Arcane Lore

Днес е 10 ноември. И ако в първите години след “промяната” задължително свързвахме тази дата с помпозната абдикация във властта, довела после до кръгли маси, до СДС, митингите и шествията и няколко наистина големи промени в законите, то днес това е най-вече денят на парното. Да, днес пускат топлото в София. Първи трябва да са болниците и училищата, а другите да сме чак за утре. Но нещо клокочи в тръбите, значи може би ще има и у нас.

Изминалите деветнайсет години са като този студ в последните дни вкъщи. Нещо се променя — да, променя се. Имаме надежда — ами имаме си, но си имаме и мафията в “Топлофикация” и в цялата енергетика. Така и с политиката — промени, преход, реформи, прозрачност, честност, отговорност… Навремето пък имаше “гласност и перестройка”, помните ли? У нас я пишеха “преустройство”. Мама и тати се абонираха за “Огонек” и там пишеше всякакви явно супер-ценни и вълнуващи неща. Мен повече ме вълнуваха Скорпиънс. Wind of change някъде тогава трябва да е тръгнал по радиата. Малко по-късно ги видях наживо на стадиона, бати ме заведе на първия ми голям рок-концерт. Като се замисля, май и досега ми остава най-големият, в смисъл с най-много публика.

Не знаех, че ще завърша философия в същия факултет, където е учел и пиел президентът Желю и още няколко от брадатите “дисиденти”, дето се вясваха по телевизията по ония времена — Иван Калчев, Николай Василев. Не знаех и че студентските ни протести ще станат толкова големи и важни за медиите, а пък накрая ще се окаже, че всичко е било много шум за нищо. Само бях чувал за първите протести, първата студентска стачка. В университета мернах няколко човека, които бяха участвали активно и в тази въпросна първа стачка. И каращи второ или трето висше. Нещо като професионални студенти-стачници. Бяха само един-двама, не е било някакъв модел, но ми стана странно. Толкова години да правиш нещо и… нищо да не направиш.

Спомням си как по-преди, още в прогимназията, когато щяхме да се готвим за комсомолчета батковците и каките от горния клас си изгориха публично комсомолските книжки. Всъщност не съм го видял, де — разказваха ми. Помня как беше почнал да излиза вестник “Демокрация” и с баща ми и майка ми се редувахме да чакаме на огромната опашка пред малкия квартален РЕП за заветния брой. На практика будката работеше само заради тоя вестник тогава.

А днес децата сигурно не знаят и какво е “РЕП” и откъде идва съкращението. Нито знаят за “ХоРеМаг”, нито са яли от старите десертчета “Република”, нито знаят, че “Идеал” е “дъвка за балончета”.

Не знаят също сигурно, че днешният побъркан и болен Волен преди време беше главен редактор (тук погрешка написах “гладен”, ама дали е грешка наистина) на “Демокрация”. Даже някакво интервю бях чел някъде с него, ама нищо не си спомням. Нещо безлично беше, клиширано и неинтересно. А днес въпросният е един от двамата луди, бутащи се в политиката — дето единията е в парламента, а другият е навън, ама и двамата са с тоя болен блясък в очите, дето все едно някой им е светнал с фенерче в ухото.

Имаше и “Град на свободата”. Имаше го и “танкът Станко”. После някой запали партийния дом и той ама много бързо се разпали, видиш ли. Отнесоха звездата отгоре с хийхоптер, катурнаха и паметника на съветския Вожд. А отзад зад паметника преди това имаше магазин “Явор”. Мебелен магазин, светеха му големите букви “Явор” привечер, когато ме взимаха с трамвая от Алианса. И всеки път сочех запотеното стъкло и виках “магазин “Ясен”, магазин “Ясен”. Тъй де, откъде-накъде съученикът ми Явор ще си има магазин на негово име, а аз — не? Обаче когато минавахме през Лъвов мост, всички притихваха и гледаха предимно към източната страна. Помня, че веднъж попитах коя е тази сграда от другата страна. Леля Лили, която понякога ме взимаше от френски, ми каза тихичко, че това е милицията. А аз започнах на висок глас да разпитвам ама как така, какво е милицията — знаех какво е милиционер, това е чичкото, който стои в средата на кръстовищата и маха с една пръчка, ама милицията какво е, това е нещо като жената на милиционера ли? Милата, изтръпна цялата и взе да ме увещава да си говорим за това после, като се приберем, а дотогава да гледаме кестените и новогодишните украси наоколо…

