От един японски институт дошли да въвеждат някакъв нов модел на оценка на академичните дейности (или нещо подобно). Да, ама за целта им трябвали специалисти от дадените факултети, които да боравят с японски език, за да усвоят новите им теории и да може да се поддържа кореспонденция с японските специалисти. Или за да имат достъп до оригиналните данни от японските изследвания по въпроса — не знам, но им трябвали специалисти с японски. Не филолози японисти, а специалисти с работен японски.
Отишли първо при професора и го питали:
— Господин професор, така и така, ще се радваме да участвате в нашата програма, като за целта е добре да навлезете в японския език. Колко време ще ви трябва, за да научите японски? За да знаем и координираме проекта спрямо изискванията ви.
— Изненадващо е предложението ви за съвместна работа — казал професорът — но за две учебни години мисля че ще мога да се запозная с основите на японския език. В това ще включим и един летен семинар с мои колеги японци в университета ви. За да си изградя по-точна и подробна представа за мисленето на нещата в японския език.
Отишли после при асистента и го питали:
— Господин асистент, така и така, ако ви включим в нашата японска програма, ще е нужно да знаете японски. За колко време ще можете да се присъедините към нашия работен екип, за колко време преценявате, че ще научите японски?
— Благодаря за предложението — казал асистентът — Аз сега имам да довършвам два семинара, които много натоварват времето ми, но като приключат, смятам че за още един семестър ще мога да се запозная с изискванията ви и да навляза в японския език.
Отишли после при студента и го питали:
— Колега, така и така, трябва ни човек с японски. Вие за колко време ще го научите?
— Ами — въздъхнал студентът и леко свил рамене — дай ми дата и конспект…
