Arcane Lore

Между другото, като стана дума за уеб-разработка… Ако човек опитва да не пише на PHP, какви алтернативи бихте препоръчали? Обръщам се към хората, които са разработвали с web-frameworks. Зная за Django, Pylons, Jinja и Mako, зная и за Rails. Но масово споделените хостинги не предоставят mod_python или mod_ruby, а единствено mod_php и CGI. Не за друго, не защото е трудно или пък защото е нещо ново, а просто защото сисадмините са мързеливи копелета. Да не ми наскачат сега админите — знам го, и аз съм бил админ. Масово хората ползват PHP и CGI, ерго това им стига. Как тъй ще ги глезим с Python и Ruby…

Ама това е върло несериозно. Другата пречка пък е, че много от frameworks на пайтън и руби изискват достъп до команден ред и наличие на някакъв набор от съответни програми за изпълнение. А това, което е най-удобно при PHP-писането е, че кодът може да се вземе, да се сплеска в един архив, да се занесе на друг сървър и ще е почти сигурно, че ще си тръгне и там. Има например CakePHP, но пък е… на PHP, а аз искам малко почивка от него. :)

Имам някакъв афинитет към Jinja и Mako и си пробвам разни малки нещица вкъщи с тях, работил съм по малки проекти и с Rails. Но не мога да кажа, че например проект на Rails е нещо, което може да се “занесе” в хостинг ей-така. При питонските системи си е същото, ако не и по-зле. Та има ли начин да пиша с някаква система за шаблони или по-цялостен фреймуърк на python или ruby и да имам такава “преносимост”? Коя такава “среда” е най-номадска, най-чергарска? И коя препоръчвате?

Вие на какво пишете? Не питам за писане начисто, не питам и за къстомизиране на готов CMS — тия неща са ясни. Ако пък и аргументирате предпочитанията си и препоръките, цена няма да имате ;)

Релсите, разбира се, са Ruby on Rails. Имам някакво силно влечение към Ruby от вече ужасно много години. Наистина години станаха - помня, че за първи път започнах да чета Programming Ruby под Windows, значи наистина е било преди много, много години ;) Май тъкмо бях влязъл в Университета.

Оттогава все отлагам доближаването, с което пък самият Ruby ми сатва все по интересен и желан. Най-накрая се престраших и посегнах отново - сега вече “наживо”, не само с четене, а и с “маймунски метод” на проба-грешка. Книги и статии си имам, имам си и колекция с препратки, част от тях в четеца, друга - като delicious tags. Но едва ли ще използвам всичките, защото си имам вече по-интересно нещо. Имам си ruby, днес инсталирах и rails. Вече започнах да чета за него и “ръчкам” :)

След дългите ми опити да се сближа със “змийския език” (колкото и да харесвам Monty Python, езикът python все ми се оплита в краката) и след приятните ми, но не многобройни часове със Zope, сега се настървявам да “вляза в релси” с Rails :)

——

Единственият проблем е баналният… липса на време. Или казано по-точно и ясно - точно когато имам много грижи и трябва да свърша много неща, точно тогава си намирам нови занимания. Които, странно как, все се оказват страшно интересни… :)

Преди доста време вече бях споменал тук, че ще започна нов проект за джабер-клиент, който да запълни личните ми усещания за празнотите в използваемостта на наличните клиенти. Бях казал, че в кратко време ще има повече информация за софтуера, както и че ще публикувам нахвърляните ми записки (някои от тях - нахвърляни само наум;) по проблема какъв трябва да бъде джабер-клиентът на близкото бъдеще.
Това обещание така и не успях да спазя - прекалената ми заетост с глупости в бившата ми служба не ми позволи да се захвана с Yasenger. Сега, преглеждайки и подреждайки файловете си, най-вече тези, които си прибрах от работната ми домашна папка, попаднах на няколкото незавършени започвания на писането на проекта с работно име Yasenger. Да, знам, името може да е глупаво, но за мен това не беше най-важното, а функционалността, която трябва да има, когато е готов. Името винаги може да се смени, а пък от друга страна има толкова безумни имена на програми, които хората използват в разговори без неудобство.
Нека да кажа с две думи най-накрая особеното в моя проект. Че ако пак оставя нещата с обещание “някой ден да го направя както трябва”, кой знае дали няма да прашаса и тази мисъл нейде. ;)
Основното беше независимостта от конкретна графична библиотека. За целта бях започнал да си пиша код, който да превежда графичните обекти на езика на съответната библиотека - Qt, Gtk+ и т.н. И тази независимост трябваше да се простира и до независимост от конкретен HIG - ако човек пуска програмата под GNOME, се спазва GnomeHIG, ако се пуска под KDE - препоръките на KDE за интерфейса. Но HIG-независимостта беше на втори план, първо ми трябваше независимост от графичните библиотеки.
Скоро открих това, което ми трябва вече написано - TwilightGUI. Не бях проверявал отдавна как и дали се е развивал и този проект и сега ще чета и там. Интересно ще ми е, ако е имало развитие; когато реших да го използвам, поддържаше прекалено малко графични обекти и дълго време се опитвах да правя най-различни дизайни на списъка с контакти. И имах все по-малко време и ищах да се занимавам със същинското програмиране на работата на клиента.
Другите особености бяха някои идеи, които горе-долу по това време или малко след това се появиха в пощенските списъци jdev и psi-devel. Например едното от тях беше да преобмисля изцяло наново концепцията за списъка с контакти, каквато я виждаме във всеки обикновен клиент за моментни съобщения. Моят стимул за това беше най-вече настъпващата поддръжка на PubSub. А такава промяна на дизайна си е необходима, защото в PubSub възел могат да се съхраняват най-различни данни, съответно с най-различни начини за показване на потребителя и за работа с тях.
След това, когато поизоставих скоро започнатия код, с радост и интерес следях дискусиите в големите списъци за подобен re-design, завихрен около PubSub. Хората мислеха за по-конкретни неща, като управление на логовете, хранилища за файловете, замяна на SMTP. Все още очаквам с надежда промените в клиентите, но нещо изостават май. Нормално е, може би - след такъв шум винаги се кара по-бавно. Но пък и друго е вярно - Peter Saint-Andre беше писал преди време (година и половина - две някъде) за лошото състояние сред клиентите. Горе-долу тогава и Justin Karneges (авторът на Psi) писа подобни неща. Изводът беше, че ни трябват повече проекти, повече идеи, повече ентусиазъм.
По-точно трябва тези нови проекти да бъдат правени, идеите да бъдат изпробвани, а ентусиазмът - показван.
Така че, дори и да няма много смисъл, ще започна да ровичкам пак по моя си код. Най-малкото, за да се уча на Python и джабер-програмиране.

Между другото, свежи джабер-нещица се намират. Следя колкото мога по-отблизо и подробно развитието на интересните проекти в света на джабер. Замайващо развитие претърпя например клиентът Gajim, който от трудноизползваема програма стана един от най-добрите в момента. Вярвам, благодарение на двама българи - програмиста Митко Киров и преводача Явор Доганов.
Момчета, страхотна работа, наистина ;)