Arcane Lore

Днес, вече свалил температурата до по-поносимата “гранична” 37°, излязох по задачки. Едната беше да се свържа с един човек - не успях да го направя. Но пък с мен се свърза един приятел, с когото също трябваше да говоря. Другата задачка беше да си купя обувки. Отдавна се каня да го направя, добре си изкарвам зимата с кубинките, но последните маратонки се разпаднаха наесен. Вече не ми отива да се разкарвам с кубинки и в черно и посред лято. Не е уместно някак ;) Нали сме против “тенденциите” в така наречената “мода”, няма да робувам на стереотипи, били те и мои си ;)
Исках да кажа, че аз си се чувствам хеви метъл и в цветна ризка и маратонки. Хем ми е по-леко и удобно, хем заблуждавам “вразите” ;)

Обувки не си взех, но си набелязах едни. Има някаква модна тенденция (брр) мъжките обувки да са или по-подчертано спортни, или подчертано заострени. Явно някой е решил, че щом са “заострени”, значи не са спортни, ерго - са официални. Милите “модисти”, как се влияят горките. И поради тази “тенденция” е трудно човек да си намери хубави, нормални чепици. Не искам нещо, което е неуспешна кръстоска с маратонка, защото предпочитам да си взема хубава маратонка. Не искам и нещо, дето продължава половин метър пред пръстите ми. Луди хора. Все пак успях да намеря нормален чепик.
 ——

Минах и през фото-то Коника Фото-Експрес на Митко Ангелов, на Ломско шосе, срещу Била. Дето преди три дни си оставих Foma400 за проявяване и сканиране. Така се бях зарадвал, че човекът каза, че лично (едва ли не) ще се погрижи за лентата, че ще я сканира хубаво и т.н. Сега, като видях снимките, много добре си виждам грешките при снимането и си ги отбелязвам мислено. Но качеството на сканирането е убийствено, аз толкова лошо сканирани снимки още не бях получавал. Дори са по-зле от тези от Хит-маркет, за които писах. Не само че са на по-ниска резолюция (някъде около 1.5 мегапиксела), ами и цялата лента е на петна, в скан-а си личат много ясно на почти всяка снимка петната. Все едно е промивана с някакво желе, ужас. Тук-там има прави черти през почти целия кадър, които сигурно са дълбочки драскотини. Не говоря за нормалното количество прах - знам, че тия черно-бели ленти ловят прах. Това не е прах, това са драскотини и петна.
 ——

Абе ей, фотаджии побъркани! Толкова ли не можете да правите снимки от филм, да ви си не види и професионалистите? Егати мърлячите сте всички, вашта кожа, само ни взимате парите и си слагате табелги “дижитал”! Какъв дижитал, бе, аз ако снимах дижитал знаеш ли кога ще вляза изобщо в тъпото фото? А? Таман никога! Преди време една кокошка ми поиска по 25 стинки на кадър (на кадър!!) за сканиране и ми изпонадра три ленти (пък бяха “машинни”, С41), сега една черно-бяла лента не могат да проявят като хората.

Абе, смотльовци, преди години, като още не правеха табелките с надпис “дижитал”, дето си ги качулите, тогава къде сте работели, а? В “Чистота” може би?

Ако не можеш да проявиш една лента, кажи си - кажи “не мога бе момче, не мога, ей-на вързан съм в ръцете и съм тъп, ко да напраа” и ще ви разбера. Ама вие не - можеме всичко. “Искаш сканиране… мфхмх… е за какво ти е? Е, добре, сканираме. Как ли - ами става, като за 10/15 сантиметра отпечатване…”

Алоооуу, аз не искам да ми сканирате филма, за да си го отпечатвам после! Ако искам хартиени копия, ще си ги поръчам директно, поне тях ги можете… То май само това можете… А, да - и да слагате табелките “дижитал”…
 ——

Туйто, ще пиша по-подробно за това фото друг път, тук горното беше за всички “фото”-та, техната мама…

Читателю, ще ме прощаваш, аз принципно си пиша по-кротко. Абе с две думи - не ползвайте фото-студиа!

Настивам. Всъщност настинах, а сега май ще хващам грип. Първо две вечери подред вечеряхме с Краси в заведения, в които или не бяхме влизали, или бяхме влизали само за питие и мезе, не за вечеря. Та първо си мислех, че съм се натровил с нещо, затова ми е толкова зле. Последния път ядох едни спагети болонезе, с кайма с разни гадости. Обичам много паста, но да си я направя сам или да си експериментираме двамата с Краси вкъщи над печката. Или тя да ги направи - облизвам си пръстите. Иначе в кръчмите спагетите са отврат, не знам защо никога не са ми харесвали, когато съм опитвал. Например тези бяха от най-най-тънките, имах чувството, че ям недоварено фиде. А и сосът нещо не беше готин, нали казах за каймата.

