Arcane Lore

Коледа не е мой празник. Нека други секат млади дръвчета и окастрят дряновете. Вярно, че по някои места тези непораснали още иглолистни са малка напаст за земеделските земи, но е вярно и друго — че със систематичната си политика на масово залесяване с иглолистни държавата през последния около половин век на практика остави без вода някои райони. Тук никога навремето не е имало масово иглолистни гори, освен може би в някои от по-високите планини, не зная. А сега навсякъде се смята за един вид добродетел да идеш в почивния ден и да засадиш борче… Защо борче, защо не дъб или габър, ясен или акация? Борът се добива лесно и бързо, затова. А какво по-добро от това и природозащитниците да работят несъзнателно за дърводобивната индустрия? В България днес най-ценното, което остана след всичките разграбвания е именно дървеният материал. Даже пожари се палят лятно време, само и само да се прибере леко поопърлената, но отвътре качествена дървесина за без пари. Или пък се “разчистват” коритата на реки, за да нямало наводнения. И след това пак си има наводнения. И дървен материал.

А, да — да оставим коледната елхичка, да вземем “отколешния обичай” със сурвакането. Това е още по-нагло — значи идва люта зима, всичко се е притаило и ще чака пролет, за да цъфне, обаче дрянът точно тогава взема, та напъпва и цъфти. И както правят хората — юрват се да го секат, да кълтучат пъпките му, за да ги слагат из мазните баници, защото “било на късмет”. Суеверни шматки такива… А, и се правят сурвачки, сурвакници или както там им казват. Навремето в училище ни караха да носим дрянови клонки и кой каквото намери вкъщи — ошав, малки гевречета, пуканки, сушени чушки… Цялата тази храна не че е чак много, но всичкото си е простащина и неуважение към хляба. Защото накрая след цяла вечер бой по дрехите на хората никой не яде тия неща, ами направо се изхвърлят след празниците на боклука. Някой ще каже, че то вярно е храна, ама нали така е традицията, то е за здраве и късмет, затова си заслужава жертвата… Жертвата? За здраве и късмет? Суеверни шматки такива…

Зная, че това е нищо и че е нормално да се пропуска като нещо нормално. Зная и че почти всяка седмица от календара има поне един такъв празник, в който се прави нещо, само защото такъв е табиетът, така е отколешната традиция и то е за “здраве и късмет”. Не са само дрянът и елхите, не е само масовото кастрене на прясно разлистилите се и пуснали реси върби по Цветница. Не е само и боядисването на яйца, всичките там нечетни броеве ястия по Коледа, скачания в реката за донасяне на кръста, ритуални пити и хлебове с кръстове и змейове върху тях, парички в хляба… Не е само това — почти цялото ни ежедневие е обвито в суеверия, “празни вери”.

Аз харесвам празниците около нова година, защото като малък тогава нашите не ходеха на работите си и всички бяхме вкъщи и си почивахме. Усещах го с всяка фибра на тялото си, защото не се налагаше да ходя на тъпото даскало. И, разбира се, имаше подаръци — не много и не само подаръци, но достатъчно, за да се чувстваме всички приятно и празнично. Тогава някъде май беше и зимната ваканция, а ако има зимна ваканция и има сняг, това е едно от най-великите неща на света. Много сняг, сняг навсякъде — това тия години, дето ошашква постоянно разните кметчета и министърчета не е нищо в сравнение със снега, който помня аз. Нямаше коли, защото цял ден не можеха да излязат от преспите. Е, разчистваха го по-бързо и без такава паника, като днес — може би наистина са викали войничетата, не знам. Аз като войник съм чистил само в поделението.

Но и Нова година не е мой празник. Какво е “нова година”? Кой е решил, че точно на 31-ви декември трябва да свършва годината? Всъщност ясно е, че така е устроен календарът, но кой е решил 31-ви да е точно на този ден? Защо не на някой друг, примерно… 18-ти май? А иначе всички си умират да празнуват “края”. Някаква особена тръпка ги тресе и с умиление започват да правят ретроспекции, все едно животът им през отминалата година им минава на кинолента. Президентът се изтъпанчва в 12 без 10 и започва да реди кратък държавен доклад, примесен с охкания и ахкания за това колко сме добре днес и как прекрасно ще сме утре. Все едно гледам Тодор Живков как прелиства листата с новогодишното си обръщение към народа. Същата работа, едно към едно. Само дето днес не ползват листа, а аутокю и на хората им се струва, че президентът им говори лично, в очи. Хора, това е просто един най-обикновен ден! Необикновеното в него не е някакво магично свършване на времето, а най-простият факт, че почти всички са в отпуск и са се запасили с алкохол и фойерверки. Три неща, които винаги са опасна комбинация. Нова година е най-обикновен ден, в който различното е, че масово пияни хора хвърлят пиратки. Всъщност прави сте — това го прави необикновен, определено. Ама това ли е празникът?…

Няма “нова година”, всеки ден е краят на отминалата година и начало на следващата. Всеки миг е край и начало. Но всеки ден не можем да правим ретроспекции, нали? Или можем, но няма да звучат тежко, на място и отколешно традиционни… Кастанеда беше писал, че начинът светът да се спре и да се навлезе в неправенето минава и през отказа от живота, разбиран като биография. И затова всяко разказване, преповтаряне на биографията я заличава, прави я не-лична и чужда. Разказването на всеки ден от живота като биография беше едно от основните упражнения, които описва. Но едва ли нагласата на нашенеца е да спре света и да се откаже от биографията си.

