a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

quit

Отново на свободна практика


В понеделник напуснах работа отново и отново съм на свободна практика. Какво означава това за ИТ-специалистите - много и различни неща. В моя случай значи, че най-вече ще правя уеб-проекти “на парче”. Имам и други идеи за работене, но те ще почакат, докато ги доизмисля, подготвя и разработя. Междувременно ще пиша сайтове на PHP. “Пиейчпи-писател”, както казваха колегите във вече старата ми работа. Не се оплаквам - все някой трябва да върши и това, а пък аз имам търпимост към такъв вид работа. Имам и доста за учене и развиване, така че няма да е скучно. Ще си спазвам и един принцип, който наскоро опитах да пренебрегна. Става дума за това продуктът на работенето ми да е (или да се основава на) свободен софтуер. Ако това е невъзможно, то поне да не е “лош” продукт, да не ограничава хората, които го ползват. Досега при мен най-видимо е било това със свободността - най-добре съм се чувствал, когато съм работил със и по F/LOSS.

Да кажа нещо и за работата ми - не напуснах заради друго предложение или заради лоши условия. Напротив, в CNsys всичко беше намясто, условията са добри и в смисъла на работна среда, и в смисъла на заплащане. Колегите ми бяха готини в отношенията и прецизни в работата. Доста хора, които съм срещал отдавна или познавам задочно от “линукс-средите” се оказаха събрани там.

Но не можах да се приспособя към целодневна работа по нещо, което въпреки всички интересни аспекти в него, все пак не е, както се казва, “стихията ми”. Предпочетох да напусна пред това да ми става все по-трудно да мобилизирам интереса и ентусиазма си и така да лъжа както себе си, така и фирмата. Моята позиция трябваше да бъде на внедряване на системи за управление на бизнеса в ИТ-отдели. Това означаваше доста четене през този месец на различни статии по въпроса, както и няколко обучителни сборника и една от книгите от ITIL, “Service Delivery”. Интересни неща, но попадаха все някъде посредата между компютърджийското и философското в мен - твърде повтарящи се и нерефлективни, за да ги възприема философски и достатъчно далечни от GNU и свободния софтуер, за да не ги възприемам компютърджийски. Въпреки така прекъснатия ми опит за доближаване до ITIL смятам това за интересна област и май ще продължа да чета статии по такива теми. Още повече, че въпросът за ИТ-управлението е много тясно обвързан с разбирането за качеството - а там имам интереси, пък и си е типично философски въпрос.

Предстоят ми и някои покупки, определено 1 гигабайт RAM и или нов монитор, или лаптоп на изплащане. Трябва да внимавам да не харча излишно, но пък и да не купувам боклуци - става дума за инструментите ми за работа. Доста се интересувах от преносими машинки напоследък и явно имам два варианта - или да взема нещо евтино и старо, но колкото да ми върши работа засега, или нов ThinkPad. А те са скъпички.

Започнах отново и да снимам. Нищо особено засега, но пък имам цял куп снимки за редактиране от фоторазходките, така че ще наваксвам полека. Днес отидох да говоря за една поръчка и на връщане през центъра изпонащраках руската църква. И преди съм снимал там, мястото е много готино особено с късна светлина или пък със сняг - градинката зад църквата се пълни с отблясъци и сенки. Е, нямам някакви супер-снимки, но за мен е важно, че ми дойде отвътре да извадя апарата от чантата, която иначе на работа всеки ден носех, но не ползвах. И че поснимах и ми беше приятно.



Tags:
22 Февруари, 2007 - 20:10

 
 

Sail away


Вчера беше последният ми работен ден на старата работа. Строго погледнато, в момента вече съм безработен. Но аз не гледам така строго, в моите очи съм “свободен”. И усещането е страхотно.

Цял ден обикалях канцелариите, за да събера подписи под разни документи. При условие, че единственото нещо, което ми се “водеше” беше компютърът, това обикаляне мога да го опиша само като чиста загуба на време. Бюрократщина на голяма администрация - все някой е на обяд, друг не знае при кого да ида, трети пък просто пропуска да подаде обходния лист на колегата до себе си. То защо да го прави - нали аз ще наобиколя пак след час-два. За един ден видях толкова лоша, тромаво работеща организираност, че определено не ми се работи отново на подобно място. В последния момент реших да съм поне малко откровен в изходящото интервю и вместо празния лист, който имах намерение да предам, им надрасках едно “поради по-добри предложения за работа”. Тъй де, да не съм излъгал все едно…

Поне гледах да не се нервирам - колкото и пъти да обикалях из етажите, поне знаех, че го правя за последно. Из тия кабинети ми казваха, че доста хора напускали напоследък - ами живи и здрави да са, пожелавам им успех. Когато напусках предишния път, също бях един от много. То е така, като са лоши условията. И като е държавна работата.

