Arcane Lore

Проблем 1: Вече има достатъчно и различни модели електромобили на пазара, но цените са немислими. Сигурно бих харесал Tesla Roadster, например, но изобщо не изкарвам достатъчно. Да не говорим за по-скъпите спортни модели. Две от марките, които харесвам (Мицубиши и Субару) имат мащабни изследвания и изпитания и заявяват сериозни намерения да пуснат серийно малки градски и средни семейни електромобили. Но хем все още не са на пазара, хем цената ще е като на ново Legacy или повече.

Решение 1: По някое време ще си направя сам електрическа конверсия на обикновен сериен автомобил. Като разбира се опиша и документирам процеса в сайта. Материали за четене има безброй в мрежата, даже има много фирми, които продават готови китове за по-нетърпеливите и/или непретенциозните.

Проблем 2: Конверсия на Impreza е неизгодна, защото са тежки коли. Самоделните конверсии се правят почти винаги с един централен двигател и се използва наличната трансмисия на колата, а двойното предаване ще товари допълнително. И се губи идеята на Импреза, особено ако се наложи да се сложат по-малко батерии, за да се пести тегло. Достъпните са тежки, а новите литиево-полимерни са компактни, но струват майка си и баща си. Вариант е да се махне и цялата трансмисия и да се ползват мотори в колелата, но те 1) ще са по-скъпи и 2) ще има страшно сложно софтуерно калибриране на всичко накрая, за да върви както трябва в различните пътни условия. Иначе е перфектното решение и е естествен електрически AWD. Мицубиши вече се готвят да пуснат такива техни MIEV.

Решение 2: Преобразува се нещо по-леко. Масово в Интернет хобистите препоръчват Honda Civic 5-та серия (1992-1995г.). Успяват да докарат докъм 60-70 км. на зареждане. Серийните, специално обещаните от Субару и Мицубиши са с два-три пъти по-голям пробег, но хобистите ползват предимно оловно-киселинни акумулатори, защото са достъпни. При системите с променливотоков двигател с кадърно проектиране пробегът може да бъде увеличен. Особено ако се направи зарядна спирачна система — такъв двигател съвсем лесно се превключва в алтернатор. Особено в градска среда спиранията са много и чести. И контролът на двигателя (обороти и въртящ момент) е по-прецизен — на практика (грубо погледнато) постояннотоковият колекторен двигател не подлежи на управление.

От хибриди не се интересувам, освен ако не са зареждаеми хибриди и резервният заряд идва от слънчев панел. Всичко хибридно, съдъжащо ДВГ не е за мен. Да не говорим, че не става за do-it-yourself — прекалено сложно е механически. Такива системи са ефективни само ако са големи агрегати — затова от дълги десетилетия се ползват в корабостоенето.

Тук само си говоря, нахвърлям някакви неща. Не съм специалист по автомобилостроене, но хей — и не искам да бъда. И не е нужно да бъда, за да стана електромобилен хобист. Вярно, докато изобщо започна с такова начинание, ще карам друго. Най-вероятно някоя Impreza ;) И без това засега дълъг, няколко стотин километров извънградски път е немислим с електромобил. Най-малкото няма станции за зареждане, а и зареждането на старите достъпни оловно-киселинни акумулатори е най-малко няколко часа.

Въпрос: Някаква по-добра цел на конверсията от Civic-а с AC-мотор, възможно най-добрите евтини тягови батерии, отделни батерии за запазване на “екстрите” по колата и зарядна спирачна система?

Бебешката кухня в Троян е страхотна, ако имате път насам и оставате с бебе, непременно го запишете. Спестявате си част от готвенето, а храната е добра и много евтина, особено в сравнение със скъпите буламачи в софийските кухни. В София пробвахме една частна, уж по-качествена, а даже аз отказвах да опитвам манджичките. Тук кухнята е зад китайския при реката. Намира се точно на другия бряг срещу новия комплекс “Чаршията”. От центъра по големия пешеходен мост — и сте там. Дават папото между 11 и 12 някъде.