Днес ли?…

Днес какво — пак си е същото. Нямаме една партия, но имаме коалиция, в която все се намърдва или пак същата партия, или други партии, но със същия познат ни тертип функционери. Нямаме “вечна дружба”, но пък когато САЩ каже “пращайте войски” пращаме и даже не го правим на проблем. А когато пък в САЩ изберат Обама, точно на следващата вечер официално обявяваме, че изтегляме войските си. Защото, видите ли, отведнъж им бил изтекъл мандатът. Нямаме “Кореком” и скъпи луксозни стоки има навсякъде, ама пак нямаме начин да си ги купим. Вече знаем, че държавата има огромен дълг и трябва да го изплащаме, но пък освен него ще трябва да изплащаме и личните си дългове, понеже покрай другото, покрай деветнайсетте години суматоха все някак трябваше и да се живее, да се яде.

Да, няма я вече ръководната роля на партията, няма го срастването на властите, няма преследване и дискриминация (или поне на хартия ги няма, това все пак е малка, но крачка). Има всякаква информация, словото е свободно и всеки може да говори каквото си иска. Но пък толкова много луди се навъдиха и толкова много глупости се говорят, че никой не иска и да слуша.

И макар бидейки антикомунист мога да приема, че РСО в послединте си години е било готово за реформа, остаряло и претръпнало, достатъчно ояло се, за да се спира пред прекалените изкушения на крайната власт. И всички се надяваха, и аз макар и малък също, че или ще има реформа на обществото, или ще има някакво съвсем различно нещо. Като в рекламите на западните филми, дето ги пускаха по “Телевизионен справочник”. А то какво стана? Просто дойде новият тоталитаризъм на мутрите.

Вярно — с годините нещата се понаместиха и днес май се живее с по-свободно дишане. Вярно — нямаме пари, вярно — и по-зле ще става в идните месеци заради кризата. Но поне можем да си излеем мъката и за пореден път да се самозалъжем, че самите сме си виновни. Че не сме избрали когото трябва, “а сме могли”. Че ни е лош късметът, че са ни лоши съседите. Хеле пък източният е съвсем некомуникативен. :)

Това са малките промени. Големите промени, както се очаква, са и общи, глобални. Има Интернет, който все по-сигурно достига границата на общуването ни. Обществото лека-полека се прехвърля в тази среда. Засега само с единия крак и то съвсем несигурно и неуверено, но все пак… Някои казват, че било лошо, че истинското общуване е физическо и е извън тия неща. Всъщност истинското общуване никога не е било физическо — физическото много по-лесно разделя, отколкото събира. Събират идеите, чувствата, емоциите, нагласите. А те хич не са физически. По-скоро днес да четеш хартиена книга или да подаряваш откъснато цвете или да пишеш писмо в плик е някакъв вид фетиш. Има хора, които го харесват, но това е вкопчване и втренчване във фетиша им, а не истинска култура или истинско общуване.

Много стана…

Ама и много време мина, а пак сме най-бедните в Европа и сме най-отчаяните и сме сигурно сред страните с най-много луди и кандидат-луди. Преди години с колегите в университета се майтапехме, че май за нас няма да се оправят нещата, ама дано поне за децата ни стане добре, че да растат без такива глупави стресове. Е, ето — вече синът ми расте и нито образованието ни е образование, нито здравеопазването ни е здравеопазване, нито пък властта е прозрачна или там каквато искаше да става…

Тъй че… майната му — честито ви парно! Ако все пак го пуснат, де… Че то докато не фалира “Топлофикация” все пак и на това “пускане” ще се надяваме. Или, както е тръгнало… на глобалното затопляне…

Проблемите с монополите в България са много по-големи и болезнени, отколкото сме свикнали да си мислим във всекидневието. “И на вас да ви…” не върши работа, когато монополизмът става все по-здраво оправдан и защитен законово. “Топлофикация” е само един от проблемите и даже не е достатъчно добре разпознат като проблем от хората. “Всеки трябва да си плаща” е валидно, но има моменти, в които не е достатъчно. Моменти, в които и за самата официална власт пазарното правото на монопола става по-важно от пазарното и гражданското право на отделния човек.

