Arcane Lore

Хамалин да си на днешно време. Не, не хамалин чак — най-добре да си “транспорт” към магазин. Без значение какъв магазин, само ако може да има тежички или обемисти неща — всичко от климатици до хладилници и гардероби, нови или на старо. Таксиджия да си е по-досадна и по-зле платена работа, а знаем, че бакшишите хич не са зле, колкото и да се оплакват постоянно част от тях.

Вземаме си ние уред тия дни. Не нов, а на старо. В магазин “Техносвят” (или нещо подобно) дамата ни уверява, че не бил точно втора употреба, ами е от тези, дето клиентът ги е върнал след две седмици употреба. След връщането бил пряк внос от Англия, така че най-вероятно клиентът просто нещо не е харесал, сигурно във външния вид. Иначе си работи безупречно, нищо му няма — така казва.

Тук отварям малка скоба, за да кажа, че не че имам нещо против купуването на нови уреди — просто бюджетът на един freelancer в България далеч не винаги ги позволява. Отварям и скоба в скобата — когато преди съм взимал нови уреди и мебели от по-големи магазини, пак същата селяния с “транспорта” е ставала. С тази разлика, че тогава съм стисвал зъби и съм хвърлял банкнотите по “момчето с колата”. Но този път вече не са познали.

Та нещото трябва да се пренесе сравнително наблизо, в същия квартал, на общо разстояние 750 метра (мерено по картата на квартала в BGMaps). “Техносвят” имат свои си фирми за транспорт, които вземат по 20 лева. Понеже ни се видя абсурдно (каквото то си е) да трошим 20 лева за доста под километър разстояние, питахме момичето дали това е единствената възможност. Оказа се, че имало и друга фирма, с която обикновено не работели, но можело да се обади на нея. Вземали по 10 лева. Десет — десет, пак добре. “Надежда” е най-изолираният от сравнително централните квартали на града. Заради железопътната линия, която го откъсва откъм изток и юг от центъра на града. Затова като чуя “транспорт” в едно изречение с “Надежда”, свива ми се сърцето и всякаква надежда забравям.

Правилният начин в такива ситуации е човек да се обади на роднини или приятели и да си свърши работата както трябва. За съжаление не можех да притеснявам никого точно в този ден. В съседни две части на квартала живеят три семейства приятели, но по обяд в работен ден за занимаване с магазини и превози може да се сетят само специалист на свободна практика и жена му. Тоест приятелите са на работа тогава.

Накратко, идва след двайсетина минути “другата фирма” с една раздрънкана “баничарка” и чичкото ми помага да качим товара. Аз тръгвам с него, а Краси се прибира с количката. Хич не прецених да си проверя парите и по случайност имах в портфейла точно 10лв. Останалите останаха у нея. Знаех, че ще имам да платя колкото си е поискал човекът, затова и бях спокоен.

Но как да очаквам, че като ме докара през тези въпросни 750 метра и ми помогне да внеса сушилнята до асансьора, изведнъж ще каже “за карането 10 и за носенето 5 — общо 15 лева”? Уточнение — 750 метра без светофари са обидно малък разход, сметнати в похарчено гориво за колата. А сушилните пък са обидно леки — пластмасови барабани, само един двигател с вентилатор, нагревател и реле за време. Перца в сравнение с перални, хладилници и гардероби.

Не че ми е за 5-те лева. Но не е почтено да се казва “цена за транспорт” и да не се включва транспортирането до дома. Щом превозваш, тогава си сметни колко средно ти струва превозването и си искай такава цена отначало. Не може масово в София (а сигурно и навсякъде другаде) като в магазин ти кажат “транспорт”, да имат предвид превозване до входа на блока и стоварване в калта. А ако искаш нещо повече — от замъкване до входа и асансьора до по-сложните неща, като носене по етажите, тогава вече ще говорим отделно за пари.

Ако оставиш клиента насред пътя и му кажеш “дотук сме се разбрали, ако искаш докрай — кихай още пари”, това си е живо изнудване. Рекет, както беше модерно да се казва на изнудването в мутренските времена.

