Arcane Lore

Всяко действие днес носи със себе си последствията на един цял нов свят, утрешния. Има толкова много неща, които наричаме “ежедневни”, “рутинни” - все неважни неща, подробности. Които стават пречки, ако им се обърне внимание. Но защо? Може би истински ценното действие е откриването на светоизграждащата отговорност в най-малкото и ежедневно нещо?

Всеки ден из сайтовете се попълват над 60 милиона “captcha”, изписване с букви и цифри на изрисувани знаци. Често се ползва като защита от нежелани коментари в блоговете, или пък при регистрацията в разни търговски портали. Толкова е просто, нали - нарисувана е думичката, ти трябва да я напишеш с букви от клавиатурата, за да докажеш, че не си някоя тъпа програма и можеш да четеш и смяташ, човек си.

Над 60 милиона пъти дневно хората доброволно цифровизират данните от изображения. Средно по десет секунди - това прави 150 000 работни часа дневно. И трудът им отива нахалост.

Идеята “reCAPTCHA” е този ресурс да се използва. С участието в инициативата хората помагат да се разчитат правилно сканирани стари книги от подпроекти на Internet Archive.

Много често при сканиране на книги се получава лош или нетипичен графичен резултат и последващото оптично разпознаване е неправилно, неуспешно. Компютрите не винаги могат да OCR-нат целия текст - това знае всеки, който поне веднъж е опитвал да сканира и разпознава текст. Човешката намеса е неизбежна, дори и да е за сравнително малки редакции.

Проектът “reCAPTCHA” взема такива неразпознати думички от сканираните за Интернет-архива книги и ги изпраща на съответния потребителски сайт, където работи приставка за reCAPTCHA. Непознатата дума се изпраща в комбинация с вече разпозната такава - така се гарантира в голяма степен, че човек, а не спам-машина ще въведе решението и то ще го въведе правилно.

Има вече налични приставки за WordPress, MediaWiki и phpBB. Също така е публикувано и API за тези, които искат сами да си внедрят поддръжката. Взех леко да завиждам на хората с WordPress - все още няма за Drupal.

Някои идеи са очарователни с простотата и логичността си. И все си казваме “е как никой не се е сетил досега”.

Днес, вече свалил температурата до по-поносимата “гранична” 37°, излязох по задачки. Едната беше да се свържа с един човек - не успях да го направя. Но пък с мен се свърза един приятел, с когото също трябваше да говоря. Другата задачка беше да си купя обувки. Отдавна се каня да го направя, добре си изкарвам зимата с кубинките, но последните маратонки се разпаднаха наесен. Вече не ми отива да се разкарвам с кубинки и в черно и посред лято. Не е уместно някак ;) Нали сме против “тенденциите” в така наречената “мода”, няма да робувам на стереотипи, били те и мои си ;)
Исках да кажа, че аз си се чувствам хеви метъл и в цветна ризка и маратонки. Хем ми е по-леко и удобно, хем заблуждавам “вразите” ;)

Обувки не си взех, но си набелязах едни. Има някаква модна тенденция (брр) мъжките обувки да са или по-подчертано спортни, или подчертано заострени. Явно някой е решил, че щом са “заострени”, значи не са спортни, ерго - са официални. Милите “модисти”, как се влияят горките. И поради тази “тенденция” е трудно човек да си намери хубави, нормални чепици. Не искам нещо, което е неуспешна кръстоска с маратонка, защото предпочитам да си взема хубава маратонка. Не искам и нещо, дето продължава половин метър пред пръстите ми. Луди хора. Все пак успях да намеря нормален чепик.
 ——

