Arcane Lore

Преди малко, докато зяпах серия от “Загубени” (аз тъй им викам) по една от телевизиите, мина рекламен блок с анонс на новините. Казаха, че в “Яйлата” при Камен бряг се строи. Дадоха и кадри на строителни материали, бетонни плочи и подобни. Отвратих се. Стана ми обидно, че някои хора могат да живеят заедно на места, за които да се грижат и които да ценят, а аз съм вързан тук.

Първо за пореден път ми стана неприятно заради управата, която позволява такива неща. Така бяха представили нещата в анонса, типично по “жълт” маниер хвърлиха разни казвания набързо, за да привлекат внимание. Пролича, че някой някъде е допуснал да се строи в резервата. После, докато пиша това, догледах самите новини и видях целия двуминутен репортаж. Оказа се, че управата не е виновна, а напротив — точно общинската управа и историците и археолозите са пуснали сигнала и са издействали бързата реакция на държавата срещу строящия.

Оказа се, че някакъв си собственик вложил едни пари в имот там преди не знам си колко години и на тоя имот, пак преди хиляда години, имало някаква си хижа. И сега, видите ли, той тръгвал да я възстановява. На практика си я строеше наново. Та второто ми възмущение беше от него и от многото, които мислят като него. Казва на репортера, че ако сме щели да започваме да нулираме нотариални (тъй де, “натурални”, нали знаете, че така им казват на село) актове и да ограничаваме граждани, дето са инвестирали в имота и честно и съвестно са си плащали таксите през годините, били сме се връщали към някакви отминали времена.

Никой ли не разбра най-накрая, че в България има резервати? Не, не е само “Сребърна”, има много други и не, не са направени, за да пречат на честните и съвестни данъкоплатци.

А, и за “Натура 2000” — никой ли не разбра най-накрая от тези “собственици на земи”, че имат по-голяма сметка да си задържат земите, земите им да влязат в “Натура 2000” и държавата и ЕС ежегодно да им плаща обезщетения за ограниченията на защитената територия? Всички ли са толкова тъпи, че се юрват веднага да строят бетонни плочи и да канят поредния измислен чуждоземен строителен инвеститор? Казвам “измислен”, защото в Иракли е пределно ясно, че инвеститорът не е точно швейцарски, а по-скоро “Русалко”-музикантски с подставени лица?

Не си продавайте земите на строителната мафия, а ако е в резерват, буферна зона или защитена територия без право на строеж, и вие не я застроявайте! Пазете си земята, за да я дадете на внуците си някой ден! Имот се събира трудно, а се продава винаги евтино! Затова му казват “недвижим”, защото е нещо стабилно, нещо, на което можете да разчитате след години.

——

Работя (отскоро, дано продължава безпроблемно) отдалечено за един англичанин. Няма значение каква е работата точно, и без това засега е много, много малко, за да ме изхранва добре, а и е друга тема. Но друго е по-интересно — този човек живее и работи в един от големите паркове на Великобритания — долината на река Тамар. Всъщност официално се води не национален парк, а AONB (Area of Outstanding Natural Beauty) — разликата между такъв район и парковете е в начина на управление и степента на местна самостоятелност. Иначе си е национален парк практически.

Та той може да живее в селце с няколко хиляди души, пръснати из махалите наоколо. Като освен всичко си имат и център с обществени сгради и кей с лодки (навремето са били рибарски, в днешни дни са за разходки и спорт) и всичко в това селище изглежда излъскано, подстригано, излизано. А наоколо — хълмове с гори и поляни. Част от хората са заети в земеделски бизнес и произвеждат екологично чисти плодове, с които са известни в цяла югозападна Англия и Уелс.

Та моят колега излиза сутрин от вкъщи и отива в офиса си, който е през две къщи. Работи там ИТ-проекти, които сам е създал или спечелил, грижи се за бизнеса си, който сам е развил, когато е решил да започне свободната си ИТ-практика. Следобед се “прибира” при жена си и децата, през уикендите не работи, защото са за почивка и за игри с хлапетата му.

Отплеснах се. Темата за истинската свободна практика, а не тази подигравка, която се получава тук е друга и непременно ще я зачекна отделно. Ставаше дума за хората, които живеят заедно в райско кътче и това не им пречи да са технологично интегрирани, ако поискат. Но също така не застрояват резерватите и парковете си, а произвеждат екологично чисти плодове.

Сигурно е много изкушаващо и лесно за някой от тия тукашните “строителни предприемачи” като види хълмовете край долината на Тамар да се почеше по мазното теме и да предвкуси какви печалби само може да направи от застрояването там, какви инвестиции може да предложи на общините и на собствениците. Как може да им завърти главите с обещания и еднократни хилядарки, за да му продадат имотите си и да нареди край реката хотел до хотела, мила моя майно льо…

Но има една огромна разлика — там хората не страдат от глупави комплекси, че живеят на село и че единственият им доход би бил ако продадат земята си. Лондон е на няколко часа път, между другото, а в селцето има поне две-три ИТ-фирми и бърз Интернет. Но не са само физическите удобства и добрата инфраструктура — без хора, които всекидневно да се грижат за оцеляването на тази нагласа нищо не става. Без хора, които да виждат важните неща наоколо и да ги ценят, защото са си вкъщи, а не “временно на гурбет в Гърция”, да речем, не става.

