Arcane Lore

“Мюзик айдъл” не струва. И в това няма нищо лошо, защото това определено не е музиката и тези определено не са “певците на сцената”. Това, което се случва пред очите ни, докато си мислим, че гледаме поредния много интересен певчески конкурс, е едно въртене на пари с есемеси. Добра идея е SMS да се включи някак в националната символика. От доста време, може би откакто мама и татко започнаха да подаряват на детето джиесем, бизнесът с есемеси е навсякъде. Може би го бие само търговията с полуобгоряла дървесина лятно време. Ако имаме възобновими ресурси по тия земи, то сигурно един от тях е пращането на есемеси “с увеличение на тарифата”.

Правя грешката да гледам предаването, признавам. Може би защото родната музикална сцена ме интересува и може би защото все лековерно се надявам да видя нещо истински ценно. Моята позиция иначе е лесна за възприемане — като махнем всякаквата чалга и прикрита под “поп” чалга, родната сцена живее изцяло извън телевизора. Мястото за музика у нас са клубовете. Там ходят и тези от ценителите, които имат време и възможност. Преди години всички мрънкахме, че няма никаква рок-сцена в градовете, че няма клубове, че няма концерти — ами ето, бе, днес има! Всяка седмица има поне няколко събития в София, даже всеки ден човек може да слуша наживо музика. Стига наистина да е фен и наистина да го има времето. Нещо повече, ценни клубни събития има и в други градове — разделът за събития в Last.fm все повече се пълни със съдържание на български и хората въвеждат събития в доста градове.

Така че това по телевизията не е музикално събитие, нито някакво надпяване, а чиста проба бизнес с есемеси. Нито е качествено като съдържание, нито е представително като резултати. Има много начини да се направи по-представителен конкурс, но никой няма да го проведе, защото ако няма цъкане на SMS-и, няма файда.

Журито

Първо журито… Тук е най-тегаво, да се чуди човек откъде да ги подхване. Хайде да ги караме отляво надясно. Люси (не-знам-си-коя), била спечелила немския мюзикайдъл май и имала някаква световно неизвестна група, с която правели хитове. Ах, как харесвам такива с работилница за хитове… “Хит”-ът всъщност е много ценна вещ, ама много — ако не си го чувал и не го знаеш като хит, само фактът, че е “хит” вече те прави негов фен и така си засилва “хитовостта”. Хитовете са вируси, които превземат публиката и не отминават, докато не я изтощят и използват съвсем. До последна капка доларче. Зараза някаква — не е важно да е хубава и ценна музиката, важното е вирусният елемент да е добре изработен. Всичко друго след него е рутинен маркетинг.

Сега трябва да уточня, че може пък току-виж някой от читателите да е чувал и преди за Люси, или даже да е слушал нейна песен. Възможно е, да — на това му се вика допустима отклонение в статистиката. Тоест ако знаете за Люси, сте изключение. Поправка — “бяхте”, защото след рекламата от мюзикайдъл вече всеки я знае като “тая отляво на Вили”.

Следва Вили Казасян, но нека го оставим за накрая, той все пак заслужава. От другата му страна — пак световно неизвестна, този път чалга-певица. Есил Дюран (успях да го транскрибирам, нали) била супер, била върхът, но за разлика от Глория (от предишното издание на мюзикайдъл) тази са я чували наистина само чалгаджиите. Всъщност добре се движат мадамите, правилно — каква по-добра реклама от това да си жури в телевизионен конкурс в праймтайм-а на работните дни? Така не Есил, ами и всяка друга ще стане известна. След това пътят до добра оценка от музикалните медии е кратък. Нали за да те оценяват отново и отново, трябва първо редовно да чуват за теб.

