Arcane Lore

Преди няколко месеца писах за това, че истинската, работеща общност е тази, в която има съзнаване на ценността на общото. За това, че е важно да се постъпва отговорно в ежедневните малки неща, а не да се лае на мегдана колко ни е лоша управата и какъв ни е лош “манталитетът” и каква ни е презряна “народопсихологията”. Че управата е лоша, лоша си е. Но властта има една своя досадна характеристика — тя не става по-добра с натиск отвън, а с разпределението и отслабването си. Силната централизирана власт е еднакво лоша, независимо дали вашата любима партия или любимата партия на съседа е на власт.

Говорех за това, че всеки ден и ежедневно всеки от нас и всички заедно изграждаме отново и отново обществото. Не е трудно да се разбере, вярвам, че не е и трудно да се повярва. Както свободата, която е хляб, дето всеки ден се замесва, пече се и се изяжда. Сещате се, нали? Затова според мен кампаниите са глупаво нещо. Истински ценното е граденето на нагласа, работа по разбирането в обществото, работа по толерантността, свободата. Всеки ден. В малките неща, но ежедневно.

——

Вчера съм получил коментар към въпросната статия, който няма да публикувам под нея. Не крия, че бях бесен и отвратен. Но първо нека цитирам тук коментара:

Знаеш ли, всеки ден правя тези малки неща и нищо не ми струва да ги правя — това е твърде лесно. И хич, ама хич не ми стига това за успокояване на съвестта в една поробена страна. Или може би не забелязваш че е такава? Че имаме проблем с това кой държи властта и как я употребява? Няма проблем, така ли? Метете си двора, усмихвайте се, садете дръвчета и не гледайте как изнасят България, не е ваша работа. Ако не си от ТЯХ, няма да изтриеш това.

Теди

Не мога да си представя колко злоба трябва да е събрана, за да се напише такова нещо под една от най-позитивните ми статии. Нямам вече ищах никакъв да се обяснявам с въпросния Теди, щом не е разбрал какво съм му говорел с текста си, негова си работа. Пропускам и параноичните подмятания за поробване, злоупотреба с власт — дето може и да ги има, но са неща толкова далеч от темата ми, толкова далеч…

А и ми е писнало вече от два типа поведение в родния Интернет напоследък. Едното е истеричното защитаване на властта, дори и когато видимо греши, защото не било “хубаво” да се “потъпква” или злепоставя властта. Един вид, видите ли, властта тя трябвало да се уважава — не е вярно, на властта човек се подчинява, законите ги спазва. А уважението — уважението, драги, е нещо различно и то е от нещата, които трябва да се спечелват.

Другото е обратното, постоянното плюене срещу властта, но разбирана не като принципи на управление, а като отделни хора. Ах, колко са ни виновни еди-кой си и еди-кой си! Ах, тоя разграбва, оня ни поробва! Знаете ли какво, пука ми — всичките разграбват! Проблемът на властта у нас не е кадрови, а проблем на разбирането на тази власт.

——

И накрая… Друг път няма да обръщам никакво внимание на такива коментари с “ако ме изтриеш, значи си еди-какъв си”. Ниц, бе! Много знаеш аз какъв съм! Никой няма право да ми държи такъв тон в коментарите, особено под статия, в която и моят тон е мек и посланието ми е позитивно! Откакто коментарите тук се одобряват съм се възползвал от възможността за триене много рядко, в голяма част от случаите заради дублиране на коментари.

Но следващия път, когато видя такъв коментар, без да се ядосвам допълнително го трия и продължавам напред. Егати наглеците са се навъдили, ей…

Отвращавам се да пиша толкова начесто за неадекватността на властта, но някои хора и институции просто не дават почивка и правят гаф след гафа.

Министърът на милицията… тъй де, на полицията Петков е подписал дългосрочно споразумение за сътрудничество с председателя на съюза на писателите. СБП, представяно от шефа си Николай Петев се задължава да произвежда придворна хвалебствена литература, с която да прославя “нелекия труд на служителите на МВР” и да оценява “по достойнство и обективно ежедневието им”, което “да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани”…

Съвременната власт в България бавно, но със стабилни темпове върви към тоталитаризъм. Някои казват, че “промяна” и “преход” всъщност хич не е имало и че всички политически циркове през последните вече почти двадесетина години са само за разведряване на народонаселението и за запълване на вечерните емисии новини. Може и да са прави, кой знае…

Самият министър казва, че това споразумение възстановява една “хубава и позабравена традиция”. Така професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от силовото ведомство щели да “намерят най-верния път към сърцата на читателите”.

