Arcane Lore

Сериозна работа по лични уеб-проекти — ден първи.

Някои неща не могат да се отлагат вечно. Опитах да работя на щатни офисни длъжности като GNU/Linux сисадмин — справях се добре, но нервите ми идваха в повече, а пък парите не бяха достатъчно. Админската работа изхабява, а у нас май са малко местата, където оценяват това. Опитах да работя и на свободна практика и да правя сайтове за другите — кофти тръпка, особено когато трябва да се пазариш за стотинки, пък после да ти се карат за всеки ден закъснение. У нас всеки пести всичко възможно от уеб-сайта си, ако може да е без пари е най-добре. То вярно, че за него е разход, но пък за мен е препитание все пак… На запад пък са по-шиорко скроени, но там трябва да се конкурираш с индийци и пакистанци, дето правят клонинги на MySpace за по стотина долара. За кратко се занимавах с разучаване на ITIL и управление на ИТ сред хора, които разбират от това и го работят. Определено един от най-ценните ми работни опити, но пък не останах там, за да “проработя” това. Сега пиша PHP-неща за други и отдалечено. Не се плаквам, но къде са моите неща, уеб-проектите, за които съм писал и които само “на сухо” правя?…

Няма да стане изобщо бързо, понеже ще имам и служебна работа, а пък и на много неща ще трябва да се уча в движение. Django например съм “доближавал” само на теория и в малки учебни примери. Значи ще е работа с учене. Но това е по-добре, отколкото да отлагам постоянно и всеки път да ми се налага да си търся проект или щатна работа и да изоставям идеите за проекти. Не че тези идеи са много добри — по-важното е, че се чувствам най-добре, когато мисля и работя по тях. А искам час по-скоро да дойде времето, когато ще работя това, което ми дава ентусиазъм и силно ме мотивира лично.

Докато пиша това си мисля, че много други неща ме вълнуват, много други теми си заслужават отбелязването. Но после продължавам и си казвам, че моите лични проекти са много по-важни от всички уеб-кампании и пищенета в мрежата, от цялата истерия по “социалното” и по кампании от типа на “спасете това” и “да спасим онова”… Мрън-мрън — избори, подписки и телевизионни интервюта… Ами спасете нещо най-накрая, да ви се не види! Аз започвам — ще си спасявам идеите за уеб-проекти.

Първият сезон на СимпълСтудио започна! От утре, 1 декември до 10 декември в екипа на проекта ще очакваме вашите идеи.

SimpleStudio е проект за развитие на свободната фотография, който се задвижва от първоначалния си замисъл през всичките си досегашни работни перипетии от yovko. Наоколо сме другите, малък екип, които засега само с ентусиазма си, свободното си време и с трезвата преценка на “още две очи” опитваме да помагаме нещата да сработват. Целта на този проект е да популяризира и подпомага свободното изкуство, разбирано като творене от лична, вътрешна принуда и в културна среда, основана са свободното споделяне.

Продуктите, които студиото в сезоните и отделните си сесии създава, се публикуват и разпространяват с отказ от някои права. Съгласно концепцията на CreativeCommons-лицензиите.

Нагласата на свободната култура е такава, че при казването “някои права запазени” се акцентира не на запазването на “поне част” от авторските права, а на споделянето и достъпността. Много по-важно в този смисъл е хората да могат да се докоснат до дадена творба, отколкото да й бъдат запазени определени авторски (издателски) права.

Разбира се, всичко това е за сметка на много по-голямата отчетливост на автора и творбата му. Защото “авторство” е нещо съвсем различно от “авторско право” и всеки автор на свободна творба си остава такъв — с подобаващото му внимание, респект и признание. На практика от свободното изкуство (и свободната фотография в случая) печелят само авторите и публиката. Може би донякъде губи издателската индустрия, но то е защото упорито си закрива очите и се прави, че такова нещо като легално свободно изкуство няма. А го има. ;)

Всеки, който има любов към фотографията и някакъв свой проект, за който има нужда от помощта на студиото, нека се чувства официално поканен да изпрати идеята си. Всяко описание на конкретен фото-проект ще бъде разглеждано внимателно и навреме. СимпълСтудио е достатъчно ентусиазиращ проект, за да ни събира за обсъждане и преценка на всеки ваш проект.

От получените проекти за фотосесии ще бъдат избрани няколко — колкото е възможно да бъдат изпълнени през сезона. А сезонът официално приключва в края на месец февруари, когато резултатът от проектите през него ще бъдат публикувани и представени.

Повече и по-подробна информация за формалната страна на пускането на проект към студиото прочетете тук.

