Arcane Lore

“No lock-in” - срещали ли сте го като израз в уеб? В някое поне малко по-цветно близко бъдеще за Интернет това понятие ще е разпространено и привлекателно, ще е… понятно ;)

Глаголът “lock-in” означава заключване на някого отвън. В смисъла на затваряне във военен арест, арустуване в стая. В Интернет означава да “доиш” съдържание от потребителите си, да си единственият сайт за тях и те да нямат думата и избора.

За разлика от:

No lock-in
You own your own data and are responsible for it
You can terminate you account at anytime and get all your data exported
 

Личи си разликата с така масовото днес “WE can terminate your account” и “WE reserve exclusive copyright, but we are NOT responsible for users’ content”. Нали?

Web 2.0, за което говорят толкова много и най-различни хора има някои същностни особености. И произтичащи от тях задължения. Задължения както на потребителите, така и на осигуряващите услугата сайтове.

Особените и нови неща са много, но нека погледнем едно от тях - съдържанието е на потребителите. Често се повтаря, но дали от сайтовете наистина го разбират правилно?

Има разлика. Едно е съдържанието да е на потребителите в смисъла на “тука едни хора въвеждат съдържание и ние го ползваме, защото е супер да седиш и да гледаш как от реклами печелиш, докато някой се кефи, че има трибуна”. Съвсем друго е съдържанието да е на потребителите, защото наистина е тяхно - и съответно във всеки момент могат да го преместят другаде. Най-важното - могат да го преместят по свое желание в друг сайт, и то заедно с добавената стойност от сайта, който напускат.

Ако наистина притежавам снимките си във Фликър, да кажем, трябва да мога да ги копирам или дори преместя в друг подобен сайт, като запазя цялата моя нова информация за тях - етикети, албуми, описания и т.н. Не давам пример с български сайт, защото тук всички примери са в обратен смисъл и звучат смешно.

Потребителят трябва да може не само да представя, но и да доразвива съдържанието си в мрежата. И сайтовете, които печелят от него трябва да имат винаги предвид, че само осигуряват средата. Подходящата, удобната, приятелска и ненатрапваща се среда. Поне тези сайтове, които ще запазят потребителите си. :)

Вече не се записвам в сайтове, които си взимат изключителни права върху съдържанието ми или имат действащ lock-in по някакъв начин. Дори лека-полека “разчиствам” предишни такива акаунти. Дали да не направя някакъв каталог с web 2.0 сайтове? Не просто такива с ajax или копиращи google. Отсега се чудя кой ли ще е първият български в списъка… и дали изобщо ще се намери?

Докато, изцяло в “стила” на Web 2.0 - където, както казва Тим О’Райли, “всичко е в постоянен бета-стадий” - двамата човека зад Zooomr, най-вече младият програмист Кристофър Тейт доработват наживо пускането на новата версия на сайта, пряката им конкуренция Flickr им изпраща пица.

Радва това, че има такива сайтове, такива екипи, такъв вид предприемачество. Дори Фликър, които, както писах в предишна статия, имаха проблеми с отвореността си преди време, вече са в крак с Web 2.0 вълната. Нагласа, според която компанията съществува заради екипа, сайта, идеята - а не обратното.

На фона на всичко това в България днес започва да се пълни с лъскави и “съвременни” сайтове, изработени от компании и консорциуми. Сайтове, които с Ajax-а си и с потребителското си съдържание твърдят, че са Web 2.0 - а в долния си край са пълни със заявявания на пълни издателски права, линкове към другите сайтове на фирмата. И никакво външно свързване.

То не са всякакви социални мрежи, то не са портали за новини, то не са блог-хостинги и агрегатори… Всяко нещо, което навън проработва след няколко месеца някоя измислена българска компания го “внедрява”. Прави го лъскаво и красиво, плаща на програмисти и дизайнери, които се потят в офисите - типично по маниера от преди Web 2.0, всъщност чак от ерата на “дотком”-ите, която сега наричат 1.0 Bubble.

После се почва рекламна кампания със “съвременни” средства - през блоговете на някои “блог-стожери”, както с лека насмешка ги нарече наскоро Алекс. Не визирам споменатите от нея хора, не - други са, но пак да ги наречем “стожери”. Мълвата “плъзва” из пубертетските блог-хостинги като blog.bg и glog.dir.bg и изведнъж новият сайт става “яко фешън”. “И как пък няма да е Web 2.0, щом като е толкова известен, и-и-и ти пък?”

Бях намеквал преди година-две, сега се убеждавам наистина - у нас нещата ще се променят не с тези нови, лъскави, рекламирани и копиращи западни идеи сайтове. Уеб-промяната ще дойде, когато се появят истински уеб-предприемачи. Хора като Кристофър Тейт например - които могат една идея да я развият така, че да не ги интересува голямата фирма, работата в офис и “динамичната и стимулираща работна среда с удовлетворяваща заплата и командировки”.

А ще си проличи, когато тези сайтове на по един или двама човека започнат да не отказват, а напротив - да търсят свързване. Днес го правят блоговете с техните списъци с тематично близки други блогове. Блогерите трябва да правят освен блоговете си и сайтове с услуги - това е. Само те го могат истински.