Вчера с баща ми пък решихме да излезем и да се поразходим в града и стигнахме до “Петте кьошета”. На мен нещо цял ден ми беше чоглаво, явно вече ме е събаряла настинката. Но все пак се държах и като минавахме покрай “кьошетата”, се огледахме за някое кръчме, където да се стоплим, да отморим и да похапнем. Не бях ходил в бирария “Петте кьошета”, но като се има предвид кръстовището, си беше логичен избор. Военният музей, дето е в посока НДК са го разчистили, съборили и явно ще строят нещо ново. Бях забелязал отдавна, но не знам какво ще строят и къде ще е музеят. Нота бене: да се разбере. На гърба на Военната академия има такъв музей и е обновен, и е отворен за посетители. Може там да е преместен, не зная. Нота бене: да ида да снимам там.

Та хапнахме добре и поговорихме за най-различни неща. По една овчарска, плюс кебапче и кюфте и по една шкембе чорба с наливна Каменица. Непретенциозен обяд, но за сметка на това - обилен. Шкембето беше вкусно, не бяха пестили млякото. На много места сервират отвратителен буламач за шкембе, може и оттам да идва отчасти недобрата слава на въпросната чорба.

От много време имам критерии за класата на кухнята на дадено заведение. Един от тях е как правят сиренето по шопски (някъде го наричат просто “сирене в гювече” или нещо подобно). То трябва да има достатъчно сирене, да не е прекалено солено, нито прекалено водно или мазно. Трябва да има домат, чушка (по възможност и сладка, и люта, или поне да питат дали искате люто), подправки и яйце. Не да е само парче сирене с чукнато яйце отгоре. Това, заедно с цената на кафето, ми е определящо за заведенията за хранене. То е ясно, че човек не може да прецени цялата кухня, затова аз си имам “представителни извадки”.

Друга такава “извадка”, критерий, е шкембе чорбата. Тя трябва по възможност да се готви в самото заведение. Но и да е полуфабрикат, не е болка за умиране, стига да не я разреждат до неузнаваемост. Ако е прекалено рядка и съответно цветът е по-“блед”, значи е “кръщавана” с повече вода от необходимото. Шкембето се застройва с кисело мляко, затова ако не е достатъчно бяло, значи са му поспестили нещо. Самите “шкембенца” не са кой-знае какъв деликатес варени, вкусът на чорбата идва от комбинацията с подправките и от застройката, затова ако е прекалено “прозрачно”, значи не е застроено както трябва.

Някои обичат по-рядка шкембе чорба, но класиката си е тя да е гъста и с плътен вкус. И подправките (чесън, лют пипер, оцет) да се ползват за “украса”, а не за създаване на вкуса.
 ——

Вчера си взех сканираната лента от фото-то на Ломско шосе. Същата, която ми сканираха ужасно в Хит-маркет тия дни. Още не съм я прегледал, защото цяла нощ бях с много висока температура и силна треска. Днес Краси ще ми вземе черно-бялата Foma от едно фото Konica, пак на Ломско шосе. Като видя резултатите, ще пиша. Дано са я сканирали добре, това е първият ми опит с повечко поредни портрети при слабо осветление. На чувствителност 400 единици, с черно-бяла лента и всичко - на ръчен фокус. Малко е трудно да се “уцелва” фокуса с моя обектив, трябва следващия месец да започна да си събирам ръчнофокусни хубави М42-обективи. Сега лесно ми “бяга” фокусът, пръстенът за фокусиране е много хлабав и бърз. Но за идеята си струва. А и лентата не е от добрите. Ще видим как е станало ;)

Преди малко прегледах съдържанието на диска, дето ми дадоха от “фото”-то в “Хит” маркет в Люлин. Допреди малко бях силно разочарован, сега вече съм отчаян и бесен едновременно…

Преди да продължа - не използвайте фото-то в “Хит”-маркет Люлин! Фото-то се води от веригата Фуджи - “Fujifilm Digital PRO Photo Center”. Други такива студиа, от тази същата верига са тези в другия “Хит”, в квартал Младост, на “Витоша” и на “Черни връх”. Има и по метростанциите “Фуджи”-та, те се водят “Foto Fantasy”, но там не съм стъпвал и не зная нищо. А, има “PRO Photo” и във Варна явно. Всичко това е информация от лъскавата картонена торбичка, в която ми дадоха проявената и сканирана лента.

