Arcane Lore

Коледа не е мой празник. Нека други секат млади дръвчета и окастрят дряновете. Вярно, че по някои места тези непораснали още иглолистни са малка напаст за земеделските земи, но е вярно и друго — че със систематичната си политика на масово залесяване с иглолистни държавата през последния около половин век на практика остави без вода някои райони. Тук никога навремето не е имало масово иглолистни гори, освен може би в някои от по-високите планини, не зная. А сега навсякъде се смята за един вид добродетел да идеш в почивния ден и да засадиш борче… Защо борче, защо не дъб или габър, ясен или акация? Борът се добива лесно и бързо, затова. А какво по-добро от това и природозащитниците да работят несъзнателно за дърводобивната индустрия? В България днес най-ценното, което остана след всичките разграбвания е именно дървеният материал. Даже пожари се палят лятно време, само и само да се прибере леко поопърлената, но отвътре качествена дървесина за без пари. Или пък се “разчистват” коритата на реки, за да нямало наводнения. И след това пак си има наводнения. И дървен материал.

А, да — да оставим коледната елхичка, да вземем “отколешния обичай” със сурвакането. Това е още по-нагло — значи идва люта зима, всичко се е притаило и ще чака пролет, за да цъфне, обаче дрянът точно тогава взема, та напъпва и цъфти. И както правят хората — юрват се да го секат, да кълтучат пъпките му, за да ги слагат из мазните баници, защото “било на късмет”. Суеверни шматки такива… А, и се правят сурвачки, сурвакници или както там им казват. Навремето в училище ни караха да носим дрянови клонки и кой каквото намери вкъщи — ошав, малки гевречета, пуканки, сушени чушки… Цялата тази храна не че е чак много, но всичкото си е простащина и неуважение към хляба. Защото накрая след цяла вечер бой по дрехите на хората никой не яде тия неща, ами направо се изхвърлят след празниците на боклука. Някой ще каже, че то вярно е храна, ама нали така е традицията, то е за здраве и късмет, затова си заслужава жертвата… Жертвата? За здраве и късмет? Суеверни шматки такива…

Зная, че това е нищо и че е нормално да се пропуска като нещо нормално. Зная и че почти всяка седмица от календара има поне един такъв празник, в който се прави нещо, само защото такъв е табиетът, така е отколешната традиция и то е за “здраве и късмет”. Не са само дрянът и елхите, не е само масовото кастрене на прясно разлистилите се и пуснали реси върби по Цветница. Не е само и боядисването на яйца, всичките там нечетни броеве ястия по Коледа, скачания в реката за донасяне на кръста, ритуални пити и хлебове с кръстове и змейове върху тях, парички в хляба… Не е само това — почти цялото ни ежедневие е обвито в суеверия, “празни вери”.

Аз харесвам празниците около нова година, защото като малък тогава нашите не ходеха на работите си и всички бяхме вкъщи и си почивахме. Усещах го с всяка фибра на тялото си, защото не се налагаше да ходя на тъпото даскало. И, разбира се, имаше подаръци — не много и не само подаръци, но достатъчно, за да се чувстваме всички приятно и празнично. Тогава някъде май беше и зимната ваканция, а ако има зимна ваканция и има сняг, това е едно от най-великите неща на света. Много сняг, сняг навсякъде — това тия години, дето ошашква постоянно разните кметчета и министърчета не е нищо в сравнение със снега, който помня аз. Нямаше коли, защото цял ден не можеха да излязат от преспите. Е, разчистваха го по-бързо и без такава паника, като днес — може би наистина са викали войничетата, не знам. Аз като войник съм чистил само в поделението.

Но и Нова година не е мой празник. Какво е “нова година”? Кой е решил, че точно на 31-ви декември трябва да свършва годината? Всъщност ясно е, че така е устроен календарът, но кой е решил 31-ви да е точно на този ден? Защо не на някой друг, примерно… 18-ти май? А иначе всички си умират да празнуват “края”. Някаква особена тръпка ги тресе и с умиление започват да правят ретроспекции, все едно животът им през отминалата година им минава на кинолента. Президентът се изтъпанчва в 12 без 10 и започва да реди кратък държавен доклад, примесен с охкания и ахкания за това колко сме добре днес и как прекрасно ще сме утре. Все едно гледам Тодор Живков как прелиства листата с новогодишното си обръщение към народа. Същата работа, едно към едно. Само дето днес не ползват листа, а аутокю и на хората им се струва, че президентът им говори лично, в очи. Хора, това е просто един най-обикновен ден! Необикновеното в него не е някакво магично свършване на времето, а най-простият факт, че почти всички са в отпуск и са се запасили с алкохол и фойерверки. Три неща, които винаги са опасна комбинация. Нова година е най-обикновен ден, в който различното е, че масово пияни хора хвърлят пиратки. Всъщност прави сте — това го прави необикновен, определено. Ама това ли е празникът?…