Моят приятел, чичкото с баничарката стигна по-далеч — изчака да прибутаме уреда в асансьора, като аз влизам навътре и дърпам. (Защо ли, като сушилнята всъщност е на колела?!? Сигурно за да изглежда по-тежко, сложно и скъпо…) И чак тогава каза “нататък ще се справите ли?” Да, няма проблем, казвам, нека ви платя — и вадя парите, а той ми казва “ами добре, значи за карането десет лева и за носенето още пет”…

Тръгнах да излизам, да изкарвам сушилнята и му казвам, че просто нямам пари в мен, затова ще изчакаме жена ми — тя скоро ще дойде, настига ни с бебето по тротоарите. “Нямате ли, ами не, не — оставете ми ги в магазина, аз ще мина и ще си ги взема” — и хукна към стъпалата на партера. Хубаво, викам, щом така го влече човека… Чак после видях, че при качването на стъпалата към партера е ударил от неговата страна вратичката на сушилнята в ръба. Изкривил я е и сега се затваря малко трудно. Ама не-нова техника, върви доказвай, върви оплаквай се…

——

Днес на пожар ми звъни продавачката “ама как така, тука е човекът, вие не сте му платили, как може”. Вдигна ми кръвното, аз пък й вдигнах скандал. Казал съм на чичкото, че ще мина тия дни — не веднага на следващата сутрин. Да, наблизо ми е магазинът — 750 метра по картата. Да си смята той дали цената му е реална. Тя продължава да дудне, аз я питам какво иска конкретно от мен. Мълчи, и после “ама то не може така, аз не съм ви посредник, вие трябвало да сте му платил на адреса”. Да, трябваше да му платя — ама и той трябваше да си изчака и вземе парите — аз какво съм му виновен, като си е тръгнал без тях?… Накрая затворих — и без това тия седмици си имам свои си неща и дори избягвам да се занимавам с уеб-разработки и използвам всяко свободно време за четене. А тая ще ми губи времето, че и нервите ще ми вдига.

Решихме малко след това да минем и да им дадем безценните 5 лева. И както го решихме, зазвъня пак, този път шефът на “Техносвят”. Говори с Краси и тя хубаво му насоли канчето. Накрая и той се заоправдава, че “не бил за пет лева, той не е бил разбрал какъв бил проблемът всъщност”. Не бил, той… Добре, че не говорих аз с него. Като не съм прилично ядосан, мога да обърна всякакъв такъв разговор. Но когато ми е нервно като днес, ми изпускат вентилите и избеснявам. Затова не мога да работя такива идиоти като съм бесен. Външно не винаги се забелязва, понякога не съм ядосан, но се правя, понякога е обратното — тъй че не разчитайте ;) Понякога играя, даже напоследък често. От много отдавна не се бях ядосвал наистина. Но сега ми кипна.

——

Вече всяка услуга, свързана с помощен персонал (“безпомощен персонал”, както казваха в работата на татко навремето), ще я договарям цялата предварително. Искаш да ми пренесеш мебелите за еди-колко си лева? Добре, ама дай първо да кажеш колко ще ми струва “до врата”. Не можеш да кажеш, не знаеш? Или не искаш по-скоро, защото ти се ще да ме “оскубеш” на място и пред свършен факт? Сори, следващият…

——

П.П.: При опита преди малко да додадем парите в магазина, шефът на “Техносвят” и момичето на щанда казват “не, моля ви се, няма нужда, ние ще се разправяме с шофьора, съжаляваме за неудобството и безпокойството”. Радва това, че магазинът се грижи за доброто си реноме пред клиентите. Лошото е, че трябваше ние да изпитаме всичко това на наш гръб и трябваше да възроптаем, за да се чуе за проблема.

Така че ако някой “транспортер” ви изнудва така, вдигнете скандал и се оплачете в магазина. Най-вероятно там ще знаят за това, нищо чудно и да делят парите, но отделният клиент няма начин да е запознат. Видимият резултат почти сигурно ще е в полза на клиента, защото магазинерът трябва или да е много тъп, или да не зависи от бизнеса си, за да не уважи мнението на клиента, направил си труда да протестира.

