Някои писаха вече, че излезе WP версия 2.3. Има доста нови неща, но това, което най-вече забелязват хората са вградените поддръжка на етикети (най-накрая, браво, браво, да не повярва човек, че най-накрая вече има етикети в основната инсталация) и автоматична проверка за обновления. Като казвам “най-накрая” за етикетите, имам предвид, че масово хората продължаваха да работят с категории, а не с комбинация от категории и етикети или само с етикети, защото чисто и просто инсталирането на приставка е нещо външно, нещо “приставено”. И доста често се избягва. Имам наум и друго — етикетите, колкото и удобни да са в някои случаи, все пак създават трудност в бложенето. Аз използвам етикети още откакто движех сайта си с Blosxom, но тогава комбинирането на етикети и категории правеше някак по-удобно писането и по-приятно описването на текстовете. Етикетите могат да отдалечат текстовете, да ги направят по-студени и по-надълбоко скрити. Особено ако се ползват без строга мярка.
Работата с етикети ме занимава от доста време, ще оставя темата за друг път. Има много неща, които могат да се кажат за ползването на етикети и други “модерни уеб2.0-неща” със и без причина. Малко наслуки мога да предположа, че навикът за ползване на категории при писане в WP ще свърши добра услуга на ползващите платформата. Понякога четенето по категории не може да се сравни с ровенето и в най-добре поддържаните етикети.
Това, което на мен ми прави впечатление в WP 2.3 обаче не са етикетите или пък проверките за обновления. В Друпал етикетите са нещо естествено присъщо, защото представляват просто един от видовете категории, а проверките за обновления също са включени в Drupal 6. По-интересното в WP 2.3 е, че най-накрая разработчиците са обърнали поглед към нормализирането на адресите. Досега адресите в една инсталация на WP бяха пълна каша.
Чисто чудо е, че някои смятат WP за блог-система, идваща с добре оптимизирани адреси. Чувал съм хората да казват даже, че “гугъл обича уърдпрес”, макар да е ясно, че нещата с търсачките не стават баш така. Много хора не обръщат внимание на това какъв им е адресът и как се формират URI при разлистване на сайта. Според спецификацията си URI се състои от име на сървъра, порт и път до ресурса. За порта е ясно, изписването на подразбиращия се 80-ти се пропуска от програмите. Името на сървъра също има малко вариации, изключая масовото залепяне на “www” отпред, което нито дава някаква информация, нито определя протокола, а само служи на някаква неразбрана от мен висша естетика. И остава последната част, която винаги може да бъде проблемна — пътят до ресурса.
В старите инсталации на WP едно и също съдържание може да се намери на огромен брой адреси. Първо е налице дублиране на съдържание в домейна и в поддомейна “www”. Много малко хора се сещат да поставят пренасочване към адреса, който искат да ползват. Ако ще се ползва даденият домейн, просто трябва в .htaccess-файла да се запише нещо от вида на:
<IfModule mod_rewrite.c>
RewriteEngine On
RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.example\.com$ [NC]
RewriteRule ^(.*)$ http://example\.com/$1 [R=301,L]
</IfModule>
Ако пък някой много държи да ползва “www”, логиката е обратна. Не помня да съм виждал пренасочване от “www” към основния домейн при WP-блогове. Със сигурност има и такива сайтове, просто не ми е направило впечатление. Достъпни са и от двата домейна, без пренасочване. Не казвам че е нещо чак лошо, но дублиране на съдържанието никога не се толерира от индексиращите машини и едно от първите “правила” (ако има такива) при работата по структурата на сайта при SEO-диагностиката е именно откриване на дублирано съдържание и намиране на начин за премахването му.
WP не ползва .htaccess в основната си инсталация и най-вероятно пренасочванията се правят с изпращане на HTTP-заглавки от PHP. В новата версия 2.3 твърдят, че ако има пренасочване от .htaccess, то трябва да е в синхрон с настроеното в админ-панела на WP, иначе ще се пренасочва в кръг.
Другият проблем на WP бяха пътищата. Безброй различни пътища до едно и също съдържание — основната страница се дублира от /index.php, /index.php/, /?paged=1, /page/1/. Когато се отнася до отделна статия и особено когато са включени кратки адреси на базата на заглавието, тогава комбинациите май надхвърлят десет. Обратните свързвания (trackbacks) и емисиите (rss2, atom) също могат да са налични на различни адреси. И на всичкото това отгоре — почти всеки адрес е достъпен както със, така и без наклонена черта накрая. И цялото това многообразие може да се “стоварва” на търсачките с приставката за генериране карта на сайта. Смея да твърдя, че ако WP нямаше критичната маса потребители в цял свят, това поведение нямаше да се толерира изобщо от търсачките.
Тези дублирания на съдържание могат да се избегнат отново с добре обмислени общи пренасочвания в .htaccess. Идеята е не просто съдържанието да е достъпно от всеки такъв адрес, а да се намира всъщност само на един адрес и всички останали форми на адреса, различните конвенции за образуването му, да водят до това съдържание през пренасочване. С връщане на код за състояние “301”, “постоянно пренасочване”, “permanent redirect”. То казва на търсачките и настолните програми, че съдържанието не е тук, а на еди-кой си адрес. И точка. Браузърите пренаписват URI в адресното поле и обновяват отметките си, а търсачките прочистват индекса си и концентрират рейтинга върху адреса на пренасочване. Така трябва да бъде ;)
Всичко това изглежда е оправено в WP 2.3 с т.нар. “Pretty URLs”. Сред сайтовете по които работя и които поддържам има само един WordPress, който скоро ще обновя да 2.3. Ще се радвам, ако наистина в новата версия адресите са измислени читаво и не се дублира съдържание.
Честита версия 2.3 на всички, които се радват на WordPress и на предизвикателствата и възможностите, които дава свободният софтуер! :)
