, публикуван и официално приет стандарт, можеш да го прочетеш и да знаеш “как”. Ако нямаш и разчиташ само на великата фирма да ти доставя новия софтуер, не знаеш нищо за инструмента си.

Вярно, не всеки чете стандарти. Но и тук е приликата със свободния код — някои казваха “че защо ви е кодът, не всеки го чете и не всеки може да пише”. Да, така е, но приниципната достъпност на технологията е нещо по-различно от удобството на еднократното използване. Някои четат стандарти и пишат програми на базата на техните изисквания. Също както някои четат код, поправят го и пишат съвместим нов код.

Неофициалният резултат от гласуванията е следният:

P-Members (това са страните, които са участвали в изработката на предложението) - 17 “за” от общо 32. 53.12% (при изисквани поне 66.66% “за”)
Общо гласуване на всички страни с право на глас - 18 гласа “против” от общо 69. 26.08% (при изисквани най-много 25% “против”)
Решение: Disapproved

  

България, представлявана от БДС, в качеството си на страна с право на глас е казала “за” с особено мнение. Друго интересно осевн нашенското безхаберие е вкарването в квотата на предложилите в последния момент на 11 допълнителни страни. Въпреки че част от тях са гласували “за”, това не променя резултата. Променените в последния момент от “Observer” на “Participant” 11 страни правят така, че нужната за отхвърлянето на предложението минимална част гласове се покачва. И вместо да са били нужни само 10 гласа “против”, за да се отхвърли предложението, след “вмъкването” на Кипър, Еквадор, Тринидад и Тобаго, Уругвай и още няколко вече стават нужни поне 14 гласа. Почти всички от тези “вмъкнати” страни са гласували “за”. С изключение на едно “против” от Еквадор и въздържание от Тринидад и Тобаго. И все пак — против са не 14, а 18. ;)

Ааааа-а-а-а, не се трае вече! Тия взеха сериозно да прекаляват. Едно след друго “нововъведенията” на интернет-майкрософта са все по-отчайващо тъпи. Особено когато става дума за търсачката. В другите услуги — иди-дойди, те и без това другите услуги в 75% от случаите са изсмукани от пръстите. Но търсачката защо пипате постоянно, това не разбирам. И то не машината отзад — нея си я променяйте и подобрявайте както искате. Така и така GNU “клекна” за GPL3 и не включи копилефта да се разпростира и до онлайн услугите. То кой ли Гугъл би ги пуснал да го включат, де.

Та вътре си пипайте, правете по-адекватно търсенето, добре — ама защо се опитвате да направите по-добър интерфейса? След като откакто се появихте и страницата си беше супер, през всичките тия години само я разваляте. Контекстни реклами — добре, всеки трябва да яде. То Google ако не са рекламите ще мине на диета направо. Платени линкове — добре, плащат си хората. Филтриране и цензура на съдържанието по георгафски и политически принцип — е, отвратително е, вярно, но се ядва. Поне нас в България не ни филтрират, само преподреждат резултатите, за да са “по-адекватни за нас”. Нови, по-тежки дизайни и интеграции с “google account”-и — е щом ви влече добре. Макар че точно акаунта в търсачката и персонализираното търсене аз не зная някой да го ползва нарочно. Всеки или не го ползва, щото няма акаунт, или не го забелязва, защото не му обръща внимание.

Обаче тая “новост” вече почти прелива от ръба. Цитирам: “This warning message appears with search results we’ve identified as sites that may install malicious software on your computer”. Въй, верно ли? Я-я-я, колко интересно! Ами да се опитат, да заповядат — има браузъри, чиято цел не е да инсталират каквото видят. По-нататък: “If you click the title of the result, you’ll be shown the following warning rather than being taken immediately to the webpage in question”… Абе аз с вас ли искам да си говоря или искам да намеря някой сайт?