Предаването има обидно малко концерти и прекалено много “риалити-епизоди”. Та в един такъв “епизод” интервюираха Глория, седнала някъде до Азис и я питаха нещо за въпросната Есил. И тя казва с леко усмихната сериозност че била много учудена, че никой не бил казал и никой не се бил възхитил от това, че преди поп-фолк (така си му викат те), Есил била джаз-певица. Е, това прозвуча като “той не чете само жълти вестници, той има Шекспир на рафта вкъщи, как така не знаете и не се възхищавате?” Честно, хич не ми пука кой певец какво образование има, къде е работил в Скандинавия и дали е пял някога джаз или не. Есил Дюран прави ли джаз днес? Не. Прави поп-фолк. Ами значи не е никаква джаз-певица. Джазът, както и много други неща, са начин на живот, стил, отношение към всичко. Не става иначе.

Като намекнахме за музикални недоразумения, някак по естествен път стигнахме до Фънки. Милият, толкова се прави, толкова време вече се прави, а все накрая стои смешен. Аз харесвам “Ера”, не ме разбирайте погрешно. Радвам се също, че фирмата му успя да покани доста от големите музиканти и да направи доста добри концерти и фестивали. Но това все пак е бизнес, нали? Говорим за музика, не за организиране на концерти. Оставяме и “Ера” настрана, защото Фънки не е отишъл да свири — нито е събрал рок-група, нито свири фънкажи на баса. И премълчаваме, понеже за “Ера” никой не чува нищо от доста време. А има едно казване “който почива на лаврите си, ги е поставил не там, където трябва”.

Фънки е и един от най-непоследователните от журито. Чак ме досрамява, че съм рокаджия. Докато Есил си има пет-шест редовни реплики, като “този път ти се представи най-добре”, “аз съм изненадана” или “радвам се, че показа себе си, но това не е подходящата ти песен”, Фънки все се прави на някакъв олигофрен-бунтар, опитва се да говори глупости и все не му се получава. Или бунтарството му е жалко и смешно, или глупостите се размиват от невротичното повтаряне на “мен” в обръщенията към момчетата. Всъщност дотук, от тези трима члена на журито нищо музикантско не се появи. Нищо ценно като критика не казаха, нищо създаващо търсена нагласа и настроение у зрителите не казаха.

Миналата година, колкото и глупости да говореше Слави Трифонов, все пак опитваше да казва някакви неща за самата музика. Да обръща внимание на участника и на зрителите към трудни моменти и към успешни музикални внушения. Глория и тя му пригласяше в това. Не казвам, че миналата година като цяло всичко пак не беше боза с повръщано — беше. Просто опитвам да намеря нещо готино — не успявам, но поне се правя ;)

Вили Казасян е приятно да го гледа човек как се майтапи и гледа със сладко-безпомощна физиономия. Пуска свежи лафове понякога и за разлика от другите трима не се изживява като най-висшия музикален цензор. Това е готино, но пак се изгубва музикалното. Предпочитам да слушам оркестъра на Вили Казасян, предпочитам да го гледам на гости в предавания, в които се говори само за музика. А не само за мюзикайдъл — както е сега. Всички участници и жури ги изпопоканиха в разните теле-викторини и на практика пред екрана вече се живее целодневно с техните физиономии.

Участниците

Горките, жална им музикална кариера. Тия момчета и момичета плюят на цялото си евентуално самостоятелно музикално развитие за сметка на едното участие. Миналата година имаше победител — някой да я е чувал? А, да — наскоро издаде албум, рекламираха го по телевизията. За друго говоря — някой да го е слушал, да си го е купил, да го харесва и да търси концертите й? Е, сигурно има и такива хора. Пак както казах по-горе — това е в рамките на статистическата грешка. Тоест ако сте от феновете на Невена (честно, търсих името й в Гугъл, за да го напиша тук…), спокойно — изключение сте.

Мюзикайдъл можеше да е ценен конкурс, ако беше само конкурс. След като решиха да е “риалити” и това означава да показват кой с какво се напива, кой с кого се целува, кой с кого спи, кой носи бельо и кой — не, това значи само едно — тези деца ще са музикално използвани. Отвсякъде, по всякакъв възможен начин. И това ще означава, че всеки от тях, ако реши след време да прави музикална кариера, ще трябва да полага в пъти повече усилия за налагането си. Първо ще трябва да разбие айдъл-имиджа и отделно ще трябва да гради своя си личен.

