Arcane Lore

Преди малко повече от година се дипломирах. С тема “Онтология на авторските права в Интернет” към катедра “Философия” на Философския факултет на СУ. Най-накрая защитих тезата, след като крайният текст дълго се отлагаше и дори веднъж ме скъсаха. Крайният текст е от декември 2005г. - тогава свършваше срокът за предаване на дипломните текстове за зимна сесия.

Самата защита протече публично на 6 февруари 2006г. Оценката от защитата е “много добър” 5. Комисията беше в състав: председател проф. Валери Динев (който беше и в предишната ми комисия) и членове доц. Пламен Макариев и доц. Красимир Делчев. Рецензент на текста беше гл. ас. Цветина Рачева. Научният ми ръководител - проф. Александър Андонов.

Тук публикувам текста на дипломната ми работа “Онтология на авторските права в Интернет” във формат Portable Document Format (.pdf). Файловете не са изцяло форматирани подходящо, но трябва да публикувам поне първа версия, за да имам основа за пооправяне. А и нали знаете, “release early, release often” :)

——

Ясен Праматаров - “Онтология на авторските права в Интернет”, дипломна работа (pdf)

Ясен Праматаров - резюме на дипломната работа (pdf)

И двата текста публикувам според условията на лиценза CC-BY (Creative Commons “Признание”). Срокът на лиценза започва да тече от датата на тази публикация, 23 март 2007г. Можете свободно да използвате части или целия текст, като задължително споменавате авторството. Може да се използва заедно с името ми и този сайт (yasen.lindeas.com) за указване като източник.

——

Смятам да проверя обстойно за грешки и да публикувам по-удобни за четене и преработка версии във формати Open Document Text (.odt) и HTML (.html).

Този текст е започнат някъде през 2001г., когато много малко се говореше в българското интернет-пространство за авторски права и за проблемите с тях. От тогава до днес много и ценни неща се изписаха, самата мрежа се разви по нови начини, появиха се и у нас блоговете и много хора започнаха да публикуват съдържание с отказ от някои права или под свободни лицензи.

“Онтология на авторските права в Интернет” може на места да има фактологични неточности, или пък да открива проблеми, за които в последно време вече е говорено много. Затова имайте предвид, че от една страна текстът е започнат преди време и носи някакво вътрешно наследство. И от друга страна - това е философско изследване и пълната технологична коректност не е негова цел.

Очаквайте новата верися на html и odt когато я подготвя. Приятно четене.

В категорията ми “философия” за мое съжаление има много малко текстове, като един от последните е този за миналогодишното ми подаване на документи за защитата. Това, което съм писал за самата защита, мина в друга категория. Просто вече изобщо не пасваше на философската категория.

Покрай всякакви празници, проблеми със сайта, дълго боледуване (все още кашлям, вече мечтая да съм по-добре…) успях да преработя дипломния ми текст и да координирам поправките и предаването му на научния ми ръководител. Той е от преподавателите, които уважават електронното общуване и проявяват дори интерес към спецификите му. За мое щастие, защото с моите грипове щях да изпусна не една консултация наживо.

Текстът ми не е нещо особено от техническата и фактологичната си страна - предупреждавам тези, които може да имат интерес да го прочетат след защитата му. Изследването е строго философско и ако има фактологична част, тя е за подпомагане на спекулативната, не обратното. С две думи - ако очаквате подробни и точни примери, ако четете такива текстове с очите на инженер или на юрист и не можете да “превключвате” тази си нагласа, по-добре не ме питайте за подробности… ;) Ще се разочаровате - както казах, текстът опитва да философизира темата за авторските права в Интернет. И няма никакви претенции за точност в друга област.

——

Вчера успях да предам всички документи, свързани със защитата на текста ми. Текстът в две копия също е в документната система на Университета. С подписа на проф. Андонов, който беше толерантен да приеме темата, търпелив да ме изчака да развия текста и достатъчно изискващ, за да не загубя философското сред помощния историографски материал.

Ще защитавам изследването на тема “Онтология на авторските права в Интернет” на зимна държавна изпитна сесия, през следващия месец. Дотогава ми предстои подготовка за представянето и обмисляне на всякакви въпроси, които би предизвикала такава нетипична и почти нефилософизирана тема.

Така и така си взех три дни отпуск, точно между празниците, та смятам да се върна към пред-компютърната ми страст. И да не я смесвам с компютрите и интернетските ми активности. Тоест да си пиша дипломната работа по философия и да не се занимавам поне десетина дни с неща, нямащи пряка връзка с нея.

Завърших семестриално още през 2001г., значи наистина станаха 4 години вече… Ако и този път нещо объркам, накрая ще се окаже, че колкото съм бил “вътре” в Университета, толкова съм бил и “отвън, атакуващ завършването си”. Направо не мога да повярвам, че успях през тези години лека-полека, но сигурно да се уплета в примките на родното академично образование. То не че е толкова академично, да не говорим пък, че не е и толкова “образование”. И проблемът не е само в това, че миналата година ме скъсаха на защитата, проблемът е в мен. Основният проблем ми е, че не си преценявам винаги добре ресурсите. Или се хвърлям да върша няколко неща в момент, когато имам сили за едничко, или се ограничавам в едно, въпреки свободния ми ресурс, само защото “съм се опарвал” и гледам да не се разхвърлям…

Но аз не съм недоволен, че така се развиха нещата. Поне няма да тръгна да се тръшкам, я! ;) Ако през лятото на четвърти (или беше трети…) курс бях решил да взема първо изпита при доц. Минева, нямаше да участвам в създаването, оформянето и работата и до днес на екип “Проектория”. А изпита го взех, дори точно доц. Минева, може би без сама да предполага, открехна една врата на моя интерес, която аз впоследствие реших да отворя още малко и която някой ден със сигурност ще намеря време да изследвам по-обстойно. Става дума за интереса ми към философията на анархизма.

