Arcane Lore

От седмица имаме първите зъбони. Миналата седмица приятели дойдоха на гости, радваха се на Светли и после като прибирахме нещата в кухнята, двамата с Краси забелязахме нещо мъничко и беличко на горния венец. Нещо като малко парченце сдъвкан хляб, само че си стои там, не се маха, пък и остричко на допир. Първият зъб; след него съвсем скоро се появи и втори под него — долен резец от същата страна. Разбрахме, че има второ зъбче по странния звук, дето се чуваше понякога — просто детето с огромно учудване и изследователски ентусиазъм си търкаше зъбките един в друг.

Времето преди показването на първия зъб беше ужасно изтощително за нас. По цял ден рев, разнасянето на ръце почти никога не помагаше, после трудно заспиване и цяла нощ пак будения и пак разнасяния. Иначе ние винаги си го гушваме и носим, пеем му и му говорим успокоително, когато е тревожен и раздразнен. Но никненето на първите зъбки беше някакъв пик на всички тези дразнения, тревоги и занимания. Пак имах да довършвам един малък проект и на моменти ми идваше много с всичкия този стрес, но се справих някак. После като казвам, че мразя “уеб”-а, не се шегувам :) И Светко се справи — сега вече и да растат скоро нови зъбки, поне знае какво да очаква и как да го преживява.

Донякъде тайничко си се надявахме заедно с първия да се покажат още поне два-три — не за друго, ами за да са по-малко на брой тези кризи на зъборастенето. Но и два са добре. Долните зъби от някак доста време си личат къде ще са, като изпъкнали и отбелязани са на венеца. Затова си мислех, че първият ще е долен резец, но те се забавиха и горният ни изненада всички. Казват, че колкото по-късно се появят зъбките, толкова по-здрави ще са. Нямам идея колко в това е вярно и колко е чисто суеверие, а и няма значение.

Много по-важно е, например, че има някакъв проект за флуориране на питейната вода. Днес Любо ми препрати линк към сайт и петиция по въпроса. Стреснах се. Може да е особено вредно точно за малките деца. Не стига, че бебетата и децата масово получават флуор през млякото, не стига, че т.нар. “трапезна” вода е яко напомпана и тя с флуор, ами сега искат и най-обикновената чешмяна вода и нея да отровят! Да, отравяне си е — в много други страни в Европа има вече принципен отказ от флуориране на водата. Доказано е, че влияе много вредно на малките деца, дори и възрастните е добре да избягват по-голям прием на флуор.

А не, не стига това, ами освен водата ще флуорират и солта. За да е по-сигурно… Нямам думи. Имаше един виц от времето на “ранния преход”, дето американец питал нашенски големци дали имаме вода, казали му че сме на режим. Питал дали имаме ток, казали му че сме на режим. Дали имаме храни — на купони сме. Накрая човекът мислил, мислил и подпитал “А с атомна бомба пробвахте ли?”…

Петиция срещу флуорирането на питейната вода — вижте и вие. На сайта има и доста разяснителни документи и препратки към външни ресурси по темата.

Първо се започва с коликите. Който още не е минал през следващото изпитание е добре да се подготви психически, като си каже, че истински трудното тепърва предстои. Коликите са подготовка, проучване на границите. Втората вълна са зъбките. Разбира се, това е на шега — иначе всичко, казват, е различно при всяко отделно бебе. Някои дори преминават и през двете изпитания почти без никакви трудности и тормози.

Връщам се към темата за бебешките грижи с нещо, което е актуално за нас — никненето на зъбките. Актуално е от доста време, или поне доста ми се струва вече. Казват, че докъм края на първата година все има разни нервни тревоги около децата. Такива, дето не оставят без сън родителите, такива, от които родителите ходят главоболни и уморени из къщи, все по-притеснени и изтощени и по-лесно дразнещи се даже. Сигурно после идват много и различни грижи и тревоги — както все се шегувах с приятели, “първо минават коликите, после ти иска пари за костюм за абитуриентския” ;) Но да гледаш как детето ти се мъчи и вече изнемогва от болка или от някакъв стрес и вълнение и да не можеш директно да му помогнеш, а да трябва да гадаеш, да отгатваш и пробваш си е стресиращо. Питаш “какво ти е, бебче?”, но естествено получаваш само един нацупен поглед и сълзички от болка в очите.

Коликите минават докъм третия месец. Затова ги наричат и “тримесечни болки”. Различно е при различните деца — Светли май спази традицията и някъде малко преди третия месец вече съвсем му отшумяха “автомобилчетата”, както аз ги наричах. Най-силни бяха в началото, после или позатихнаха, или той се научи да си ги търпи, милият. Той трябваше да изтърпи още в разгара на коликите и доктори, болници и пътувания, така че може и самият да си е знаел някак, че и тази болка в коремчето ще премине.