Минах и през фото-то Коника Фото-Експрес на Митко Ангелов, на Ломско шосе, срещу Била. Дето преди три дни си оставих Foma400 за проявяване и сканиране. Така се бях зарадвал, че човекът каза, че лично (едва ли не) ще се погрижи за лентата, че ще я сканира хубаво и т.н. Сега, като видях снимките, много добре си виждам грешките при снимането и си ги отбелязвам мислено. Но качеството на сканирането е убийствено, аз толкова лошо сканирани снимки още не бях получавал. Дори са по-зле от тези от Хит-маркет, за които писах. Не само че са на по-ниска резолюция (някъде около 1.5 мегапиксела), ами и цялата лента е на петна, в скан-а си личат много ясно на почти всяка снимка петната. Все едно е промивана с някакво желе, ужас. Тук-там има прави черти през почти целия кадър, които сигурно са дълбочки драскотини. Не говоря за нормалното количество прах - знам, че тия черно-бели ленти ловят прах. Това не е прах, това са драскотини и петна.
 ——

Абе ей, фотаджии побъркани! Толкова ли не можете да правите снимки от филм, да ви си не види и професионалистите? Егати мърлячите сте всички, вашта кожа, само ни взимате парите и си слагате табелги “дижитал”! Какъв дижитал, бе, аз ако снимах дижитал знаеш ли кога ще вляза изобщо в тъпото фото? А? Таман никога! Преди време една кокошка ми поиска по 25 стинки на кадър (на кадър!!) за сканиране и ми изпонадра три ленти (пък бяха “машинни”, С41), сега една черно-бяла лента не могат да проявят като хората.

Абе, смотльовци, преди години, като още не правеха табелките с надпис “дижитал”, дето си ги качулите, тогава къде сте работели, а? В “Чистота” може би?

Ако не можеш да проявиш една лента, кажи си - кажи “не мога бе момче, не мога, ей-на вързан съм в ръцете и съм тъп, ко да напраа” и ще ви разбера. Ама вие не - можеме всичко. “Искаш сканиране… мфхмх… е за какво ти е? Е, добре, сканираме. Как ли - ами става, като за 10/15 сантиметра отпечатване…”

Алоооуу, аз не искам да ми сканирате филма, за да си го отпечатвам после! Ако искам хартиени копия, ще си ги поръчам директно, поне тях ги можете… То май само това можете… А, да - и да слагате табелките “дижитал”…
 ——

Туйто, ще пиша по-подробно за това фото друг път, тук горното беше за всички “фото”-та, техната мама…

Читателю, ще ме прощаваш, аз принципно си пиша по-кротко. Абе с две думи - не ползвайте фото-студиа!

Преди малко прегледах съдържанието на диска, дето ми дадоха от “фото”-то в “Хит” маркет в Люлин. Допреди малко бях силно разочарован, сега вече съм отчаян и бесен едновременно…

Преди да продължа - не използвайте фото-то в “Хит”-маркет Люлин! Фото-то се води от веригата Фуджи - “Fujifilm Digital PRO Photo Center”. Други такива студиа, от тази същата верига са тези в другия “Хит”, в квартал Младост, на “Витоша” и на “Черни връх”. Има и по метростанциите “Фуджи”-та, те се водят “Foto Fantasy”, но там не съм стъпвал и не зная нищо. А, има “PRO Photo” и във Варна явно. Всичко това е информация от лъскавата картонена торбичка, в която ми дадоха проявената и сканирана лента.

За да не ми се ядоса някой фотаджия - това, което пиша тук е само за фото-то в Хит-маркет в Люлин. Нищо не зная за тези на другите адреси, но честно казано, след като видях резултата от “Хит”-а, хич няма кракът да ми стъпи във въпросните “Про” и “Фентъзи”… Фентъзи, блях - бедна ви е фантазията какви некадърници са. Та по темата…

Това са 100%-ови отрязъци от сканирани негативи. Вляво - от “Хит”-маркет, вдясно - от “Агфа” на “Ломско шосе”.

сега - Fujifilm PRO Photo	преди - AGFA “Фототехника”
Fuji Superia 200iso, ръчен фокус отблизо при кратка експозиция и “от ръка”, фокусът е върху клончето. Сканирано на 1840х1232 във фото-то на “Хит”-маркет.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху лицето. Сканирано на 2400х1600 във фото-то “Агфа” в началото на “Ломско шосе”.

Отидох във въпросния магазин по препоръка на потребител на сайта “фото форум”. Там, във форумите на “форума” някой попита за сканирането и аз казах каквото знам за едно-две студия. Казах, че най-добре и най-качествено са свършвали работата във “AGFA”-та в началото на “Ломско шосе”. Там сканирането на една лента е 2 лева и резултатът е 2400х1600 точки (3.84 MP). Човекът във форума твърдеше, че в “Хит” сканират за 3 лева, лентата става за 30 минути и резултатът е 2240x3360 точки (7.53 МР). Над седем мегапиксела си звучи малко невероятно в българско фото… Не че не е възможно, просто у нас всеки гледа да те прекара, но аз повярвах и реших да отида да проверя на място. Носех една Fuji Superia 200 iso и една Fomapan Action 400 iso. Знаех, че черно-бялата “Фома” е за ръчно проявяване, но какво пък, ако стане - стане. Като докарват 7 меги в скан на негативи, може и ръчно да проявяват. Така си мислех тази сутрин.

——

Цялата процедура ми отне четири часа. “Хит” в Люлин се намира всъщност в равното поле между Люлин и Обеля, на юг е Люлин, на север - Обеля. Два магазина са залепени един за друг - “Хит” и “Практикер” и се простират на запад от “Модерно предградие” и гробищата на “Бакърена фабрика”.

Има някакви измислени табелки “пътувайте с нас до Хит-маркет”, пръснати из околните квартали, които твърдят, че минавал някакъв рейс по няколко пъти на ден сутрин и следобяд. Е, аз не го видях и не вярвам да е минал, освен ако наистина не е бил при табелката в 12:44 и бързо-бързо да се е изнесъл. Бях там в 12:45 и чаках доста, а това в София рейс да дойде навреме - и да видя, няма да го повярвам. От кръстовището “Орион” до магазина трамбовах пешком. Далечко е, половин час нормален ход не ви мърда, но за 7 мегапиксела съм готов и на геройства.

Самият магазин е нещо неописуемо - сигурно има и по-големи халета в долината под Витоша, но толкова празен магазин с толкова много стоки не бях виждал. Наложи се на два пъти една кака с униформа и радиостанция да ме упътва. А пък уж съм висшист… То не бяха коридори между безброй щандове с храни, вина и чинии, то не бяха батерии и химикалки. Тук-там някой заблуден като мен. Като нищо някой, подлъгал се по 7-те мегапиксела. ;)

——

Още преди да се впусна в разглеждане на магазина (и съответно пазаруване на пияни вишни, натурален шоколад, котешка, сто броя чаени свещи… все стоки от първа необходимост;) бях дал лентите във фото-то.

За суперия-та няма проблеми, тя си е на машинен процес С-41. За фома-та казах, че това е лента с ръчно проявяване, така че ако (ако!!) могат, моля да я проявят и да я сканират и нея. Ако не - здраве да е. Момичето каза да намина след 30 минути и ми даде бележка. Викам си “брей, човекът от форума прав се оказа за минутите, сигурно и 7-те мегапиксела са близо” ;)

След като направих обиколка на магазина и пих едно кафе с бисквитена торта в кафенето, бях готов да си прибера моето от фото-то. Даже оставих на момичетата повечко време - около 40-50 минути, че то 7 мегапиксела бавно се сканират, то това да не е мандра. А пък и ако са две ленти - още повече.

Взех си пакетчето с лентите, едно от момичетата каза “две ленти, да, ето ги - 6 лева общо”, аз доволен се бръкнах дълбоко в портфейла и доволен платих. Взех си фото-чантата с апарата от гардероба и излязох навън. Чак на пейка в паркинга се зачудих дали е станала фома-та и погледнах в плика по-подробно. Касетката на Fomapan си беше вътре. Не са я проявили явно, иначе големи магьосници трябва да са, та да проявяват неизваден от касетката филм.

——

Малко се ядосах, че ми взеха 6 лева за една лента, пък във форума се твърдеше, че на лента излиза 3 лева. Но хайде, халал да са им, нали поне едната лента си е на 7 МР… Извадих от джоба лентата, която бях купил вътре в супера покрай шоколадите, Konica 100 iso и я заредих във вече празния фотоапарат. Бях треснал последния кадър точно преди да наближа прехваления супермаркет “Хит”, хареса ми една гледка от моста към старите къщи на “Модерно предградие”, а пък и нали трябваше да освободя лентата за 7-те меги. Включих апарата, той започна да си навива новата лента във вътрешната ролка и аз се заблеях, замислен за разликата между 6 и 3 лева. И изведнъж апаратът спря да жужи, погледнах екрана - беше на 25, затворът щракна и броячът спря на 24. Къса лента. А съвсем ясно си спомням, че взех лента точно под етикета за ленти с 36 кадъра. Егати денят…

А още повече се ядосах, когато отворих съдържанието на диска преди малко - наистина всички кадри, но във файлове със средна големина 750 КВ. И размери на изображението… (внимание)… 1840х1232 точки. 2.27 мегапиксела.

Вярно е, че в самото фото не са ми казвали, че сканират на въпросната висока резолюция. Но също така е и вярно, че след “добър ден” попитах веднага на каква резолюция, за колко време и за колко пари сканират. На директния въпрос успяха само да кажат, че стават много хубави и то за 30 минути само.

——

Довечера ще оформя страници в уики-то ми тук за ревю-та на различните студия и ще се опитвам да поддържам информацията актуална. Но тези от “Хит” още отсега печелят няколко черни точки и имат много да наваксват. Засега наистина най-добре са ми сканирали лентите във въпросната “Агфа”. Не съм проверявал другаде, но предполагам, че и в другите фото-та от веригата е такова качеството.

Иначе марката “Fujifilm” я уважавам, но ако е написана върху кутийка на филм. Ако е на транспарант на улицата, вече я заобикалям.

Писна ми вече, не издържам - не мога две снимки да направя като хората. Уж тия фото-студиа би трябвало да улесняват хората. Уж там са специалисти. Е, взе да ми омръзва вече - всеки път, ама всеки, всеки, всеки път казвам “всички кадри”. И тъкмо в едно студио бяха започнали да ми сканират снимките както искам, след две-три ленти и те почнаха да правят номера…

Първо - бях дал празен диск. Изтрит с k3b, след това, за по-сигурно (не че не вярвам на k3b, ама…) - с командата “blank” на cdrecord. И го давам аз тоя диск вчера, пояснявам, че е изтрит, но ако има нещо - да го изтрият, имам си го.

Вземам диска днес и с нетърпение го пъхам в едно от устройствата. След мъничко Gnome ми закача диска и отваря файловия мениджър. Седя и се пуля срещу екрана - гледам, вместо една, четири директории и редовните файлове от “програмата на Агфа” (която естествено не ползвам - несвободен софтуер, при това за WindBlows). Викам си “брях, да съм дал четири ленти, вместо една”… Може пък да ми се губят моменти, може да имам бели петна, изобщо то си е нормално - как да не се чалне човек с тия фото-студиа…

Първите три директории са на стари филми и започвам да се чудя как са попаднали там… Уж ги бях изтрил. Ама хайде, нейсе, може да съм объркал нещо аз и да са си били там.

Второ - гледам, в пликчето лентата е в кутийка. Аз от много време когато давам лента за проявяване, я давам без пластмасовата кутийка. Защо ли? Ами защото си пазя лентите и тази кутийка ми трябва. А досега винаги, винаги, *винаги* са ми тафили кутийките в студиата. Ако съм им ги оставял, разбира се. ;)

Но решавам, че може да са ме запомнили жените във фото-то, нали има-няма седмица и им нося нова лента. И да са решили да сложат кутийка (нали в тия фото-та ги има с лопата да ги ринеш, иначе къде отиваха моите навремето?;), за да услужат на редовен клиент, който явно я е загубил, щом не им я е дал. Викам си - това е хубаво.

Но третото нещо ме разби. Значи файловете се именуват по абсолютно идиотски начин, явно автоматично от програма някаква - примерно _1A-00100.jpg или нещо от този род. Аз не използвам автоматични отварачки за консерви като WindBlows, едно от най-усложнените неща, които ползвам за снимките си, е F-Spot, а пък и по-често ползвам gThumb. Всъщност - и това рядко, за преглед използвам GQView.