Поздравления на “Техносвят” за коректния отговор — въпросът изобщо не е в 5-те лева, а в отношението. ;)

На фона на цялата суетня около наближаващите празници и на очакваното масово пазаруване на всякакви “промоционални” ненужни или некачествени вещи, статията “Фото Дядо Коледа” на george е ценна за всеки, който се замисля за фотографски подарък, но не разбира много от фотоапарати. Много често изобщо не е добра идея да се доверявате на “момчетата в магазина” за такава покупка - магазините са пълни с некачествени апарати на презирани от любителите марки, които се продават “на промоция” и съответно с ниска и примамлива цена. Знам, че казвания от вида на “евтиното излиза скъпо” и “не съм толкова богат, че да купувам евтино” са изтъркани до болка. Но точно когато става дума за фотоапарати е много важно да прецените дали си заслужава да купите за стотина лева апарат, който не само че не може да снима, ами и се разпада след няколко месеца.

Можете да се доверите на любителя-фотограф, който се доказва в общността на другите любители, а и не само там, като добре преценяващ фотографското - било то креативно или техническо. Ръководството на Георги не е нещо, което да следвате стриктно, но може да ви послужи като ориентир. Както сам той казва, за изкушените от фотографията то е само интересно четиво, защото така и така вече са наясно с повечето неща, които дава. Но ако (все още) нямате силен интерес към фотографията и се оглеждате за фотоапаратче, спирате пред лъскавите витрини и задържате поглед на страниците с реклами на фотоапарати в списанията, прочетете статията.

Между другото, тези дни чувам настроения против символите на тези празници и че “дядо коледа” не е местен герой, затова не трябвало да приучаваме децата си да вярват в него. И че има много по-богати местни предания, не трябвало да заемаме американски образи от рекламните кампании на напитки. Всичко ок, но май пак решаваме проблемите си “откъм периферията”.

Това са най-обикновени дни - като другите от годината, доколкото всеки ден е обикновен. Няма нито религиозен мотив, нито пък някакъв фатализъм на края, “ръба” на годината. Чисто и просто това са дни, в които работодателите ви пускат няколко дни, за да можете да изхарчите заплатите и премиите си в магазините за най-различни джунджурии. Външната причина е да зарадвате близките и тя е вашата - причината на всички други е повишаване на оборота от продадени стоки и разпродаване на залежалите некачествени ”боклучета”.

Затова ценете себе си и близките си и ако ще подарявате фотоапарат, направете го както трябва - с машинка, която си заслужава, ще върши работа, ще бъде удобна и харесвана и няма да се счупи поне до следващата коледа. Приятно четене!

Взех си днес преди два часа петте филма, дето чакаха да видят бял свят след почивката ни. Добре че запазих един от филмите - него ще помисля добре на кое фото да го дам. Не мога да проявявам сам ленти С-41, всъщност никакви не мога, нямам нито материали, нито инструменти за лаборатория.

Но след два часа разглеждане и сравняване качеството на сканираните негативи, силно се замислям дали да не се оборудвам в банята и да си проявявам черно-бели ленти. После да си купя едно хубаво мънинко скенерче и да си щракам снимки на воля. Естествено, спира ме инвестицията в скенер - заради тъпата еуфория около “цифровите фотостудиа” цената на фототехниката продължава да си стои в небесата. Уж основната идея на любителската цифрова фототехника е именно “освобождение от игото” на тия престъпници от фото-студиата. А пък то какво - те продължават да виреят и сега, “на цифрова почва”. Нейсе.

—-

Две ленти дадох на “Агфа”-та в началото на “Ломско шосе”. Намира се току до спирката на трамваите от центъра; това е първата спирка след надлеза. (Който всъщност за трамваите е ”подлез”;)

Въпреки че вчера нещо не ми харесаха, като оставях филмите, те са по-добрите. Ако ви потрябва фото в района, препоръчвам ви ги тях. Спедват причините. ;)

Първо - дадоха ми касова бележка за предплатено проявяване. Не ми искаха никакви други пари, освен лев и нещо за проявяването на двата филма.

Освен това цената е разбиваща - за сканирането на двата филма платих общо 5 (пет) лева. По два и петдесет на лента. С техен компактдиск.

Лентите не са надраскани, поне засега не съм забелязал. Има много недостатъци в снимките, направо бъкат от недостатъци, но това си е моя грешка, фотографска ;)

Накрая - за качеството на сканираните изображения. Само в това фото ми записаха за всеки филм по три варианта на изображенията - голям, среден и малък размер. Ясно е, че сканираните файлове са тези с “големия размер” - другите са софтуерно намалени за бърз преглед.