А аз си мислех, че признание за качества се постига само когато човек си върши работата добре, правилно, качествено. И без да се грижи за популярността си, без да гледа “брояча” си в проучвания работи за доброто си име сам. Придворни писачи са нужни винаги само на свръх-властните режими. В по-ново време поръчковото писане е градивна част от пропагандната машина. Нима ще възстановяваме държавния пропаганден апарат? Или може би не е бил премахван?

МВР ще открива излъскания си образ в изданията “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс” и в документални очерци по конкретни случаи. Ще има и конкурси за разкази.

Никой ли няма дежа-вю? Нещо не ви ли напомня едно друго време, друг свят? С “Работническо дело”, “Вечерни новини” и… да и със СБП. Никога не съм разбирал как може свободни художествени професии да се обвързват със задължения към властта и на това да се казва не пропаганда, а нещо друго…

Работата на писателите е да пишат — да пишат както те решат. Работата на полицията е да хваща престъпниците. Толкова е просто. Ако всички показни престъпления и неуредици в страната поне малко намалеят, заслуженото уважение от гражданите ще дойде само. И без поръчкови разкази.

Има още нещо. Дали е случайност, това идва съвсем скоро след гафа на полицията с разследването на блогер? След като се оказа съвсем неадекватна в интернет-среда и реагира неправилно по отношение гражданската свобода на изказването, дали алиансът с писателския съюз не е част от някаква PR-война на властта с блогществото? Един вид “ще видите вие, ние ще напишем повече от вас”. Хм, ако е така — да видим…

 
Още по темата от: Симион Патеев, Валери Дачев, Иван Бедров, Templara, Вени Г., Дончо Ангелов, Весела Ангелова, Васил Колев, Григор Гачев

Преди десет години един народ беше принуден да загърби политическите си пристрастия и да се обедини в недоволството си от властта. Хората в градовете блокираха кръстовищата, натрупваха гуми и ги палеха. Младежи и вързастни няколко дни не се прибираха по къщите си и пазеха барикадите на смени. Студенти се събираха да измислят стратегии и тактики, обзети целите от необясним и плашещ революционен ентусиазъм. Отиваха в други градове дори - само защото са разбрали, че в Дупница има нужда от помощ на барикадите. Без да знаят, че точно по същото време е имало атаки на барикадите в София. Беше нужно само едно “хайде” и пламък в очите. И аз бях от тези студенти.

Преди десет години хората из българските земи бяха използвани по най-лошия начин - беше им подведена вярата в промяната. Оттогава българите не вярват в революции. След като дори застанали заедно на улицата комунисти от предишните времена и репресирани от същите тези комунисти не успяха да направят промяна, кой би могъл?

Преди десет години хората се събираха из площадите и кръстовищата с вяра в бъдещето и с огромно вътрешно усещане за историчност. Тогава всичко беше важно, защото всяко нещо беше пропито с разбирането, че се твори история. Днес не е така. Днес историята и революцията могат да се изживяват само лично, само така не позволяват вярата в бъдещето да се използва и подвежда от други. Преди народът беше принуден да влезе със сила там, където е определен на хартия като върховен суверен - в своя си парламент. И беше изгонен с палки, димки и откоси във въздуха. Е, поне влязохме в централните новини по света.

Днес никой не иска революции, никой не вярва в промяната - била тя “шокова терапия” или “бавен преход”. Няма “за бога братя, не купувайте”, няма купони за захар и олио. Никой вече не се реди на опашка от ранни зори за първите броеве на вестник “Демокрация” - но то пък и такъв вестник вече не съществува, нали? Всички повече или по-малко приемат членството в ЕС като развитие, като символичен край на “прехода”. Преход, дето ни остави на едно място в калта да тъпчем толкова години. Никой не вярва, че ЕС ще промени нещо истински, но и никой не вярва в друга ”перспектива”.

