Arcane Lore

Дойде септември и веднага трябваше да ни нападнат студовете. Не че искам да е непоносима жега, каквато прежуряше улиците до съвсем скоро. Няма ли начин за някакво средно положение, нали все пак живеем в умерен климат? Или май с това глобално затопляне нещо вече не сме го съвсем “умерили”. Като малък си спомням, че още в началото на ноември и даже някои години и през октомври градът беше застлан с чисто бяла пухкава снежна завивка. И си валеше редовно, не да валне веднъж-дваж и после да има само кал. Или пък да скове нечовешки студ и навсякъде всичко да е в лед. Помня меки зими. С много и пресен сняг, с цели седмици по ваканциите постоянно пързаляне из склоновете между новопостроените блокове с шейни, найлони и кънки. Помня и лета, вярно бяха горещи, но какво е нетърпима жега разбрах едва през последните години. Имаше топло лято, редуващо горещи дни с такива, в които жегата поотпускаше. Имаше дълги пролет и есен, имаше циганско лято и хората го забелязваха.

Сега не е така. От инфарктните топлини като дойде септември вече се сменя парадигмата рязко. Става студено, духа вятър и ако вали, то е поройно. Идва зима, която ако изобщо има сняг, то е за малко. Без никаква видима постоянност някой от зимните месеци има седмица-две, които са с кучешки студ, тротоарите са обледенени и хората се трепят и прииждат в Пирогов. Останалото зимно време е някаква странна есен, уж студено време, пък без сняг, уж щяло да вали за новата година, пък то хайде нищо, другия път. И така до пролетта, която и тя не намира по-видима граница, а идва някак размазано. Откъм средата на март докъм средата на май се редуват студени ветрове с лек дъжд и слънчеви дни с изненади от порои. По планините така и така си вали сняг и нормално, напролет всичко се топи и пълни язовири. Стават разни зулуми с реки, вирове и язовири и изведнъж цялата страна залята от наводнения. Вече втора или трета година така и не се намира причина точна, нито конкретни виновни хора и административни грешки. Бе все едно нищо не е било.

До следващата година, когато всичко пак се повтаря. Не ми харесва така, искам си умерения климат, искам си топло лято, мека есен, зима със сняг и студове само през февруари, пролет с горски потоци, но не и с наводнения. Искам нещата да са нормални. По дяволите, не може ли поне времето в тая страна да е нормално?

Лошо е времето, а някои казват, че било много хубаво, страхотно чак. Не е правилно, не е “добро” в средата на зимата да пече по цял ден слънце. Това са месеците, когато хората си изваждат от рафтовете зимнте дрехи, намъкват тежките зимни обувки и ядат зимнина. Които имат от майки и баби ядат пратеното от тях, които нямат - поръчват в заведенията яденета с кисело зеле, солени мезета, сушени меса и всички ги накисват в ракия. Пак типично за зимата пиене. И на фона на всичко това “зимно” какво имаме - имаме лято посред зимата. И това ми било “хубаво”… брр.

Дори и да оставим настрана чисто човешките навици, каквито са сезонните традиции в облеклото и храната, пак не е редно. Мечките не спят зимния си сън и се будят объркани от зимния пек. Не можем да кажем, че е “нормално” да има такива топли дни, след като животните съвсем си нарушават ритуалите. Може ние “културно” да имаме къса памет и бързо да се приспособяваме, но целият останал свят мери времето и промените в еволюционни мащаби.

Но ако някой каже, че и това не е важно, защото това са само “някакви си животни” и “то ги има по много, ето зоопарка, ето сплесканото в аквариум тигърче в централен магазин”, пак няма да е прав. Не само че животните, както и всяко живо нещо в света е важно и определящо, ами и ние буквално пряко зависим от природата. Нашето оцеляване и без това е проблемно върху пренаселената планета. Нарушенията в климата не ни поставят на ръба, както го правят пренаселването и войните. Те направо ни изритват отвъд него.

Казали, че в следствие на необичайно топлите дни напоследък пшеницата се е събудила. Ако нямате представа какво е това - то значи, че житените зърна са започнали лека-полека да покълват в откритите складове. Изобщо някакъв контрол на температурата и влажността може да се осъществява само в силозите - в откритите складове и хранилища просто няма как. Житото (и другите зърнени култури) се натрупва и се покрива, за да не се разпилява от вятъра. Но няма климатици вътре. Не е имало никога и нужда да се проектират такива - през зимата е студено и вали сняг. Защо да слагаш хладилник, като така и така всяка зима е студено? А масово зърното се съхранява така. Освен ако не е в някакъв дълговременен запас - тогава е в силози. Ако е предвидено за засяване след няколко месеца, не се складира надълбоко.

