Arcane Lore

Първият сезон на СимпълСтудио започна! От утре, 1 декември до 10 декември в екипа на проекта ще очакваме вашите идеи.

SimpleStudio е проект за развитие на свободната фотография, който се задвижва от първоначалния си замисъл през всичките си досегашни работни перипетии от yovko. Наоколо сме другите, малък екип, които засега само с ентусиазма си, свободното си време и с трезвата преценка на “още две очи” опитваме да помагаме нещата да сработват. Целта на този проект е да популяризира и подпомага свободното изкуство, разбирано като творене от лична, вътрешна принуда и в културна среда, основана са свободното споделяне.

Продуктите, които студиото в сезоните и отделните си сесии създава, се публикуват и разпространяват с отказ от някои права. Съгласно концепцията на CreativeCommons-лицензиите.

Нагласата на свободната култура е такава, че при казването “някои права запазени” се акцентира не на запазването на “поне част” от авторските права, а на споделянето и достъпността. Много по-важно в този смисъл е хората да могат да се докоснат до дадена творба, отколкото да й бъдат запазени определени авторски (издателски) права.

Разбира се, всичко това е за сметка на много по-голямата отчетливост на автора и творбата му. Защото “авторство” е нещо съвсем различно от “авторско право” и всеки автор на свободна творба си остава такъв — с подобаващото му внимание, респект и признание. На практика от свободното изкуство (и свободната фотография в случая) печелят само авторите и публиката. Може би донякъде губи издателската индустрия, но то е защото упорито си закрива очите и се прави, че такова нещо като легално свободно изкуство няма. А го има. ;)

Всеки, който има любов към фотографията и някакъв свой проект, за който има нужда от помощта на студиото, нека се чувства официално поканен да изпрати идеята си. Всяко описание на конкретен фото-проект ще бъде разглеждано внимателно и навреме. СимпълСтудио е достатъчно ентусиазиращ проект, за да ни събира за обсъждане и преценка на всеки ваш проект.

От получените проекти за фотосесии ще бъдат избрани няколко — колкото е възможно да бъдат изпълнени през сезона. А сезонът официално приключва в края на месец февруари, когато резултатът от проектите през него ще бъдат публикувани и представени.

Повече и по-подробна информация за формалната страна на пускането на проект към студиото прочетете тук.

Преди десет месеца Йовко обяви началото на един проект, който като всяко ново и различно нещо беше ясно че ще бъде труден за извървяване. Така е с интересните и ценни неща - иначе е леко да вървиш по утъпкани пътеки и макар нещо да не е точно както трябва, да се успокояваш, че така правят хората, така стават нещата и значи все пак всичко си е в реда на нещата.

Точно реда на нещата има за цел да преустрои проектът “SimpleStudio”. Да покаже нови начини, да открие за фотографията нови начини и нови разбирания. Е, нови за България - но и това е много и трудно.

“SimpleStudio” с радост “изтърпя” свое представяне и свой призив на конференцията OpenFest миналата година. Усещаше се зарядът в цялата зала - очи, вперени в познатото от другите издания на фестивала лице, изненадващо с новата, различна идея този път. Притаили се, хората наостряха слух да чуят наживо раждащата се идея. Обявявана на подуима на една друга идея, самата тя така започната с подобен ентусиазъм преди няколко години.

Минаха десет месеца, в които имаше бюрократични разочарования и радости от преливащия ентусиазъм. Какво има днес - има една малка група хора, почти всички фотографи, почти всички любители. Основен двигател на проекта е Йовко, но такъв проект трябва да се случи не от един човек, а да завихри около себе си интереса на цяла общност.

Много хора се интересуват как да помогнат, как да се включат. Може би няма точна рецепта, може би всеки изкушен от нещо фотографско трябва да потърси сам пътя до “SimpleStudio”. Това, което мога да кажа за проекта е, че не е институция, а постоянно събитие. Няма начин да идем някъде, да попълним бланка, да купим билет, да се подпишем и да сме част от “SimpleStudio”. Трябва да случваме “SimpleStudio” всеки ден, да поддържаме идеята с ентусиазма и да развиваме проекта с усилията си.

Идеята на студиото е хората да могат да в света на фотографията да творят свободно и да споделят. Зад това стои идеята на CreativeCommons за свободно споделяне. В студиото за некомерсиални цели и при споделяне след това творбата свободно могат да се изработват всякакви фотографски визии. Отворена е вратата и за комерсиална употреба - разбира се, тогава използващият ресурса на студиото ще заплаща такса за наем.