Нормално — имало е и музикални конкурси по телевизията, но не са печелили пари, поне далеч не толкова. А това е друго — като показват голия задник на Иван или ония двамата, дето се целуват в джакузито, може и да не е музикален конкурс, ама гледай пък какво хубаво риалити се получава! И валят есемеси, валят… На кого му пука за някаква си музика, като валят толкова много есемеси…?!?

Не допуснаха до второто ниво доста хора, които явно можеха да пеят, но не се връзваха иначе с идеята на предаването. Нито един, който евентуално би правил проблеми, не допуснаха. Нямам предвид “проблемното дете” Иван — той изобщо не е грешка, а част от машинката, която цъка още и още есемеси.

Едно от момчетата, Тома, се прави на метъл. Носи тениски на Мейдън, Уайтснейк, Сабат. Всеки може да носи фланелки. Дадоха му да пее поп-фолк, дадоха му песен на Азис. И той си я репетира и сигурно ще я изпее днес. Нали бил рокаджия, нали бил метъл? Защо не откаже, защо не им тегли една майна на всички и не напусне мюзикайдъл? Не ми се вярва договорите да са им толкова ограничаващи, че да му забраняват да напуска. Няма такива договори, не е законно. Значи може да ги напсува, да каже на Азис, че е тъп чалгаджия-педераст и да напусне?

Сто на сто след това много по-лесно ще може да започне своята си кариера на рок-певец. Не на клиширан “професионалист” от мюзикайдъл, тоест поошлайфан кръчмарски певец. А на певец с глас и лице. Доста хора ще го харесат и ще искат да идат да го слушат някъде с група, сигурно и музиканти ще го потърсят да пробват да свирят. И ето — нещата тръгват. Но не, най-вероятно ще си изпее чалгичката момчето, ще помрънка и камерите ще го дават как се плези и мръщи на чалгата. Това си е една от предвидените ръчки за още и още SMS-и. За парички от риалити трябва скандал, трябва малки проблеми и малки интриги, дето да не дават мира на хлапетата, дето пускат есемеси. Не трябва пеене, не трябва изобщо пък рок или метъл…

Това е всеки работен ден в най-гледаното време. Предаване, в което има поне три или четири рекламни прекъсвания. Не от кратките, не като в “Канал 1” — по “Битиви” рекламите са си тлъстички. И в праймтайм-а са си скъпи. Значи хем яко кинти от реклами, хем пълна подигравка и чалга вътре, хем накрая ще искате и да ме убеждавате да ви пускам SMS-и?

Абе… вие ЛУДИ ЛИ СТЕ?!?…

Хубав ден, вчерата. Топъл. Имах да дебъгвам един мой пооспагетен леко код и пак не излязох на разходка с Краси и Светли, но към файф-о-клок се поразтъпках из квартала. На уговорка на “халите”, а те — заляти с масички с мартеници и суетящи се около тях лели и баби “ей тия, момче, и те са хубави и не са скъпички”. Поотвикнал съм от лятната топлина, а взе сериозно да ми липсва. Винаги съм го казвал — моят любим сезон е следващият. Не, не точно пролетта, а… ”следващият”.

Прекарах няколко часа в разговор за културата, образованието, нагласите в обществото, интернет-тенденциите и, разбира се, блоговете. Тихичко се прокрадваше думичката “медия”. Говорил съм преди време тук в коментари с Ила за това какво са медиите и дали блоговете са медия. И вчера над чашите с кафе ми се засили усещането, че не посредникът е важен, а посланието. Ако правим блогове, само за да са на върха на купчината с други подобни им, не забелязваме някак, че тази купчина е със смет и сме се изхвърлили. Не че няма цени блогове — напротив, има. Не че всеки блог, взет поотделно, не е ценен — напротив. Но е много лесно да забравим, че не медията е важна, а това, което ни дава и дали то е качествено и истинско или развалено, престояло и подменено в склада. Дали е премислено, почувствано и преживяно или е конфекция. Лесно е да приемем телевизията, например, за стъклен екран с движещи се образи зад него, когато тя в същността си е нещо съвсем различно. И важното трябва да бъде какво се казва, как се интерпретира, как и защо се обговарят обществените тревоги… а другото е чалга.