При увеличение на изображенията не забелязвам цифров шум - то е ясно, че го има, изображението е цифровизирано. Но не се забелязва. Преди него излиза филмовото зърно, с лекия му цветен шум. Не бих могъл да искам повече, при условие, че все пак това са компресирани изображения.

Размерът на изображенията в големия формат е 2400х1600 точки при големина на файла между 2 и 3 мегабайта, най-често около 2.5 мегабайта.

Общо - за две ленти, сканирани на 2400х1600 - около 6.50. Три лева и нещо на филм.

Другото студио е срещу “Хали Надежда” и има знамена на Fuji отпред. Аз нали съм фен на лентите Fuji, първо го харесах явно от фенщина вчера. Ама трябваше да се усетя, като жената почти с презрение и погнуса ми каза като я питах “О, черно-бели не продаваме ние”.

Не ползвайте това студио. Много са студиата в София, които трябва да престанат да бъдат ползвани и това е едно от тях.

Вчера като ми взимаха лентите разпитах, естествено, с какво качество сканират и колко струва. Въпроса ми за качеството май изобщо не беше разбран и го пропуснахме някак. Цената им пък била “20 стотинки на кадър”. Брях, викам си, вие хляба на трохи ли си го купувате… Ама нищо, нали съм добър, оставих три филма за проявяване и сканиране. Първо оставих два (добре съм бил усетил…), но после реших и извадих от чантата още една касета. След като жената ми изчислява с елка колко щяло да струва, стигнахме до извода, че за трите филма ще трябва да дам около 30 лева. Сви ми се сърцето, ама викам си, нали съм рожденник на следващия ден, ще си направя малко подаръче.

Проблем първи - поискаха ми капаро. Не пари за проявяването, а капаро за сканирането. Не стига, че им оставям лентите си, които явно са ценни за мен, а трябваше и да предплатя половината от парите - оставих им 15 лева.

Сканирането беше с техен компактдиск. Проблем втори - като ми ги даваше днес, видях, че в плика има диск и се зачудих къде му е кутийката. Ами нямаше - просто едно голо “Принко”, мушнато сред лентите.

“Жената зад щанда” ми беше казала, че цената се изчислява така, защото не се знае колко са “позите” - понякога били повече. Аз й казах, че това са Fuji Superia и са с по 37 кадъра. Не, не се знаело. Аз пак казвам, че са 37, тя - не, колкото излязат. Реших да не й обяснявам как снимам, как си записвам почти за всеки кадър данните, как имам брояч на апарата и изобщо реших да не говоря и да изчакам до днес.

Днес трябваше да доплатя още 9 и нещо. Такава била разликата. Таксуваха ми два филма с по 37 кадъра и един с 32. На въпроса ми “защо тук има само 32, нали вчера изрично ви казах да сканирате всички кадри, независимо колко добри са и как се виждат”, тя ми каза, че “сигурно някои НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ”.

Боже мили… Тия мародери “фото”-тата ме разбиват - какви са тия снимки, как така “излизат”, откъде излизат и ако се въдят някъде, да вземем да им намерим бърлогите и да си вземем наготово…

Бях казал изрично да ми сканират всичко. Това трябва да означава за тях, че лентата е просто разграфена на кадри. И да сканират, не да се интересуват кое имало достатъчно светлина, кое било размазано…

Като се прибрах, видях, че всъщност в директориите има съответно 25, 36 и 37 снимки. Вместо общо 106, имам 98.

Общо платих за три филма 24 лева и нещо, значи един филм излиза горе-долу 8 лева. Срещу 3 лева и нещо си е обир. Особено при това качество.

Качеството е лошо, при увеличение се вижда цифров шум.

По изображенията има видими следи от надиране по лентите.

Изображенията са с размери 1536х1024 точки при големина на файла между 100 и 700 килобайта, най-често около 0.3-0.5 мегабайта.

——

Изводът.

Ако така и така снимате на лента, добре е да имате предвид, че разполагате с много по-голямо качество, отколкото може да си позволи една цифрова сапунерка, на каквито са свикнали прехвалените ”фото”-та.

Затова - изисквайте за парите си качеството, което лентите ви заслужават. Тоест нека имате само един проблем - как да снимате по-добре.

А не да се тормозите къде, на кое фото да дадете лентите, та да не ви ги окепазят. ;)