Ако сте фризьор или гримьор, фотограф или модел, ако искате, но не сте били такива, защото не сте имали възможност за развитие, заповядайте в “SimpleStudio”! Не е нужно задължително да имате професионално отношение към тези неща - любителският ентусиазъм е по-ценен.

Преди две седмици излязохме четирима из улиците на града за приятно прекарване на следобеда с фотоапарати в ръка и за “откриване на сезона” за офлайн-срещи на общностите на UrbanStyle и SimpleStudio.
През цялото време тази статия и цял куп непроявени raw-файлове стоят в очакване в компютъра ми. Все нямам време покрай новата работа да се занимая с тях. Преместването на сайта ми тук също обърка плановете малко - например все още не съм подготвил място за фотодневника си… Все някакви малки неща не ми харесват в новото ми блоглекло - най-вече дизайнът май ще “пострада” за сметка на предишния ми, който май ми допада повече…
Докато “стягам къщата”, ето какво съм писал малко след фотосесията:

——

Вчера “открихме сезона” за снимането заедно на фотографии със свободен лиценз. Тръгнахме из улиците аз, yovko, kalvera и emicha. Идеята на Йовко за общо студио, чиито продукти да са достъпни и свободни за използване изкристализира в обявения от него наскоро проект SimpleStudio. Приятно ми е, че успявам и аз да се впиша в този екип - технически най-вече заради приемането и популяризирането на свободните лицензи в изкуството, но и заради самото снимане. А лично - заради снимането с хора, които споделат близки ми разбирания. За фотографията, за културата, за свободата и бизнеса, за нещата от живота.
Сега с нетърпение разглеждам кадрите, които като се прибрах вчера конвертирах докъм среднощ. Малко ме разочарова разликата в мониторите - вкъщи изтормозеното CRT явно е по-тъмно и повечето снимки при конвертирането съм ги преекспонирал леко. Нищо, тъкмо ще имам време да “отсея” кадрите още веднъж, ще “отлежат” още малко. Въпреки че доста от тях носят точно духа на уличното снимане - “тук и сега”-то на забързания град.

По обявения неотдавна проект “Нов живот за стари книги” работят няколко човека вече, като всеки от тях превежда любими свои текстове. Имаме свободни преводи на няколко от басните на Ла Фонтен, два разказа на Леонид Андреев. Преведени от Даниела Соколова и Ила Петрова. Върху превод на “Баскервилското куче” на сър Артър Конан Дойл работи Владимир Георгиев, а с превода на “Приключенията на Гъливер” на Джонатан Суифт се зае наскоро Милен Панков.

В проекта може да се включи всеки и не е нужно текстът да е голям. Важното е преводачът да разбира и приема идеята на проекта, а тя е да има нови преводи на текстове с изтекли авторски права. И тези нови преводи да са съм свободен лиценз или само с някои запазени права, за да могат читателите свободно да ги ползват. Дори и текстовете да имат преводи на български вече, проектът е нужен, защото тези готови преводи са със запазени от издателствата права и ще минат доста години, докато ограниченията върху разпространението им отпаднат. А и тогава няма да е сигурно, че преводите ще бъдат запазени, защото издателят може да реши да ги унищожи. Всички знаем в какво окаяно състояние са големите не библиотеки, няма да е много чудно, ако част от текстовете просто “изчезнат”. Говоря за отпечатаните на хартия копия, защото, както напоследък ни се напомня от всички медии, в Интернет съществувало някакво ”пиратство”…

Ако някой си хареса текст, който е по-обемен и има опасност да го затрудни или да го забави и да отнема прекалено от свободното му време, няма проблем текстовете да бъдат превеждани съвместно.

Преводът на “Приключенията на Гъливер” е такава мащабна работа и затова нека всеки, който помни тази книга от детството си и иска да я превежда или който просто иска да се включи екипно в проекта, да се обади - или тук в коментари, или на мен, или на Милен Панков. Няма проблем текстът да се разпредели между много хора. След това тези различни по стил преводи ще трябва да се споят заедно, но това ще стане много по-лесно при работещ вече екип. В етапа на редактиране различните глави ще се разменят така, че всеки да редактира превода на друг и накрая по-лесно ще се достигне до общ стил.

