Arcane Lore

Зная, че Blogspot не е търсачка, макар че е на Google, които… абе май и те не са търсачка. Сложно става, но все още се проследява връзката. И зная, че сигурно е показвано вече, даже сега си спомням, че съм го виждал на няколко места из блозите. Тоест от една страна “грешката” вече е съобщена, ама от друга… не е ли най-малкото тъпо толкова време да не е поправена?

Да, знам — това е Гугъл, това са Blogger/Blogspot. Дето като някой из телевизиите говори за блогове и блогсфери, снима екран на компютър с началната страница на Blogger. Все едно, видите ли, това е платформаТА за блогове. Всъщност Блогспот е една от най-неудобните среди. Както за писане, така и за коментиране. Както виждаме по-горе, явно и за четене. Ако си много зле, и купуване от Гугъл не може да ти помогне. Казвал съм го и преди, ама ми е готино да го повтарям — особено като гледам такива недомислици като Blogspot. ;)

И погледът като се плъзне надолу по преведената страница, някак учудено се заглежда около “Buzz”. Като не им е добър преводът, поне “buzz” си имат. Тия нещо се бъзикат май. Ама и аз защо ли се занимавам… Защо пък не, вижте колко е интересно — нови неща научава човек, нови думички “намвиа”. Аз превеждам софтуер, мога да ви помогна. Макар че точно чичко Гугъл не търси по два пъти. А и преводи на несвободен софтуер не се правят за без пари.

“Аз намвия, ти намвееш, той/тя/то намвее, ние намвеем, вие намвеете, те намвеят”. Става и спрягане по времена. Ама са толкова много възможните времена в българския, че ми стана скучно вече :) Лекар с нож и приятно намвеене!

Днес се навършват десет години от деня, в който Мигел де Икаса обявява намерението си да създаде нова настолна среда, която да е изцяло свободна. По това време KDE далеч не е свободна среда, защото Qt-библиотеката все още е под несвободен лиценз. Промяната там натсъпва доста по-късно, три години след това, с излизането на версия 2.2 на библиотеката. Дълго време KDE и Qt се развиват с нагласата “ние сме по-добри, защото сме по-развити технически, а това със свободата е вятър работа”. Днес, разбира се, не е така и KDE и Qt са свободен софтуер, с “полагащата” се на всеки такъв проект общност, с нови идеи и развитие. Но дълго време GNOME беше по-правилният принципен избор. И аз помня част от това време като потребител.

От вече далечната 1997 година досега проектът GNOME измина дълъг път и дори дълго време вече търпи езиковите “издевателства” на екипа за превод на български “GNOME на български!”. Може би най-активният, най-голям и най-ефективен екип за превод на свободен софтуер. Основната част на средата вече от няколко поредни издания е 100% преведена, голяма част от допълнителните програми също са преведени и всичко това продължава да се поддържа. Екипът има преводачи на отделни програми и групи програми и един ръководител, който изпраща файловете в централното хранилище. Основна част от трафика в пощенския списък на преводачите на свободен софтуер е именно за превода на GNOME и до голяма степен самият списък се поддържа пак от същия екип.

Преводът на български се разви много от усилията на Сашо Шопов, Владо “Kaladan” Петков, Ростислав Райков. И разбира се цяла “армия” други преводачи, които превеждат, проверяват за грешки и изглаждат стила на целия превод. Работи сайт на проекта, в който най-активната част е системата за проследяване на грешки. Както и трябва да е във всеки разработен и активен проект. В “Планета GNOME-BG” пък сме тези, дето вместо в свободното време да работим по преводите, пишем блогове. :)

Досега голяма среща на преводачите на свободен софтуер от цялата страна се състоя веднъж — “Локализация! Локализация!” (english), инициирана и организирана най-вече от Kaladan и ”Интерспейс”.

Текущото състояние на превода на GNOME на български можете да видите тук. Честит рожден ден, GNOME!

