a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

nonverbal

Spirit off, spirit on...


Как бързо някои неща застанаха на мястото си. Не говоря чак за “просветление”, за него или не се говори, или се говори без нужда. А пък и моето усещане не е чак толкова тотално, колкото си мисля, че би следвало да е “просветлението”. Просто няколко от нещата ми станаха някак по-отчетливи. Тук се сещам за Павката и безкрайните словесни дуели с него по време на лекциите в СУ, превръщащи се на моменти при нужда в стихоплетски “състезания” под банките. От типа “куплет и половина от мен, куплет и половина от теб” и така докато издържим или докато професорът издържи да се прави, че не ни е видял. И който се е “поизложил” - черпи кафе на “Петия етаж” или в “Яйцето”… Та Павката още си има навика когато сме заедно и се запознаваме с някого, да избързва с едно “Той е ясен, а аз съм отчетлив”. Истината при Декарт е мисъл за нещо, която се явява “ясно и отчетливо” в разума. Познайте колко малка част от въпросните нови ни познати разбираха за какво иде реч. Но ние продължавахме с майтапа - когато се заблее, аз го отменям. И заедно сме истината. ;)

——

Та подредиха се доста неща, вече зная какво искам да свиря. Какво искам да снимам. И как да го представям. Разбирам защо от толкова време искам да се занимавам с кино и знам вече какви са кинематографските ми интереси. Разбирам защо все нещо “не ставаше” и с рисуването като малък, и с китарата като по-голям. Казвах в разгорещените диалози с Дикс, че свиря за себе си и се сърдех, като ми казваше, че съм свирел за другите. Проблемът е бил, че не съм “свирел себе си”.

С рисуването също - дядо беше офицер, не е било прието да е и художник, но все пак е рисувал. За себе си. А аз рисувах донякъде заради него, заради спомените ми за него, донякъде и заради окуражителното отношение на нашите. А е трябвало да рисувам единствено заради себе си. Това е искал да ми каже другарят по рисуване, когато плахо влязох на първия (и един от малкото преди да се откажа) час на кръжока по рисуване, заедно с “големите” от прогимназията. Казваше ми да не гледам другите - аз си мислех, че ми казва “да не преписвам”, все едно може да се преписва като на контролно. А той ми е казвал да рисувам за себе си.

——

Проблемът и разрешението е в киното, защото то е проблемно. Не може едно и също нещо да е холивудска боза и документален военен филм, без да е проблемно в същността си. Това, което разбирам лично за себе си е, че и музиката, и фотографията, и живописта са само начини на изразяване, но определящо винаги трябва да е изразяването, а не начинът.

Ограничаването в “начините” на изкуството е личен избор на твореца, различен вид усещане на вдъхновенията, нищо повече. Важно е самото изразяване, не процесът му, не нарцистичния авторов контрол, а изразът, който може да бъде уловен и усетен от другите. И може да не бъде уловен. Или усетен.

Това е и смисълът за мен на стария разказ за най-великата поема, която е на един обущар, но пък той е неграмотен. Не помня кой го беше казал, и може би така трябва. Важното е, че изкуството е най-великият хазарт - не виждаш на коя страна пада зарът. Нещо повече, не гледаш изобщо къде пада.

Почти толкова мащабно дело, колкото и животът.

——

Другото е включване и изключване и включване и… Защо “spirit off - spirit on”? Не зная. Spirit of Baraka.



Tags:
27 Януари, 2006 - 19:01

 
 

Ron Fricke


Вчера се видях с Диксън, отидох да го видя на работата му. По пътя взех две кенчета бирени и патронче коняк. После при него взехме кафенца от машина и като изпихме кенчетата, си доливахме от патрончето. След работа дойде при нас и Краси, аз се завъртях навън и взех половинка коняк и някакви меденки, които така и само пробвахме.

Не бях виждал Дикс от страшно много време, всъщност от сватбата му есента. Говорихме си за какво ли не - за сватбата и приятелите, които се събраха там, за филми и компютърни игри, за анархизъм и за музика… Разбрахме се принципно да наминавам да посвирваме заедно, те се събират с Емо и Сашо понякога. Сашо a.k.a “dzvero” е барабанистът ни. С Милен a.k.a. “beaubourg” и с Гери поддържаме връзка много по-трудно, защото са в другия край на татковината, чак накрай голямото мокро, във Варната.

Но трябва да се видим и с тях - може да се хвърлим с Краси на някое голямо “бу” и да кажем здрасти на морчо. Трябва и да намина да посвирим. Трябва и да се видим с Калин a.k.a. “majestic” и да свирим и с него. Вече си имам нов-новеничък кабел за китара, наскоро си го направих и много му се радвам. Време е да престана да му се радвам и да почна да го използвам.

——

След работния ден им отидохме на гости. Свързахме се и с Емо и той дойде, за разлика от Ийори, когото намерихме, но зает.

Гледахме “Baraka” на Рон Фрике. Това е нещо, което просто не се разказва. Не мога да повярвам още на всичките безброй впечатления, оставил филмът в мен. Това е филм, който задължително трябва да се гледа:

1) или в силно емоционално и чувствително състояние,

2) или след разумна, но достатъчна доза алкохол,

3) или с джойнт.

… може и с комбинации от тях. Важното е да бъде усетен филмът. Всеки го прави по различен начин, на някои им се удава много трудно и имат нужда от външни стимуланти. Аз съм май по-“лесен” в това отношение - визията за мен е нещо толкова важно, че мога да се вживявам във филмите сравнително лесно. В “Baraka” няма никакви реплики, целият филм е чисто импресионистичен и музиката към него е прекрасно свързана, вплетена с визията, с импресиите. Днес вече търся данни в мрежата за филмите, в които е работил Ron Fricke и съм очарован - има още, не е само “Baraka”.

Засега съм си “заплюл” “Chronos” - май е филм пак в духа на “Baraka”, но почти изцяло с аеро-снимки и продължителни експозиции (или каквото е еквивалентното понятие в киното).

Вече ще следя нещата, които прави тоя човек. Бях чувал и преди за “Baraka”, да си призная честно. Мисля че дори в блоговете наоколо беше “минавала” темата, но това да ти казват някъде, че даден филм е добър, че трябва да го гледаш изобщо не може да се сравнява с гледането/слушането/вживяването именно в “Baraka”! Затова и аз млъквам, нямам какво друго да кажа, освен “гледайте го”. Гледайте го, но имайте предвид, че ако не се настроите така, че да “ви грабне”, само ще си загубите времето - филмът няма сюжет (в класическия смисъл), няма убиец, няма иконом, нито порно. Вживейте се в този филм и след това няма да съжалявате, ще сте стреснати, трогнати и очаровани. Като мен. Иначе ще ви е скучно да го издържите дори…

Приятно гледане!



Tags:
26 Януари, 2006 - 12:18

 
 
Cheap cigarettes
Life Insurance Tips
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos