Arcane Lore

Питър Милард, един от най-активните разработчици в джабер-общността е починал онзи ден след усложнения в белите дробове в резултат на изтощителната битка с рака, която е водил миналата година.

Питър Милард е автор и основен разработчик на джабер-клиентите за уиндоус “WinJab” и по-новия “Exodus”. Също така е първоначален автор и участва в доработката на много от популярните днес допълнения към джабер-стандарта, сред тях са JEP-016 (Server Side Privacy), JEP-030 (Service Discovery), JEP-045 (Mutli-User Chat), JEP-060 (Publish/Subscribe), JEP-096 (File Transfer) и други.

Можем да кажем, че Питър Милард е основна фигура зад развитието на джабер от смелия проект на Джереми Милър до съвременната комбинация от протоколи и програми, които успяват да запазят основното си предимство пред корпоративните системи за моментни съобщения - отвореността си, свободата си.

Мъката на близките Питър, на съпругата му и малката му дъщеричка е лична и не е редно да се занимаваме с подробности около кончината му. За нас, като потребители на прекрасната услуга, развита освен от всички други и от него е важно, че идеите и работата, с които е помогнал през годините за развитието на джабер се оценяват и използват. От все повече хора по целия свят. Всеки ден. Благодарим, Питър Милард!

Днес в Полша е починал писателят Станислав Лем. Един от най-известните в света фантасти, един от неголямата група съвременни писатели-фантасти, които наистина имат оригинални идеи. Починал е в клиника по сърдечна хирургия в Краков на 85 години.

Лем е легенда в класическата вълна на научната фантастика и много читатели у нас, много мои познати и приятели го познават с книги като “Приключенията на звездния навигатор Пиркс”, “Соларис”, “Кибериада” и “Непобедимият”. По много от книгите на Лем бяха направени филми - повестите за Пиркс бяха филмирани, имаше филм “Соларис”. Дори наскоро излезе холивудска преработка на ”Соларис”.

В книгите си Станислав Лем проправяше пътища в неизвестното и разчистваше земите за плодоносната по-нова вълна във фантастиката, модерното днес смесване на sci-fi и фентъзи. Ако приемем, че хора като Зелазни проправяха пътя с меч и магия, то Лем показваше звездите и чертаеше траекториите на звездните кораби. И всички пишеха за човешкото в изследванията, в откритията, в завладяванията. Затова и днешната фантастика е толкова добра - защото имаше прекрасни бащи.

Станислав Лем е един от тези бащи на фантастиката. Вече ще е много по-ценно за мен да препрочета “Непобедимият” - книга, надскочила технологиите и еволюционните разбирания на времето си. Или “Соларис”, където човешките проблеми и чувства загатват за необятността си.

Преди време писах за кончината на Джералд Даръл, сега разбрах, че и живият ум на Станислав Лем ни е напуснал. Това, което можем да направим, е да продължаваме да отгръщаме страниците им, за да оживяват в думите си и да си говорим с тях. Така, както са ни говорили, когато като малки сме ги чели притихнали от вълнение и възхищение пред разкриваните ни огромни нови светове.

Любим мой израз още от времето, когато четях за навигатор Пиркс е репликата на трибунала (цитирам по памет, става дума за тази най-долу):
 ——

- ….знаех, че в инструкциите пише друго, но всички правят така.

- Разпространеността на нарушението не го оправдава. Продължете.
 ——

На добър път към нови светове, Станислав Лем!