Наскоро по една от ефирните национални телевизии даваха “Властелинът на пръстените” - първите два епизода на екранизацията по книгата на Толкин. “Властелинът” не е любимата ми книга, аз съм “узрял” във фентъзито по-скоро от разтърсващото очарование на “Силмарилион”. Легендите за старата епоха и епичните разкази за бляскави възходи и низки падения на валари, маяри, елфи, джуджета и хора са много по-ценни за въображението ми. Защото “Властелинът” ползва читателското въображение по много по-различен начин от “Силмарилион”. Не по-лош, разбира се, само по-малко обхватен и някак по-спокоен, поне за мен.

И все пак екранизацията е добра и също оставя достатъчно места за вмечтаване и доизмисляне. Липсват цели части от книгата, например срещата с Том Бомбадил. Но макар това да ме беше леко разочаровало преди години, когато гледах филмите за първи път, не е чак толкова зле за цялостното впечатление. Но филмът е стар и няма да говоря за него, не това ми е темата. А и който се интересува от него вече е чел доста мнения отпреди, пък за неизкушените няма да е интересно.

За преводите ми е думата. Преводите на филма. Книгата “Властелинът на пръстените” е преведена от Любомир Николов, автор на преводите също и на “Силмарилион” и “Недовършени предания”. Неговите преводи до голяма степен са оформили възприятията на читателите на тези книги за описваните в тях светове. “Хобитът” пък е преведен от Красимира Тодорова и това е внесло някои разлики, като най-отчетливата е “Бегинс - Торбинс”. Във “Властелинът” е преведено това име и “Торбинс” е много успешна измислена дума. Също така “Самознай Майтапер” е страхотен превод на “Samwise Gamgee”, както и всичките хобитски имена, фамилии и названия на местностите. Попадение е и преводът на името “Gallum” - “Ам-гъл”, като произходът му е обяснен в самата книга.

Какво имаме във филма, по-точно в превода му? Объркване на тази цялостна представа, прекъсване на смисъла в доста преводи и много често - градене на нов смисъл, където не е нужно. Защото това е легендарна книга, тя живее свой си живот в представите на цели поколения по света.

Във втората част на филма Ам-гъл е кръстен “Голъм”, а хобитското му име Смеагол е изписано “Смийгъл” (макар да има точни указания как се произнася почти всяка често срещана дума в книгите на Толкин). Ломидол е изписан с транскрибцията от английски “Ривъндейл” (Rivendell). Шлемово усое, едно от централните места в разказа на книгата е наречено “Шлемов дол”. За балрога в Мория е използвано “Балрог”, все едно е лично име и Балрог е единствен, не е име на род създания.

Но не само имената са превеждани (както казах, доста често - трансрибирани) наново. Много от емблематичните реплики са с нов превод. Текстът на превода на Любомир Николов е толкова многослоен, обмислен и преживян, че е стряскащо и чуждо да чуеш вместо познатото и близко ни:
 
“Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.”

нещо от сорта на “Един пръстен ги владее, един пръстен ще ги открие, един пръстен ще ги събере и в тъмнината ще ги скрие в страната му Мордор, където властват сенки”…

Разбирам, че има млади и талантливи преводачи. Разбирам също и че телевизията е имала пари за усвояване сигурно. Но вместо така да се развалят представите за велики произведения, усилията на преводачите могат да се насочват към нови преводи. Има много непреведени неща, много полета за развитие на преводаческия талант. Иначе оставаме с впечатлението, че новите преводачи или не са чели изобщо книгата, или не им пука за нея. Или и двете.

По обявения неотдавна проект “Нов живот за стари книги” работят няколко човека вече, като всеки от тях превежда любими свои текстове. Имаме свободни преводи на няколко от басните на Ла Фонтен, два разказа на Леонид Андреев. Преведени от Даниела Соколова и Ила Петрова. Върху превод на “Баскервилското куче” на сър Артър Конан Дойл работи Владимир Георгиев, а с превода на “Приключенията на Гъливер” на Джонатан Суифт се зае наскоро Милен Панков.