Ако някой недоволства днес и ако недоволството му завихря хората около него, то е или свързано с акциза върху ракията, или с “боклука” на столичните кметове. И все пак… Ако имате вяра, имате възможност, подадена ръка, шанс за по-добро и поне малко останал пламък в очите… Нима не бихте опитали да застанете до другите на улицата? Аз поне мисля че все още бих…

Тези, които са следили страниците ми по-дълго сигурно си спомнят отношението ми към представителната демокрация, изразявано неведнъж в предишните статии. Някои от тези текстове може да са вече отново тук, а може и все още да са в огромната опашка, изчакваща публикуване след преместването на сайта ми. Но във всеки случай за мен има ясни неща - едното от тях е, че утре има избори. Българските граждани са призовани да изберат президент - това, че и позицията на президента, и самото общо гласуване са безмислени и неестествени неща, удържани нарочно, насила и въпреки всичко в статуквото е също ясно за мен, но явно не и за всички, дето участват в кампании, щабове, концерти, организации, партии, медии… И цялата тая пушилка, дето се развърта като “дойде такова време”.

Другото ясно ми нещо е, че ако изобщо отида да гласувам, то ще е за да дам някакъв протестен глас. На тези избори няма балансираща кандидатура, която да спре дори Сидеров от второто място, да не говорим пък Първанов от първото - така че изборът за някакво блокиращо гласуване пред мен не стои.

Не си въобразявам нито че от мой глас за някой от мъниците в края на класирането ще спадне процентът на Първанов, нито че ако гласувам за очертаващия се “трети”, Беронов на десницата, ще му мигне окото на сбъркания Сидеров. Какъв е изборът ми тогава? Какво избирам аз?

Моля, не казвайте, че гласуването е действие най-важно, с което заявявам позицията си на гражданин и заставам зад личната си отговорност пред обществото и дрън-дрън и алабала… Няма смисъл - особено пък настроения от типа “който не гласува сега няма право да се оплаква после” ми действат по-силно и от някое от поредните популистки изказвания от ”Атака”.

Значи въпросът опира до това дали изобщо ще отида в неделя. Забележете - ден, в който почивам от работа и цяла седмица съм чакал, за да си седя дома на жежко. Защо правят изборите винаги в почивните дни? Не, наистина, сериозно - защо? Толкова ли е важно населението да се бъхти през седмицата и дори и за такова “велико” събитие като изборите ли не може да се направи изключение?

Може да се затвори за няколко дни цяла централна София около НДК заради някаква среща на НАТО (или нещо друго такова подобно), може кметът Борисов да започне с ремонтите точно, ама точно в късното лято, когато всички са се върнали от почивка и в града е пълно с коли. Може и вече две години да се размотават с проблема с боклука и в градинките още да се валят найлонови пликчета от по-миналото лято, когато щяхме и да се изпоразболеем от препълнените кофи. При условие, че още тогава казаха, че до година-две ще има завод за преработка. А минаха вече две и още не са решили дори да го правят…

Ако са такива неща - може да се блокира градът. Може, щом се затрудняват хората. Но виж, щом като им се дават такива удобства - да гласуват в празничния неделен ден в кварталните училища, това е нещо друго.

Знаете ли, че за тези избори са направени нови урни, стъклени? Всяка от тях струва 78 лева. За изборите трябват 13 500 броя, а транспортирането им до всяко кътче на милата татковина е към един милион (877 500 лева без ДДС). Общо изборите ще струват 22 милиона лева - 14 милиона за първия кръг и още 8 милиона за втория.

Социолозите са се разкудкудякали, че на тези избори протестният вот щял да бъде много голям - 9-10 процента може да отидат и да пуснат нарочно невалидна бюлетина. Естествено, всички тези прогнозисти са разтревожени за бъдещето на системата (странно защо на политиците не им пука много, като точно те трябва да се тревожат).

Аз не се тревожа за системата, по-скоро ми е неприятно, че се разпада толкова бавно. Понякога ми се живее в Швеция например, или в Дания - ние сме с темперамент, който ми е много близък, но пък там хората мислят много по-трезво за “проблемите на управлението”. Или по-точно за проблемите “от” управлението.

Казват, че хората щели да гласуват протестно, защото липсвал “одобряван лидер”. На мен не ми липсва, защото не ми и трябва. Аз няма да гласувам, защото съм против системата на представителна демокрация с общи гласувания. Всяко нещо, което е по-далеч от управлението на местната община и искат да гласуваш за него, е нещо лошо.