За да не ми се ядоса някой фотаджия - това, което пиша тук е само за фото-то в Хит-маркет в Люлин. Нищо не зная за тези на другите адреси, но честно казано, след като видях резултата от “Хит”-а, хич няма кракът да ми стъпи във въпросните “Про” и “Фентъзи”… Фентъзи, блях - бедна ви е фантазията какви некадърници са. Та по темата…

Това са 100%-ови отрязъци от сканирани негативи. Вляво - от “Хит”-маркет, вдясно - от “Агфа” на “Ломско шосе”.

сега - Fujifilm PRO Photo	преди - AGFA “Фототехника”
Fuji Superia 200iso, ръчен фокус отблизо при кратка експозиция и “от ръка”, фокусът е върху клончето. Сканирано на 1840х1232 във фото-то на “Хит”-маркет.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху лицето. Сканирано на 2400х1600 във фото-то “Агфа” в началото на “Ломско шосе”.

Отидох във въпросния магазин по препоръка на потребител на сайта “фото форум”. Там, във форумите на “форума” някой попита за сканирането и аз казах каквото знам за едно-две студия. Казах, че най-добре и най-качествено са свършвали работата във “AGFA”-та в началото на “Ломско шосе”. Там сканирането на една лента е 2 лева и резултатът е 2400х1600 точки (3.84 MP). Човекът във форума твърдеше, че в “Хит” сканират за 3 лева, лентата става за 30 минути и резултатът е 2240x3360 точки (7.53 МР). Над седем мегапиксела си звучи малко невероятно в българско фото… Не че не е възможно, просто у нас всеки гледа да те прекара, но аз повярвах и реших да отида да проверя на място. Носех една Fuji Superia 200 iso и една Fomapan Action 400 iso. Знаех, че черно-бялата “Фома” е за ръчно проявяване, но какво пък, ако стане - стане. Като докарват 7 меги в скан на негативи, може и ръчно да проявяват. Така си мислех тази сутрин.

——

Цялата процедура ми отне четири часа. “Хит” в Люлин се намира всъщност в равното поле между Люлин и Обеля, на юг е Люлин, на север - Обеля. Два магазина са залепени един за друг - “Хит” и “Практикер” и се простират на запад от “Модерно предградие” и гробищата на “Бакърена фабрика”.

Има някакви измислени табелки “пътувайте с нас до Хит-маркет”, пръснати из околните квартали, които твърдят, че минавал някакъв рейс по няколко пъти на ден сутрин и следобяд. Е, аз не го видях и не вярвам да е минал, освен ако наистина не е бил при табелката в 12:44 и бързо-бързо да се е изнесъл. Бях там в 12:45 и чаках доста, а това в София рейс да дойде навреме - и да видя, няма да го повярвам. От кръстовището “Орион” до магазина трамбовах пешком. Далечко е, половин час нормален ход не ви мърда, но за 7 мегапиксела съм готов и на геройства.

Самият магазин е нещо неописуемо - сигурно има и по-големи халета в долината под Витоша, но толкова празен магазин с толкова много стоки не бях виждал. Наложи се на два пъти една кака с униформа и радиостанция да ме упътва. А пък уж съм висшист… То не бяха коридори между безброй щандове с храни, вина и чинии, то не бяха батерии и химикалки. Тук-там някой заблуден като мен. Като нищо някой, подлъгал се по 7-те мегапиксела. ;)

——

Още преди да се впусна в разглеждане на магазина (и съответно пазаруване на пияни вишни, натурален шоколад, котешка, сто броя чаени свещи… все стоки от първа необходимост;) бях дал лентите във фото-то.

За суперия-та няма проблеми, тя си е на машинен процес С-41. За фома-та казах, че това е лента с ръчно проявяване, така че ако (ако!!) могат, моля да я проявят и да я сканират и нея. Ако не - здраве да е. Момичето каза да намина след 30 минути и ми даде бележка. Викам си “брей, човекът от форума прав се оказа за минутите, сигурно и 7-те мегапиксела са близо” ;)

След като направих обиколка на магазина и пих едно кафе с бисквитена торта в кафенето, бях готов да си прибера моето от фото-то. Даже оставих на момичетата повечко време - около 40-50 минути, че то 7 мегапиксела бавно се сканират, то това да не е мандра. А пък и ако са две ленти - още повече.

Взех си пакетчето с лентите, едно от момичетата каза “две ленти, да, ето ги - 6 лева общо”, аз доволен се бръкнах дълбоко в портфейла и доволен платих. Взех си фото-чантата с апарата от гардероба и излязох навън. Чак на пейка в паркинга се зачудих дали е станала фома-та и погледнах в плика по-подробно. Касетката на Fomapan си беше вътре. Не са я проявили явно, иначе големи магьосници трябва да са, та да проявяват неизваден от касетката филм.