Предлагам ви първо малко цитати:

Законопроектът за управление на етажната собственост предстои да се приеме от НС на второ четене. Той се създава, първо за да обслужва интересите на монополистите, доставчици на енергийни, комунални и други услуги и второ за да могат да се усвоят милионите евра, отпуснати от ЕС, за саниране на сградния фонд в България…

…когато дойде време да се плащат сметките, отделните собственици, които нямат пари ще затруднят плащането на общата сума, дължима на банките и същите, за да си върнат заетите пари, ще предложат на търг тези сгради. Логичното следствие е индивидуални собственици, редовни платци, независимо че са платили задълженията си, да си загубят жилищата. Защото гражданското сдружение (юридическото лице) е фалирало, изпадайки в несъстоятелност. Отговорността е на сдружението.

——

Защо, след като през 2006г. ЕС приема Директива № 2006/32/ЕО, със срок на изпълнение м. май 2008г., в която изрично се изисква в сметките на крайните потребители на енергия да се включва само реално измерено количество, този факт се прикрива и което е по-лошо, не се предприема нищо за изпълнението и? Какво налага да се измислят, сложни и придружени с безумни и наивни аргументи, методики за разпределяне на топлоенергия, след като е много лесно и евтино да се измерва точно?…

…ако Вие заминете в чужбина за 3-4 години, връщайки се от там ще разберете, че сте “крали топлоенергия от съседите си”, били сте осъдени от доставчика по бързата процедура (за каквато се лобира в момента), съдия изпълнител Ви е отворил апартамента със свидетели и ако е намерил достатъчно покъщнина за да погаси дълга Ви, я е продал на търг, а ако не е намерил е пристъпил към продажба на жилището Ви.

Не разчитайте само на тези кратки цитати. Прочетете целите статии, не са големи и си заслужават размисъла.

За кого е законопроектът за управление на етажната собственост

За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо

Ако пък имате предубеждения по темата, първо прочетете какво пише Костадин Златков и след това конфронтирайте своите тези с неговите обяснения. Ако има разлика в позициите, разбира се. Покажете в коментар резултата.

Аз съм “некоректен платец” на “Топлофикация София” АД. Здравейте, приятно ми е! Понеже всеки като пише из мрежата за проблемите на парното, все натъртва как той бил “коректен” и нямал неплатени сметки. Аре сега… Той и Вальо Топлото и той страда от сърбеж по плешките. Ангелски крилца му растат. Като тия на всичките замесени в енергийната мафия — разни министри, НЕК, комисии за регулиране, ръ-овч и какви ли още не.

Та аз съм от лошите. Всъщност бях допреди половин час. Но това не се брои, понеже изобщо не вярвах, че ще успеем най-накрая да намерим начин да си платим онлайн. Точно в това е проблемът за нас — от години вече плащаме парно и топла вода “на части” и със закъснение. Отива някой от нас двамата в каса на “Топлофикация” и на ръка брои банкноти на комплексираната незадоволена лелка. Понеже е много неудобно и като местоположение и като работно време (а и като вдигане на кръвното от видиотените заядливи служители там), лека-полека новите сметки идват по-често, отколкото ние ходим при тях и главницата се трупа.