Няма “нова година”, всеки ден е краят на отминалата година и начало на следващата. Всеки миг е край и начало. Но всеки ден не можем да правим ретроспекции, нали? Или можем, но няма да звучат тежко, на място и отколешно традиционни… Кастанеда беше писал, че начинът светът да се спре и да се навлезе в неправенето минава и през отказа от живота, разбиран като биография. И затова всяко разказване, преповтаряне на биографията я заличава, прави я не-лична и чужда. Разказването на всеки ден от живота като биография беше едно от основните упражнения, които описва. Но едва ли нагласата на нашенеца е да спре света и да се откаже от биографията си.

Вярно, и аз имам дни, в които поглеждам през рамо. Като оставим настрана личните ми такива обзори, публичните ми ретроспекции са свързани най-вече май с този сайт и са на рождения ден на бележника ми. Това е разделяне, в което има смисъл, има значение за мен — носи се точно от началото на бележника. Но в “нова година” не намирам нищо смислено, освен напиването и гърменето с пиратки. Ако това е “смислено”, де… Иначе всеки ден е нова година, но не нова година с подаръци и веселие до зори, а такава без нищо особено. Ако на 31-ви декември празнуваме новата година и забравяме, че всъщност сме остарели с още една, то всеки ден е тъжен и монотонен празник на постоянно отминаващата година, в който в суетата си не забелязваме, че се заражда всеки път нова година.

Така е, няма нова година, има само ежедневие. И това е чудесно, защото е чудо. Какво бихме правили, ако свърши ежедневието?…

Вчера в София валя. Сняг! След като дълго-дълго синоптиците обещаваха поне застудяване, най-накрая вчера, в края на февруари падна практически първият сняг за зимата. Преди коледа имаше малко сняг, да - но не се брои, истинският сняг не може да е преди зимната ваканция.

Цяла сутрин се радвах и честичко проверявах през прозореца как напредва снегът по неговите си дела. Когато преди обяд взе да вали на по-ситни снежинки се уплаших леко, че няма да остане хич докато се наглася да изляза. А по земята беше покрил само тук-там. Пътища, тротоари, алеи на междублоковата градинка - всичко беше черно от намокрените асфалт и плочки. Имаше сняг само по тревата и клоните на дърветата. Казвах си - нищо, то е нормално, тя земята е гореща след всичкия тоя пек, затова.

Следобяд най-накрая излязох да поснимам. Исках хем малко да понамалее, за да не ми вали апарата постоянно, хем и да не спре съвсем, защото си се виждаше, ще няма да се задържи много сняг. Взех на практика всичката си фототехника, без някои непригодни за задачката неща. Напълних раничката си с обективи и филмовия EOS. Не можех да я сложа на гърба, затова отиде на дясното рамо. В чантата пък подготвих Pentax-а с китовия обектив и старата Смена 8М. Отдавна се канех да почна пак да я нося, а пък и разбрах, че имало тия дни седмица на ломографията. Не че ще пращам някъде снимки, но самата идея, че има хора дето нарочно снимат със Смени навива.

Натоварен като кашик излязох от блока и се запътих към Северния парк. Поснимах за около час, преди да почна да мръзна. Странна работа - ако беше нормална зима, щях отдавна да съм свикнал на такива неща, а сега с тия жеги как да разбере човек… кога да му е студено и кога - топло :) Няма да уточнявам, че изобщо не ползвах всичкото “оборудване” - то се подразбира. Изобщо не отворих раницата, макар да ми се снимаше с EOS-а. Раниците май са неудобни за такива разходки, повече са само за носене. Става дума за най-обикновена раничка, но когато си взема фото-раница, сигурно ще е пак така, не знам.