В проекта може да се включи всеки и не е нужно текстът да е голям. Важното е преводачът да разбира и приема идеята на проекта, а тя е да има нови преводи на текстове с изтекли авторски права. И тези нови преводи да са съм свободен лиценз или само с някои запазени права, за да могат читателите свободно да ги ползват. Дори и текстовете да имат преводи на български вече, проектът е нужен, защото тези готови преводи са със запазени от издателствата права и ще минат доста години, докато ограниченията върху разпространението им отпаднат. А и тогава няма да е сигурно, че преводите ще бъдат запазени, защото издателят може да реши да ги унищожи. Всички знаем в какво окаяно състояние са големите не библиотеки, няма да е много чудно, ако част от текстовете просто “изчезнат”. Говоря за отпечатаните на хартия копия, защото, както напоследък ни се напомня от всички медии, в Интернет съществувало някакво ”пиратство”…

Ако някой си хареса текст, който е по-обемен и има опасност да го затрудни или да го забави и да отнема прекалено от свободното му време, няма проблем текстовете да бъдат превеждани съвместно.

Преводът на “Приключенията на Гъливер” е такава мащабна работа и затова нека всеки, който помни тази книга от детството си и иска да я превежда или който просто иска да се включи екипно в проекта, да се обади - или тук в коментари, или на мен, или на Милен Панков. Няма проблем текстът да се разпредели между много хора. След това тези различни по стил преводи ще трябва да се споят заедно, но това ще стане много по-лесно при работещ вече екип. В етапа на редактиране различните глави ще се разменят така, че всеки да редактира превода на друг и накрая по-лесно ще се достигне до общ стил.

Дори и такова редактиране да изглежда малко сложно на този етап, по-важното сега е текстът да бъде изцяло преведен. Такъв по-големичък текст така или иначе ще трябва да се проверява от няколко човека за грешки и пропуски. Така че да оставим редактирането за по-късен етап.

“Приключенията на Гъливер” от Джонатан Суифт очаква включване на нови преводачи. Обадете се, както казах по-горе, за да се разпределят главите и да не се дублират преводи. :)

Българската блогсфера за сравнително кратко време се разви много и продължава да открива нови потенциали в себе си. Вече имаме няколко принципно различни нагласи на блогерите, което си е нормално. Има хора, които пишат изцяло и само лични неща, други пишат само по конкретни теми, трети опитват да правят директна публицистика по вълнуващи ги проблеми. Това е нещо в реда на нещата и особено за блогерите със “стаж” над година и половина - две става по-изчистено като разбиране и отношение към собствения блог. Това са все хубави неща, но напоследък се вижда още една, също хубава и нова за българските блогове тенденция - появяват се нови или се трансформират утвърдили се вече сайтове, които опитват да смесват всичко това - да пишат както лично, за да запазят “първото лице” на блог-нагласата, така и да действат на ниво пряка медийност, да пишат публицистика. Това проличава с бурното ангажиране на много блогери с различни кампании - само някои примери са кампанията в защита на bezmonitor.com, тази за освобождаването на Николай Баровски, кампаниите срещу софтуерните патенти, в защита на местността Иракли…

Това е хубаво, защото освен пряка ефективност като медии, достигащи до читателя без дългото заобикаляне на най-различни външни интереси, характерно за конвенционалните медии, така блоговете показват и откритост един към друг. Хората започнаха да не отказват, а напротив, да предлагат свързване. Отмина времето, когато тези страници прохождаха, малко хора имаха блогове и беше нормално да се проверява кой те е добавил, за да го добавиш и ти. Днес, в дните, когато по-важно е какво пишеш, дали е ценно за теб и (в някои случаи) за читателите ти, по-важно е да се свързва самата блогсфера, отколкото да имаш отстрани списък само с “твои хора”. Отварянето и неотказването на свързаност в блоговете е най-добрият технически резултат от развитието им през последната година - година и нещо.

