Съвсем логично плъзна и у нас модата по Twitter/Jaiku/Pownce/whatever. През последната година има такъв шум на запад, както и Orkut беше популярен и интересен преди да влезем и ние. И да видим, че не само не е нищо особено, ами и е “evil”. И заради компанията, която държи вечно личните данни, и заради централизирането и отнемането на контрола върху профилите на отделните потребители. Да, крайно казвам и не, не е без алтернатива. Правилният опит е проектът AppleSeed — но за това друг път.
Всъщност тази туитър-мания ми прилича на една друга — по Skype. Колкото Skype е нестандартен, собственически, несвободен и съответно — във вреда на идеята за свободен Интернет, толкова и туитър-подобните сайтове объркват развитието на правилната технология. Не, не казвам “правилна” в някакъв полу-религиозен фанатичен смисъл — правилна е, защото е публикуван отворен стандарт и има имплементации, които са свободен софтуер. Казано по-просто — достъпна за всички технология. Да, говоря за Jabber/XMPP.
Някой може да каже, че е пробвал еди-кой си джабър-клиент и хич не му е харесал, еди-кой си бутон е бил в еди-какъв си цвят, или пък как нищо не е разбрал, защото не е достатъчно “интуитивен” по отношение на любимия му WindBlows. Странно как jabber е неудобен, а неудобният до побъркване клиент на icq се ползва без притеснение. Мда, някои дори харесват iPhone — вярно, красива джаджа, но нали технологиите трябва да са достъпни. Ами DRM? Ами в icq неизвестният протокол? Дето нямате представа какво става с данните или поне какво би могло да стане?
Това, което разви технологиите така бързо и масово през последния общо век вече е именно достъпността, отвореността им към хората. Всеки може да ползва електроенергия, автомобилите не са запазени за избрани или за армията, електрониката, радиото и телевизията, домашният компютър — на практика всичко около нас днес е продукт на свободни от централен контрол технологии.
Затова има комитети по стандартизация, има съгласуване на местно и международно ниво. Което следва да се прави с оглед развитието на технологията и на нейната достъпност за хората. А не на частен икономически или политически интерес.
Затова има и Интернет. Цялата мрежа, която доста хора днес ползват, “защото я има” и защото “я виж, тука има аванта” съществува, защото изграждащите я технологии са гарантирано достъпни и са описани в стандарти. И не на последно място съществува като съдържание, защото има хора, които полагат някакви усилия да “връщат” ресурс в мрежата. Но и това последното е друга тема, за свободните лицензи за съдържание и за това как някои се тупат в гърдите, че са големи и значими в мрежата, а публикуват със забрани и правят фирми и сайтове, които увеличават съдържанието със запазени права.
Всъщност какво е Twitter? Като махнем конкретните функционалности, какво е принципното му значение в развитието на интернет-идеите? В същността си Twitter или всяка подобна услуга е Jabber-сървър с PubSub. Останалото е уеб-дизайн.
Проблемът не е каква е и дали я има свързаността на тези сайтове с jabber-ботове, а е в това, че крайната имплементация на PubSub се забави доста. Вече поне от две години се знае какво е Publish-Subscribe в XMPP, дори от може би около година има работеща инсталация по подразбиране. Всяка нова версия на най-бързо развиващите се XMPP-сървъри, EJabberd и OpenFire е с включен pubsub.
С две думи PubSub е нещо като огромен класьор. Който можеш да споделяш с други потребители на jabber-федерацията, можеш да защитаваш с шифър, да преместваш, разпределяш и мигрираш. И всяка страница от него има свои си джобове, в които могат да се съдържат всякакви данни — от булеви стойности до големи файлове.
Това е краткото обяснение. Дългото е толкова дълго, че и аз му губя края още в началото. Може би точно това е проблемът и затова PubSub се внедрява толкова бавно. Има толкова визии за използването му, колкото са и разработчиците на XMPP. И всичките са мащабни визии. Ако беше нещо малко или еднозначно, досега да е направено хиляда пъти.
Не е фанатизъм, пак казвам — така работи Интернет, дето всеки ден ползваме. HTTP например е същото, но понеже е внедрен и разпространен доста преди основният финансов интерес да се обърне към мрежата, затова е пощаден от такива недоразумения като Skype и Twitter. Или Orkut и Facebook. Или Microsoft OOXML. Пак казвам — на някои им харесва, удобно и весело им е да ги ползват — радвам се. Но това не е Интернет, какъвто е замислен и какъвто се е развивал толкова време.