——

Малко се ядосах, че ми взеха 6 лева за една лента, пък във форума се твърдеше, че на лента излиза 3 лева. Но хайде, халал да са им, нали поне едната лента си е на 7 МР… Извадих от джоба лентата, която бях купил вътре в супера покрай шоколадите, Konica 100 iso и я заредих във вече празния фотоапарат. Бях треснал последния кадър точно преди да наближа прехваления супермаркет “Хит”, хареса ми една гледка от моста към старите къщи на “Модерно предградие”, а пък и нали трябваше да освободя лентата за 7-те меги. Включих апарата, той започна да си навива новата лента във вътрешната ролка и аз се заблеях, замислен за разликата между 6 и 3 лева. И изведнъж апаратът спря да жужи, погледнах екрана - беше на 25, затворът щракна и броячът спря на 24. Къса лента. А съвсем ясно си спомням, че взех лента точно под етикета за ленти с 36 кадъра. Егати денят…

А още повече се ядосах, когато отворих съдържанието на диска преди малко - наистина всички кадри, но във файлове със средна големина 750 КВ. И размери на изображението… (внимание)… 1840х1232 точки. 2.27 мегапиксела.

Вярно е, че в самото фото не са ми казвали, че сканират на въпросната висока резолюция. Но също така е и вярно, че след “добър ден” попитах веднага на каква резолюция, за колко време и за колко пари сканират. На директния въпрос успяха само да кажат, че стават много хубави и то за 30 минути само.

——

Довечера ще оформя страници в уики-то ми тук за ревю-та на различните студия и ще се опитвам да поддържам информацията актуална. Но тези от “Хит” още отсега печелят няколко черни точки и имат много да наваксват. Засега наистина най-добре са ми сканирали лентите във въпросната “Агфа”. Не съм проверявал другаде, но предполагам, че и в другите фото-та от веригата е такова качеството.

Иначе марката “Fujifilm” я уважавам, но ако е написана върху кутийка на филм. Ако е на транспарант на улицата, вече я заобикалям.

Не мога да преценя дали във всички “фото”-та, където си давам негативите, ми ги сканират зле или просто обективът ми е много лош. Че обективът от комплекта на Canon EOS 3000 - Canon EF 38-76mm f/4.5-5.6 е с незадоволително качество дори за любителското ми ниво, е ясно, знам го. Но не мога да повярвам, че може да размазва образа чак толкова! Ако е виновен обективът, как изобщо са го пуснали да излезе от производствената линия? Не, от чертожната дъска още?

Ето 100%-ови отрязъци от снимки (сканирани негативи):

Fuji Xtra 400iso, поляризационен филтър. Автоматичен фокус отдалече - това е кубето на църквата “Св. Александър Невски”.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху оградата.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около метър и половина. Фокусът е върху лицето.

Добре се вижда, че не е само филмовото зърно - има ясно отчетлив цветен шум и замъгляване - просто не мога да определя кое е повече развалящо кадрите - компресирането (дават ми ги в JPEG-компресия, с размери 2400х1600 точки, т.е. 3.84 MP) или ниската рязкост на обектива. Най-силно забелязвам лошото качество при лентите с чувствителност 400iso. Може би е защото от доста време вече снимам все с такива ленти, може да е и заради малко по-едрото филмово зърно.

Но все пак, както се вижда горе при кадрите със Superia 100, има шум и замазване и при 100iso. За да има почва за малко поне по-сериозно сравнение, давам спецификациите на обектива и на двете ленти, които съм използвал в примерите по-горе. Такива, каквито ги намерих в мрежата.

EF 38-76mm f/4.5-5.6 - във PhotoNotes, в CameraReview, в CameraMuseum. Обективът е производство от 1995г., това е евтин телеобектив, идващ в комплект с EOS 3000 и EOS 5000.

Fuji Superia 100 - среден размер на зърното: 1 микрон. За сравнение - Kodak Gold 100 има размер на зърното 2 микрона.

Размера на зърното на Fuji Xtra 400 не успях да открия в мрежата, но навсякъде твърдят, че е големичко. За сметка на по-добрия контраст и по-богатите цветове. Интересно кой чувствителен филм е за препоръчване. В ниския ценови клас, разбира се.