Вярно, и аз имам дни, в които поглеждам през рамо. Като оставим настрана личните ми такива обзори, публичните ми ретроспекции са свързани най-вече май с този сайт и са на рождения ден на бележника ми. Това е разделяне, в което има смисъл, има значение за мен — носи се точно от началото на бележника. Но в “нова година” не намирам нищо смислено, освен напиването и гърменето с пиратки. Ако това е “смислено”, де… Иначе всеки ден е нова година, но не нова година с подаръци и веселие до зори, а такава без нищо особено. Ако на 31-ви декември празнуваме новата година и забравяме, че всъщност сме остарели с още една, то всеки ден е тъжен и монотонен празник на постоянно отминаващата година, в който в суетата си не забелязваме, че се заражда всеки път нова година.

Така е, няма нова година, има само ежедневие. И това е чудесно, защото е чудо. Какво бихме правили, ако свърши ежедневието?…

Тези, които са следили страниците ми по-дълго сигурно си спомнят отношението ми към представителната демокрация, изразявано неведнъж в предишните статии. Някои от тези текстове може да са вече отново тук, а може и все още да са в огромната опашка, изчакваща публикуване след преместването на сайта ми. Но във всеки случай за мен има ясни неща - едното от тях е, че утре има избори. Българските граждани са призовани да изберат президент - това, че и позицията на президента, и самото общо гласуване са безмислени и неестествени неща, удържани нарочно, насила и въпреки всичко в статуквото е също ясно за мен, но явно не и за всички, дето участват в кампании, щабове, концерти, организации, партии, медии… И цялата тая пушилка, дето се развърта като “дойде такова време”.

Другото ясно ми нещо е, че ако изобщо отида да гласувам, то ще е за да дам някакъв протестен глас. На тези избори няма балансираща кандидатура, която да спре дори Сидеров от второто място, да не говорим пък Първанов от първото - така че изборът за някакво блокиращо гласуване пред мен не стои.

Не си въобразявам нито че от мой глас за някой от мъниците в края на класирането ще спадне процентът на Първанов, нито че ако гласувам за очертаващия се “трети”, Беронов на десницата, ще му мигне окото на сбъркания Сидеров. Какъв е изборът ми тогава? Какво избирам аз?

Моля, не казвайте, че гласуването е действие най-важно, с което заявявам позицията си на гражданин и заставам зад личната си отговорност пред обществото и дрън-дрън и алабала… Няма смисъл - особено пък настроения от типа “който не гласува сега няма право да се оплаква после” ми действат по-силно и от някое от поредните популистки изказвания от ”Атака”.

Значи въпросът опира до това дали изобщо ще отида в неделя. Забележете - ден, в който почивам от работа и цяла седмица съм чакал, за да си седя дома на жежко. Защо правят изборите винаги в почивните дни? Не, наистина, сериозно - защо? Толкова ли е важно населението да се бъхти през седмицата и дори и за такова “велико” събитие като изборите ли не може да се направи изключение?

Може да се затвори за няколко дни цяла централна София около НДК заради някаква среща на НАТО (или нещо друго такова подобно), може кметът Борисов да започне с ремонтите точно, ама точно в късното лято, когато всички са се върнали от почивка и в града е пълно с коли. Може и вече две години да се размотават с проблема с боклука и в градинките още да се валят найлонови пликчета от по-миналото лято, когато щяхме и да се изпоразболеем от препълнените кофи. При условие, че още тогава казаха, че до година-две ще има завод за преработка. А минаха вече две и още не са решили дори да го правят…

Ако са такива неща - може да се блокира градът. Може, щом се затрудняват хората. Но виж, щом като им се дават такива удобства - да гласуват в празничния неделен ден в кварталните училища, това е нещо друго.

Знаете ли, че за тези избори са направени нови урни, стъклени? Всяка от тях струва 78 лева. За изборите трябват 13 500 броя, а транспортирането им до всяко кътче на милата татковина е към един милион (877 500 лева без ДДС). Общо изборите ще струват 22 милиона лева - 14 милиона за първия кръг и още 8 милиона за втория.

Социолозите са се разкудкудякали, че на тези избори протестният вот щял да бъде много голям - 9-10 процента може да отидат и да пуснат нарочно невалидна бюлетина. Естествено, всички тези прогнозисти са разтревожени за бъдещето на системата (странно защо на политиците не им пука много, като точно те трябва да се тревожат).

Аз не се тревожа за системата, по-скоро ми е неприятно, че се разпада толкова бавно. Понякога ми се живее в Швеция например, или в Дания - ние сме с темперамент, който ми е много близък, но пък там хората мислят много по-трезво за “проблемите на управлението”. Или по-точно за проблемите “от” управлението.

Казват, че хората щели да гласуват протестно, защото липсвал “одобряван лидер”. На мен не ми липсва, защото не ми и трябва. Аз няма да гласувам, защото съм против системата на представителна демокрация с общи гласувания. Всяко нещо, което е по-далеч от управлението на местната община и искат да гласуваш за него, е нещо лошо.

Може да съм малко по-краен, но поне не агитирам от чуждо име, а говоря лично. Имам гражданска позиция. И това е в нейна защита.