Снимах с цифровия само с обектива от комплекта му, изобщо нямах желание да сменям. То и светлината беше една такава еднообразна, небето - сиво, а от белия сняг всичко изглеждаше чернобяло. Бял сняг и черни сенки между дърветата. Всъщност оправдавам се - не се получи както исках, явно трябва да снимам повече. Поснимах и със Смяна-та, надявам се да излезе нещо като довърша филма.

Днес е слънчево, сутринта стаята грееше от блесналото слънце. Толкова сняг за тая зима. Толкова и зима за тая година. Дано поне пролетта е красива. И дано в края на годината следващата зима отмие срама от тази. :)

Част от снимките, цифровите, съм качил в тази галерия - вижте ги, ако ви е станало интересно. Остават филмовите от тип “стрийт ломо”, но тях - когато ги проявя. Приятно гледане на снежни снимки! :)

Отново е това време на годината. Нищо чудно след седмица-две зимата пак да ни изненада. Ако някой от столичната много голяма община види това, да знае, че в София почти винаги вали коледен сняг. Най-много да позакъснее, но тогава пък ни изненадва новогодишно. Общинарите са странен народ - говоря за много големите общинари, дето са в една сграда в центъра и шефче в момента им е някакъв як батко. Странна работа - как може за да идеш до кмета си да трябва да пътуваш час и нещо? Това не е местна власт, че то сградата на правителството е по-близо ако идвате от западните квартали.

Нищо де, такава е уредбата - това е друга тема. За изненадата казвах. Хората в общината са много стреснати по принцип, да знаете - всяка зима се изненадват от снега, всяка пролет се изненадват от дъждовете, изненадват се като листа запушат каналите и се наводнят улиците, изненадват се и като изведнъж по някаква странна зависимост се увеличи броят на хора със счупени кости през зимния период. Странно, да - точно по времето, когато зимата идва изненадващо. :)

На път за работа днес гледах улиците през прозорците на трамвая и какво да кажа… Тротоарите са затрупани с всякакви боклуци, плочниците са масово потрошени от наложилата се в последните години практика да се паркират автомобилите върху тях. Значи като паднат снеговете ще започне първо изгребване на снега от платното върху тротоарите, после някои магазини ще си прочистят проходи и ще върнат снега на платното “за да се стопял” (?!?). С тия задръстени канали ще има пак кални локви от въпросното “стопяване” и колите ще ни къпят редовно с кални пръски. След първата по-студена нощ пък ще плъзне поледицата. Абе - весело. Счупените плочки ще се разхлабят от водата и ще заплуват за радост на децата и ужас на всеки със скоро изпрани дънки.

Видях и че са изкарали отрязаните борчета вече. В квартала имаше цяло площадче пълно с “елхички”. Като че ли този бизнес се разраства, вместо да замира. Навсякъде се говори за обезлесяването, за проблемите със защитените местности, дето някои хора искат да не са защитени. Дори най-накрая се призна международно, че отношението между икономика и екология е двупосочно. И след като цяла година се говореше тук-там за незаконната сеч, за изсичането на цели гори в края на годината (помислете само - дрян и бор за всеки дом, заради недоразбрани езически традиции), нещата пак се повтарят. Цяла година журналистите си изкарват хляба с тръбене за незаконната сеч, ама като дойдат празниците няма мърдане - всеки почва да се оглежда за дрянова пръчка и за ”елха”.

Преди две години с Краси си взехме живо дръвче. Малко закъсняхме със засаждането, а пък и после наетите от блока косачи замалко да го погубят, но и сега ми е приятно като се прибирам след работа и погледна към нашия смърч “Шмръкльо”. Миналата година нямахме истинска елха, за тази още се чудя дали да ползваме нещо изкуствено, дали да вземем клонки само или да си вземем пак живо дръвче.

Така де, мисля отсега - не искам и мен като общинарите зимата да ме изненадва. :)

Наистина не разбирам защо всяка зима се почва с редовната масова истерия по изриването на снега. Вечното “оправдание” е, че снегът “пречел на хората”. Глупости - не пречи изобщо на хората, даже напротив, пречи им риенето. Снегът пречи на проклетиите автомобили. И съответно единствените, които проклинат целиот свет сека заран, са именно шофьорите, защото не могат както всеки друг път да се разтекат в затопленото купе и да тръгнат да гонят пешеходци из града. Не могат, защото трябва 5-6 минутки поне да постоят на студеното, че и да им измръзнат ръцете от чегъртането на стъкла и огледала.

На хората иначе изобщо не им пречи снегът. Даже напротив, всеки се радва, като започне да вали на парцали и вземе да трупа, да трупа… Всеки се сеща, че като малък е давал мило и драго да излезе по-бързо навън, в снега и да се пързаля, да прави снежни човеци, да се бие с топки. Да се въргаля в снега и да подгизне цял, но да не му е неприятно това, да не му “пречи”. Да се събира с децата от квартала и да се радва на компанията им и на игрите с тях или пък да е пренебрегнат и да играе сам. Няма значение как, кога, защо и с кого, важното е, че на децата снегът изобщо, ама изобщо не им пречи. И какво става - като поотраснем малко и изведнъж започва да става много важно пред входа винаги да е изринато, улиците винаги да са застлани с някаква гадна сол ли е, луга ли е, не знам. Като ринем снега, да го хвърляме на улицата, където колите с мръсните си гуми да го мачкат, докато стане на отвратителна кална каша. Но това не е важно, важното е, че сме се отървали от снега. И защо?

Някои казват, че снегът трябвало да се чисти, защото тротоарите се заледявали, ако не се почисти. И това не е вярно - не сте ли забелязали, че ако вали често (а то през зимата у нас все още си вали доста често), заледява се именно там, където предния ден е било почистено? А там, където има преспи, няма опасност никой да се подхлъзне и пребие. Някои гениални магазинери дори се изхитрят и разливат топла вода на тротоара пред магазинчетата си. Не много, за да не се заледи веднага, а малко, колкото да се размекне утъпканият сняг. И после леко-леко го избутват към улицата. И какво става, като стегне студът нощем? Дали изобщо си спомнят от училище на кое явление се основава температурната скала на Целзий? За справка - Андерс Целзий, шведски астроном. Чисто и просто като се събудим на следващата сутрин и излезем навън, си имаме добре почистени тротоари и добре уредени състезания по бобслей.

Истинският проблем със снега ли? Ами най-доброто оправдание на изриването на снега е, че като ходи човек в неутъпкан сняг, си мокри доста крачолите и малко си разваля гланца на обувките. И заради това мокрене на краката си навличаме всички неприятности с риенето, пръскането с пясъци и други гадости, заледяването на тротоарите, изобщо куп ненужни тревоги.

Ненужни, защото винаги има по-лесно решение. Може например да се въведе в културата ни практика хората зимно време да си слагат някакви модерни галоши, които да пазят обувките и дрехите им от снега. Така са правели някъде до средата на миналия век - тогава са ги използвали, за да пазят обувките си от калта по улиците. Да, тогава е имало кал по улиците… Моля, днес вече няма? Е, може… За снега иде реч, не за калта - има всякакви непромокаеми материи днес, не е проблем да се направят такива защитни галоши, че дори може да пазят и обувката и отдолу да са с покритие, което да помага за стабилността при евентуално подхлъзване. Може да се махат лесно и като отиваме на гости, да ги събуваме пред вратата и да влизаме с измитите вкъщи обувки. А сега домакините трябва да избират между това да се изцапа къщата и това да оставят много от гостите да мръзнат, защото никой няма достатъчно чехли, когато дойде тайфата на купон.

Но не, понеже основната причина да рием като кокошки навсякъде, са автомобилите, които наистина не могат да се движат в глад с непочистени улици, понеже тъй или иначе си ринем улиците, явно “по инерция” всички решават, че трябва да се рие и пред блоковете. Като кокошки.
Улиците - ок, за колите си трябва това; да оставим шофьорите на мира, че нервни не ни трябват, страшни стават. ;) Но тротоарите и алеите пред блоковете защо “чистим”? После някой казва “ах, каква снежна приказка”… “Приказка” ли? Нищо приказно не виждам в кишата, лугата и другата там подобна кал. Сещам се за разказите на майка ми за Цюрих навремето - като валяло, гумите на колите се “намокряли”. Тук като вали, асоциацията ми е единствено с кал или мръсна киша.

Сняг има рано сутрин, след цяла нощ валеж. Тогава е “приказка”. Към обед вече си е кал и простотия по нашенски.