“Мюзик айдъл” не струва. И в това няма нищо лошо, защото това определено не е музиката и тези определено не са “певците на сцената”. Това, което се случва пред очите ни, докато си мислим, че гледаме поредния много интересен певчески конкурс, е едно въртене на пари с есемеси. Добра идея е SMS да се включи някак в националната символика. От доста време, може би откакто мама и татко започнаха да подаряват на детето джиесем, бизнесът с есемеси е навсякъде. Може би го бие само търговията с полуобгоряла дървесина лятно време. Ако имаме възобновими ресурси по тия земи, то сигурно един от тях е пращането на есемеси “с увеличение на тарифата”.
Правя грешката да гледам предаването, признавам. Може би защото родната музикална сцена ме интересува и може би защото все лековерно се надявам да видя нещо истински ценно. Моята позиция иначе е лесна за възприемане — като махнем всякаквата чалга и прикрита под “поп” чалга, родната сцена живее изцяло извън телевизора. Мястото за музика у нас са клубовете. Там ходят и тези от ценителите, които имат време и възможност. Преди години всички мрънкахме, че няма никаква рок-сцена в градовете, че няма клубове, че няма концерти — ами ето, бе, днес има! Всяка седмица има поне няколко събития в София, даже всеки ден човек може да слуша наживо музика. Стига наистина да е фен и наистина да го има времето. Нещо повече, ценни клубни събития има и в други градове — разделът за събития в Last.fm все повече се пълни със съдържание на български и хората въвеждат събития в доста градове.
Така че това по телевизията не е музикално събитие, нито някакво надпяване, а чиста проба бизнес с есемеси. Нито е качествено като съдържание, нито е представително като резултати. Има много начини да се направи по-представителен конкурс, но никой няма да го проведе, защото ако няма цъкане на SMS-и, няма файда.
Журито
Първо журито… Тук е най-тегаво, да се чуди човек откъде да ги подхване. Хайде да ги караме отляво надясно. Люси (не-знам-си-коя), била спечелила немския мюзикайдъл май и имала някаква световно неизвестна група, с която правели хитове. Ах, как харесвам такива с работилница за хитове… “Хит”-ът всъщност е много ценна вещ, ама много — ако не си го чувал и не го знаеш като хит, само фактът, че е “хит” вече те прави негов фен и така си засилва “хитовостта”. Хитовете са вируси, които превземат публиката и не отминават, докато не я изтощят и използват съвсем. До последна капка доларче. Зараза някаква — не е важно да е хубава и ценна музиката, важното е вирусният елемент да е добре изработен. Всичко друго след него е рутинен маркетинг.
Сега трябва да уточня, че може пък току-виж някой от читателите да е чувал и преди за Люси, или даже да е слушал нейна песен. Възможно е, да — на това му се вика допустима отклонение в статистиката. Тоест ако знаете за Люси, сте изключение. Поправка — “бяхте”, защото след рекламата от мюзикайдъл вече всеки я знае като “тая отляво на Вили”.
Следва Вили Казасян, но нека го оставим за накрая, той все пак заслужава. От другата му страна — пак световно неизвестна, този път чалга-певица. Есил Дюран (успях да го транскрибирам, нали) била супер, била върхът, но за разлика от Глория (от предишното издание на мюзикайдъл) тази са я чували наистина само чалгаджиите. Всъщност добре се движат мадамите, правилно — каква по-добра реклама от това да си жури в телевизионен конкурс в праймтайм-а на работните дни? Така не Есил, ами и всяка друга ще стане известна. След това пътят до добра оценка от музикалните медии е кратък. Нали за да те оценяват отново и отново, трябва първо редовно да чуват за теб.
Предаването има обидно малко концерти и прекалено много “риалити-епизоди”. Та в един такъв “епизод” интервюираха Глория, седнала някъде до Азис и я питаха нещо за въпросната Есил. И тя казва с леко усмихната сериозност че била много учудена, че никой не бил казал и никой не се бил възхитил от това, че преди поп-фолк (така си му викат те), Есил била джаз-певица. Е, това прозвуча като “той не чете само жълти вестници, той има Шекспир на рафта вкъщи, как така не знаете и не се възхищавате?” Честно, хич не ми пука кой певец какво образование има, къде е работил в Скандинавия и дали е пял някога джаз или не. Есил Дюран прави ли джаз днес? Не. Прави поп-фолк. Ами значи не е никаква джаз-певица. Джазът, както и много други неща, са начин на живот, стил, отношение към всичко. Не става иначе.
Като намекнахме за музикални недоразумения, някак по естествен път стигнахме до Фънки. Милият, толкова се прави, толкова време вече се прави, а все накрая стои смешен. Аз харесвам “Ера”, не ме разбирайте погрешно. Радвам се също, че фирмата му успя да покани доста от големите музиканти и да направи доста добри концерти и фестивали. Но това все пак е бизнес, нали? Говорим за музика, не за организиране на концерти. Оставяме и “Ера” настрана, защото Фънки не е отишъл да свири — нито е събрал рок-група, нито свири фънкажи на баса. И премълчаваме, понеже за “Ера” никой не чува нищо от доста време. А има едно казване “който почива на лаврите си, ги е поставил не там, където трябва”.
