Arcane Lore

Хамалин да си на днешно време. Не, не хамалин чак — най-добре да си “транспорт” към магазин. Без значение какъв магазин, само ако може да има тежички или обемисти неща — всичко от климатици до хладилници и гардероби, нови или на старо. Таксиджия да си е по-досадна и по-зле платена работа, а знаем, че бакшишите хич не са зле, колкото и да се оплакват постоянно част от тях.

Вземаме си ние уред тия дни. Не нов, а на старо. В магазин “Техносвят” (или нещо подобно) дамата ни уверява, че не бил точно втора употреба, ами е от тези, дето клиентът ги е върнал след две седмици употреба. След връщането бил пряк внос от Англия, така че най-вероятно клиентът просто нещо не е харесал, сигурно във външния вид. Иначе си работи безупречно, нищо му няма — така казва.

Тук отварям малка скоба, за да кажа, че не че имам нещо против купуването на нови уреди — просто бюджетът на един freelancer в България далеч не винаги ги позволява. Отварям и скоба в скобата — когато преди съм взимал нови уреди и мебели от по-големи магазини, пак същата селяния с “транспорта” е ставала. С тази разлика, че тогава съм стисвал зъби и съм хвърлял банкнотите по “момчето с колата”. Но този път вече не са познали.

Та нещото трябва да се пренесе сравнително наблизо, в същия квартал, на общо разстояние 750 метра (мерено по картата на квартала в BGMaps). “Техносвят” имат свои си фирми за транспорт, които вземат по 20 лева. Понеже ни се видя абсурдно (каквото то си е) да трошим 20 лева за доста под километър разстояние, питахме момичето дали това е единствената възможност. Оказа се, че имало и друга фирма, с която обикновено не работели, но можело да се обади на нея. Вземали по 10 лева. Десет — десет, пак добре. “Надежда” е най-изолираният от сравнително централните квартали на града. Заради железопътната линия, която го откъсва откъм изток и юг от центъра на града. Затова като чуя “транспорт” в едно изречение с “Надежда”, свива ми се сърцето и всякаква надежда забравям.

Правилният начин в такива ситуации е човек да се обади на роднини или приятели и да си свърши работата както трябва. За съжаление не можех да притеснявам никого точно в този ден. В съседни две части на квартала живеят три семейства приятели, но по обяд в работен ден за занимаване с магазини и превози може да се сетят само специалист на свободна практика и жена му. Тоест приятелите са на работа тогава.

Накратко, идва след двайсетина минути “другата фирма” с една раздрънкана “баничарка” и чичкото ми помага да качим товара. Аз тръгвам с него, а Краси се прибира с количката. Хич не прецених да си проверя парите и по случайност имах в портфейла точно 10лв. Останалите останаха у нея. Знаех, че ще имам да платя колкото си е поискал човекът, затова и бях спокоен.

Но как да очаквам, че като ме докара през тези въпросни 750 метра и ми помогне да внеса сушилнята до асансьора, изведнъж ще каже “за карането 10 и за носенето 5 — общо 15 лева”? Уточнение — 750 метра без светофари са обидно малък разход, сметнати в похарчено гориво за колата. А сушилните пък са обидно леки — пластмасови барабани, само един двигател с вентилатор, нагревател и реле за време. Перца в сравнение с перални, хладилници и гардероби.

Не че ми е за 5-те лева. Но не е почтено да се казва “цена за транспорт” и да не се включва транспортирането до дома. Щом превозваш, тогава си сметни колко средно ти струва превозването и си искай такава цена отначало. Не може масово в София (а сигурно и навсякъде другаде) като в магазин ти кажат “транспорт”, да имат предвид превозване до входа на блока и стоварване в калта. А ако искаш нещо повече — от замъкване до входа и асансьора до по-сложните неща, като носене по етажите, тогава вече ще говорим отделно за пари.

Ако оставиш клиента насред пътя и му кажеш “дотук сме се разбрали, ако искаш докрай — кихай още пари”, това си е живо изнудване. Рекет, както беше модерно да се казва на изнудването в мутренските времена.

Моят приятел, чичкото с баничарката стигна по-далеч — изчака да прибутаме уреда в асансьора, като аз влизам навътре и дърпам. (Защо ли, като сушилнята всъщност е на колела?!? Сигурно за да изглежда по-тежко, сложно и скъпо…) И чак тогава каза “нататък ще се справите ли?” Да, няма проблем, казвам, нека ви платя — и вадя парите, а той ми казва “ами добре, значи за карането десет лева и за носенето още пет”…

Тръгнах да излизам, да изкарвам сушилнята и му казвам, че просто нямам пари в мен, затова ще изчакаме жена ми — тя скоро ще дойде, настига ни с бебето по тротоарите. “Нямате ли, ами не, не — оставете ми ги в магазина, аз ще мина и ще си ги взема” — и хукна към стъпалата на партера. Хубаво, викам, щом така го влече човека… Чак после видях, че при качването на стъпалата към партера е ударил от неговата страна вратичката на сушилнята в ръба. Изкривил я е и сега се затваря малко трудно. Ама не-нова техника, върви доказвай, върви оплаквай се…

——

Днес на пожар ми звъни продавачката “ама как така, тука е човекът, вие не сте му платили, как може”. Вдигна ми кръвното, аз пък й вдигнах скандал. Казал съм на чичкото, че ще мина тия дни — не веднага на следващата сутрин. Да, наблизо ми е магазинът — 750 метра по картата. Да си смята той дали цената му е реална. Тя продължава да дудне, аз я питам какво иска конкретно от мен. Мълчи, и после “ама то не може така, аз не съм ви посредник, вие трябвало да сте му платил на адреса”. Да, трябваше да му платя — ама и той трябваше да си изчака и вземе парите — аз какво съм му виновен, като си е тръгнал без тях?… Накрая затворих — и без това тия седмици си имам свои си неща и дори избягвам да се занимавам с уеб-разработки и използвам всяко свободно време за четене. А тая ще ми губи времето, че и нервите ще ми вдига.

Решихме малко след това да минем и да им дадем безценните 5 лева. И както го решихме, зазвъня пак, този път шефът на “Техносвят”. Говори с Краси и тя хубаво му насоли канчето. Накрая и той се заоправдава, че “не бил за пет лева, той не е бил разбрал какъв бил проблемът всъщност”. Не бил, той… Добре, че не говорих аз с него. Като не съм прилично ядосан, мога да обърна всякакъв такъв разговор. Но когато ми е нервно като днес, ми изпускат вентилите и избеснявам. Затова не мога да работя такива идиоти като съм бесен. Външно не винаги се забелязва, понякога не съм ядосан, но се правя, понякога е обратното — тъй че не разчитайте ;) Понякога играя, даже напоследък често. От много отдавна не се бях ядосвал наистина. Но сега ми кипна.

——

Вече всяка услуга, свързана с помощен персонал (“безпомощен персонал”, както казваха в работата на татко навремето), ще я договарям цялата предварително. Искаш да ми пренесеш мебелите за еди-колко си лева? Добре, ама дай първо да кажеш колко ще ми струва “до врата”. Не можеш да кажеш, не знаеш? Или не искаш по-скоро, защото ти се ще да ме “оскубеш” на място и пред свършен факт? Сори, следващият…

——

П.П.: При опита преди малко да додадем парите в магазина, шефът на “Техносвят” и момичето на щанда казват “не, моля ви се, няма нужда, ние ще се разправяме с шофьора, съжаляваме за неудобството и безпокойството”. Радва това, че магазинът се грижи за доброто си реноме пред клиентите. Лошото е, че трябваше ние да изпитаме всичко това на наш гръб и трябваше да възроптаем, за да се чуе за проблема.

Така че ако някой “транспортер” ви изнудва така, вдигнете скандал и се оплачете в магазина. Най-вероятно там ще знаят за това, нищо чудно и да делят парите, но отделният клиент няма начин да е запознат. Видимият резултат почти сигурно ще е в полза на клиента, защото магазинерът трябва или да е много тъп, или да не зависи от бизнеса си, за да не уважи мнението на клиента, направил си труда да протестира.

Поздравления на “Техносвят” за коректния отговор — въпросът изобщо не е в 5-те лева, а в отношението. ;)

Мънибукърс, разбира се. Масово банките са уеб-неадекватни и онлайн-услугите им са отвратителни. Нещо повече, доста от тях смучат и откъм най-нормалните им, офлайн-услуги.