Вечерта угасваше и следобедът отвъд витрините на кварталното кафе замръкваше, а ние двамата с Боби пиехме кафе и говорехме за култура. Който както я разбира и който както вижда болките и лековете й, утехите и тревогите й. Кварталът ни е най-изолираният в София и само мисълта за придвижване из него или навън ни носи умора. Но в тази изолираност е запазил много други неща, например хора, които във въртежите на всички други дневни грижи намират време и ентусиазъм да мислят за по-важните неща. Било то в политиката, било в културата или пък в спорта… Успява да ни запазва и дава някаква свежест. Засега.

Помислете и вие някой път за такива неща… Може и с кафе, може и в Надежда.

Днес гледах Ангел Грънчаров по bTV. Хората от “Реално” и Иван Бедров явно бяха решили, че целият шум около блоговете и намесата на полицията за сплашване на свободно пишещите си заслужава малко внимание. С две думи, хареса ми. След всички уговорки за уеб-присъствието на колегата Грънчаров, говоренето му наживо намирам за успешно. Особено имайки предвид явното притеснение от камерите и студиото - нещо, което успяват да избегнат само най-най-претръпналите телевизионно ”звезди”.

Не съм съгласен с начина, по който той води разговорите си в мрежата. Не мога да приема, че е нужно чак толкова силно провокиране на читателя, за да работи той за общия на диалога смисъл. Поне така е казвал преди Ангел, така каза и в предаването - той провокира нарочно. Да, съгласен съм - философското занимание е в голяма степен именно интелектуална провокация - но както всичко друго и то си има своите граници, след които губи ценността си за смисъла и става чисто заяждане.

Не ми харесва и това, че още в самото си започване като бложещ, Ангел Грънчаров показа неразбиране на разликата между авторство и авторско (издателско) право. На всеки друг колега философ съм успявал да обясня ако не по-цялостната идея за свободния софтуер и свободата като ценност в технологиите, то поне идеята за отказ от някои права с лицензите от групата на CreativeCommons. Някои хора приемат за достатъчно обяснение дори само чисто практическата полза от използването на отказа от права и от свободните лицензи. Но трудност в разграничаването на авторството и авторското право не бях имал и точно философ да не ме разбере ми подейства неприятно за дълго време.

Понякога “Грънчи” (както някои започнаха да го наричат) наистина прекалява и след казването му, че Саддам Хюсеин не е човек, а животно и смъртното наказание е едва ли не малко за тези като него (цитирам по памет, извинете ако бъркам, Грънчаров;) аз чисто и просто престанах да го чета. Беше ми наистина неприятно пресечната точка на философията и блоговете да е в такива екстремизми. А аз екстремизма не понасям, страня от него. Когато се отнася до живи хора, всичко крайно, особено всичко политически крайно ме отвращава.

И все пак предаването беше приятно и като се абстрахираме от на моменти видимото притеснение на колегата, всички казванния бяха добре обговорени - нямаше хвърлени на масата слогани-заклинания, нито пък бръщолевене без казване, така характерно за политиците. Ангел във всяка реплика опитваше да постави теза и набързо, преди водещият по журналистически маниер да го отклони надругаде, да нахвърля обяснения, примери - да обговори и очовечи сухата теза.