Проблемът? Проблемът е с много лица. Едно от тях е това, с което “Топлофикация” има наглостта да заплашва хората да си плащат сметките, а самата тя не е изградила адекватна мрежа от услуги за събиране на тия пари. “Ама идете на каса, ко ми се праите” — ами иди ти, кой те пита! Как може всичко друго да можем да си плащаме онлайн, а само за парното да трябва да ходя на каса, да се редя на опашки и да търпя отвратителното и подигравателно отношение. Да, наистина е имало такова отношение един или два пъти — аз им нося пари на ръка, а те, моля ти се, да си позволяват да хапят ръката, която практически им плаща заплатите…

Сметки за парно, някой ще каже, могат да се плащат като всички други сметки през системи като ePay и eBG и също през банкомати и т.н. Да, могат. Но могат да се плащат само ако няма стари задължения. Един месец да сте пропуснали, или пък веднъж да сте пропуснали срока с един ден — вече минавате в графа “некоректен платец” и айде, чао, аста ла виста и честити лихви! Което е мега тъпо! Няма никакъв проблем да си платя така две сметки за вода, например — добавят ми лихва, казват ми какво трябва да платя общо и готово.

А парното даже не ти дава да си платиш. Не говоря за разбито плащане по месеци — не ти дава да си платиш всичките задължения накуп. Тия, дето ти ги написва в съобщението към фактурата, което пуска в пощенските кутии. Хем ти казва “ти имаш да ни даваш пари!”, хем като че ли чуваш едно “ама нищо, не ни плащай веднага, те таман ни текат лихвичките“…

Некадърници. Централното отопление е една от най-големите недомислици на миналия век и с ръка на сърцето казвам дано се продъни сега в този. Правилният, технологично по-съвършеният и икономически по-изгодният начин е отопление с електроенергия. Да, винаги се намират хора да кажат “ама то на ток е по-скъпо, аз знам, аз бях така”. Не, не е по-скъпо на ток — по-евтино е. Само че човек трябва да проучи коя точно технология ще му е най-подходяща за жилището и да си купи правилните уреди. Днес има радиатори и климатици, които са в пъти по-ефективни и съответно икономични от централното парно отопление. Просто трябва да се направи правилната преценка и избор на уред.

Но платихме им, да се задавят дано… Платихме с платежно нареждане към IBAN-а на дружеството. С абонатния номер като основание за плащането. Логично, нали? Ама не мога да се сещам за всичко, а в сайта на “Топлофикация” пише какви ли не глупости, само не и това. Никъде не им намерих IBAN-а, та добре че Краси се обади на един от безбройните телефони в сайта им, уцели на късмет точната лелка и накрая въпросната лелка се оказа изключително разбрана и мила жена.

——

Второто отвратително нещо в цялата история е наглият начин, по който насъскват хората едни срещу други. И масово сега отделните бедни хорица взимат приятелски заеми или направо кредити от банки, за да могат да си подсигурят топлината в дома през зимата. Това ако не е рекет, аз съм трамвай!

И искат да криминализират неплащането, искат да има общи сметки на входовете (“да вздравствует красная армия! вся власть советом!”)… Имам чувството, че някой някъде е разменил поколенията и сега аз съм баща ми, който е вече завършил висше (успял някак с много надежди и усилия, въпреки родовото ни минало) млад специалист със семейство и трябва да отговаря “за общото пред всички”. Комунизъм, майка… Пардон, не комунизъм — принципно погледнато комунизмът е нещо друго и никъде не го е имало. Да кажем РСО, “Развито социалистическо общество” — туй е то. Прекалено много хора го имат като икона на стената това РСО… И то не само хора от властта — у нас съчетанието от луда вяра в правотата на собствените идеи и ламтежът за власт над другите е масово разпространен явно…

Връщам се сутринта от близкото магазинче и се разминавам с някаква мацка във входа. “О, ама то има някакви бележчици” — когато ме видя, че издърпвам от нашата кутия прясната сметка за парното. И после ме върна от асансьора “ама вие от тоя и тоя апартамент ли бяхте”. От тоя съм точно, викам. “Ами то имаше събрание”. Имаше, викам. “От вашия апартамент май нямаше представител”. Въх, осем етажа апартаменти, всичките един по един ли си ги броила? Нямаше, викам. “Да знаете, че ще правим еди-какво си и ще се събират пари” и т.н. Знам — като тръгнат да ги събират, да ми се обадят. Досега само веднъж съм участвал в кокошкарника, наречен “събрание на входа” и знам, че не искам да повтарям. Това, че не участвам в надвикването не значи, че не си плащам задълженията към входа — напротив.