Как може една съвременна банка, в която имаш пари, да си позволи да ти блокира сметките без изобщо да те предупреди заради нейни си вътрешни реорганизации? Ами може, ако банката се казва “ДЗИ банк”, “Пощенска банка” или нещо със заглавие “Юробанк Иефджи” или подобно. Сливали се били, ставали част от някакво си голямо семейство — какво ми пука на мен, щом без никакво, никакво (казах ли вече — никакво) предупреждение ми блокират IBAN-номерата и не мога да си получа парите?

Разбирам аз да им бях виновен за нещо, а то не — те си се изкупували, сливали или каквато там друга перверзия им се е прищяла. Да пратят поне един мейл. Да врътнат поне един телефон. Не, това е сложно за стресираните счетоводни умове — тогава да пуснат циркулярно до адресите на всички клиенти един пощенски плик със стандартен текст, предупреждаващ за “сливането” и за блокирането на сметките… Адреси и телефони имат, не е да нямат — те банките си умират да цоцат всякаква лична информация. Да, ама не… Ни вопъл, ни стон.

Как разбрах, че има проблем? Ами MoneyBookers ми пратиха писмо, в което в прав текст ми казваха, че моята банка се реформирала, сливала се с друга и затова явно сметката ми е блокирана. Добре било да проверя какво става, за да съм спокоен при бъдещо изтегляне на пари. Междувременно Мънибукърс ми спряха въпросния запис в акаунта ми за сметка в ДЗИ и даже май направо го изтриха. Знаят хората, че тоя IBAN е просто невалиден и ме предупреждават да ида да се разправям с банкера си, за да ми даде нов номер. Аз не съм длъжен да следя всички новини от финансовата област.

Сайт за парични преводи да ми се обади, за да ми каже, че банката ми не ме е уведомила за критична и засягаща ме промяна?!? Ами браво на MoneyBookers! И срам, срам за “ДЗИ банк”, “Пощенска банка” и “Юробанк И еф джи”! Още същия ден си открих нужната ми сметка в друга банка — не ща да имам нищо общо с тях.

Няма смисъл да уточнявам, че ще продължа да съм доволен клиент на MoneyBookers. И да ги препоръчвам с чиста съвест. А сметката ми в “Пощенска банка” (или както сега се казва — знам ли, а и не ме интересува) ще е запратена в ъгъла и при първи удобен случай просто ще я нулирам и закрия с кеф.

Днес, вече свалил температурата до по-поносимата “гранична” 37°, излязох по задачки. Едната беше да се свържа с един човек - не успях да го направя. Но пък с мен се свърза един приятел, с когото също трябваше да говоря. Другата задачка беше да си купя обувки. Отдавна се каня да го направя, добре си изкарвам зимата с кубинките, но последните маратонки се разпаднаха наесен. Вече не ми отива да се разкарвам с кубинки и в черно и посред лято. Не е уместно някак ;) Нали сме против “тенденциите” в така наречената “мода”, няма да робувам на стереотипи, били те и мои си ;)
Исках да кажа, че аз си се чувствам хеви метъл и в цветна ризка и маратонки. Хем ми е по-леко и удобно, хем заблуждавам “вразите” ;)

Обувки не си взех, но си набелязах едни. Има някаква модна тенденция (брр) мъжките обувки да са или по-подчертано спортни, или подчертано заострени. Явно някой е решил, че щом са “заострени”, значи не са спортни, ерго - са официални. Милите “модисти”, как се влияят горките. И поради тази “тенденция” е трудно човек да си намери хубави, нормални чепици. Не искам нещо, което е неуспешна кръстоска с маратонка, защото предпочитам да си взема хубава маратонка. Не искам и нещо, дето продължава половин метър пред пръстите ми. Луди хора. Все пак успях да намеря нормален чепик.
 ——