Преди десет месеца Йовко обяви началото на един проект, който като всяко ново и различно нещо беше ясно че ще бъде труден за извървяване. Така е с интересните и ценни неща - иначе е леко да вървиш по утъпкани пътеки и макар нещо да не е точно както трябва, да се успокояваш, че така правят хората, така стават нещата и значи все пак всичко си е в реда на нещата.

Точно реда на нещата има за цел да преустрои проектът “SimpleStudio”. Да покаже нови начини, да открие за фотографията нови начини и нови разбирания. Е, нови за България - но и това е много и трудно.

“SimpleStudio” с радост “изтърпя” свое представяне и свой призив на конференцията OpenFest миналата година. Усещаше се зарядът в цялата зала - очи, вперени в познатото от другите издания на фестивала лице, изненадващо с новата, различна идея този път. Притаили се, хората наостряха слух да чуят наживо раждащата се идея. Обявявана на подуима на една друга идея, самата тя така започната с подобен ентусиазъм преди няколко години.

Минаха десет месеца, в които имаше бюрократични разочарования и радости от преливащия ентусиазъм. Какво има днес - има една малка група хора, почти всички фотографи, почти всички любители. Основен двигател на проекта е Йовко, но такъв проект трябва да се случи не от един човек, а да завихри около себе си интереса на цяла общност.

Много хора се интересуват как да помогнат, как да се включат. Може би няма точна рецепта, може би всеки изкушен от нещо фотографско трябва да потърси сам пътя до “SimpleStudio”. Това, което мога да кажа за проекта е, че не е институция, а постоянно събитие. Няма начин да идем някъде, да попълним бланка, да купим билет, да се подпишем и да сме част от “SimpleStudio”. Трябва да случваме “SimpleStudio” всеки ден, да поддържаме идеята с ентусиазма и да развиваме проекта с усилията си.

Идеята на студиото е хората да могат да в света на фотографията да творят свободно и да споделят. Зад това стои идеята на CreativeCommons за свободно споделяне. В студиото за некомерсиални цели и при споделяне след това творбата свободно могат да се изработват всякакви фотографски визии. Отворена е вратата и за комерсиална употреба - разбира се, тогава използващият ресурса на студиото ще заплаща такса за наем.

Ако сте фризьор или гримьор, фотограф или модел, ако искате, но не сте били такива, защото не сте имали възможност за развитие, заповядайте в “SimpleStudio”! Не е нужно задължително да имате професионално отношение към тези неща - любителският ентусиазъм е по-ценен.

Тези дни ме е налегнал грип и се превивам вкъщи с болки в корема и болничен за шефа, прибран някъде в якето. Точно преди да ме покоси постоянната вирусна пандемия “отново за първи път”, имах среща за предварително уговаряне на работа, която среща и която работа ме бяха ентусиазирали дотолкова, че започнах да се присещам защо изобщо бях тръгнал да напускам работа преди малко повече от година. Тогава с усилие взех решението да се махна от Електроразпределение Столично, където имах постоянен договор, нисичка, но бавно нарастваща заплата и достатъчно премии и отпуски.

Махнах се, за да започна да работя за себе си. Да съм свободен сам да определям работното си време и почивките, да поемам отговорност за провалите и да изживявам истинската радост от успехите. А не да ми се налага да се мъкна в офис, който ми е противен и да върша работа, която смятам за безмислена под ръководството на хора, които или са некомпетентни, или имат други интереси, или, както е на новата ми работа, комбинират всичко това, че и дори се държат зле с мен. Да, единствените положителни неща са били добрите отношения с някои от колегите (приятели, които ще се радвам да видя и днес) и няколко внедрени технологии (които обаче се забравят с напускането ми).

Не съжалявам, че тръгнах пак на работа преди три месеца, не съжалявам и че наскоро започнах отново да си търся по-добра позиция. Това, което ме учудва безкрайно е как съм могъл да забравя защо напуснах. Как може три месеца работа в мазе-хале с луминисцентни лампи, LCD-монитори и бумтящи промишлени климатици в сървърното от другата страна на стъклената стена да затрият мотивацията за работене сам? И да оставят само спомена, че “нещо съм искал да направя”… ама какво беше - сигурно да си намеря по-добра работа?

