Arcane Lore

Вчера беше последният ми работен ден на старата работа. Строго погледнато, в момента вече съм безработен. Но аз не гледам така строго, в моите очи съм “свободен”. И усещането е страхотно.

Цял ден обикалях канцелариите, за да събера подписи под разни документи. При условие, че единственото нещо, което ми се “водеше” беше компютърът, това обикаляне мога да го опиша само като чиста загуба на време. Бюрократщина на голяма администрация - все някой е на обяд, друг не знае при кого да ида, трети пък просто пропуска да подаде обходния лист на колегата до себе си. То защо да го прави - нали аз ще наобиколя пак след час-два. За един ден видях толкова лоша, тромаво работеща организираност, че определено не ми се работи отново на подобно място. В последния момент реших да съм поне малко откровен в изходящото интервю и вместо празния лист, който имах намерение да предам, им надрасках едно “поради по-добри предложения за работа”. Тъй де, да не съм излъгал все едно…

Поне гледах да не се нервирам - колкото и пъти да обикалях из етажите, поне знаех, че го правя за последно. Из тия кабинети ми казваха, че доста хора напускали напоследък - ами живи и здрави да са, пожелавам им успех. Когато напусках предишния път, също бях един от много. То е така, като са лоши условията. И като е държавна работата.

Цял ден си тананиках една песничка, “Sail Away” на Дейвид Грей. Около мен цял ден премигват захранвания, включват се ups-и и пищят аларми - както каза един колега “изпращаме те с дискотека”. Обаче на мен не ми става неприятно, нито нервно, само си подпявам:

 
Sail away with me honey
I put my heart in your hand
Sail away with me honey now, now, now

Днес беше готин ден. Видях се с Ийори, поговорих в джабер с доста хора за празниците, за почивката. Не стана дума май за “европейското” в тази нова година, но то комай е само в пудрата на телевизиите. Ийори не бях виждал от доста време вече и по случай скорошното му остаряване и факта, че е напуснал работа и е на върха на професионалното щастие пихме по кафе. Не можех да се отдалечавам много на обедна почивка и докато си мислехме накъде да поемем, почти едновременно казахме “при Стоян, разбира се!”. Но за наше съжаление “Магелан” беше затворен. Жалко - и Стоянски не сме виждали от бая време.

Поговорихме за туй-онуй. За работа и за лични неща. Да ви кажа за работата. Той вече е подписал новия си договор и е радостен, че ще работи с приятели и ще има поле за развитие. Завидях благородно. Моята оставка пък от сутринта влезе в деловодството, прошнурована и пронумерована. Този факт си беше първият и най-голям ми повод за добро настроение днес. Към края на работния ден дори умората в очите ми беше съвсем лека, не като друг път. Интересно, дали ако (тъй де, “когато”) работя нещо интересно и завладяващо в среда, която стимулира и амбицира ще е така? И няма да е като предните дни доскоро - като стане три следобяд само да гледаш часовника горе вдясно и да се чудиш дали ако опреш глава на бюрото пред клавиатурата ще можеш да си отспиш малко. Та белким намалее тежестта зад очите.

Говорихме с Жоро за обективи и фотография и гледах негови снимки с филмовото тяло. Точно за днес бях оставил чантата с *istDL и взех стария ми филмов Canon. Лентата вътре “отлежава” доста време, май почти откакто взех цифровия, някъде в началото на лятото. И заради това ми беше ентусиастично днес - от толкова време само гледам филмовото тяло, само го почиствам и пак го прибирам. Не снимам много с цифровия, пак си “пазя” кадрите дори и без да искам. Но друго си е снимането на лента… да знаеш, че нищо не се знае и да нямаш хистограма да видиш веднага разпределението й. Да “затваряш” кадъра в тъмната кутия зад обектива и да я чакаш да “узрее” заедно с последния кадър. И накрая да се прибере всичко пак в малката ролка - нетрайно и ранимо, разрушимо от най-малката светлина. Преходно. И да знаеш, че всяко проявяване ще е някакъв вид компромис, винаги ще е само един възможен “поглед” на химикалите към филма. Необратимо приближение, което издърпва кадрите от крехкия им екзистенциален баланс в ролката. Хубаво си е. Жалко, че пак като си тръгнах след работа беше много тъмно. Направо да чака човек пролетта…