Минах и през фото-то Коника Фото-Експрес на Митко Ангелов, на Ломско шосе, срещу Била. Дето преди три дни си оставих Foma400 за проявяване и сканиране. Така се бях зарадвал, че човекът каза, че лично (едва ли не) ще се погрижи за лентата, че ще я сканира хубаво и т.н. Сега, като видях снимките, много добре си виждам грешките при снимането и си ги отбелязвам мислено. Но качеството на сканирането е убийствено, аз толкова лошо сканирани снимки още не бях получавал. Дори са по-зле от тези от Хит-маркет, за които писах. Не само че са на по-ниска резолюция (някъде около 1.5 мегапиксела), ами и цялата лента е на петна, в скан-а си личат много ясно на почти всяка снимка петната. Все едно е промивана с някакво желе, ужас. Тук-там има прави черти през почти целия кадър, които сигурно са дълбочки драскотини. Не говоря за нормалното количество прах - знам, че тия черно-бели ленти ловят прах. Това не е прах, това са драскотини и петна.
 ——

Абе ей, фотаджии побъркани! Толкова ли не можете да правите снимки от филм, да ви си не види и професионалистите? Егати мърлячите сте всички, вашта кожа, само ни взимате парите и си слагате табелги “дижитал”! Какъв дижитал, бе, аз ако снимах дижитал знаеш ли кога ще вляза изобщо в тъпото фото? А? Таман никога! Преди време една кокошка ми поиска по 25 стинки на кадър (на кадър!!) за сканиране и ми изпонадра три ленти (пък бяха “машинни”, С41), сега една черно-бяла лента не могат да проявят като хората.

Абе, смотльовци, преди години, като още не правеха табелките с надпис “дижитал”, дето си ги качулите, тогава къде сте работели, а? В “Чистота” може би?

Ако не можеш да проявиш една лента, кажи си - кажи “не мога бе момче, не мога, ей-на вързан съм в ръцете и съм тъп, ко да напраа” и ще ви разбера. Ама вие не - можеме всичко. “Искаш сканиране… мфхмх… е за какво ти е? Е, добре, сканираме. Как ли - ами става, като за 10/15 сантиметра отпечатване…”

Алоооуу, аз не искам да ми сканирате филма, за да си го отпечатвам после! Ако искам хартиени копия, ще си ги поръчам директно, поне тях ги можете… То май само това можете… А, да - и да слагате табелките “дижитал”…
 ——

Туйто, ще пиша по-подробно за това фото друг път, тук горното беше за всички “фото”-та, техната мама…

Читателю, ще ме прощаваш, аз принципно си пиша по-кротко. Абе с две думи - не ползвайте фото-студиа!