Това, което можеше да е по-добре, именно да не набляга така на негативните хулигански “изцепки” из форуми и блогове, е свързано със самия му стил на бложене. Той провокира наистина много и вярно, че страницата му е често зареждана и често свързвана. Но има добра и лоша известност - и при него заради скандалните провокиращи текстове се “роят” често такива коментиращи от иначе сравнително редкия в блоговете вид “махленски гамен”. Те са по-типични за форумите, не се срещат в блогсферата. Аз в личния си блог например като не искам да събирам такива коментари, не ги “привиквам” с начина си на провокиране. Защото да, и аз провокирам обмислянето на отделни теми. Но не така явно, нападателно и дори понякога заядливо.

А разликата между форуми и блогове е от земята до небето. След оная тъпа статия в парцала “24 часа” това трябва да се казва. Не че някой като Зюмбюлев ще чуе или разбере, не - той не е целевата група. Личният дневник е различен от публичния форум, той е като да философстваш край трапезата в къщата на приятел след постановка на пиесата му. Да “кръжиш” в общата истинност и с регламентираното обговаряне да я достигаш. За разлика от това да се гмурнеш в шума и праха на площада, където всички, от Диоген до Александър да се надпреварват да ти показват своята си истина. Не казвам, че едното е добро, а другото - лошо. Просто са различни. Блогът не е форум, форумът не може да бъде блог.

Но пак казвам, аз от доста време вече много рядко чета Грънчаров - така че може да бъркам в преценката си. Ако е така, да ме извинят той и читателите му. Пиша това, защото той е нещо като “новината на деня” - показаха го по телевизора и говори за неща, които са ми близки - блоговете.

В момента тече седмата минута от началото на новините на bTV. И преди малко приключи всичко по втората новина в емисията - “ГДБОП задължи интернет-потребител да не публикува информация, свързана с неофициални митинги и протести за парк “Странджа” на личния си сайт”. Или нещо подобно.

Научих за репортажа от Йовко и се настаних пред телевизора, но в две- или триминутния репортаж нямаше нищо, заради което да сменям основния си източник на информиране, именно блоговете.

Сутринта засякох края на частта от предаването “Реално” с Иван Бедров, където Тома Белев, председателят на Асоциацията на природните паркове говореше с водещия за проблемите пред парковете и адекватността на политическите реакции. Споменаха се сайтове и блогове по такъв начин, че явно са говорили за тях по-рано в предаването. В новините разбрах какво са говорили - Тома Белев споменава на водещия за проблема с Мишел, на което вторият реагира учудено и иска разяснение на проблема с цензурата на ГДБОП върху блоговете.

И това беше. Зная, че Мишел сигурно е търсен от доста журналисти и че сигурно е отказал не само контакта от bTV. Нормално - когато надушат “следата”, журналистите са “неспираеми”. Лошото е, че хем обонянието им е слабо, хем са със забавени реакции.

Единственото нещо, за което се бяха “погрижили” поне малко беше да се свържат с Нели Огнянова, която в качеството си на преподавател по право, политолог и активен блогър коментира проблема. Всъщност в цитираните обявления от страницата savestrandja.ludost.net няма призиви за нарушаване на обществения ред, нито някакви кроежи на масови безредици. Нищо, което да задейства специален орган като ГДБОП или дори изобщо полицията. Доц. Огнянова каза още, че може само да гадае дали това не е първи етап на по-масирана акция срещу блогерите. Която след това първо предупреждение може да прерастне в нещо по-голямо под мотото “Ние нали ви предупредихме!”.

Съжалявам, че често на страниците си говоря с леко презрение към конвенционалните медии (всъщност към медиите като концепция въобще), но не съм бъркал. Как може да се подготвяш за седмично предаване с гост наживо в студиото и да не запознат с най-фрапиращото в развитието на темата ти?

Не е имало време? Случката е отпреди цели два дни, а в логовете на моя сайт (и сигурно и в други блогове) има напоследък редовни посещения от компютри в bTV. Журналистическо разследване? Търсене на информация по темата, подреждане по важност за запознаване на аудиторията? Как, като не знаете нищо?