И тези зрънца, след като били огрявани седмици вече наред от жаркото зимно слънце и след като “поели” няколко пъти дъжд вместо обичайния сняг, тръгнали да покълват. Не съвсем - само колкото да пренасочат енергията си към кълна. След това ще дойде все пак зимата, ще стане поне за кратко студено и това зърно ще измръзне. Защото вече не е “капсулирано”, а се е отворило и подготвило за растеж. После ще дойдат пролетните дъждове и всичкото ще тръгне да загнива. Страхотна перспектива, нали? И страхотно време…

Някакви други пък казаха, че това затопляне сега не било в резултат от климатичните промени, щото те, видите ли, ставали много, много бавно. Причината не била затоплянето на климата, а някакво локално нахлуване на топли и сухи въздушни маси в Европа. Някой трябва да обясни на големите умове из разните научни центрове, че в релационното отношение, “причина-следствие”, винаги по-общото е причината и следствието е винаги конкретното наблюдавано. Затова няма такова нещо като “локална причина” - локално е проявлението, следствието, резултатът. Причината винаги е глобална и обхваща всички нейни възможни следствия. Това, че учените не виждат връзката не значи че затоплянето се дължи на “локално нахлуване на топъл въздух”. Тоест не, на него си се дължи сигурно - но това нахлуване пък си се дължи на затоплянето на климата.

Дано успеем някак да “задържим” нещата и тези климатични бури не стават по-чести. Но, както е и в много други неща, това не зависи по никакъв начин категорично от нас поотделно…

Вече втори ден времето е изненадващо топло, сухо и приятно. След измислената зима, която нито имаше достатъчно сняг, нито беше достатъчно дълга. Но за сметка на това успя да ни побърка всички с мигновените и нечовешки застудявания, обилните дъждове и вездесъщата кал по улиците.
Вече наистина идва пролет… “Пролет, пролет, пролет пролет! С момичешки устни, с момчешки ръце…”
Вчера си беше дори горещо на моменти, а вечерта беше мека. С Краси се видяхме с Дени и Андрей и отидохме на гости на кумовете ни, които имаха годишнина от сватбата. Дървена - пет годинки ;) През целия път си мислех, че вече е време да постегна байка, да го смажа и да напомпам гумите. И да стана отново нормално мобилен в града, да мога да ида навсякъде, без да се дърпам за реверите с проклетите контрольори в градския транспорт. Тия некадърници май усетиха по-топлото време и започнаха всяка вечер вече да си правят хайки в подстъпите към Надежда - или на спирката на рейсовете на надлеза, или на тази на “Орион”. Много добре знаят, че привечер няма откъде да се купят билети, дори май шофьорите са в комбина с тях. Един идиот отказа да ни продаде билети, нямал уж, а след това го видях как показва тестенцето на един от “хайката”… Да знаете, ако пътувате към най-изолирания транспортно квартал (Надежда и прилежащите му Свобода, Толстой и Връбница) - или се движете на групи, или си вземете още през деня билети. Хайките се събират на тия две места, за които казах, а отделни групи от двама-трима контрольори постоянно сноват между трамвайните спирки “Триъгълника” и тази в началото на Ломско шосе.
Тоест докато големите отряди отцепват района, малки дозорни групи сноват и “прочистват”. Леле, колко са ми познати… и как ги ненавиждам! Всички в Надежда ги ненавиждат, но няма какво да направим - целият квартал е откъснат от железопътната линия. Надежда е най-недостъпният квартал в София. Който ходи там, трябва да плати данък на СКГТ. Някой навремето сигурно е гушнал голям рушвет (или е изпълнил партийна поръчка) за построяването на “Надлез Надежда”, който изолира пешеходно квартала. Другият квартал, който е засегнат от влакова линия, е Люлин, но там има тунел, има мостове, има и метро. А до Надежда няма никакъв, ама никакъв пешеходен достъп. Отгоре през надлеза е самоубийство да се минава пеша - при натоварено време ще те сгази лавината от коли, а нощем ще те отнесат подпийналите шофьори на “най-бързата кола”, фолксваген голф. Откъм “Орион” е същото… Пешеходецът трябва да е наистина смел, за да се добере до Надежда или да се измъкне оттам.
С велосипед е малко по-лесно, поне не е забранено за колела. И по надлеза, и по моста към “Орион” може да се минава с колела. Аз поне не съм виждал знаци за забрана. Но пак си е ужасно опасно - мен преди на няколко пъти замалко не са ме прегазвали разни кретени на надлеза. И на всичкото отгоре - ядосани, моля ти се! Крещят ми и ме псуват, като прелитат с огромна скорост. Аз какво - като съм на две колела, съм с два пъти по-малко предимство, така ли… Тъпанари.

Ако се задържи няколко дни, скачам на байка. Не че имам толкова къде да ходя, де - откакто напуснах работа повече стоя вкъщи. Но въпросът е принципен. Миналото лято почти не съм се качвал на друг транспорт ;)

Честита пролет!