Намислих и едни нови неща около “Свободната планета” и блоговете в нея. През празниците много-много не четях в мрежата и се изненадах, че доста хора са писали. Някои дори са прекалявали. Дотам, че други са намерили начин да ги игнорират. Реших, че трябва да се зарадвам, задето все успявам да опазя доброто настроение и положителната си нагласа към уеб-дневниците. Може би съм много критичен към нещата, които чета. Може би когато човек следи някои сайтове, започва да се чувства по-уютно в тях и не иска да открива всеки ден нови и нови. В които в началото да не му е така уютно.

В този смисъл - добра работа върши bgit на Валери Дачев, но настръхвам всеки път, когато реша да го отворя. Толкова много съдържание… Не само че браузърът ми се бави и ако връзката е по-бавна е малък кошмар - не са само технически странностите. Просто съдържанието е наистина много и много често е определено неинтересно. Трябва да внасям ред, да си “изграждам” профил начисто и без основа. Това не може да се компенсира от няколкото планети, защото те или дават малко избор, или имат технически неуредици. (Например “Блогосфера” по неясни причини избутваше най-отгоре статията ми “Бисерите на началството”, дори и след като нарочно изчаках да излезе от RSS-а ми тя пак в тази планета “изскочи” отгоре… Досадно.) Имам някакви планове за леко развитие на идеята на планетния агрегатор, като все пак не се стига до сложни схеми на социални мрежи, форуми, групи и тем подобни. Ще видим, да има време. :)

Изобщо - хубав ден! Ще чакам да ми одобрят оставката и после ще опитам да си взема малка почивка. Поне няколко дни. Все хубави ще са, а и няма как иначе, щом няма да съм на тази работа. :)

Пожелавам на всички такива хубави дни през 2007-ма година! Може да не приличат точно на моите, важно е да са хубави по хубавия за всеки различен човек начин. Да откриват възможности, да отърсват от лутането и да носят радост и щастие от най-простите, но ценни неща. И да идват винаги със здраве, да - най-вече много, много здраве! Както казват хората - здраве и щастие да има, другите неща, материалните, се купуват. Все някак. :)

Малко ми е тъпо да пиша точно тази статия сега.

Исках да напиша за новия фотографски проект, за който намекнах в предната. Но ще отложа фотографията за следващата статия. И вече ще си пиша повече неща и повечето ще бъдат за фотография и линукс/джабер - както си му е редът. ;) Тоест както ми се ще и ми харесва.

——

Трябва да напусна работа. Вече не търпя обстановката. Днес, като се прибирах към вкъщи, си мислех за тази промяна в търпимостта ми и достигнах до извода, че самото принципно решение да си подам оставката е “променило чувствителността ми”, гледам на службата с други очи просто. Това значи само едно - лавинообразен процес, който определено ще спре в един момент. Въпросът е само дали аз ще си подам оставката или ще ме уволнят, ако продължавам много “да се отличавам”.

Важното всъщност е дали изобщо е важно за мен дали съм уволнен или съм напуснал. Предприятието от няколко месеца май не е държавно вече. Чешкото електроразпределение трябваше, доколкото знам, да е влязло в пълно владение преди месец-два. Тоест по никакъв начин не съм държавен служител. Не че преди съм бил такъв в истинския смисъл - просто бях служител в държавно предприятие. Има разлика, “държавен служител” е по-друго май… ;)

С две думи - ако ме уволнят дисциплинарно дали това ще се отрази по някакъв начин на “бъдещето” ми? Струва ли си да чакам цял месец, в който със сигурност ще се опитат да ме потормозят малко. Досега винаги съм бил добре поставен, но единствената причина за това е била, че *единствен* разбирам от линукските сървъри (почти всички - инсталиирани от мен). Тоест нужен съм. Но ако продължа да се карам с началството, това хич може да не е предимство по време на предупредителния едномесечен срок.