Прагове на търпимост

Знам, че звучи малко странно да се нарича запазването на спокойствие у родителя “търпимост”, внася някаква пренебрежителна нотка може би. Нямам предвид пренебрежение или някакво стоическо търпене и издържане на мъчения, а способността да останем спокойни и усмихнати. За да можем да гушнем бебето и истински спокойни, да го успокоим. Бебетата са страшни екстрасенси, като се опре до успокояване. И изобщо до някакво пренасяне на настроения. След петия месец детето започва съвсем нарочно да следи лицата на мама и тати и да се заразява от всяко тяхно настроение.

Усмихваш се — то те поглежда. Засмиваш се — и то се нахилва, започва да мята ръце и крака от възбуда. Изобщо, щом мама и тати се смеят, това е най-големият кеф. Толкова много адреналин, че даже може да се стигне до плач, ако не може да се спре тази превъзбуда и бебо се умори да препуска в смеха и ръкомятането.

Същото обаче е и с тревогите, тъжното настроение или раздразнението от преумора. Съвсем лесно е да се разтревожи така бебето, че два дни да не може да бъде успокоено съвсем. А когато е нервно от някакво стряскане, от страх или е поело от родителското раздразнение и изобщо когато се чувства отчаяно и само, малкото бебе не може да направи нищо друго, освен неистово да реве и крещи.

И това е добрият вариант. Бебетата реват, когато имат доверие в родителите и знаят, че рано или късно мама или тати ще дойде и ще ги гушне. И ще заровят топло личице в реверите, ще олигавят и омажат с мъничко оригнато млекце врата, но ще бъдат успокоени. Бебета, които спят свити и избягват да реват, най-често са се стреснали от родителите и имат вече изградена някаква сигнална система, която им казва, че трябва да си мълчат. Защото иначе — по-лошо. Така че щом бебчо реве и иска гуши, значи всичко е наред и само трябва да бъде гушнат ;)

Проблемът идва обаче с праговете на търпимост на родителите. Всичко това се повтаря ден след ден и може да бъде наистина отчайващо изтощително. Особено ако детето минава през някой от периодите на болки — този с коликите или този със зъбките.

В началото като че ли този праг е доста висок. Колкото и да реве бебо, все ще се справим. Трябва да ставаме по няколко пъти през нощта, да се редуваме да го разнасяме гушнат — все ще се справим, не е чак страшно. Но с минаването на седмици и месеци прагът взема да става все по-нисък. Все повече имаме нужда да се наспим като хората, някоя сутрин например да се излежавам аз до късно, да зяпам телевизия после, да си почета книжка. На тишина. Поне един ден. Нуждата от спокойствие е изместила войнишката мобилизация от първите месеци и прагът на търпимост е изтънял.

Затова ми се струва, че зъбните болки са по-трудни за родителите от коликите. Не мога да преценя дали повече или по-малко се тормози бебето — мина време вече, за да помня в подробности коликите. Но дори и никненето на зъбките да е по-спокойно, както е при нас сега, остава факторът “внимание” — винаги трябва бебо да се успокоява, защото той е като пружинка, която сама може само да се навива.

Всъщност това е — бебетата не могат да се успокояват сами. Трябва да бъдат успокоени. Те дори се стряскат от заспиването, затова трябва да бъдат често и приспивани. Иначе игрите, усмивките, закачките и бърборенията са лесни — те и от само себе си стават. Но виж, успокояването е друго нещо. Трябва мама и тати да успокояват, иначе не става.

Зъбки

Аз всъщност още не съм видял прословутите “зъбони”. Имаме си много лигички, ръцете и всички играчки все гледаме да ги захапем и олигавим. И пръсти хапваме — не вярвах, докато веднъж Светли не ми захапа пръста. Венците всъщност са си кост отдолу и са много твърди. Едно-две по-силни дъвкателни движения са достатъчни, за да стреснат човек като мен, който си е оставил пръста да бъде взет за биберон. Тъй де, бебе е, то изобщо няма да стисне. Е, не е чак силно… ;)

Казват, че зъбите можели да се появят някъде след петия-шестия месец. Може тогава, може и няколко месеца по-късно, пак си зависи от детето. Но приблизително около шестия месец си започва зъбната грижа. И видимо има болки във венците. Те зъбите болят не като израстват после, а докато растат във венеца и пробиват. Тези болки във венеца може да се пренасочат към други части — например доста често може зъбната болка да се измести от коремна. На някои деца даже им се разстройва стомахчето и започва да ги боли. Нещо като втори колики, изместващи зъбната болка.

Ние взехме от аптеката “Калгел” — мазило за венци на кърмачета, което обезболява локално при никнене на зъбки. Не зная дали да го препоръчвам — на нас ни върши работа, но не сме пробвали друго. Може всички да са добри. Това ни го даде аптекарка — нямаха от неговото мляко в точно тази аптека, но така и така бях влязъл, та реших да питам за нещо против болки при никнене на зъби.

Другото, което се нарушава като ритъм, е храненето. След грижите около коликите се надявахме лека-полека да е влязъл в по-точен ритъм на хранене. И съответно да пропуска нощното хапване. Но с изненадалото го зъбно неудобство си поразмести отново храненето. В началото даже можеше да яде само когато вече се е унесъл да заспива — преди това с плач отказваше. Явно всички тези объркващи и нови преживявания — колики, зъби — са голям стрес за малките бебоци.