Нота бене, която винаги добавям — наблизо е бар “Уан”, a.k.a. “ирландския бар”. Единственият кусур за мен е, че нямат жива и прясна бира. Някой път трябва да пиша за това ми ново бирено влечение. Но то прясна бира и без това има на много малко места. А там готвят страхотно, ама страхотно ви казвам. Винаги е приятно прохладно, дори и привечер, когато се изпълва с компании. И когато има много хора, пак не е шумно или задимено. Разпределение на масите и правилно настроени климатици — нещо, което масово заведенията в София трябва да научат.

Котаракът пътуваше с нас, но нещо не съм в настроение да се тормозя с разкази за пренасянето на котка с кола. Малко неща ме изнервят, но щях да получа сърцетуп покрай тая одисея. Нейсе — пристигнахме и аз с огромно облекчение отворих вратата на колата и казах “Хайде, Арти, излизай!” Щипна веднага нанякъде и даже в момента скитори навън. Общо се е прибирал два пъти, единия път да хапне, а втория май по-скоро защото нещо го беше изплашило навън. Смятаме да го заведем до ветеринаря отсреща, за да му даде всички нужни неща срещу паразити и да го ваксинира, че му изтича ваксината. Но нашият е така зает да изследва новите си пранински владения, че не знам как ще стане точно ;)

Интернет има в града, даже да не казвам голяма дума, ама положението е направо по-добре от в София. Не съм замервал скоростите, но аз и не съм даунлоадер. Трябва ми бърза връзка за работа и за ровене и четене, а досега няколко часа вече не съм забелязал да не ми е таман. При това за 5 лева по-евтино, отколкото в София. От време на време се появява втора безжична точка освен рутера ми и достъпът е свободен. Но не е нещо постоянно, предполагам че и по към центъра няма истинска свободна безжична зона. Ама няма значение — айде сега, чак пък толкова. ;) Свързаха ни за нула време, даже направихме ВЧМ през PPTP, за да им виждам локалния сървър. Не че ще ползвам нещо оттам.

За три дни засега съм видял само едно Subaru в града. В София виждам поне по три на излизане. От японките има доста Тойоти, определено има повече Мазди по улиците. Но Субару няма. Единственото беше един ярко червен Forester на паркинга при читалището. Ама лъскав, лъскав — даже реших отначало, че е скоро пастиран, но може да е просто скоро купен и да е каран все в града и все по чисти улици и до гаража. Нищо чудно да го кара някой по-възрастен, дето няма и да си помисли за офроуд.

Което ме хвърли отново в размисли. Че Субару е “колата” е донякъде ясно, но има много неизвестни. Цветът на “Горския” поне беше правилният, за мен червеното може да е неадекватен политически цвят, но за автомобили определено е много подходящ. Дилемата е някъде между очарованието на Impreza или Legacy и ниския разход на някои другите марки. Цената на бензина не е за пренебрегване, а едно такова Субару пие около 6-7 извън града и 12-13 в града. Блестящо различно е новото Legacy diesel, което е common rail и освен всичко друго е с чувствително по-нисък разход. Но това означава чисто нова кола, тоест кредит и изплащане. Другият вариант за нисък разход е някоя старичка Мазда 323, примерно, която да се прежали и да й се напъха газ. Сложна тема, ще видим.

Навън сега вият котки и взех малко да се притеснявам за Арти. Размножителен период е и въпреки че нашичкият е здравеняк и с големината на две женски, не искам да пострада в битки. Да си призная, не сме мислили точно как ще го върнем, като се прибираме. Сигурно е много по-трудно да го върнем в гарсониерата, отколкото да го доведем от там тук.

Още не мога да свикна на работен ритъм. Но тук определено ще мога да работя по-спокойно, наредих си и нещо като малък кабинет, за да съм отделно докато работя. А пък ако тези дни ми преведат най-накрая заплатата, може и да се справим. Ще го отпразнувам същата вечер с една халба в ”Уан”.