Още по-ново и по-обединяващо иначе уникалните, различни блогове е появата на концептуални блогове и блогове на кампании. Такива са блоговете за защита на Иракли и за протест срещу атаката към bezmonitor.com. Българските блогове и самите блогери вече имат ресурса да създават новини, които да касаят цяла общност. Новини, които могат дори да излизат извън редовната им аудитория и да стават даже тема на обсъждания в конвенционални медии. Да си припомним телевизионните предавания, които се занимаваха с темата за силовото застрояване на Иракли, целящо да се направи невъзможно разширяването на защитената местност там. В началото призивът за защита на Иракли се появи само в отделни реплики в музикални класации и младежки предавания. След това имаше дискусии в публицистични предавания, а наскоро темата се завъртя и в предаване за медийни гафове. Макар и трудно, проблемът за Иракли “проби” в тези медии. Но всичко това стана, защото дълго време в Интернет ангажираните с темата хора обсъждаха проблема, разсъждаваха върху причините, интересите и евентуалните резултати, започнаха да пишат освен във форуми, и в блоговете си, започнаха да разпространяват новините от кампанийния блог сред приятелите си и да отразяват всяко “раздвижване” в своите си блогове по един или друг начин. И лека-полека се стигна дотам, че дори и маститите телевизии не можаха да си затворят очите, че това е новина. Особено след като кампанията включи позиции на известни личности.

Кампанийният блог protest.bloghub.org засега не успява да разтърси дотолкова медиите, че да направи пробив там, но пък и това е обяснимо - кампанията срещу “Труд” е не по-малко обоснована и мащабна, просто причината е, че в проблема с издателството са намесени много по-дълготрайни интереси. Може би. Важното е, че такъв блог съществува и това е поредната проява на тази еволюция на блоговете, за която говоря.

Следващата стъпка ще е подобряване и увеличаване на английското съдържание. И сега някои хора превеждат части от блоговете си (или част от статиите, или статиите частично:), но основното съдържание си остава на български. Нормално е “навън” да се чуе гласът на една кампания, например, едва когато се появят една-две статии, които да са на английски. Случвало ви се е да търсите нещо в търсачка и повечето резултати да са със йероглифи, например от страници на японски. Често се случва точно най-добрите съвпадения на търсенето ви да са с йероглифи. Вашите ключови думи, разпръснати в текста, в който явно става дума точно за това, което ви интересува, но останалите думи - на неразбираем за вас език. Неприятно усещане… Същото изпитват сигурно англоговорящите, които не четат български, когато търсят нещо и съвпаденията са все блогове на български. Аз имам доста такива посещения от търсачки тук. И си личи, че човекът явно е търсел нещо на английски, а може би и на японски (например), но за негов лош късмет попада на страница на български. Разпознава кирилицата и си казва “о, жалко - още един руски сайт, който не ми върши работа” и продължава да търси.

Аз отдавна имам идея за двуезичен блог, в който да има пълно дублиране поне на публицистичните статии. Личните може и да не са толкова важни, но ефективността на въпросните блогерски кампании зависи от това дали може дискусията “да се изведе” навън, сред блоговете и новинарските страници на английски. А всяка проблемна публицистика, ако остане остро проблемна, рано или късно провокира кампании. Пример за ефекта от английско съдържание е бързата реакция на BoingBoing по въпроса с “Труд” - protest.bloghub.org и Антония писаха на английски за проблема и веднага имаше реакция с публикация в BoingBoing.

Когато нашите медии са глухи за гласовете ни, трябва да можем да дадем достатъчно бързо и достатъчно много съдържание на английски, за да могат блог-медиите на английски да предадат новината. Така де, “трябва” тук се отнася за мен лично - това е бележка за мен да започна да пиша и на английски, а не само да се успокоявам, че съм подготвил преведен вариант на сайта си.

Така гласовете ни ще се чуват. Ще ги чуват конвенционалните медии - никой не може да мълчи невинно при условие, че в Интернет всички знаят. А това ще има значение до момента, в който конвенционалните медии и тяхното опосредствано предаване на новините просто престанат да съществуват. Бъдещето на новините е в блоговете - лични и блогове на общности, свързвани с агрегатори и блог-търсачки. Не защото аз и ти имаме блогове. А защото така връзката с публиката е най-пряка и най-малко зависи от външни интереси.