У нас, имам чувството, и оптична връзка да закарат в най-красивите села, и хеликоптери да има дотам, пак няма да се събере общност с магическа пръчка. Все ще се намери някой, който като тоя “собственик” от Камен бряг да изсече, застрои, замърси. Да изхвърли боклука си в двора на съседа, да източи маслото от колата си край засадената от оня от долния етаж фиданка, да клюкарства и все да знае най-много. За всичко — за политика, жени, коли и футбол.

А ми се живее в нормално място, с мотивирана общност от ценящи общите неща хора. Но няма начин.

Мислел съм си какво ли ще е, ако ИТ-специалисти се съберат в някое село и си заформят такава истинска община. Въртели са ми се планове за фирма, която се развива и инвестира в обновяване на такова село, което да стане работно място и в същото време дом, кампус на служителите. В ИТ е лесно да стане така — няма специални суровини, нито нужда от транспорт за продукта. Трябва само спокойствие, креативна и амбицираща и в същото време не-стресова среда. А, и бърза интернет-връзка. Другото са няколко пицарии и бара, кино и други подобни, малко спортни съоръжения и, разбира се, хубаво шосе, по което хората за час-два максимум да могат да идат до големия град, ако имат нужда.

Мечти…

Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn

Централните сайтове на кампанията за спасяване и защита на местността Иракли съобщават, че въпреки министерската забрана за строежи в местността, “инвеститорът” Swiss Properties е започнал експресни опити за застрояване. Парцелът, в който небезизвестната вече “чуждестранна” (дръжки, чуждестранна…) фирма има планове да построи курортния си комплекс се огражда с огради от бетон и телени мрежи. В района на парцела се разхождат пазачи, демонстриращи въоръжението си - палки, белезници и огнестрелно оръжие.

Пътеките към плажа, които пресичат “владението” на явно неспиращата се пред нищо, дори пред министерски заповеди фирма, се пазят от тази охрана на обекта и летуващите в момента на плажа на Иракли могат лесно да бъдат провокирани от иначе практически незаконната въоръжена охрана.

След като само преди около седмица министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в следствие на силния обществен натиск и на пренасянето на проблема със “Суис Пропъртис” в публичното пространство на големи медии и интернет-сайтове издаде заповед, с която практически забрани всякакви строежи в района, днес вече това министерско разпореждане очевидно и грубо се нарушава.

Една от изтъкнатите причини в обосновката на заповедта на министъра за забрана на строежите е “предотвратяване на опасността от увреждане и унищожаване на консервационно значими природни местообитания”.

Ако някоя от кухите глави в Swiss Properties или някой от подведените защитаващи ги не разбира все още, това на всекидневен език означава, че местността трябва да остане непокътната, да не се поврежда и да не се унищожава, защото е жизненоважна за оцеляването на растения и животни в тази част на страната. С две думи това е “нещо важно”. Там не трябва да се строи, дори министърът го е казал.

И не е важно в случая дали фирмата-строител е създала фиктивни сдружения на собствениците и дали в медиите се опитва да се представи за “щадяща природата” и насочена към “еко-туризъм”. На всички е ясно, че това е рекламен трик и част от цяла кампания. Ако някой не е разбрал все още, че в Иракли явно играят доста пари и има хора, които няма да се откажат лесно да преследват печалбата там, нека само погледне какво става в момента. След като се стигна чак до заповед от министъра, сега експресно се опитва застрояване на парцела, най-вероятно за да може после да се дозастрои като “заварено положение”. Защото тъй де - така и така ако сега прецакат природата там, то няма да има смисъл от запазващи заповеди на министъра, няма да има нужда и от включване на цялата местност “Емине-Обзор” като защитена територия по проекта “Натура 2000”.

Няма да има смисъл, защото няма да има какво да се пази.

Значи като не могат да строят сега, хайде да излеят бетон, та да не може и защитена местност да има. Като няма какво да се защитава, тогава после ще си настроят всичко.

Върнах се тези дни от северното Черноморие, там е малко по-спокойно, но само защото сезонът е по-кратък и не е толкова изгодно да се застрои, колкото е на юг. Но с такава нагласа “предприемачите” ще застроят всичко чак до границата. Просто явно се бавят в момента, защото упорстват в дозастрояването на южните плажове. То това да не е работа за два дни - иска си време. Нищо, че не е никакъв ресурс за туризъм, а само дава бърза печалба при продажбата на отделния хотел. То какъв туризъм - кой е толкова луд, че да ходи в експлоатиран до крайност ърбан-плаж?

Хората по света възстановяват равновесието в такива екосистеми, изкупуват или отчуждават земеделски земи, за да засаждат диви гори и да пускат в тях изчезнали от района животни и птици. Разрушават или изоставят хотелски комплекси в близост до резервати, за да дадат на животните спокойствие в естествената им среда. Разширяват площта на защитените местности и печелят не от бандитски и бесен строежо-туризъм, а от посещения на групи с водачи за фото-сафарита в резерватите.

А нашите велики “строители на съвременния туризъм” какво правят? Гонят бързата печалба и “след мен - потоп”.

Те не виждат по-далеч от носа си и не разбират какво рушат, а тръгнали туризъм да правят.