Arcane Lore

Отвращавам се да пиша толкова начесто за неадекватността на властта, но някои хора и институции просто не дават почивка и правят гаф след гафа.

Министърът на милицията… тъй де, на полицията Петков е подписал дългосрочно споразумение за сътрудничество с председателя на съюза на писателите. СБП, представяно от шефа си Николай Петев се задължава да произвежда придворна хвалебствена литература, с която да прославя “нелекия труд на служителите на МВР” и да оценява “по достойнство и обективно ежедневието им”, което “да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани”…

Съвременната власт в България бавно, но със стабилни темпове върви към тоталитаризъм. Някои казват, че “промяна” и “преход” всъщност хич не е имало и че всички политически циркове през последните вече почти двадесетина години са само за разведряване на народонаселението и за запълване на вечерните емисии новини. Може и да са прави, кой знае…

Самият министър казва, че това споразумение възстановява една “хубава и позабравена традиция”. Така професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от силовото ведомство щели да “намерят най-верния път към сърцата на читателите”.

А аз си мислех, че признание за качества се постига само когато човек си върши работата добре, правилно, качествено. И без да се грижи за популярността си, без да гледа “брояча” си в проучвания работи за доброто си име сам. Придворни писачи са нужни винаги само на свръх-властните режими. В по-ново време поръчковото писане е градивна част от пропагандната машина. Нима ще възстановяваме държавния пропаганден апарат? Или може би не е бил премахван?

МВР ще открива излъскания си образ в изданията “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс” и в документални очерци по конкретни случаи. Ще има и конкурси за разкази.

Никой ли няма дежа-вю? Нещо не ви ли напомня едно друго време, друг свят? С “Работническо дело”, “Вечерни новини” и… да и със СБП. Никога не съм разбирал как може свободни художествени професии да се обвързват със задължения към властта и на това да се казва не пропаганда, а нещо друго…

Работата на писателите е да пишат — да пишат както те решат. Работата на полицията е да хваща престъпниците. Толкова е просто. Ако всички показни престъпления и неуредици в страната поне малко намалеят, заслуженото уважение от гражданите ще дойде само. И без поръчкови разкази.

Има още нещо. Дали е случайност, това идва съвсем скоро след гафа на полицията с разследването на блогер? След като се оказа съвсем неадекватна в интернет-среда и реагира неправилно по отношение гражданската свобода на изказването, дали алиансът с писателския съюз не е част от някаква PR-война на властта с блогществото? Един вид “ще видите вие, ние ще напишем повече от вас”. Хм, ако е така — да видим…

 
Още по темата от: Симион Патеев, Валери Дачев, Иван Бедров, Templara, Вени Г., Дончо Ангелов, Весела Ангелова, Васил Колев, Григор Гачев

Днес БСП е върнала мандата за съставяне на правителство. Толкоз с амбициите на Станишев за официалното управление на страната. Причината да пиша не е, че съм очарован от такъв ход, нито пък че съм чак отчаян - лошото е, че това “шоу” започва сериозно да писва.
Какъв е логичният следващ ход, ще кажете. Ами някои твърдят, че може да има възможни още комбинации за евентуално правителство между останалите партии в парламента. Истината е, че най-вероятно наесен, пресни-пресни върнали се от отпуска, ще трябва да гласуваме пак.
Тъй де, да гласува който иска ;)
Не помня точно колко милиона струват едни отделни избори, но няма защо да се безпокоим - пари винаги има. Тя държавата крета назаем вече десетилетия, така че щом ще трябва да се харчи, ще се намерят и средства, и наточени пазаруващи, и върли защитници на тезата “ама как, това са належащи разходи, ние дори сме ги свели до възможния минимум”.
И ще се изпокрадат безбожно много пари отново. Както всеки път. Не че при работещо правителство не се краде - краде се, етсествено, с пълни шепи. Просто около избори се прави без срам, а с “мисъл за България”. Блях…
——
Притесняват ме две неща, основно.
Едното е, че тази поредна истерия този път изглежда режисирана. В смисъл, че режисурата й много прозира. Ако човек беше следил новините през последния месец, можеше съвсем спокойно да прогнозира това развитие. Това е особено и за един друг “жанр” - безбройните слаби филми от Холивуд. Безинтересна завръзка, предвидим сюжет. Накрая изкуствена развръзка.
Аз също бях склонен да прогнозирам отказа от мандат на БСП, но като всички бях заразен от общата еуфорична надежда “този път нещо да бъде различно, да стане някакво чудо и да се оправим”.
Не, не че БСП щеше да ни оправи, тъкмо напротив. Но добре е политическата “класа” да бъде освобождавана от предизборното напрежение, защото и те са хора, а като “се напрегнат предизборно” прекалено, не знаят какво правят.
Държавата била в криза. Дрънделки.
Политиците са в криза. Не разбират какво става, не са доволни повечето, че не са участвали в измислянето на постановката.
——
Ясно личи, за мен поне, някакъв по-общ замисъл за развитието на България. Нормално - предстояха големи промени. Влизане в европейската федерация, например. Голям стрес - явно някой някъде не е бил доволен от някое от договорените неща.
Не съм привърженик на идеята за тотална световна конспирация. Но смятам, че в съвременния свят определено има най-много няколко големи конспиративни сили, които са в постоянна конкуренция. Не битка - по-скоро пазарна конкуренция; нали знаете - всичко е бизнес.
Който мисли, че политиката е изключение и развитието на държавите се определя от социалните идеи на отделни личности-водачи, че в “развитите демокрации” всичко се решава от избирателя и че предизборните диспути между лидерите имат някакво значение, че в тези диспути има “нападки”, “изненади” и “гениални идеи”… значи просто не е живял на Земята през последните години…
——
Другото, което ме притеснява, е че от седмица-две опитвам да преосмисля позицията си относно “Атака”. Защото не зная какво да мисля за тях.
Вече зная, че прибързано се съгласих с обвиненията, че са политически крайни. Крайните партии са друга хава - слава Богу, у нас нямаме силна такава партия. Обяснението може би е, че след 45 години тоталитаризъм народът още помни.
Въпросът е какво всъщност е “Атака” в политическия ни живот. Че не е панацея - не е, то е ясно. Надявам се да не е отрова - май и това не е.
Едно е ясно и за най-невнимателния наблюдател - на следващите избори “Атака” ще вземат още проценти. Това, за което трябва да се надяваме, е водачите й да успеят да съберат в себе си в едно гнева и толерантността, да постигнат умереност. Иначе лоши дни ни чакат.
——
С две думи - аз от сега още започвам с позитивното мислене и послания. Че тя есента - ей я къде е… ;)