Може да съм малко по-краен, но поне не агитирам от чуждо име, а говоря лично. Имам гражданска позиция. И това е в нейна защита.

Днес БСП е върнала мандата за съставяне на правителство. Толкоз с амбициите на Станишев за официалното управление на страната. Причината да пиша не е, че съм очарован от такъв ход, нито пък че съм чак отчаян - лошото е, че това “шоу” започва сериозно да писва.
Какъв е логичният следващ ход, ще кажете. Ами някои твърдят, че може да има възможни още комбинации за евентуално правителство между останалите партии в парламента. Истината е, че най-вероятно наесен, пресни-пресни върнали се от отпуска, ще трябва да гласуваме пак.
Тъй де, да гласува който иска ;)
Не помня точно колко милиона струват едни отделни избори, но няма защо да се безпокоим - пари винаги има. Тя държавата крета назаем вече десетилетия, така че щом ще трябва да се харчи, ще се намерят и средства, и наточени пазаруващи, и върли защитници на тезата “ама как, това са належащи разходи, ние дори сме ги свели до възможния минимум”.
И ще се изпокрадат безбожно много пари отново. Както всеки път. Не че при работещо правителство не се краде - краде се, етсествено, с пълни шепи. Просто около избори се прави без срам, а с “мисъл за България”. Блях…
——
Притесняват ме две неща, основно.
Едното е, че тази поредна истерия този път изглежда режисирана. В смисъл, че режисурата й много прозира. Ако човек беше следил новините през последния месец, можеше съвсем спокойно да прогнозира това развитие. Това е особено и за един друг “жанр” - безбройните слаби филми от Холивуд. Безинтересна завръзка, предвидим сюжет. Накрая изкуствена развръзка.
Аз също бях склонен да прогнозирам отказа от мандат на БСП, но като всички бях заразен от общата еуфорична надежда “този път нещо да бъде различно, да стане някакво чудо и да се оправим”.
Не, не че БСП щеше да ни оправи, тъкмо напротив. Но добре е политическата “класа” да бъде освобождавана от предизборното напрежение, защото и те са хора, а като “се напрегнат предизборно” прекалено, не знаят какво правят.
Държавата била в криза. Дрънделки.
Политиците са в криза. Не разбират какво става, не са доволни повечето, че не са участвали в измислянето на постановката.
——
Ясно личи, за мен поне, някакъв по-общ замисъл за развитието на България. Нормално - предстояха големи промени. Влизане в европейската федерация, например. Голям стрес - явно някой някъде не е бил доволен от някое от договорените неща.
Не съм привърженик на идеята за тотална световна конспирация. Но смятам, че в съвременния свят определено има най-много няколко големи конспиративни сили, които са в постоянна конкуренция. Не битка - по-скоро пазарна конкуренция; нали знаете - всичко е бизнес.
Който мисли, че политиката е изключение и развитието на държавите се определя от социалните идеи на отделни личности-водачи, че в “развитите демокрации” всичко се решава от избирателя и че предизборните диспути между лидерите имат някакво значение, че в тези диспути има “нападки”, “изненади” и “гениални идеи”… значи просто не е живял на Земята през последните години…
——
Другото, което ме притеснява, е че от седмица-две опитвам да преосмисля позицията си относно “Атака”. Защото не зная какво да мисля за тях.
Вече зная, че прибързано се съгласих с обвиненията, че са политически крайни. Крайните партии са друга хава - слава Богу, у нас нямаме силна такава партия. Обяснението може би е, че след 45 години тоталитаризъм народът още помни.
Въпросът е какво всъщност е “Атака” в политическия ни живот. Че не е панацея - не е, то е ясно. Надявам се да не е отрова - май и това не е.
Едно е ясно и за най-невнимателния наблюдател - на следващите избори “Атака” ще вземат още проценти. Това, за което трябва да се надяваме, е водачите й да успеят да съберат в себе си в едно гнева и толерантността, да постигнат умереност. Иначе лоши дни ни чакат.
——
С две думи - аз от сега още започвам с позитивното мислене и послания. Че тя есента - ей я къде е… ;)