Дори и такова редактиране да изглежда малко сложно на този етап, по-важното сега е текстът да бъде изцяло преведен. Такъв по-големичък текст така или иначе ще трябва да се проверява от няколко човека за грешки и пропуски. Така че да оставим редактирането за по-късен етап.

“Приключенията на Гъливер” от Джонатан Суифт очаква включване на нови преводачи. Обадете се, както казах по-горе, за да се разпределят главите и да не се дублират преводи. :)

Мисля, че определено съм екипен играч. Но от най-лошите.

Не в смисъл, че не върша работа - напротив. “Лош”, защото работата с мен е трудна и доста често и моята работа с другите изобщо не е лесна, макар все да съм имал късмета да действам в среда адекватна и благоразположена. И сред ентусиазирани специалисти. Лошото е, че почти винаги май екипният ентусиазъм е служел за смазване на моята “трудна екипност”. Рядко и трудно е оставало нещо, за да попривършим замисленото в началото.

Благодарен съм на всички, че все пак са извървявали доста от пътя с мен. И все е имало резултат - дори и да сме се успокоявали, че “междинният резултат е важен, хубаво е, че поставяме жалоните” и че “естествено, че е само междинен”. Вярвам в тези неща - те крепят равновесието в Силата, все пак…;)

Лошото за мен е, че в машинката аз съм все зъбното колело. Не съм нещо грубо, счупено или ръждясало - просто съм зъбен. Бях казал преди време на една от “бирените срещи” на линуксчиите в София, че мога да работя с хора, но съм конфликтна личност. Пасвах си някак на тогавашната длъжност - сисадмин в голямо предприятие. Едва ли не - “всичко ще оправим, само не се обаждайте отново днес, че наистина ще си имате проблеми с компютъра” ;) Е, не чак така.

Тези дни почистих китарата си. Едната - другата има нужда от малко ремонт на ключовете, та засега подрънквам само на електрическата. Имат си и имена, естествено, не ставайте смешни…

Но нещо ми липсва. Трябва да отидем с Majestic до музикалните магазини и да си купим по някоя китарна джаджа - и той май се е зарил в админски линукски грижи и не свири.

Трябва ми екипно усещане. Нищо, че пръстите са ми схванати от толкова време само орлови дращения по клавиатурите.

Бях се поободрил и откъм снимане. Отщраках се, доколкото е възможно с лентов апарат и с моите доходи на временно безработен. Имах добри кадри в очите, макар и малко на брой. Опитвах най-различни трикове, повечето с плачевен резултат, но пък се уча.

Но нещо ми липсва. Отчайващо е да харесваш да снимаш на лента, а да нямаш възможност да го правиш качествено. Нямам скенер и сканирам във фото-то. Стават добре файловете, но ако съм тръгнал да ги копирам на хартия. 10х15 може би най-много.

За компютър просто не стават - резолюция малко над 3 мегапиксела. Да се чудиш да режеш ли, да замъгляваш избирателно ли, да изостряш ли… Ако приложиш повече от два филтъра на Gimp, резултата го пиши бегал, освен ако не е за уеб. В по-голям размер не струва.

Днес излязох за първи път от доста време без фото-чантата си. Трябва ми екипно усещане. Нищо, че още нищо не отбирам от снимане и съм с кофти техника.

Наближава времето за предаване текста на дипломната ми работа. За пореден път наближава. Ще я довърша и ще я дам на научния, но после какво? Ще стискам палци да не ми се паднат миналогодишните злобари на комисията, пък и ще се подготвя добре. Дано се дипломирам най-накрая.

Но нещо ми липсва. Искам да се занимавам с философия отново, но колегите ми или са се преформирали в компютърни (най-често) специалисти, или се интересуват само от философия и ми говорят с думи, които помня, но вече трудно разбирам.

А ми е интересно и ценно занимание. От ученическите години вярвам, има важни неща за случване във философията. Не точно чисто академични, а социални. Преди време спорехме за различните ни разбирания, за ужас на околните, но когато леко-полека се оказа, че са ни сходни, ги помирихме и престанахме да ги обговаряме. И да се срещаме.

Трябва ми екипно усещане. Няма да е като първоначалното на “Проектория”, но трябва да го достигна.

Всъщност проблемът е в мен, в това ми усещане. Трябва да “поиграя екипно” с него… Резултат все някакъв ще излезе, пък бил той и междинен. ;)