И както си върви номерацията, стига до 18 (разбирай - съответното в техния изчанчен формат) и “изведнъж” прескача на 21. Развих лентата, погледнах - там са си, две снимки на малки детайли. Батерийки. Не се смейте - просто се уча да снимам. Исках да видя тези детайли. Снимките изглежда са контрастни и достатъчно осветени. Сред другите има лоши снимки - особено някои снимки на мои приятели вътре в стая, когато им бяхме на гости. Но снимките на хората са сканирани, а тези двете - не.

——

Ще кажете “ами купи си цифров апарат”.

Значи първо на първо, има разлика между снимането на лента и това с цифров апарат. Да, благодаря, някой ден ще си купя и цифров, но засега страстта ми е снимането на лента. Причините не ги знам, пък и не е важно. Защото като не съм доволен от управлението на държавата, не ми се казва “ами иди си намери друга държава”, нали?

Освен това, не печеля достатъчно в момента дори да си купувам филми. Един цифров апарат (поне такъв, какъвто аз бих ползвал) струва най-малко хиляда камъка. Аз съм без постоянна работа вече, пък и не съм събрал пари под възглавката, защото в Енергото заплатите си бяха мизерни.

——

Въпросът е какво да правя. Ясно е - ще продължавам да снимам така и ще напредвам все по-бавно, защото няма да имам пари я за ленти, я за някоя нова джаджа за апарата. И определено - за мой си, лично мой собствен филмов скенер.

Но пък може и да успея да уредя нещата в света около мен и да се сдобия с филмов скенер. И тогава ли, тогава… познайте какво тогава, “фото”-та! Ядец, такова!

Взех си днес преди два часа петте филма, дето чакаха да видят бял свят след почивката ни. Добре че запазих един от филмите - него ще помисля добре на кое фото да го дам. Не мога да проявявам сам ленти С-41, всъщност никакви не мога, нямам нито материали, нито инструменти за лаборатория.

Но след два часа разглеждане и сравняване качеството на сканираните негативи, силно се замислям дали да не се оборудвам в банята и да си проявявам черно-бели ленти. После да си купя едно хубаво мънинко скенерче и да си щракам снимки на воля. Естествено, спира ме инвестицията в скенер - заради тъпата еуфория около “цифровите фотостудиа” цената на фототехниката продължава да си стои в небесата. Уж основната идея на любителската цифрова фототехника е именно “освобождение от игото” на тия престъпници от фото-студиата. А пък то какво - те продължават да виреят и сега, “на цифрова почва”. Нейсе.

—-

Две ленти дадох на “Агфа”-та в началото на “Ломско шосе”. Намира се току до спирката на трамваите от центъра; това е първата спирка след надлеза. (Който всъщност за трамваите е ”подлез”;)

Въпреки че вчера нещо не ми харесаха, като оставях филмите, те са по-добрите. Ако ви потрябва фото в района, препоръчвам ви ги тях. Спедват причините. ;)

Първо - дадоха ми касова бележка за предплатено проявяване. Не ми искаха никакви други пари, освен лев и нещо за проявяването на двата филма.

Освен това цената е разбиваща - за сканирането на двата филма платих общо 5 (пет) лева. По два и петдесет на лента. С техен компактдиск.

Лентите не са надраскани, поне засега не съм забелязал. Има много недостатъци в снимките, направо бъкат от недостатъци, но това си е моя грешка, фотографска ;)

Накрая - за качеството на сканираните изображения. Само в това фото ми записаха за всеки филм по три варианта на изображенията - голям, среден и малък размер. Ясно е, че сканираните файлове са тези с “големия размер” - другите са софтуерно намалени за бърз преглед.

При увеличение на изображенията не забелязвам цифров шум - то е ясно, че го има, изображението е цифровизирано. Но не се забелязва. Преди него излиза филмовото зърно, с лекия му цветен шум. Не бих могъл да искам повече, при условие, че все пак това са компресирани изображения.