Зъбки

Вчера беше страхотен и спокоен ден, но предишните ревахме доста. То не е плач, а крещене. С пръсти в устата и слюнка навсякъде — явно започваме да отглеждаме зъбки. Надявах се това да почака малко, но както ми каза Nick като се видяхме наскоро — зъбките ще тръгнат, когато тръгнат :)

Коликите привършиха — е, пак понякога има, но не е така отчайващо и денонощно както преди. Казват им “тримесечни” и наистина на третия месец точно затихнаха. Зъбките пък казват се появявали след шестия месец. Да, ама… като се замислих — те хубаво се появяват някъде към шестия, ама нали не се появяват изведнъж и от нищото. Трябва да прорастат, да пробият и това си боли. Те веднъж покажат ли се всичките зъбки — пей сърце. Значи няма спирка — от колики минаваме на следващата актуална грижа, болки от прорастране на зъбките.

Сайтът

Зная, че сайтът ми има нужда от преобличане. Когато мигрирах към Drupal, реших полека да дооправям изгледа и досега съм се справял горе-долу. На всяко ново или променено нещо му намирам добро място и начин на показване. А новите неща са много, особено откъм функционалност и трудно се спирам да не добавям прекалено много. Повечето не се виждат отвън и мислех, че дизайнът и всичко “външно” поне е наред.

Тези дни се оказа, че който се опитва да влезе в своя профил тук с IExploder 6 и не си е изчистил cache, cookies и каквото там, не може да влезе. След влизане с предварително регистрираните име и парола те не се приемат — горе вдясно остава да стои “login/register”.

Предимствата на регистриран потребител тук не са много, за момента е само някакво удобство при коментиране и лична страница с линк, аватар и описание. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че Internet Explorer 6 е мизерно парче код и го мразя. Това вече е лично.

Преди години, когато беше излязъл или щеше да излиза, не помня вече, за тоя четец Ийори ми разправяше как бил страхотен, прекрасен, как имало такива неща, дето ги нямало в разните “Модзили и Годзили” и как трябвало всички други браузъри да се забранят, за да не се тормози с писане на съвместим и орязан код на сайтове. Ийори, разбира се е дизайнер и разбира се както поне половината (у нас почти всички) уеб-дизайнери ползва и признава само неща с щампа “Windows” и “Adobe” и мечтае да работи на Mac и да разкарат по-надалеч тия, дето му дуднат за “Линукс”. Така са родните дизайнери, лошо няма…

Но на “дизайнера” на IE 6 трябва да се рита задника. Много и продължително. Всъщност на всички от такива крадливи и монополистични компании като Майкрософт. Или не, какво са виновни момчетата и момичетата… Направо на Бил, Стив и подобните.

Общината

След дългите жеги, в които никой, ама никой не мина да мие улиците с вода, както беше обещал кметът-полицай, снощи наваля дъжд. Вярно, доста вода падна, и гръмотевици се размятаха. Познайте кой е изненаданият — столичната община отново за първи път е изненадана от времето. Големи булеварди са наводнени, в малките улички пък водата прелива в мазетата.

Причината ли — този път причината са (отново) запушени отводнителни шахти, демек каналите са задръстени с боклуците, които общината цяло лято не се прежалва да изчисти и измие. Минаха из кварталите чичковци с моторни косачки и окосиха тревата, когато стигна почти човешки бой и беше някак нуедобно да не се окоси. След това цял месец сеното стоя разхвърляно из полянки и натрупано около кофите. Как не се (само)запали някъде тази година в нашия квартал не знам. Сто на сто на други места в жегите някой е изстрелял фасче към сеното, омесено с кутии от цигари и пластмасови кофички. Както неведнъж преди горя градинката и край нашия блок. То тая практика с неприбирането на сено и клони си е от години.

Не зная какви пари въртят и какви пари “пестят” в общината, но ако има отдел по озеленяване, той е за да коси и събира тревата от един-два централни парка и да сади разноцветни треви пред библиотеката, зад джамията и около “натото” пред партийния дом. Абе общинска му работа. Иначе сме големи мъже, забраняваме екопротести и се правим на Марлон Брандо в телевизора.

Та значи запушени били каналите. Кой ли не си е свършил работата, за да са наводнени пътищата? Може би когато са ги строили, са ги направили наводняеми? Или хората са виновни, защото много се оплакват, и от занимаване с разрешеиня за протести общината няма време да отдели пари за почистване?

А е толкова просто — събира се боклукът от кофите, събират се периодично и строителните отпадъци и клоните и сеното, минава се с машинките с метли покрай бордюрите и воала — няма изненади от дъжд и сняг. Да, ама не. Когато имаш претенции да оправяш цяла държава, нямаш време за такива подробности като грижа за общината.

Което ми напомня пак за “принципа на Питър”:

“В една йерархична система всеки служител се стреми да се издигне на нивото на собствената си некомпетентност.”

и следствието му:

“За всяка работа, на света съществува човек, който не може да я върши. При достатъчен брой итерации по Питър, в края на краищата, точно този човек достига и остава на тази длъжност.”

Останалото е суета…