Arcane Lore

Преди малко, докато зяпах серия от “Загубени” (аз тъй им викам) по една от телевизиите, мина рекламен блок с анонс на новините. Казаха, че в “Яйлата” при Камен бряг се строи. Дадоха и кадри на строителни материали, бетонни плочи и подобни. Отвратих се. Стана ми обидно, че някои хора могат да живеят заедно на места, за които да се грижат и които да ценят, а аз съм вързан тук.

Първо за пореден път ми стана неприятно заради управата, която позволява такива неща. Така бяха представили нещата в анонса, типично по “жълт” маниер хвърлиха разни казвания набързо, за да привлекат внимание. Пролича, че някой някъде е допуснал да се строи в резервата. После, докато пиша това, догледах самите новини и видях целия двуминутен репортаж. Оказа се, че управата не е виновна, а напротив — точно общинската управа и историците и археолозите са пуснали сигнала и са издействали бързата реакция на държавата срещу строящия.

Оказа се, че някакъв си собственик вложил едни пари в имот там преди не знам си колко години и на тоя имот, пак преди хиляда години, имало някаква си хижа. И сега, видите ли, той тръгвал да я възстановява. На практика си я строеше наново. Та второто ми възмущение беше от него и от многото, които мислят като него. Казва на репортера, че ако сме щели да започваме да нулираме нотариални (тъй де, “натурални”, нали знаете, че така им казват на село) актове и да ограничаваме граждани, дето са инвестирали в имота и честно и съвестно са си плащали таксите през годините, били сме се връщали към някакви отминали времена.

Никой ли не разбра най-накрая, че в България има резервати? Не, не е само “Сребърна”, има много други и не, не са направени, за да пречат на честните и съвестни данъкоплатци.

А, и за “Натура 2000” — никой ли не разбра най-накрая от тези “собственици на земи”, че имат по-голяма сметка да си задържат земите, земите им да влязат в “Натура 2000” и държавата и ЕС ежегодно да им плаща обезщетения за ограниченията на защитената територия? Всички ли са толкова тъпи, че се юрват веднага да строят бетонни плочи и да канят поредния измислен чуждоземен строителен инвеститор? Казвам “измислен”, защото в Иракли е пределно ясно, че инвеститорът не е точно швейцарски, а по-скоро “Русалко”-музикантски с подставени лица?

Не си продавайте земите на строителната мафия, а ако е в резерват, буферна зона или защитена територия без право на строеж, и вие не я застроявайте! Пазете си земята, за да я дадете на внуците си някой ден! Имот се събира трудно, а се продава винаги евтино! Затова му казват “недвижим”, защото е нещо стабилно, нещо, на което можете да разчитате след години.

——

Работя (отскоро, дано продължава безпроблемно) отдалечено за един англичанин. Няма значение каква е работата точно, и без това засега е много, много малко, за да ме изхранва добре, а и е друга тема. Но друго е по-интересно — този човек живее и работи в един от големите паркове на Великобритания — долината на река Тамар. Всъщност официално се води не национален парк, а AONB (Area of Outstanding Natural Beauty) — разликата между такъв район и парковете е в начина на управление и степента на местна самостоятелност. Иначе си е национален парк практически.

Та той може да живее в селце с няколко хиляди души, пръснати из махалите наоколо. Като освен всичко си имат и център с обществени сгради и кей с лодки (навремето са били рибарски, в днешни дни са за разходки и спорт) и всичко в това селище изглежда излъскано, подстригано, излизано. А наоколо — хълмове с гори и поляни. Част от хората са заети в земеделски бизнес и произвеждат екологично чисти плодове, с които са известни в цяла югозападна Англия и Уелс.

Та моят колега излиза сутрин от вкъщи и отива в офиса си, който е през две къщи. Работи там ИТ-проекти, които сам е създал или спечелил, грижи се за бизнеса си, който сам е развил, когато е решил да започне свободната си ИТ-практика. Следобед се “прибира” при жена си и децата, през уикендите не работи, защото са за почивка и за игри с хлапетата му.

Отплеснах се. Темата за истинската свободна практика, а не тази подигравка, която се получава тук е друга и непременно ще я зачекна отделно. Ставаше дума за хората, които живеят заедно в райско кътче и това не им пречи да са технологично интегрирани, ако поискат. Но също така не застрояват резерватите и парковете си, а произвеждат екологично чисти плодове.