В събота гласувах на парламентарните избори. За ОДС. Защо го казвам и защо го казвам чак сега? Ще обясня ;)

Принципно съм против парламентарната демокрация. Но все пак гласувах, защото симпатизирането на безвластието много лесно може да бъде (и е) изманипулирано в очите на околните като симпатизиране на някакъв вид тоталитаирзъм.
Много странно защо, но властта, каквато я познаваме, винаги противопоставя безвластническите пристрастия на самата нея, като ги приравнява с тоталитаризма. Всъщност хич не е странно. Властта, в случая парламентарната власт, властта на “гласо-вземащите”, цели на първо място оцеляването на поддържащата я система. Най-големият враг на тази система е безвластието, анархизмът. Най-голям и в същото време най-трудно забележим, най-тих, най-кротък. А с нещо тихо, кротко и незабележимо трудно се води война.

Затова анархизмът се облича в зловещи дрехи, за да бъде по-лесна мишена за замерянето с камъни. Редовна е асоциацията на анархизма с комунизъм, фашизъм и изобщо с някакъв тоталитаризъм.
Грешка. Нарочна “грешка”, познат реторичен похват - противната позиция се атакува най-лесно, когато може да бъде манипулирано разбирането й.

Та гласувах всъщност против “коалиция Атака” - въпросната “изненада” на изборите. Гласувах против възможността баби и дядовци (предимно) да докарат на власт тоталитарна партия в България. Не, съвсем не е невъзможно - у нас БКП взема властта със сила, но пък в Германия хитлеровите национал-социалисти първоначално са съвсем нормална и законно избрана сила.
И после Болен Сидеров ще ми разправя, че не бил “фашист”. Първо на първо - фашист си е. Освен това, дори и да не е фашист, пак е краен тоталитарист. Разликата всъщност между “фашизъм”, “комунизъм” и подобните е почти никаква.

Прочетете “Фашизмът” на колегата проф. Желю Желев, ако не вярвате! Доста добра книга, а пък и осмислянето й е бавно и идва с времето и с наблюдението на политическия живот “наживо”.
Не е важно как една система на свръх-власт се нарича сама себе си. Не е важно и какви етикети й лепват журналистите и истороиграфите.
——
Истински важното е, че такава сила е тоталитарна. Като тоталитарна е опасна, защото в действието си разрушава собствените си корективи.
Да имаш корективи може да е неудобно, но винаги е полезно. Нарича се “безопасност”. Тоталитарната партия не е безопасна - *опасна* е.
——
Затова гласувах. Още две седмици преди изборите забелязах сайтовете на “Атака” и сродните им. Реших, че е точно такъв вид организация, но се успокоих, че българите не са толкова заблудени, че да се юрнат да дават власт в ръцете на такива. Да наливат масло в огън.

В деня за размисъл размислих и видях, че “Атака” има някаква, макар и странно неопределима, моментна, обществена подкрепа. На фона на забелязващото се отдавна отстъпване от урните и намаляване на активността, вотът за тоталитаризма може да стане наистина опасен.
И, въпреки че съм принципно против тоталното делегиране на управленските права, против изборната демокрация и “за” такава, основана на референдуми на общинско ниво, отидох и гласувах.

Ще ме попитате защо не съм казал мнението си по-рано, пък макар и в предизборния ден. Защо не съм убедил поне още един човек чрез сайта ми да иде и да гласува срещу безумието, наречено “Атака”. Причината е, че не искам да агитирам никого. Просто за мен политическата агитация е вид насилие. Човек трябва сам да реши.
Неприятно ми стана, когато близки до моя блогове подеха агитационна кампания. Принципно неприятно, защото съм против изборите.
Така че за мен решението беше лично и спешно. Критично. Слава Богу - явно доста хора са решили да гласуват обратно на “наказателния” вот, да го накажат него и тоталитаристите от “Атака” не получиха по-голям процент.
Всъщност донякъде и не бях в настроение да блогвам - аз затова и пиша рядко и по доста - когато имам какво да кажа, тогава пиша.
——
Надявам се искрено на следващите избори да мога с чиста съвест да остана извън тъмната стаичка. Да няма по-голяма заплаха за свободата от самите избори. Да не се налага да спасявам по-малкото зло.