Да кажа нещо за хостинг-ите у нас - за нищо не стават. И преди да продължа, да ви кажа кое е истинското решение. Вземете си машина на старо, съберете се с десетина приятеля и си дайте машината за co-location при голям доставчик. Ще ви излезе същите пари, но за сметка на това ще имате истински сървър, на който можете да правите това, което искате. Не това, което благоволи да ви даде “хостинг-ът”.
Ако ви излезе по-скъпо, вземете си dedicated server. Това е виртуална машина при голям доставчик. Няма да имате съвсем пълен контрол, но пак ще можете да правите всичко, което поискате. От което имате нужда за един нормален и хубав сайт. За много такива сайтове.
А не за малка страничка za_men.html - за това ще ви свърши работа и безплатен хостинг ;) Аз (и, вярвам, и другите от “Проектория”) засега се “хоствам”, просто защото в момента нямам възможност и време за описаното по-горе.
——
Понякога писва да си краставичар и все краставици да ти пробутват. Преди години баща ми, който и повече от мен си е градско чадо, се опитваше да обяснява на баба и дядо на село, че е много по-добре да гледат само едно нещо и да го продават. Например да отглеждат само домати - много и хубави домати. След това да ги продават и с паричките да си купуват от хоремага и чушки, и свинско, и боб, и каквото им душа сака. Ама не - в полупланинските райони е така; там и без това нищо не вирее като хората, не е като в плодородните низини, където к’вот боднеш в земята, все пораства. И хората гледаха и кокошки, и прасе, магаре, чушки, домати, фасул, картофи… Не се сещам всичко, но беше нещо като малка райска градина всеки двор. Прекрасни времена, с прекрасни хора. Но тази статия е за друго - за лошото отношение на доставчиците на хостинг, които опитват да “гледат всичко” и накрая всъщност има само за тях.
——
Каква е моята логика - ако си доставчик, доставяй това, което доставяш и го доставяй качествено. Печели пари и с парите си купувай за себе си каквото не доставяш. Не може да доставяш “уж всичко” и да тръбиш няколко години, че си хостинг-ът с най-много клиенти, а всъщност да се занимаваш наистина с много неща, но на посредствено ниво. Да, задоволяваш нуждите на средния ламер, но като се вземе предвид, че ламерите и те са хора, и те надобряват… Не ми се мисли направо.
Конкретно. Доставчикът на хостинг ми е dom.bg. Да, знам, че са “майка плаче”, но бяха най-евтините и се водех по цената. И преди някой да каже (не дай си боже някой от dom.bg, не искам да ги чувам…) “ама то за такава цена - толкова”, нека уточним нещо. Щом някой продава домати, тези домати трябва да стават за ядене. Дори и с малки букви да пише в малко листче до всеки домат “този домат става за гледане, за радване и за мятане”. Независимо от всичко всяко нещо си има нормални свои си граници. Границите на пазара са от най-старите и най-добре установени - хората разменят неща по пазарищата от време оно. С две думи - продаваш ли домат, той трябва да става за ядене. Може да не е най-вкусният, може да е най-евтиният, но доматите са за ядене. Основно за ядене.
——
Така-а-а… Платил съм си за хостинг. Знам, че не мога да очаквам чудеса, но в описанието на плана пише винаги най-общо какви са параметрите. Техническите параметри, тези неща, които ще ми подсигуряват нормалното ползване на услугата. А самата услуга каква е, къде я пише? Освен какъв обем място и трафик ми дават, кое друго е описание на услугата?
Още по-конкретно. Никой не пише дали човек получава достъп до лог-овете си. Неговите си логове, да - защото не ми пука кой ми е доставчикът, данните в логовете са си мои и аз трябва да реша дали да ги дам на доставчика. Не говоря за данните, които той събира за мен - да събира каквото си ще и каквото може. Става дума за това, което касае пряко моя сайт - това е моя информация и задължително трябва да имам копие от нея.
Не “ако поискате, ще ви копираме извадка от логовете ви”. “Извадка”? А аз може ли да ви дам извадка от цената? При поискване само?

Първото е дали има начин да имам достъп до логовете на моя хост? По-специално логовете на уеб-сървъра. Стига ми достъп само за четене и достъп само до моите логове. Може и symlink - проблемът е, че когато има грешка, нямам начин да разбера каква е точно и трябва да налучквам. Също така освен error-лога, access-логът също ще е полезен - за по-подробен анализ на посещенията.
[…]
Можем да копираме по заявка лог файловете в главната Ви папка.

Това се преживява - справям се и без логове засега, докато се оглеждам за ново място за мен и евентуално и за цялата “Проектория”. Но ми се наложи да пиша и по друг въпрос на доставчика. Не се изненадах, когато ми отговори почти веднага - тоя човек много малко спи и много се грижи за фирмата си. Да, всеки път е един и същи човек. Беше казал на Владо Герджиков, че прави този бизнес за удоволствие. Хубаво, само че май е само за него удоволствието.
Големият ми проблем напоследък е коментарният спам. И понеже опитвах различни неща - добавях забранени домейни на препращане с mod_rewrite, добавях javascript-ове, които да приемат коментари само от заредени вече форми и т.н., но с малък ефект, реших да опитам с mod_security - всички казват, че това е решението за момента. Като се замисля, наистина става и с mod_rewrite, но трябва да променям периодично генерираните в мрежата файлове със спамерски домейни, за да работят с rewrite, а не искам. Искам да ползвам готови, доставяни правила, като тези например…

Интересува ме дали има инсталиран и включен на уеб-сървъра модул mod_security
http://www.modsecurity.org/
http://www.gotroot.com/mod_security+rules
Имам нужда от този модул, заради възможността да огранича коментарния спам, който залива един от сайтовете ми. Опитах, но неуспешно да огранича спам-а с правила на mod_rewrite.
[…]
Този модул не е инсталиран. Няма нужда и от mod_rewrite (въпреки, че е инсталиран). Лесно с .htaccess може да ограничавате достъпа до определени IP адреси, а ако става въпрос за достъп от различни IP адреси, но с подобна информация, може да промените кода на скриптовете си.