Ако някой знае нещо и/или има сходен опит, нека каже! ;) В такава ситуация решенията се вземат трудно и човек има нужда да изслуша различни мнения…

——

По принцип нито съм скандалджия, нито пък след това мрънкам пред приятели и досаждам. Но този случай май си заслужава.

——

Днес за пореден (смятам - за последен) път опитах да помоля за TFT монитор. Първият път беше преди две години и причината да го направя сега е именно различният ми поглед към нещата - нали реших принципно да се махам и много формални прегради паднаха сами.

Шефът на ИТ-направлението ни е в отпуск и го замества шефът на моя отдел - отдел “Анализ и развитие на ИТ”. Голяма работа е, когато замества. Може и да става за шеф, но много странно защо никой не му го признава…

Все едно, с две думи - скарахме се. Не било предвидено. Това е отговорът, който получавам, след като миналата седмица с насмешка ми беше казал “окей, нямаш проблеми”, когато му поисках монитор направо. Може би е нормално когато служител намекне за напускане, да му кажеш, че не е незаменим, но да ми съска насреща, очите почти да му изхвръкват и червен-червен да ме плюе докато ми казва “мноо хубаво, ние пък ще си намериме друг!”… е малко… обидно.

——

За почти три години (започнах около Коледа на 2002г., водя се официално от първи или втори януари) не съм получил удовлетворението от работата, което смятам, че заслужих. Внедрих много ИТ-технологии в Електроразпределение-Столично, всичките от тях - с реализации, основани на свободен софтуер. Когато постъпих, имаше един линукс-сървър, който беше “поща” и адреси имаха около 15 човека. Сега в LDAP-сървъра за пароли има може би около 300, не съм проверявал скоро. Скоростта на интернет-връзката беше 32Kb/s, сега е 1Mbs/. Това е заслуга на шефа ми, наистина, но всичко надолу съм изградил аз. Всичко, свързано по някакъв начин с Интернет. В атмосфера на постоянно оспорване, отричане на технологиите и на решенията ми.

——

Бога ми, та аз дори с гордост и радост заведох документите си за сертифициран от LPI (Linux Professional Institute). Един от първата група хора, сертифицирани в България. Може и да не сме първите, няма значение. ;)

Да подскажа ли? Ами никой не обърна внимание, въпреки че се “похвалих” и на двамата началника, въпреки че повече от година стоя залепен зад гърба ми рекламен календар на LPI, който получих на първия изпит от Калоян…

За какво си говорим… та аз намразих компютрите, намразих и линукс…

——

Тази вечер до късно ще чета Кодекса на Труда.

Проблемът ми е основно един, всъщност - дали нещо може да ми попречи да съм в отпуск (или каквото там и да е;) в периода 15 август - 15 септември. Краси може да излезе след 15 август само и ако нещо се обърка и аз трябва да съм на работа по време на вече планираната ни почивка… не знам…

Ясно е, че ако напусна директно (има чернова за допълнения към договора за конфиденциалност, но още не съм ги подписал, сигурно ще ги дадат за подписване след година-две…) ще съм си свободен, но пък ми е интересно какво губя.

Тоест с две думи - дали си заслужава да кисна там един месец предупредително, или “не съвсем”.

——

Взех валериан и сега чета кодекса.

Срещах понякога колеги прависти в университета. Сега леко съжалявам, че от моето постоянно псевдо-философско заяждане с тях на тема “доколко изобщо има смисъл в съвременното право” (или нещо от сорта;), хич не сме говорили по-сериозно. И аз продължавам да си нямам конкретно понятие по правните въпроси.

Добре поне, че съм що-годе добър читател ;) Философите поне това си го можем ;)