“Ама”, вика, “вас ви има в един списък от Топлофикация заедно с още двама-трима от входа и да имате предвид, че може да ни спрат топлата вода на всички”… Стоя стреснат, трогнат, очарован… Опитах крайно учтиво да й обясня, че моите сметки са си моя работа и засягат единствено мен и отсрещната страна. Тъй де, ако иска да й покажа сметките си и за ток, за вода? Да й дам разпечатка от трафика ми в Интернет? Това, че “Топлофикация София” промива мозъците на хората и ги кара да следят съкооператорите си и да ги контролират неправомерно, това е отделен проблем. Гледам — млада жена, нагласена за работа в понеделник сутрин, може би дори е квалифицирана, изглежда и интелигентна. И ми се усмихва искрено “аз да ви кажа, да имате предвид”. Пак й обяснявам, че си имам предвид, но това изобщо не е нейна работа — ама съвсем културно и пак с усмивка, само дето с личаща си лека досада вече. Тя — пак… Хрумва ми, че от доста време домоуправителят ни навиваше нас да го заместваме… та може сега, като за пореден път му казахме че не щеме, тази да е решила да се заема с “управата”… Дано е оттам съседският й ентусиазъм, иначе се плаша вече.

Ако на мен, сега вече като “коректен платец” си позволят да ми спрат топлата вода и парното, ще ги съдя. Така се прави! Какви са тия заплахи беззъби, какви са тия насъсквания по медиите? Между другото bTV за пореден път се прояви като най-продажната телевизия и тя най-много е пълна със скандални инсинуации около парното. Ма нищо де, то телевизиите трябва да не се гледат така или иначе.

Така трябва и самата “Топлофикация” да постъпва — който не си изпълнява задълженията към нея и всички тия задължения ги има описани черно на бяло в договори — да го съди! Ама то видите ли много бавен бил съдебният процес… Бавен? БАВЕН? Искате бърз ли? Каквото реши императорът на момента, живот или смърт — така ли искате? Бавен е, защото и двете страни имат права. Не само едната, не само вие. Ама то в някои от блоковете нямало документи, навремето не се били подписвали договори за сградната инсталация и сега на практика самата “Топлофикация” не може да докаже легалното си право, понеже няма договори? Ами… къде сте тръгнали тогава?… Ама то и да успеят със законовите мерки да си вземат парите, няма да има време, защото “Газпром” им иска изплащане на дълговете за природен газ сега, днес, веднага… Че аз ли съм ви виновен, че сте се набутали в кофти бизнес? И че толкова години не сте си оправили бакиите?

Който не може да ръководи предприятие спира да го ръководи и фирмата му фалира. Така е по цял свят, защо у нас и конкретно за “Топлофикация” да има изключение? Който пък има проблеми с неизпълнение на договор от отсрещната страна, има много и най-различни законови начини да си потърси правата и или да накара длъжника да се издължи, или да го осъди за някакво възмездие. Така е по цял свят, защо у нас и конкретно за “Топлофикация” да има изкюлчение?

Защото са некадърници, това е ясно. И тъжното е, че всички гледат с повече или по-малко надежда към изборите, а истината е, че никакви избори не могат да помогнат. Ако се смени един голям лапач, на неговото място сядат двама по-слабички и почват да “наваксват”. Ако изборите изобщо можеха да променят това, отдавна да са ги забранили.

Трябва промяна на нагласата, силна пряка публицистика и лична, своя ангажираност на всеки от нас. Може да стане по-бързо, отколкото при разчитането на избори. Може да се поставят поне основите на такава нова нагласа за 50-тина години, да кажем. Но няма и това да стане, защото сме злобни, завистливи и простаци. Или ако не сме такива всичките, то поне тук-там се намират прекалено много такива. И ни тровят дните, убиват ни ентусиазма и така всичко си крета по един и същ начин от време оно.

Е, дано за това греша…