——

Така че нищо не е загубено и, както много често казвам, най-доброто е това, което се е случило. Защото от всички наши възможни светове живеем в най-добрия.

Вчера, 5-ти, беше гаден ден. Ама много гаден — от тези, които ти оставят лепкав и горчив вкус от изпитите бири за успокояване и за “абе айде”-настроението.

А такова настроение определено е нужно на дипломант, който е бил показно, парадно “скъсан” на защитата си.

——

Комисията беше в състав: проф. Валери Динев (председател), доц. Мария Димитрова и доц. Димитър Тафков. Който ги познава, едва ли се нуждае от обяснения — отбор-убиец, “шпиц-командата” на катедра “Философия”… И моя милост магистрантът (както ме представи секретарят на комисията Цветина Рачева) да има рядкото щастие да се сблъска точно с тези точно когато е убеден, че “курсът е чист” и “няма ледоход”…

Всъщност може би донякъде Цветина Рачева можеше да намери интересен момент, може би дори аз щях да успея да защитя един такъв интерес с мои доводи, но не. Тя като секретар на комисията няма решаващ глас, а до нейни въпроси почти не се стигна. Защо ли — ами представете си, че сте на катедра, а до вас отдясно, на първия стол, седи булдог, с очила, до него Цветина, след това — шеф на ТКЗС, който само сумти и чака да свърши всичко и накрая шофьор на камион пред пенсия, който чака да свърши всичко, за да запали цигара навън. Нищо обидно нека няма — благодарен съм на Тафков всъщност за неговия опит да навлезе в дискусия и да насочва интереса си към моята тема все пак. Въпреки че, честно казано, желание за дискусия може винаги да бъде декларирано, но е важна нагласата, с която се навлиза в тази дискусия. А според мен и той, както и другите двама, беше предубеден…

С две думи беше ми казано, че това не е философска тема, няма нищо философско в това да пишеш за неша, прилягащи повече на частните науки, не може да се прави философия на щяло и нещяло. Също така аз не съм научил нищо през петте години в университета (драга доцентке, философия аз лично следвам вече осма година, не и без помощта на ограничени и ограничаващи умове като вас).

Ах, да — освен това аз не съм бил философ.

Благодаря на комисията; вярвам, че може би наистина си заслужава да се замисля. Нещо, което те едва ли правят често; нещо, което те определено няма да са провокирани да направят след това мое показно скъсване.

——

Защото на всички е ясно, че точно тази “ударна група” са едни от “агитката”, които всячески се борят с човека, който ме ръководи в работата ми по дипломната тема — проф. Александър Андонов. И колкото и да е странно и наистина без да вземам страна, те късат “неговите” хора, а той и “неговата група” не съм чул да късат така “напук”. Кой е прав и кой е крив няма аз да решавам, но в едно съм сигурен — УНИВЕРСИТЕТЪТ НЕ Е МЯСТО ЗА РАЗЧИСТВАНЕ НА СМЕТКИ МЕЖДУ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ. Поне не би трябвало да е. Някои от авторите, които четяхме като студенти, бяха писали за университета и идеята му. Сега не помня точни имена и цитати, не ми се и търсят, а биха стояли добре под тази статия. Но как така — нали не съм философ, нали нищо не разбирам от философия, как бих могъл да помня цитати…

Поздрави на Мария Димитрова, която освен всичко друго, което избълва, ми каза, че не може да не се позовавам на философи, щом съм тръгнал да пиша философски текст…

——

Сега ще се занимавам с нещо интересно, може да проверя дали имам достъп до служебния тенискорт (и за какви пари;). После ще отслабна, че съм се поотпуснал…, ще започна пак да пиша… Междувременно ще започна да виждам приятелите си по-често ;) Юни, извинения за необаждането ми, реванш чакай ;)

И така… ще правя по-“нормални” неща и поне половин-един месец няма да докосвам текста си. Нали не съм философ…

Всъщност може да го публикувам… Но лошото е, че от вчера следобед все по-силно се навивам, че наистина не е философски, че не струва нищо и че аз наистина нищо не разбирам… Наистина…

:(

След като преди две сесии време предложих на проф. Андонов тема за дипломна работа и уточнихме заглавието й да бъде “Онтология на авторските права в Интернет”, преди почти две седмици на 8-ми предадох текста. Имах само една консултация за цялото това време, но предвид дългото ми занимаване с подобна проблематика и дългите опити да философизирам върху такива теми, а и след курса по диалектическа онтология, воден от научния ми ръководител, струва ми се, тази една консултация беше достатъчна.

Винаги има възможност нещата да бъдат по-добри, но, както самият той каза на въпросната среща преди време, дипломирането е само една стъпка от развитието, при това първата.

След като текстът ми беше приет на катедрения съвет, миналата седмица попадох молба, всъщност две - едната “нормална”, а другата - за извънредна сесия, защото съм пропуснал редовните сесии, на които имам право да се явявам. Все пак съм “випуск 2001”…

За тези, които не знаят и евентуално ще им потрябва, такава извънредна сесия струва колкото една семестриална такса.
 ——

Сега разпускам и чакам рецензията, когато отново ще “стъпя на педалите”. Всъщност утре трябва секретарката да потвърди в уговорено с нея телефонно обаждане дали молбата ми за извънредна сесия е приета. Хм, надявам се, все пак не ми се плаща още една такса ;)
 ——

От вчера сме с корниз и завесите са страхотни ;) С Краси почистихме, подредихме и дълго се радвахме на дълго чаканата придобивка ;)