Все едно съм питал за съвет какво мога да направя. Нормалният отговор би бил “съжаляваме, но този модул не предлагаме”. Точка. И “съжаляваме” да си личи, че е искрено. Защото аз съм клиентът и имам право.
А за коментара, че нямало нужда “и от” mod_rewrite направо не ми се говори. То няма нужда изобщо от такъв хостинг… ама айде… кой ме пита мен. ;) Пак казвам - може да е евтин хостингът, но нито логовете, нито mod_security е нещо, което би затруднило или би застрашило услугата на доставчика. И двете искания са неща, с които един админ се справя “между другото”. Особено това с логовете е нещо, за което аз като админ бих се сетил още при проектирането на услугата.

П.П.: И така засега моят сайт остава без по-строг и по-истински контрол на спам-а и без анализ на трафика. За мен първото е важно, а второто е бял кахър. Но за “Проектория” ще е добре да имаме анализ на трафика, тоест *логове*. Отбелязвам си в мисленото тефтерче да проуча възможностите и да обсъдим с екипа това.

П.П.П.: Не искам тук да се прави реклама/антиреклама. Но все пак препоръчайте хостинг, ако имате прекрасни впечатления! Може да обсъдим възможността за временно решение, преди някой ден да идем на вариант А, на описания в началото co-location или dedicated сървър.

Да, отново! Допреди няколко дни поне си знаех, че набирам през телефонна линия и си ме стягаше сърцето и за сметките към БТК, и за заетия телефон. Но поне знаех, че по-добре почти не можеше да е.

А сега - хем LAN, хем “ядец”. :( В събота дойдоха (с три часа закъснение за уговорения точен час…) момчета от lan-фирмата, която май единствена е стигнала до моя блок в моя квартал. Всъщност даже не точно до него, а до съседния. Трябваше да прокарват кабел между блоковете. И да си вдигам и аз кръвното в караница с безумния бабек и щерка й от горния етаж, които не пускат никого до покрива - течало им. Не си плащат сметките към входа от години(!!), но могат да произвеждат такива “категоричности”… :( Бля. :(

След като се наложи и да ми разбият замазката на дограмата в хола, за да проврат скъпоценното си кабелче, се оказа, че хал хабер си нямат от компютърджизъм - на въпроса ми “каква маска да сложа?” ме гледаха като телета и извикаха по gsm-ите един пубер, който явно им е “експертът”. Въпросният образ гледа опулен дълго време (не защото се зареждаше бавно, а защото предвидливо бях настроил предварително за dhcp и машинката си търсеше сървър) и след почесване рече “аа, некъф Линукс се дига”.

Нейсе… Тръгна, flood-нах dir.bg с безмислената http-заявка.

След това - три дни до днес - НИКАКЪВ ИНТЕРНЕТ! Мама им! Обаждах се цяла вечер в неделята (изчаках до вечерта, защото всичко се случва, може проблеми да са имали хората…) - не вдигнаха. В понеделник на два пъти ме караха да обяснявам и отговаряха “до час ще го оправим”, като втория път даже ме питаха дали съм сигурен, че съм си платил таксата… Не, бе, как да съм сигурен - то може ли човек да запомни такова нещо… Бля. :(

Днес отново ги безпокоих. “Админът” ми каза, че до половин час всичко ще е “ок”. Казвам му “не съм там, не мога да “посрещам” никого”, а той “кат са върнеш от работа, ще имаш нет, споко”. Абе пич, на мен може да ми трябва *сега*, а не “като се върна”. Плащам си за постоянна връзка. Шантава работа - тия да не мислят, че аз всяка вечер ще кисна в чата, ще играя през мрежата и ще отварям порно сайтове - и само за това ще ползвам връзката? Всъщност съвсем за други неща ми трябва. “Още по-” всъщност няма значение за какво ще я ползвам, да му се не види - аз тия пари да не ги бера от кестените…

Днес ще ги видим. Оставил съм си включен компютъра, адресът ми е външен - не могат да ме излъжат, че е “ок”. “Ок”… Бля. :(

А имаше толкова по-интересни неща за записване тук. Изпитът на LPI и WebDev например. Срещите с другите линуксери. Хм, ама аз пак ще пиша и за това. Само да ми доставят това, за което съм си платил…