През изминалите две-три седмици отказах две-три предложения, от едно място ме “отложиха” и “въведоха в базата” и също така отказах на предложение за работа в добра фирма при готин екип. Точно това последното ме накара да преосмисля работната си мотивация. Когато обмислях въпросната позиция имах пред себе си много възможности за професионално развитие, за учене на нови неща, за пътувания и за работа в готин екип. Не на последно място и при добри пари. Но когато една вечер си мислех как ще си развия живота с тази работа в близките месеци и евентуално години, нещо в мен се обърна назад и си припомни. Да, аз наистина исках и искам да работя отделно от голяма фирма, сам или в екип с приятели - да работя така, че да мога във всеки ден да си припомням моите си лични приоритети и мечти и да ги следвам. Може работата за държавни и бивши държавни предприятия да ме е изкривила (всъщност със сигурност е така - ако темата ми беше политическа, щях да кажа, че за системата на властта не трябва да се работи). Може в някоя хубава частна фирма нещата да са много по-добре и да успявам да се чувствам свободен. Но три месеца работа в ИТ-отдел на държавна агенция явно наистина могат да заличават памет. Ужасявам се, като си помисля колко служители в държавната администрация са с така изтрити мечти, проекти и мотиви. Стряскам се, че се случи на мен…

Отгръщам нова страница и макар да трябва да се върна на работа в понеделник, вече имам предвид защо изобщо съм отишъл на тази работа. Истинската причина да отида не беше, че не ме искаха от другаде (както може би си мечтае началникът ми:) - напротив. Причината да работя на сегашното си място е, че смятах, че ще имам достатъчно свободно време да подготвя и доизмисля бизнес-концепция за Lindeas, за да може когато напусна и се заема само с мои проекти и проекти с приятели, нещата да вървят по-гладко.

Разбира се, оказа се, че в държавната работа няма работа, но пък има много неща за вършене, има голяма отпуска, но се влиза с магнитна карта точно навреме, има много техника, но никой не знае нито как да я управлява, нито пък и за какво точно е. Започнах лека-полека пак да влизам в стаята с двойно дълго кафе (“супа”, както му казваше Жоро Танев), лошото осветление и шумът така ми отвлякоха вниманието, че постепенно забравих защо бях отишъл там.

От днес професионален приоритет отново са проектите с GNU/Linux. Радвам се, че решавам така и че пиша това тук, за да ме подсеща поне. :) Ще се върна към проектите, които имах с някои приятели. Дано съм бил единственият, който така се е хипнотизирал от работата. :)

Очарован съм - последните около две седмици са ми време на изчистване на приоритети и зареждане с ентусиазъм. Днес слушах лекцията на Брандън Робинсън във военния клуб. Не успях още тази вечер да проявя снимките и да напиша репортажа. Миналата седмица седях на банката в 65-та аудитория пред Джоичи Ито. И двамата засилиха много чувствителността ми на тема осъществяване на идеи, субективиране и работа за разбиране на общото. Дори ми е леко нервно от ентусиазъм.

Трябва тези дни да изровя записките си от философския факултет и да си прочета каквито текстове от това време си намеря. Няма да се разпадат в някой шкаф непрепрочетени, я! Искам да имам време и да чета книги, общата тематика ми е ясна вече. Интересни са ми съвременните тенденции в политиката и в общо социалното, също и влиянието на уеблоговете и на свободния софтуер.

Но все по-често се сещам за две неща - едното е едно предложение на доц. Емилия Минева за сравнително изследване на идеите на Маркс в “Манифеста” и резултатите от комунистическите опити, погледнати от наши дни. Макар по-интересни да са ми проектите на анархистите. Но пък връзка има и с Маркс.

Другата интересна тема е специалност на Юнуз всъщност - става дума за понятията за качество. Още като студенти в горния курс той беше подхвърлил, че разковничето на дипломната му тема за качеството сигурно е скрито някъде в японското разбиране за качеството. Не зная докъде е развил изследванията си, но това е интересна тема и в разговор с Иван Кирков в кварталното барче наскоро отново привлече вниманието ми. С Ванката говорихме до тъмно на тема “качество и онтология”, но пък той е докторант, та аз с моите компютърни работения се почувствах леко изостанал от темата. Все пак приятно беше да ме завлече същият стар вихър, като от качествените дискусии навремето и да се усетя, че всъщност разбирам човека срещу мен. Може да трябват малко обяснения, но разбирам бързо. А темата за качеството е страхотна, наистина! Чак ми се иска да можех да поговоря с Джоичи Ито за това :)

Преди малко разбрах, че Юнуз е в Хайдерабад, Индия. Отдавна казваше, че ще ходи там по работа, но напоследък не се виждаме офлайн често и не съм забелязал как същото ни обаждане в джабер се е променило географски. И той не беше забелязал, че не съм разбрал. Най-последното ми очарование идва от пътеписите в блога на Юнуз - поглед към Индия от страната на гледащия с компютърни, интернетски очи философ. Прочетете го, може и на вас да ви хареса - а и сигурно ще има още.