Аман! А тая нова опция изключва ли се? Защото като гледам, екстрата я има и когато човек не е влязъл в профила си. Значи не се управлява от гугъл-акаунта. Тъй значи, от най-обикновен каталог ще ставате медия с мнение? Майната ви! От днес вече сериозно започвам да отбягвам Google. И ще внимавам какво говоря онлайн на хора с поща или джабър @gmail.com.

Търся си нова търсачка. Не искам да ползвам Google за целта, затова да питам — някой ползва ли вече алтернатива? За предпочитане на компания, която има проверима подкрепа за свободния софтуер. Или някаква разпределена мета-търсачка (ако са се появили истински работещи вече).

Може би най-накрая ще видим първото внедряване на библиотеката Jingle в джабър-клиент. Има разни опити с Psi, но там кой знае кога ще има нова версия. Liorithiel писа снощи, че има работеща версия на Gajim, в която е вградил поддръжка за пренос на глас и данни с библиотеката Jingle на Google. Проектът е част от ежегодните вече спонсорирани конкурси Google Summer of Code. Всичко това е добре — не че гласовите разговори са най-важното нещо за направа в XMPP-мрежата, но все пак… Нали често някои хора се заглеждат към “лъскавините” на Skype и други нестандартни софтуери — ето, съвсем скоро ще има работещ глас, видео и т.н. и в джабър-клиент.

Следващата версия на Gajim ще е с пренос на глас явно. Това е добре, дано след това лека-полека и този, и други клиенти се ориентират към нещо доста по-важно — например работа с PubSub от страна на клиента и всичките нови функционалности, които ще произлязат от това.

В една кратка статия споменавам Google вече за трети път. А пък изобщо не става дума за тях. Да, всичко е добре… но не е ли малко странно? Пак си припомням как дълго време гигантът, казано направо, пречеше на разработчиците на Jabber/XMPP и всяваше смут със своите слухове за супер-дупер библиотеката libjingle, която като пуснат, ах само като пуснат. [1] [2] [3] Съвпадение ли е, че след този шум и премълчания, но очевиден дискомфорт в средите от намесата на Google в една свободна общност, на практика няма голям ентусиазъм и бурни развития на отделни проекти? Да, EJabberd ги спонсорират и сървърът става все по-добър. Да, OpenFire успяха да завихрят нова общност и също правят все по-добър сървър.

Но къде са малките проекти — допреди две години никнеха като гъбки. Не, не е станало ужасно по-сложно да се започне начисто нов джабър-проект. Съгласен съм, не е нужно да има безброй различни по име и външен вид, но еднакви отвътре програми. Но това многообразие е белег на самата свободна общност — още отдавна ни казаха “release early, release often”. И аз имах идеи за клиент, а днес даже не си спомням подробности, че и не виждам смисъл да ровя наново. Защо е така — дали не се подобрява качеството и нивото на пазарния продукт, но за сметка на онзи ентусиазъм, от който тръгва всичко? За който ентусиазъм, в крайна сметка, са всичките усилия за свободен софтуер.

На мен поне ми мирише на Гугъл. Има много други фирми, които правят “акани неща”, но нито една не може да се мери по мащаби с нашите “don’t be evil” приятели. Опитвам от няколко дни да намеря достатъчно добри неща за мрежата, които Гугъл са направили и така да “компенсират” всичко, което осират. Това с Jingle е само малък пример — те дори имат цели услуги, които прецакват въздуха на други, нормални доставчици. Например Blogspot/Blogger.

Във всеки случай аз ще ограничавам все повече използването на услугите на тази фирма. Повечето от услугите им са ми ненужни, ако са качествени или несигурни и опасни, ако са калпави. Преглеждам какво съм им ползвал през годините и отписвам нещата едно по едно. Като гледам, без алтернатива засега е единствено търсачката.

Но то и за това идеше реч навремето, нали? Търсачка. Само търсачка. Хм… добрите намерения…