Защо пиша това? Знам, че обективът не е добър, но все пак не е и лош за цената си. Пиша това, защото не мога да преценя дали ниското качество на снимките е от обектива или от скенера. Тоест дали да събирам пари първо за нов обектив или за нов скенер. Знам, че има много по-добри обективи, но има и много добри и (вече) евтини скенери. Ако си взема хубав обектив, ще си реша доста проблеми, но ще трябва да давам по минимум два лева на лента за сканиране. Ако си взема скенер, няма да плащам на “фото”-та, но пък ще си остана със стария обектив само…

Това е дилемата ми - ако някой се заинтригува от проблема и има идея, нека сподели ;) А, и да знаете хубав бърз филм, който да не е много скъп? ;)

Писна ми вече, не издържам - не мога две снимки да направя като хората. Уж тия фото-студиа би трябвало да улесняват хората. Уж там са специалисти. Е, взе да ми омръзва вече - всеки път, ама всеки, всеки, всеки път казвам “всички кадри”. И тъкмо в едно студио бяха започнали да ми сканират снимките както искам, след две-три ленти и те почнаха да правят номера…

Първо - бях дал празен диск. Изтрит с k3b, след това, за по-сигурно (не че не вярвам на k3b, ама…) - с командата “blank” на cdrecord. И го давам аз тоя диск вчера, пояснявам, че е изтрит, но ако има нещо - да го изтрият, имам си го.

Вземам диска днес и с нетърпение го пъхам в едно от устройствата. След мъничко Gnome ми закача диска и отваря файловия мениджър. Седя и се пуля срещу екрана - гледам, вместо една, четири директории и редовните файлове от “програмата на Агфа” (която естествено не ползвам - несвободен софтуер, при това за WindBlows). Викам си “брях, да съм дал четири ленти, вместо една”… Може пък да ми се губят моменти, може да имам бели петна, изобщо то си е нормално - как да не се чалне човек с тия фото-студиа…

Първите три директории са на стари филми и започвам да се чудя как са попаднали там… Уж ги бях изтрил. Ама хайде, нейсе, може да съм объркал нещо аз и да са си били там.

Второ - гледам, в пликчето лентата е в кутийка. Аз от много време когато давам лента за проявяване, я давам без пластмасовата кутийка. Защо ли? Ами защото си пазя лентите и тази кутийка ми трябва. А досега винаги, винаги, *винаги* са ми тафили кутийките в студиата. Ако съм им ги оставял, разбира се. ;)

Но решавам, че може да са ме запомнили жените във фото-то, нали има-няма седмица и им нося нова лента. И да са решили да сложат кутийка (нали в тия фото-та ги има с лопата да ги ринеш, иначе къде отиваха моите навремето?;), за да услужат на редовен клиент, който явно я е загубил, щом не им я е дал. Викам си - това е хубаво.

Но третото нещо ме разби. Значи файловете се именуват по абсолютно идиотски начин, явно автоматично от програма някаква - примерно _1A-00100.jpg или нещо от този род. Аз не използвам автоматични отварачки за консерви като WindBlows, едно от най-усложнените неща, които ползвам за снимките си, е F-Spot, а пък и по-често ползвам gThumb. Всъщност - и това рядко, за преглед използвам GQView.

И както си върви номерацията, стига до 18 (разбирай - съответното в техния изчанчен формат) и “изведнъж” прескача на 21. Развих лентата, погледнах - там са си, две снимки на малки детайли. Батерийки. Не се смейте - просто се уча да снимам. Исках да видя тези детайли. Снимките изглежда са контрастни и достатъчно осветени. Сред другите има лоши снимки - особено някои снимки на мои приятели вътре в стая, когато им бяхме на гости. Но снимките на хората са сканирани, а тези двете - не.

——

Ще кажете “ами купи си цифров апарат”.

Значи първо на първо, има разлика между снимането на лента и това с цифров апарат. Да, благодаря, някой ден ще си купя и цифров, но засега страстта ми е снимането на лента. Причините не ги знам, пък и не е важно. Защото като не съм доволен от управлението на държавата, не ми се казва “ами иди си намери друга държава”, нали?

Освен това, не печеля достатъчно в момента дори да си купувам филми. Един цифров апарат (поне такъв, какъвто аз бих ползвал) струва най-малко хиляда камъка. Аз съм без постоянна работа вече, пък и не съм събрал пари под възглавката, защото в Енергото заплатите си бяха мизерни.

——

Въпросът е какво да правя. Ясно е - ще продължавам да снимам така и ще напредвам все по-бавно, защото няма да имам пари я за ленти, я за някоя нова джаджа за апарата. И определено - за мой си, лично мой собствен филмов скенер.

Но пък може и да успея да уредя нещата в света около мен и да се сдобия с филмов скенер. И тогава ли, тогава… познайте какво тогава, “фото”-та! Ядец, такова!