Сигурно е много изкушаващо и лесно за някой от тия тукашните “строителни предприемачи” като види хълмовете край долината на Тамар да се почеше по мазното теме и да предвкуси какви печалби само може да направи от застрояването там, какви инвестиции може да предложи на общините и на собствениците. Как може да им завърти главите с обещания и еднократни хилядарки, за да му продадат имотите си и да нареди край реката хотел до хотела, мила моя майно льо…

Но има една огромна разлика — там хората не страдат от глупави комплекси, че живеят на село и че единственият им доход би бил ако продадат земята си. Лондон е на няколко часа път, между другото, а в селцето има поне две-три ИТ-фирми и бърз Интернет. Но не са само физическите удобства и добрата инфраструктура — без хора, които всекидневно да се грижат за оцеляването на тази нагласа нищо не става. Без хора, които да виждат важните неща наоколо и да ги ценят, защото са си вкъщи, а не “временно на гурбет в Гърция”, да речем, не става.

У нас, имам чувството, и оптична връзка да закарат в най-красивите села, и хеликоптери да има дотам, пак няма да се събере общност с магическа пръчка. Все ще се намери някой, който като тоя “собственик” от Камен бряг да изсече, застрои, замърси. Да изхвърли боклука си в двора на съседа, да източи маслото от колата си край засадената от оня от долния етаж фиданка, да клюкарства и все да знае най-много. За всичко — за политика, жени, коли и футбол.

А ми се живее в нормално място, с мотивирана общност от ценящи общите неща хора. Но няма начин.

Мислел съм си какво ли ще е, ако ИТ-специалисти се съберат в някое село и си заформят такава истинска община. Въртели са ми се планове за фирма, която се развива и инвестира в обновяване на такова село, което да стане работно място и в същото време дом, кампус на служителите. В ИТ е лесно да стане така — няма специални суровини, нито нужда от транспорт за продукта. Трябва само спокойствие, креативна и амбицираща и в същото време не-стресова среда. А, и бърза интернет-връзка. Другото са няколко пицарии и бара, кино и други подобни, малко спортни съоръжения и, разбира се, хубаво шосе, по което хората за час-два максимум да могат да идат до големия град, ако имат нужда.

Мечти…

Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn

Централните сайтове на кампанията за спасяване и защита на местността Иракли съобщават, че въпреки министерската забрана за строежи в местността, “инвеститорът” Swiss Properties е започнал експресни опити за застрояване. Парцелът, в който небезизвестната вече “чуждестранна” (дръжки, чуждестранна…) фирма има планове да построи курортния си комплекс се огражда с огради от бетон и телени мрежи. В района на парцела се разхождат пазачи, демонстриращи въоръжението си - палки, белезници и огнестрелно оръжие.

Пътеките към плажа, които пресичат “владението” на явно неспиращата се пред нищо, дори пред министерски заповеди фирма, се пазят от тази охрана на обекта и летуващите в момента на плажа на Иракли могат лесно да бъдат провокирани от иначе практически незаконната въоръжена охрана.

След като само преди около седмица министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в следствие на силния обществен натиск и на пренасянето на проблема със “Суис Пропъртис” в публичното пространство на големи медии и интернет-сайтове издаде заповед, с която практически забрани всякакви строежи в района, днес вече това министерско разпореждане очевидно и грубо се нарушава.

Една от изтъкнатите причини в обосновката на заповедта на министъра за забрана на строежите е “предотвратяване на опасността от увреждане и унищожаване на консервационно значими природни местообитания”.

Ако някоя от кухите глави в Swiss Properties или някой от подведените защитаващи ги не разбира все още, това на всекидневен език означава, че местността трябва да остане непокътната, да не се поврежда и да не се унищожава, защото е жизненоважна за оцеляването на растения и животни в тази част на страната. С две думи това е “нещо важно”. Там не трябва да се строи, дори министърът го е казал.

И не е важно в случая дали фирмата-строител е създала фиктивни сдружения на собствениците и дали в медиите се опитва да се представи за “щадяща природата” и насочена към “еко-туризъм”. На всички е ясно, че това е рекламен трик и част от цяла кампания. Ако някой не е разбрал все още, че в Иракли явно играят доста пари и има хора, които няма да се откажат лесно да преследват печалбата там, нека само погледне какво става в момента. След като се стигна чак до заповед от министъра, сега експресно се опитва застрояване на парцела, най-вероятно за да може после да се дозастрои като “заварено положение”. Защото тъй де - така и така ако сега прецакат природата там, то няма да има смисъл от запазващи заповеди на министъра, няма да има нужда и от включване на цялата местност “Емине-Обзор” като защитена територия по проекта “Натура 2000”.

Няма да има смисъл, защото няма да има какво да се пази.

Значи като не могат да строят сега, хайде да излеят бетон, та да не може и защитена местност да има. Като няма какво да се защитава, тогава после ще си настроят всичко.

Върнах се тези дни от северното Черноморие, там е малко по-спокойно, но само защото сезонът е по-кратък и не е толкова изгодно да се застрои, колкото е на юг. Но с такава нагласа “предприемачите” ще застроят всичко чак до границата. Просто явно се бавят в момента, защото упорстват в дозастрояването на южните плажове. То това да не е работа за два дни - иска си време. Нищо, че не е никакъв ресурс за туризъм, а само дава бърза печалба при продажбата на отделния хотел. То какъв туризъм - кой е толкова луд, че да ходи в експлоатиран до крайност ърбан-плаж?

Хората по света възстановяват равновесието в такива екосистеми, изкупуват или отчуждават земеделски земи, за да засаждат диви гори и да пускат в тях изчезнали от района животни и птици. Разрушават или изоставят хотелски комплекси в близост до резервати, за да дадат на животните спокойствие в естествената им среда. Разширяват площта на защитените местности и печелят не от бандитски и бесен строежо-туризъм, а от посещения на групи с водачи за фото-сафарита в резерватите.

А нашите велики “строители на съвременния туризъм” какво правят? Гонят бързата печалба и “след мен - потоп”.

Те не виждат по-далеч от носа си и не разбират какво рушат, а тръгнали туризъм да правят.

В отговор на въпрос на народния представител Яне Янев министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е казал, че министерството му е задвижило допълнителна проверка на местността Иракли “за да бъде защитена уникалната природа там”. Според министъра също така в момента течало проучване на възможността и обсъждане на предложението местността “Иракли” да бъде обявена за “защитена зона”. “Поел съм ангажимент, че ще представим цялата документация пред правителството и пред Европейската комисия за включване в мрежата по-рано - през ноември” - това е казал министър Чакъров. Проблемите с уточняването на защитените местности по проект “Натура 2000” и забавянето изграждането на национална мрежа от защитени обекти е една от основните забележки на Европейската комисия в доклада за напредъка в присъединяването ни към ЕС.

Това се е случило в петък, 2-ри юни, по време на парламентарния контрол. Информацията е взета от публикации в мрежата на netinfo и mediapool. Не зная достоверността на информацията, не съм гледал парламентарния контрол, а за повече медийни източници не ми се рови в мрежата. Предполагам, че министърът е казал нещо подобно по смисъл. Много често телеграфният журналистически стил така орязва думите, че им променя смисъла, но в случая нещата са казани ясно и сигурно наистина са се случили горе-долу така.

Това, което е намекнал министърът за нуждата от защита на уникалната природа и за проблема пред ЕС заради забавянето на “Натура 2000” е публична тайна - най-малкото аз съм писал тук неведнъж. В много други сайтове се публикуваха добри статии по въпроса, има и сайт и уеблог на обща интернет-кампания за спасяване на Иракли. Сигурно е, че за да не знаете за какво иде реч, трябва просто да не сте чели българските сайтове през последните месеци. И най-вече блогсферата, както винаги реагираща адекватно.

И министърът също би трябвало да е наясно с целия проблем, дори е нормално да го вижда много по-отчетливо и с повече подробности, които на обикновените граждани не са ни известни. Новината тук не е, че министър Чакъров най-накрая е разбрал за проблема и му се е наложило да се запознае с него. Новината е, че официално в отчет пред законодателното събрание е казано това, което от доста време вече много хора повтарят в мрежата. И което някои отидоха да защитят с жива верига пред подготвящия терена в очакване на разрешение за строеж багер.

Новината е, че МОСВ е поело отговорност. Това е хубаво, властта трябва да идва с отговорности, а не само да се радва на силата и правата си. Остава все пак да проследим как ще продължи всичко, дали отговорността ще се развива. Не е хубаво да остава същата, да се преповтаря при евентуално следващо парламентарно питане.

Остава въпросът кой всъщност е зад паравана на т.нар. “швейцарска” фирма. И защо продължава да се спотайва, след като вече е ясно, че никой няма да остави нещата както са. Дори и от петък така запитаният в парламента министър. В мрежата вече се говори за въпросната личност. И не, не е швейцарец, вие пък :)

Все по-ясно проличава, поне за мен, че в дискусията за местността “Иракли” има някои неразбирания, приети “на доверие” предразсъдъци. Около Иракли витаят митове и понеже това са митовете на всяка подобна дискусия, на всяко обръщане на внимание към застрояването на чисти терени, тези митове трябва да бъдат разгледани, обговорени и разрушени. Трябва да се пристъпи към тях като към идол - “с чук в ръка”. И да се обсъждат, докато всички в разговора не чуят кънтенето на кухо.