И защо да ви гледам, след като съществува Интернет? Да, един от журналистите ще каже, че съм “малко черно влечуго” или както беше там (прочетете повече за пасквила в 24часа при Marfa) - но той е идиот, и вестникът му е идиотски, така че не ме трогва.

Григор онзи ден ми каза, че гласността е лекарството, което имаме. Публичността пък е това, което може да ни остави на спокойствие да лекуваме с гласността света ни. Истинска саморегулирана публичност има само в мрежата и само блоговете като най-динамична и в същото време лична част от тази мрежа могат да движат обществените процеси в днешни дни.

Не медиите - медиите са имали роля, когато новини отдалеч са предавани или лично с файтон или трен, или по телеграф. Днес новините се предават пряко, в обща и интегрирана публичност, с не-медии. Както съм казвал и преди, хубаво е че медиите отмират и още по-хубаво е, че в новата среда на пряка публицистика всяко оставане в нормите на конвенционалната журналистика се проваля от само себе си.

Добрите журналисти могат да се развият и в блог-средата, но никога няма да го има вече тоталния приоритет и ценност на “медията”, “вестника”, “списанието” като светая светих на публицистиката и единствена врата към хората. Всеки личен блог може да бъде списван също толкова или повече добре и ценно.

Ах, да - замалко да забравя. Журналистите реагират малко мудно, нали? А знаете ли кога ще реагира МВР? Обещали са да е… утре. Може би е нормално така - първо медиите да “проучат”, после да “информират” и чак тогава - иначе полицията рискува да се изкаже неинформирана по материя, която е непроучена.

Какво ли се хабя - сигурно нищо няма да кажат. Или най-много министърът им ще каже в интервю после, че е готов да защити доблестните мъже, които са работили през десетилетия в системата (моля? кои десетилетия?…) и че всъщност е виновен самият Мишел, който сам се е привикал да се самопредупреди.

 
П.П.: Ако някой се чуди за какво става дума, може да надникне тук. Ще намери достатъчно препратки с информация.

 
П.П.П.: Още по темата от:
 
gf - Понеделник, 16 Юли 2007
yovko - bTV Новините - за optimiced.com

 
Не точно по този проблем, но пак показателно:
 
marfa - Дребни, черни, форумни влечуги :Р
bogomil - Интернет - враг на традиционната журналистика
peio - За глупавото писмо на СДВР, Блогъри в БНТ - запис

По “Канал 1” върви някаква малоумна реклама на самата телевизия. Не че почти всички останали реклами не са също недомислени, но тази ме хвърли в уплах и размисъл.

Започва с шум от телефонен модем. Може би някои не го помните, това е едно “джжж-тънг-тънг-джжж”, което вярно беше много близко на всеки ползвал Интернет допреди няколко години, но днес е недоразумение. Особено в реклама, която продължава с изглед на екрана на (аз не зная, май нещо, което трябва да е) Уиндоус. С прозорче за dial-up свързване. И след това някъде се изписва адресът на уеб-страницата на телевизията и се стига до слогана на рекламата, който е “Добре дошли в нашия свят!”.

Да, сигурно светът на рекламата е много горещо място и сигурно в рекламните отдели кипи “динамична и стимулираща среда с високи изисквания, работа в екип и възможност за професионално израстване”. Но това не е оправдание да ни пускат по телевизорите вкъщи глупости.

“Светът”, за който говорят е в историята вече от няколко години. Дори и в малките градове сигурно рядко се използва dial-up. И макар навремето да беше много “яко” и “хакерско” - сещам се че още нямаше мобилни телефони с полифонични мелодии или записани звуци и с приятел си говорихме колко ще е яко ако може мобилният да звъни с шума на модема. Но това е отдавна - днес ако доставчикът ми предоставя услуга на нивото на dial-up през аналоговите линии на БТК, няма да го търпя и ден.

Та значи “добре дошли в нашия свят”, а? Чудя се дали да се чувствам обиден или само прецакан. Добре дошли в света от 1990-тте - то “Канал 1” така и не са излезли от него и днес.