Arcane Lore

В събота, 24-ти март имаше протест в защита правата на интернет-потребителите в Южния парк в София. От два-три дни вече в десния блок на сайта ми стои обявление за част от снимките ми от митинга. Но понеже последната част нещо я забавих с обработването и пубилкуването, реших предварително да обявя снимките и в статия.

Засега в галерията са малко над половината снимки, най-вече останаха тези след залез слънце, когато дойде и ток на сцената. От тях, в тъмницата, май имам повечко несполучливи и сигурно общият брой готови за показване нощни снимки ще е по-малко от по-светлите вечерни, които вече публикувах.

Имам да казвам и неща за самия протест - за целта и средствата му, за организацията и за хората, които видях там. Опитвам се да не засягам темата с причината за протеста, но най-вероятно ще напиша още нещо и за виновниците за цялото фиаско с авторските права - все държавни структури май.

Имам и впечатления от гражданската журналистика, която започна да прави първи плахи стъпки май точно на този митинг. Очаквах повече записи и снимки още от лекцията на Джоичи Ито в СУ, но сега имаше далеч повече хора с фотоапарати и любителски видеокамери. Убеден бях, че доста от тях са именно блогери и наистина вече се намират филмчета от събитието в блогсферата. Може би скоро ще се появят и още снимки - забавянето на снимките е обяснимо, добрата обработка и подбор на фотоси е доста по-трудна и бавна работа от подготовката на видео - най-малкото защото истинската обработка на видео е недостъпна за любителите. За разлика от фото-обработката.

Имам и впечатления от обективите, които използвах - за пореден път вариообективът от тип “помпа”, Osawa 75-150/3.8, който ми е от Марков легна страхотно в ръцете ми. За масови събития доброто дълго варио си е необходимост - в моя случай един най-обикновен и пренебрегван от “профи”-тата стар обектив свърши прекрасна работа. Най-вече защото е достатъчно остър и достатъчно светъл, за да снима лица в далечината.

Видях се и с доста от приятелите и съратници от общността на свободния софтуер и GNU/Linux - хора, които познавам още от времето, когато се срещахме седмично в кръчмички в центъра и разпалено чертаехме идеите си за развитие на свободна ИТ-общност. Или пък обсъждахме технически подробности от едно или друго линукс-решение. Не ни бяха проблем ГДБОП, но властта и тогава правеше глупости, като купуваше за администрацията и училищата уиндоуси. Както прави и сега…

Но по-подредено ще пиша за това като подготвя и кача останалите снимки. Засега в галерията има достатъчно, за да добиете представа за събитието до преди идването на тока. Приятно гледане!

Ако някой иска да види тазгодишния OpenFest през моя апарат, може да разгледа галерията със снимки от събитието тук.

Вече се появиха в мрежата част от снимките, Богомил например публикува наскоро. Сигурно и други ще се появят. Моите снимки далеч не са образец за майсторство, някои от тях бяха трудни дори за фокусиране, но ми се струва, че все пак носят част от настроението. Който не е успял да посети фестивала, надявам се да усети поне част от магнетизма му. А който е бил там, нека не е много критичен към уменията ми на снимащ - тъй де, уча се :)

Всички снимки са без светкавица и са направени с ръчнофокусни обективи - S-M-C Takumar 105/2.8 и S-Takumar 135/3.5, и двата класически за Pentax. Очарован съм от тях, особено от първия - с него са повечето кадри. Страхотни обективи - дори не ми мина през ума да извадя от чантата автофокусния от комплекта на апарата - такумарите отпреди няколко десетилетия ме плениха. Пожелавам си за следващия фест да свикна да уцелвам точния фокус по-добре :)

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления - както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане - има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега - пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това - изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук - има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук - това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай - спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала - над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак - или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък - това е фестивал, захарен памук - истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!