Arcane Lore

Това са те, да — “Артисти за природата”. Когато за първи път чух песента, преди може би месец и половина някъде, бяхме на път. Гледах обедното слънце през върховете на крайпътните тополи на съседен път. И докато колата се носеше напред към кръстопътя и слънцето слизаше все по-надолу по наскоро разлистените корони и трептеше с блясъци в очите, изтръпнах. И аз не мога да се разделя с теб, планина! Не мога!

Пуснах препратки към един-двама приятели и наживо говорихме за това над чаши с бира. Дълго се чудех какво да напиша и как да кажа каква е точно тази тръпка и защо изобщо изтръпвам от такава песен. Споменах за песента и клипа съвсем набързо, някак между другото и да ми е като отметка да ми напомня, че искам да пиша повече. Но какво наистина да пиша, какво да говоря… просто не мога да се разделя с теб, планина, не мога!

Самата песен хем не е нищо изключително новаторско, хем е чувствена и магнетична и безкрайно по-музикална от всички глупости, с които ни заливат радиа и телевизии, от разните измислени и режисирани “евровизии” и просташки “мюзикайдъли”. И не — темата не е нито късна, нито излишна. Поне не прекалено… все още.

Далеч от всякаква хитовска амбиция, “Не мога да се разделя” е песен, която и да не застане на първите места в рейтингите по продажби и излъчвания, ще си намери уютно местенце в сърцата ни. И всеки път, когато я чуваме, всеки път, когато виждаме как убиват планината ще ни кара да изтръпваме. И да се чудим защо, да се чудим как да обясним този трепет и да нямаме думи. А само да слушаме и вътрешно да пригласяме. Докато слънцето премигва в клоните на крайпътните тополи — весело, че сме се трогнали за планината. Неговата планина, нашата планина…

 
http://forthenature.org/documents/289 — изтегляне във формат mp3
http://vbox7.com/play:0eb0d078 — клипът онлайн

——

Аз научих тогава от Дени от БГз. Другите, които участват, са хора от Балканджи, Исихия, Екзитус. И още доста други, общо към 30-тина музиканта.

Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn

В събота посадихме две дръвчета. Не защото имаше някаква акция по почистване на града - въобще не знаехме даже кога точно е въпросната акция. Медиите, естествено, бяха понавдигали пушилка няколко дни преди това, но ние, като съвестни граждани, стремящи се всячески да се отърват от зависимостта, наречена “телевизия”, бяхме пропуснали да чуем за точно кои дни иде реч.

Е, въпросните дни били този уикенд. Или поне едни от дните за почистване. Страхотно беше не само, че успяхме най-накрая да засадим Шмръкльо, а и Борко, а и че имаше толкова много хора, които просто решили в топлия съботен следобед да излязат за малко и да посъберат поне част от грязта, дето се валя по улиците на квартала. Дето я настъпваме, вдишваме вкарваме в домовете си, в които после спим, ядем… Грязта, дето цяла община има създадена най-вече да се грижи за липсата й. Защото помслете малко - за какво всъщност съдествува и е създадена общината? За да събира данъци? Не, те са средство. За да храни раздута и корумпирана администрация? Не, макар и изродена, и администрацията е средство. За да застроява тревни площи и да строи паркинги за милите гадни автомобилчета? Хм… това се прави от строителни фирми, за “община” имаме отделна дума…

Общината съществува, за да регулира страстите. Да прави всичко възможно в услуга на две неща: да е възможно всяка лична позиция да е бъде чута и да няма сблъсък на интереси. Тоест да ни бъде 1) уютно и 2) спокойно. А една от най-важнте предпоставки за уюта е чистотата.

Та прецакани сме и от общината, ама нейсе - няма да говоря тъжно точно в понеделник сутринта. ;)

——

Въпросният “Шмръкльо” кой е, питате, значи. Ами за Коледа решихме с Краси да не си взимаме клончета или отрязано дърво, а истинско, живо дръвче. И донесох аз вкъщи красива малка коледна елхичка. С корени с пръст, увити в хартия. Посадихме я в голяма саксия, настанихме я в стаята, ориентирана правилно по посоките на света (по-развитата страна трябва да е към юг - така растат в природата, влияело им;) и я оставихме на Арти да си играе с нея. След това имаше стъклени играчки, сняг от памук, гирлянди - все големи забавления за котарака ни, който редовно си отъркваше мустаците в клончетата - опитваше да си оставя миризмата, но пък елхичката има свое мнение за телесната си миризма, а пък е и жива, не съхнеща, та не му се даваше на котака.

И понеже видът на домашното ни иглолистно е смърч, затова го кръстихме Шмръкльо. ;) Дълго време и след новата година стоя вкъщи, после го изнесох на площадката на стълбището между етажите. Гледахме да го поливаме, но малко дълго време го задържахме непосадено - когато го засаждахме в събота, доста от игличкие бяха покафенели и падаха при допир. Но пък има още живички, та дано се съвземе. Борко пък е другарче на Шмръкльо и е борче. Вътре в корените на смърча имаше едно мъничко борче - с малки коренчета и високо не повече от десетина сантиметра. Понеже е бор, логично стана “Борко”. Не успяхме да ги засадим преди най-вече заради липсата на инструменти - във входа няма бел, няма кирка, едно гребло даже няма. Е, сега се оказа, че домоуправителят е взел и права лопата, и гребло… само дето е забравил да напише на едно листче, че има акция по почистването. Оказа се, че хората просто не знаят. Както и ние не знаехме.

И посадихме дръвчетата, и почистихме една от градинките от камъни, безброй найлони от цигари и прогизнали фасове. Почистихме и външната страна на бордюра - там, където се събира най-много кал, откъм улицата. Не беше чистено поне от около примерно пет години. В нашия квартал минават само да изхвърлят контейнерите с боклука, никой вече нито мете, нито мие. Просто сме по-далечко от местната община. В съседната част, там, при общината, метат всеки ден и няма такива набити покрай бордюра калища. Е, поне няма толкова много.

——

Усещането е страхотно, отдавна се каня да попрочиствам градинката по малко. Може например да си взема овощарски ножици и метла с дълга дръжка. И след бачкане да отмарям, като подрязвам тук-там дръвчетата и с метлата леко замитам попадалите листа и цветове. С раничка с лаптоп, естествено. Хм, трябва да възстановим с комшиите поне някои от изчезналите пейки в градинката. За да може след овощарството да сядам и да отварям за малко лаптопа. ;)