Ще се строи се извън защитената местност
Защитниците на проекта за застрояване на Иракли постоянно повтарят, че проектът е да се построят малки хотелчета и вилни зони извън района, обозначен като защитена местност “Иракли”. Това е пропаганда. Пропаганда е, защото представя информацията избирателно - така хората чуват нещо, но не всичко и някой уверен в себе си общински архитект или местен кмет с твърд и нетреперещ глас им обяснява по телевизията, че всичко е наред, няма никакъв проблем, защото всъщност все още не са издадени разрешителните за строеж, а пък когато ги издадат, те щели да са за места извън ”резервата”.

Истината е малко по-друга. Наистина в момента съществува защитена местност “Иракли” и, съвсем логично, в нея не може да се провежда стопанска дейност и да се строят постоянни постройки. Дотук - добре. Защитниците на застрояването и председателите на дружествата на собствениците обаче пропускат нещо, което е много удобно за тях да го пропуснат. Става дума за това, че при влизането на България в ЕС трябва да обявим 1/3 от цялата територия на страната за защитена територия. Това ще бъдат различни райони от страната, с различна степен на ограниченията в тях и с различна оценка на екологичната им стойност. “Защитена местност” е такъв вид защитена територия, която е с доста по-малко строг режим от този на “резервата” например. Това означава, че в защитените местности ще може да се организират платени екскурзии с водачи и други подобни щадящи природата бизнес-начинания. Но не - инвеститорите искат да застроят района около днешната защитена местност “Иракли”. Защо?

Отговорът е много прост. В момента процентът на защитените територии е по-малък от предвижданата 1/3. Някои местности дори вече са замърсени или незаконно застроени и трябва да бъдат извадени от списъка. Изготвен е преди време нов списък с описания и екологични оценки на най-различни местности в цяла България. Една от тези местности е “Иракли”. Но не “Иракли” в сегашните му граници, а цялата област от южния склон на нос Емине на юг до Обзор на север. Грубо казано, това е около два пъти повече от сегашната територия на защитената местност ”Иракли”.

Проектът за застрояване, който някои се опитват да прокарат сега, е на точно тези допълнителни земи, които се предвижда да влязат в защитената местност, когато влезем в ЕС. За да се съобразим с европейските екологични норми. Това се прави точно в този момент и точно сега се пуска в ход пропагандата “ние ще пазим” и “ние строим извън резервата”, защото ако местността е застроена при влизането ни в ЕС, просто ще бъде избрано друго място за защита. Никой европеец няма да е толкова луд, че да препоръча създаването на защитена местност там, където има курортен комплекс.

Съответно след години в тази вече разработена строително земя ще може да се издигат и други курорти, и по-мащабни жилищни сгради. Ще може да се експлоатира на воля. С две думи - в момента битката е за “захапване” на Иракли. И за непозволяване на разширяването на защитената местност. Всичко друго като обяснение е прах в очите.

По-добре да има курорт, отколкото диваци да цапат
Вярно е, че много от хората, които са ходили през последните години в Иракли, са замърсявали с отпадъци. Но това не може да е оправдание да се построи курорт на място, предвидено за нова, по-голяма защитена местност. Аз съм ходил в Иракли сравнително отдавна, преди 6-7 години сигурно вече. Тогава нямаше такова замърсяване, а хора ходеха. Всъщност проблемът със замърсяването от къмпингуващите не е проблем на къмпингуването, а на културата на хората. И не става дума само за Иракли и само за морето - на много места в планините къмпингуващите замърсяват горите, изхвърлят си боклука на импровизирани сметища, които после остават да растат така с години.

И ако някой казва “на морето ходят да цапат софиянците”, то аз мога да му кажа, че на планина ходят да цапат морските. Не, сериозно, така си е - особено в по-нови курортни селища, като тези в Троянския балкан, където инфраструктурата, високите цени и мутра-традициите все още не са се наложили както в други места, наистина има хора, които вървят в гората, ядат вафла и хвърлят опаковката. Вярно - в гората замърсяването е по-“разпределено”, по-трудно се забелязва. Не е като на морето, където всеки цапа на плажа и край него и боклукът се вижда по-бързо и по-отдалеч. Но замърсяването е еднакво и замърсяваме всички, няма какво да се лъжем.

Сигурно причината да има такъв бум на битовото замърсяване е в ниския ни стандарт, малките ни заплати, отчуждеността ни и озверяващото ни отчаяние. Но това е културен проблем. Не проблем на застроеност или незастроеност. Замърсяването с битови отпадъци по време на почивка ще се премахне не като построим поредната почивна станция, а като възпитаме децата си да не хвърлят боклука си край пътеката.