Фънки е и един от най-непоследователните от журито. Чак ме досрамява, че съм рокаджия. Докато Есил си има пет-шест редовни реплики, като “този път ти се представи най-добре”, “аз съм изненадана” или “радвам се, че показа себе си, но това не е подходящата ти песен”, Фънки все се прави на някакъв олигофрен-бунтар, опитва се да говори глупости и все не му се получава. Или бунтарството му е жалко и смешно, или глупостите се размиват от невротичното повтаряне на “мен” в обръщенията към момчетата. Всъщност дотук, от тези трима члена на журито нищо музикантско не се появи. Нищо ценно като критика не казаха, нищо създаващо търсена нагласа и настроение у зрителите не казаха.
Миналата година, колкото и глупости да говореше Слави Трифонов, все пак опитваше да казва някакви неща за самата музика. Да обръща внимание на участника и на зрителите към трудни моменти и към успешни музикални внушения. Глория и тя му пригласяше в това. Не казвам, че миналата година като цяло всичко пак не беше боза с повръщано — беше. Просто опитвам да намеря нещо готино — не успявам, но поне се правя ;)
Вили Казасян е приятно да го гледа човек как се майтапи и гледа със сладко-безпомощна физиономия. Пуска свежи лафове понякога и за разлика от другите трима не се изживява като най-висшия музикален цензор. Това е готино, но пак се изгубва музикалното. Предпочитам да слушам оркестъра на Вили Казасян, предпочитам да го гледам на гости в предавания, в които се говори само за музика. А не само за мюзикайдъл — както е сега. Всички участници и жури ги изпопоканиха в разните теле-викторини и на практика пред екрана вече се живее целодневно с техните физиономии.
Участниците
Горките, жална им музикална кариера. Тия момчета и момичета плюят на цялото си евентуално самостоятелно музикално развитие за сметка на едното участие. Миналата година имаше победител — някой да я е чувал? А, да — наскоро издаде албум, рекламираха го по телевизията. За друго говоря — някой да го е слушал, да си го е купил, да го харесва и да търси концертите й? Е, сигурно има и такива хора. Пак както казах по-горе — това е в рамките на статистическата грешка. Тоест ако сте от феновете на Невена (честно, търсих името й в Гугъл, за да го напиша тук…), спокойно — изключение сте.
Мюзикайдъл можеше да е ценен конкурс, ако беше само конкурс. След като решиха да е “риалити” и това означава да показват кой с какво се напива, кой с кого се целува, кой с кого спи, кой носи бельо и кой — не, това значи само едно — тези деца ще са музикално използвани. Отвсякъде, по всякакъв възможен начин. И това ще означава, че всеки от тях, ако реши след време да прави музикална кариера, ще трябва да полага в пъти повече усилия за налагането си. Първо ще трябва да разбие айдъл-имиджа и отделно ще трябва да гради своя си личен.
Нормално — имало е и музикални конкурси по телевизията, но не са печелили пари, поне далеч не толкова. А това е друго — като показват голия задник на Иван или ония двамата, дето се целуват в джакузито, може и да не е музикален конкурс, ама гледай пък какво хубаво риалити се получава! И валят есемеси, валят… На кого му пука за някаква си музика, като валят толкова много есемеси…?!?
Не допуснаха до второто ниво доста хора, които явно можеха да пеят, но не се връзваха иначе с идеята на предаването. Нито един, който евентуално би правил проблеми, не допуснаха. Нямам предвид “проблемното дете” Иван — той изобщо не е грешка, а част от машинката, която цъка още и още есемеси.
Едно от момчетата, Тома, се прави на метъл. Носи тениски на Мейдън, Уайтснейк, Сабат. Всеки може да носи фланелки. Дадоха му да пее поп-фолк, дадоха му песен на Азис. И той си я репетира и сигурно ще я изпее днес. Нали бил рокаджия, нали бил метъл? Защо не откаже, защо не им тегли една майна на всички и не напусне мюзикайдъл? Не ми се вярва договорите да са им толкова ограничаващи, че да му забраняват да напуска. Няма такива договори, не е законно. Значи може да ги напсува, да каже на Азис, че е тъп чалгаджия-педераст и да напусне?
Сто на сто след това много по-лесно ще може да започне своята си кариера на рок-певец. Не на клиширан “професионалист” от мюзикайдъл, тоест поошлайфан кръчмарски певец. А на певец с глас и лице. Доста хора ще го харесат и ще искат да идат да го слушат някъде с група, сигурно и музиканти ще го потърсят да пробват да свирят. И ето — нещата тръгват. Но не, най-вероятно ще си изпее чалгичката момчето, ще помрънка и камерите ще го дават как се плези и мръщи на чалгата. Това си е една от предвидените ръчки за още и още SMS-и. За парички от риалити трябва скандал, трябва малки проблеми и малки интриги, дето да не дават мира на хлапетата, дето пускат есемеси. Не трябва пеене, не трябва изобщо пък рок или метъл…
Това е всеки работен ден в най-гледаното време. Предаване, в което има поне три или четири рекламни прекъсвания. Не от кратките, не като в “Канал 1” — по “Битиви” рекламите са си тлъстички. И в праймтайм-а са си скъпи. Значи хем яко кинти от реклами, хем пълна подигравка и чалга вътре, хем накрая ще искате и да ме убеждавате да ви пускам SMS-и?
Абе… вие ЛУДИ ЛИ СТЕ?!?…