Размерът на изображенията в големия формат е 2400х1600 точки при големина на файла между 2 и 3 мегабайта, най-често около 2.5 мегабайта.

Общо - за две ленти, сканирани на 2400х1600 - около 6.50. Три лева и нещо на филм.

Другото студио е срещу “Хали Надежда” и има знамена на Fuji отпред. Аз нали съм фен на лентите Fuji, първо го харесах явно от фенщина вчера. Ама трябваше да се усетя, като жената почти с презрение и погнуса ми каза като я питах “О, черно-бели не продаваме ние”.

Не ползвайте това студио. Много са студиата в София, които трябва да престанат да бъдат ползвани и това е едно от тях.

Вчера като ми взимаха лентите разпитах, естествено, с какво качество сканират и колко струва. Въпроса ми за качеството май изобщо не беше разбран и го пропуснахме някак. Цената им пък била “20 стотинки на кадър”. Брях, викам си, вие хляба на трохи ли си го купувате… Ама нищо, нали съм добър, оставих три филма за проявяване и сканиране. Първо оставих два (добре съм бил усетил…), но после реших и извадих от чантата още една касета. След като жената ми изчислява с елка колко щяло да струва, стигнахме до извода, че за трите филма ще трябва да дам около 30 лева. Сви ми се сърцето, ама викам си, нали съм рожденник на следващия ден, ще си направя малко подаръче.

Проблем първи - поискаха ми капаро. Не пари за проявяването, а капаро за сканирането. Не стига, че им оставям лентите си, които явно са ценни за мен, а трябваше и да предплатя половината от парите - оставих им 15 лева.

Сканирането беше с техен компактдиск. Проблем втори - като ми ги даваше днес, видях, че в плика има диск и се зачудих къде му е кутийката. Ами нямаше - просто едно голо “Принко”, мушнато сред лентите.

“Жената зад щанда” ми беше казала, че цената се изчислява така, защото не се знае колко са “позите” - понякога били повече. Аз й казах, че това са Fuji Superia и са с по 37 кадъра. Не, не се знаело. Аз пак казвам, че са 37, тя - не, колкото излязат. Реших да не й обяснявам как снимам, как си записвам почти за всеки кадър данните, как имам брояч на апарата и изобщо реших да не говоря и да изчакам до днес.

Днес трябваше да доплатя още 9 и нещо. Такава била разликата. Таксуваха ми два филма с по 37 кадъра и един с 32. На въпроса ми “защо тук има само 32, нали вчера изрично ви казах да сканирате всички кадри, независимо колко добри са и как се виждат”, тя ми каза, че “сигурно някои НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ”.

Боже мили… Тия мародери “фото”-тата ме разбиват - какви са тия снимки, как така “излизат”, откъде излизат и ако се въдят някъде, да вземем да им намерим бърлогите и да си вземем наготово…

Бях казал изрично да ми сканират всичко. Това трябва да означава за тях, че лентата е просто разграфена на кадри. И да сканират, не да се интересуват кое имало достатъчно светлина, кое било размазано…

Като се прибрах, видях, че всъщност в директориите има съответно 25, 36 и 37 снимки. Вместо общо 106, имам 98.

Общо платих за три филма 24 лева и нещо, значи един филм излиза горе-долу 8 лева. Срещу 3 лева и нещо си е обир. Особено при това качество.

Качеството е лошо, при увеличение се вижда цифров шум.

По изображенията има видими следи от надиране по лентите.

Изображенията са с размери 1536х1024 точки при големина на файла между 100 и 700 килобайта, най-често около 0.3-0.5 мегабайта.

——

Изводът.

Ако така и така снимате на лента, добре е да имате предвид, че разполагате с много по-голямо качество, отколкото може да си позволи една цифрова сапунерка, на каквито са свикнали прехвалените ”фото”-та.

Затова - изисквайте за парите си качеството, което лентите ви заслужават. Тоест нека имате само един проблем - как да снимате по-добре.

А не да се тормозите къде, на кое фото да дадете лентите, та да не ви ги окепазят. ;)