Инвеститорът ще пази природата
Глупости - природата се опазва не от, а въпреки строителните предприемачи. Това, което разправят разните “инвеститори” - че щели да запазят природата, че те строели “екологично съобразено”, че само с инвеститорски интерес може да се запази природата там чиста, е пълна измислица. Ясно като бял ден е, че комплекс с бели къщички, между тях алеи и живи плетове и тук-там по някое дърво за сянка, “за цвят” не е място, където има дива природа. Вземете само всичките химикали, с които се обработва почвата и градинките, препаратите срещу комари, срещу кърлежи, отровите за плевелите и торовете за райграса и живия плет и става ясно - представата на предприемачите за екология е нещо много извратено.

В “Иракли” става дума не за поддържане на градски парк, както явно си го представят някои местни управници и чиновниците от ресорните министерства. Градски парк са например Западният парк, Северният парк, Борисовата градина в София. Южния да не го споменаваме редом с другите, че и там е започнало едно “опазване” от строителни предприемачи. Иракли не е и не може да бъде градски парк. Това е местност, която е оценена от екологични специалисти като ценна за запазване на биологичното разнообразие в района, в страната, в полуострова. Там и в близост не трябва да има паркове с химикали, асфалтови алеи и басейни в дворовете. Там природата трябва да се остави колкото е възможно да се регулира сама. Абсурдно е да твърдим, че построяването на курортен комплекс ще опази растителните и животински видове, ще накара птиците да продължат да гнездят там. Глупаво е да се казва, че инвеститорът ще “запазва природата”, при условие, че ще докарва сюрия туристи, които най-малкото ще притесняват животните и ще ги отблъскват навътре в гората.

Забележете - има различни видове туристи. Тези, които ще привлече един курортен комплекс, са от типа “да избягам от шефа с дайкири в ръка на фона на морето”. Нямам нищо против такива хора, аз самият понякога почивам така. Но има и друг вид туристи, които отиват на море заради морето, а не заради дайкирито. Едните искат да се запази морето, природата, спокойствието от естествената среда. А другите искат да се запази спокойствието от пиене на дайкири на фона на морето. Лошо няма, и двете желания са нормални. Но курорти, в които може да се задоволява това второ желание имаме толкова много по морето! Който иска, нека иде в “Златните”, “Албена”, “Слънчев бряг”, Созопол вече също е като център на мегаполис, както и Поморие, Несебър - почти всички градчета и села са станали курортни мега-центрове.

Ако търсите лукс на всяка цена, идете там! Не ходете в Иракли, оставете поне няколко местенца, където да могат да ходят и други хора - тия, дето ходят заради морето и неговото спокойствие, заради морето без хора.

Ще се застрои всичко, земята ще се залее с бетон.
Това казват някои хора, които са силно загрижени за съхранението на екосистемите в нормалния им, балансиран вид. По принцип те са прави - наистина където се започнат строежи, неминуемо се разрушава природата. Но има и естествен регулиращ механизъм на пазара - никой не е толкова луд, че всяко лято да ходи напуска асфалтовия мегаполис и да отива на почивка на море в комплекс без никаква зеленина. Имало море ли? Че кой ходи на курортен комплекс чак толкова заради морето? Заради морето се ходи на бунгала, на къмпинг, на палатка с приятели, на гости на бабата на човек от компанията, която има къща на село до морето. А на курортен комплекс се ходи заради баровете далеч от шефа, заведенията, където спокойно можеш да си поръчаш нещо, дето се консумира с бутилка вино и то два часа. Без да гледаш часовника заради обедната почивка. Там се ходи не заради плажа, жегата по улиците и морето, дето почти винаги е мръсно, бурно или претъпкано с досадни хлапетии. Там се ходи въпреки това и се ходи заради баровете, кафенетата, липсата на колеги и шефове, почивката за зумера на мобилния апарат, разходките в хладния вечерен въздух от ресторанта към квартирата. Никой не ходи на квартира в курортен комплекс заради морето и природата… моля ви се… :)

Та корективът е в клиентите - ако всичко се залее с бетон, ако не прилича на “луксозно село”, хората просто няма да ходят там. Защото ако не е луксозно село, значи е поредният мръсен град. А ние мръсни градове си имаме достатъчно, целогодишно.

Сигурно има и други предразсъдъци. Сигурно и тези тук не съм разгледал съвсем обстойно или пък съвсем правилно. Може и аз да бъркам нещо. Това са просто част от проблемите, видени от мой поглед. Опитвам се да бъда по-обективен, но всеки носи субективното със себе си. Ако имате реплики, ще се радвам на дискусия.