Цял ден си тананиках една песничка, “Sail Away” на Дейвид Грей. Около мен цял ден премигват захранвания, включват се ups-и и пищят аларми - както каза един колега “изпращаме те с дискотека”. Обаче на мен не ми става неприятно, нито нервно, само си подпявам:

 
Sail away with me honey
I put my heart in your hand
Sail away with me honey now, now, now



Tags:
13 Януари, 2007 - 14:44

 
 

Глава на семейство


Днес е последният работен ден на Краси - от утре вече е “волна птичка” и започва работа по дисертацията си. Тези дни започва и тазгодишното докторантско училище, така че котаракът пак няма да има целодневна компания. Завършването на докторантура едновременно с работата се оказва неподходящо, дори и работата да е точно по темата. А и откакто я приеха, като че ли някои от шефките й взеха да завиждат и да я товарят с повече работа. Може и да е нормално - въпросните шефки нямат дисертации.

Това означава много неща, но може би за мен най-забележимото е, че заплатата ми е важна част от семейния бюджет. През едната година, когато се опитвах да мина на свободна практика не беше така и тогава притеснението беше по-различно. Сега важно се оказва да не оставам без работа и ако сменям длъжностите и/или местоработата, да не отивам на по-лошо място. Някак отговорността е повече. Повтарям си напоследък, че трябва да съм все повече “глава” на семейството ни, да имам предвид по-голяма отговорност. Така, както доскоро бях без работа, а жена ми работеше, така аз сега трябва да внимавам с доходите и работата ми.

А Краси сега точно трябва вече да я изпращат колегите й, ако са организирали нещо по-специално, де. Все пак това са си четири години и половина работа по специалността от университета. Де да можех аз да се похваля с нещо подобно с моите компютри… :)

Днес си говорихме сутринта за това напускане и се изненадах, че имаме обща позната - нейна колежка от службата и моя от блогсферата. Алекс, поздрави!



Tags:
3 Ноември, 2006 - 17:18

 
 

Напускане


Преди малко ми дадоха да разпиша заповедта за освобождаване. Днес е последният ми работен ден - от утре вече няма да идвам тук. Малко ми е странно, особено след като два-три дни колегите в отдела ми (единствените по-“свестни” хора в предприятието, поне за мен…;) ме убеждаваха да остана.

Някои - по-“леко”, по-отдалеч, други, като Жоро, който днес намина с детето, въпреки че е в отпуска и дойде да ни види - в прав текст. Жоро направо ми каза “отивай горе и изтегляй каквото си подал, чуваш ли?”.

Толкова ми казваха, че може да допускам голяма грешка, че и аз се позамислих вече. Но няма връщане - заповедта е в бюрото ми. Трябва да върна пропуска (жалко, не ми се дава снимката в него;), да доредактирам документа с описанието на задачите, паролите, достъпите и т.н. И утре просто да не идвам на работа.

Горе бяха подготвени поне 15-20 подписани заповеди за напускане, и то само от днес. Масово хората напускат предприятието - дано е за добро, така за оставащите може би най-накрая ще има увеличение на заплатите.

Ще има да му мисля още доста отсега. Но се надявам да съм постъпил правилно. А хората тук - с тях ще гледам да не губя връзка - 3 години съм прекарзал по 8-10 часа на ден с тях. Това прави по една трета от времето ми. Аз вкъщи съм стоял по-малко през това време…



Tags:
20 Септември, 2005 - 08:59

 
 

Последни дни на работа


Днес подадох молба за напускане и със съдействието на шефа на ИТ-направлението всичко май потръгна бързо-бързо, дори стана стряскащо бързо… Хем сякаш всички само са чакали аз да се наканя да напускам най-после, хем пък и като че ли в личен състав бяха готови всичко друго да чуят, само не и новината, че ще напускам.

Не знаех какво да мисля - дали че съм много “популярен” в средите на последния етаж (ако е така, и ако и директорите са сред “феновете” ми, странно как не ми порастна и заплатата…, само примерно, де;). Е, май съм оправял неведнъж нещо по компютрите на двете каки от “личен”, но пък чак толкова отчаяно да ме гледат. Или пък дали е защото просто не е добре за предприятието и за тях, съответно, да напускат така хората. А подразбрах, че напоследък текучеството не е било като да го няма.

Все едно, не е моя работа. Ще ми се да вярвам, че не са искали да напускам китната служба, защото съм добър професионалист и опитът ми не е за изпускане. И защото са силно впечатлени от уменията ми на Линукс-администратор. И сега ситуацията е отчайваща, защото едва ли ще си намерят такъв.

Виж, това, последното, си е вярно - едва ли… ;) Но проблемът вече не е мой. Сега имам обходен лист и трябва да събера подписи - това си го знам, мене джокер ми не требе. ;) Нали пет години съм гонил за подписи и заверки отнесените преподаватели по стълбите на Философски факултет!



Tags:
16 Септември, 2005 - 20:44

 
 
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos