a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

wiki

Нов живот за стари книги: проектът


Проектът “Нов живот за стари книги” е инициатива в Интернет, която има за цел да доведе до българската публика класически, известни ни още от детството преводни книги. Сегашните преводи на някои от тези книги, с които в ръка сме заспивали, са със запазени от издателствата права. Затова не може тези преводи да се публикуват свободно и да са обществено достъпни. Можем единствено да се надяваме издателствата да решат да пуснат ново издание и да имаме парите да си ги купим. Решението на проблема е в създаване на конкурентна среда, в която да можем да четем различни преводи и да избираме по-добрия и по-достъпния.

Продуктите на проекта за нови преводи ще бъдат лицензирани с някои права запазени (с лицензите от групана Creative Commons) или без никакви запазени права. Това означава, че преводите ще могат да се четат, разпространяват, изтеглят от Интернет и споделят с приятели. Редом с напълно свободната електронна версия на превода ще бъде налична и възможността за поръчване през Интернет на отпечатано тяло, като печалбите от тези продажби ще се разпределят между създалите продукта преводачи, редактори и дизайнери на текста и корицата.

Какво може да промени този проект?
Новите преводи могат да съберат енергията и ентусиазма на много преводачи, които искат да превеждат за хората, а не само за пазарните стратегии на издателите. Много филолози, които днес работят в друга сфера, не по специалността си и няма да имат възможността да преведат нещо за голям издател, могат да се включат в проекта и да зарадват читателите.
Имената на тези преводачи ще бъдат вписани в преводите и преведените текстове, след графично оформление, ще бъдат предоставени за публикуване в интернет-издателства. Това означава, че всеки, който иска да притежава хартиено копие на преведената книга, ще може да си я поръча срещу малка сума и ще знае, че цената, която плаща, отива в джоба на преводачите, редакторите и дизайнерите. И че с всяко купуване на книга от проекта подпомага пряко развитието му. Участва в осигуряването на прехрана на тези хора, като заплаща работата по специалността им. Вместо да продават по сергии и да работят в барове, те ще могат да превеждат, редактират, рисуват корици…

Какво е състоянието в момента?
Всяка книга, както и всяка друга творба на изкуството след създаването си автоматично получава защита на т.нар. “авторски права” от закона. В различните страни законите за авторско право са различни, но в съвременния западен свят (тоест и у нас, а и почти навсякъде по света) са сходни помежду си. Тези “авторски права” гарантират пълен монопол върху разпореждането с творбата след създаването и публикуването й през целия живот на автора и дори след смъртта му - у нас срокът е 70 години след смъртта на автора. Монополът на “авторските права” може да се преотстъпва и откупува - това е в основата на издателския бизнес, най-ценният ресурс там е откупеното авторско право. Понякога с договора издателите го откупуват временно, при определени условия, за определени употреби или направо откупуват пълните права от автора.

Авторите най-често нямат възможността сами да издават книгите си, затова подписват такива договори с издателите. И се прехранват с хонорари за творбите си. Както например навремето Ван Гог е рисувал или Достоевски е писал - следващата картина или следващият разказ е бил авансово изплатен и парите са отишли за наем и храна. Истинските права, които урежда законът, не са авторски, а издателски. Възникването на идеята за авторските права е свързано с началото на масовото издаване на печатни книги. Целта е регулиране на издателския бизнес и съответното му държавно облагане. Затова на практика законите за авторски права служат най-често и най-видимо на издателите, по-незабележимо за държавни такси и едва на последно място идва авторът.
Но какво става, когато авторът умре? Ако е бил собственик на правата си и ако книгите му се продават, може наистина да има малко пари за децата му. Но защо трябва давността на правата да е цели 70 години след смъртта на автора? Статистиките сочат, че почти всички книги са продаваеми масово през първата година на издаването си. Малка част - и през втората година. Едва много малко от книгите - тези, които издържат второ и трето поредно издание, могат да носят печалби повече години. Но във всички случаи става дума за период под десет години.

Книгите, които продължават да печелят пари от допълнителни тиражи и от постоянното си преиздаване, са много малко и са известни световни класики. Всички останали произведения попадат в пазарната им сянка и изчакват 70-годишния законов срок. Недостъпни за свободно обществено използване. Не става дума, че не са безплатни - тези книги нямат тираж, нямат нови издания, няма дори и бройки в по-малките библиотеки. Дори и за човек, който иска да плати за тях, те остават недостъпни.
Същата е и съдбата на филмите, между другото - много ясен и отрезвяващ пример е този с авторските права в киното. Огромен брой стари киноленти са безвъзвратно загубени вече, защото са се разпаднали химически, докато “чакат” изтичането на правата им. След като са стояли дълги години в хранилищата на филмовите компании, днес в кутиите им има само сив прах. Не е било легално възможно дори да се копират с цел физическо запазване - законът за авторското право се занимава именно с ограничаване на копирането.

Как можете да се включите и вие?
Проектът “Нов живот за стари книги” е постоянен, няма срокове и можете да го подпомагате както намерите за добре и когато имате възможност. Най-вече проектът ще има нужда от преводачи и редактори. Всеки, който има интерес към графичното и текстово предпечатно оформление също може да бъде полезен. Икономическата схема, по която ще се получават евентуалните печалби от продуктите на проекта не е съвсем уточнена, но едно е сигурно - основният ресурс винаги ще бъде връщан на самите преводачи, редактори и дизайнери. Това означава, че ако проектът успява да продава част от творбите, печалбите ще бъдат за създалите ги.

И по-конкретно?
Засега адресът на проекта е този:
http://yasen.lindeas.com/wiki/OldBooks.
Там ще се извършва работата по текстовете. В скоро време описанията там ще бъдат по-удобно подредени и работата ще бъде улеснена. Всеки е добре дошъл да добавя предложения за конкретни нови преводи и да се добавя в списъците като преводач или редактор.

В скоро време очаквам да се появят подобни проекти и в други сайтове. Дори призовавам който има интерес към идеята, да я подкрепи с проект на своя си сайт. Инициативата може да избегне неудобствата на централизирането си и да се развие разпределено. Когато отделните проекти в различните сайтове напреднат достатъчно и имат конкретни резултати, готови преводи на текстове, може да се започне събиране на хората на периодични срещи - на живо или, при невъзможност, през мрежата. Тези срещи ще имат възможността да прераснат в свободни литературни клубове. Посоките за развитие на проекта след това са много, различни и интересни. Най-добре да ги оставим на бъдещето :)



Tags:
24 Май, 2006 - 22:42

 
 

Mediawiki на dom.bg


Наскоро писах как можете лесно и бързо да инсталирате и пуснете в употреба уеблог-системата WordPress на хостинг-място, осигурено от доставчика dom.bg. Причината да смятам това изобщо за полезно по някакъв начин е, че въпросният хостинг е много евтин. Има по-добри, не казвам, че е добър. Макар на всички мои писма да е било отговаряно винаги в рамките на най-много няколко часа, дори и привечер и нощем. Но все пак този хостинг има едно отличително качество и то е ниската цена. Не, изобщо не рекламирам този доставчик! Достатъчно съм се измъчил с услугата му, за да пожелавам такива кахъри на хората… Причината да пиша тези малки “спасяващи” решения е, че сигурно има и други хора, които като мен вече са се подлъгали и са си купили хостинг именно от dom.bg. Надявам се тези неща да помогнат на някого, който е при такъв или подобен доставчик, да осъщетвява идеите си в мрежата поне малко по-лесно и удобно.

——

Ако сте опитвали да инсталирате MediaWiki на акаунт в dom.bg, сте забелязали, че се появява същият проблем, както при WordPress - след инсталация страницата не се зарежда, връща се грешка 500. Причината отново е във факта, че PHP се изпълнява не като модул, а през CGI. Работил съм с повечето от свободните проекти за малки уеб-сървъри и много често ми се е налагало да пускам PHP през CGI. Но винаги, когато натоварването е било по-голямо, тоест въпросното php не е било “за кратко”, “инцидентно” или “единствено”, съм сменял малкия сървър с Apache. Именно защото за Apache има модули за такива неща. Използват повторно заделената си памет и т.н. Не мога да си представя как работи уеб-сървър в условия на голямо натоварване (защото каквото и да си говорим, dom.bg е един от масовите доставчици, доста страници търкаля това CGI…) с PHP, извикван всеки път през CGI, за всяка php-страница.

Но все едно, ето как да си пуснете MediaWiki на dom.bg:

Отваряте файла /includes/OutputPage.php и закоментирате реда

header(“HTTP/1.1 {$this->mRedirectCode} Moved Permanently”);

При мен беше под номер 427. Под него добявате следния ред:

header(“Status: {$this->mRedirectCode} Moved Permanently”);

Закоментирате и реда

header(“HTTP/1.1 304 Not Modified” );

При мен беше под номер 122. Под него добавяте следния ред:

header(“Status: 304 Not Modified” );

И след това MediaWiki вече е готово за “пълнене” със съдържание. Само първата промяна ще е достатъчна, за да “тръгне” сайтът. Но променете и втория указан ред, за да избегнете всички възможни връщания на грешка 500 по такава “cgi”-причина.

Отново, както ии при WordPress, може да се постави кратка проверка на местата, където се изпращат http-заглавките и да се изпраща адекватен отговор, в зависимост от това дали PHP е като модул или е през CGI. Ако има интерес, ще публикувам такава проверка и може да пиша на разработчиците да я добавят. За улеснение на обновленията на версиите за такива cgi-потребители. Но мисля че засега с такъв малък хак всички ще се справят. А и dom.bg може да обновят някой ден сървърите си. Не само че са през CGI, ами и версиите на софтуера им са едни… стари, де… Ама няма значение, тяхна си работа… ;)

Смятам да не пиша повече за този проблем. Принципът ви е ясен и сигурно има страшно много други програми, които ще връщат грешки в такава среда. Ясно е какво трябва да се промени. Ако имам друг хак за “справяне” с dom.bg, принципно различен, тогава ще пиша.



Tags:
13 Март, 2006 - 19:33

 
 

m42 обективи - списък с желанията


Понеже имам друга работа, довършвам си текста-резюме за защитата и леко дори вече изоставам с предаването му на научния, се занимавам с глупости. Конкретно - списък с желаните обективи на “универсална” резба m42. Вече ми е късно, но утре задължително трябва да довърша текста, за да не забавям повече ангажимента към професора. Но тази вечер все пак подготвих набързо списъка.

Сложил съм го в уики-то, на адрес M42LensWishlist. Ако някой иска, може да го допълва или да слага коментари под него там. Аз ще се погрижа после за форматирането им, ако имате проблеми с уики-синтаксиса. Страницата е от отворените за редакция и преглед.

Този списък смятам лека-полека да прерастне в страница с ревюта на тези и подобни обективи. Тоест всичко, което си заслужава в света на м42 (заслужава си и като пари, защото в днес у нас това си е важно) да има страничка отделна със сериозни ревюта и снимки. Този списък, който съм спретнал набързо (за около 20-тина минути тази вечер), може да служи като портал за м42 на български. Поне ще се опитам да го направя.

——

Който има каквито и да са резерви към уики, нека свободно коментира, критикува и допълва тук, под статията. Аз зная много малко за м42-обективите засега, така че може тези ми избори да не си заслужават. Това е само работен вариант на “писмото до дядо Коледа” ;)

——

За да не затруднявам четенето, копирам списъка и тук, в сегашния му вариант. Напомням, че в уики той ще претърпи промяна, тъй че всеки интересуващ се от тематиката съветвам да наминава и там ;)

Грубо подредени по дължина:

——

Carl Zeiss Jena Flektogon 20mm/f2.8-22.0

Asahi Auto Takumar 35mm/f3.5-22.0

Asahi Super Takumar MC 35mm/f2.0-16.0

Carl Zeiss Jena Flektogon 35mm/f2.4-22.0 !!

Asahi Super Takumar MC 50mm/f1.4-16.0 !!

Asahi Super Takumar 50mm/f1.4-16.0 !!

Canon EF Compact Macro 50mm/f2.5-32.0

Asahi Super Takumar MC 55mm/f1.8-16.0

Carl Zeiss Jena Biotar 75mm/f1.5 !!

Carl Zeiss Jena Pancolar 75mm/f1.4-22.0 !!

KMZ Helios 40-2 85mm/f1.5-22.0 !!

Asahi Super Takumar MC 85mm/f1.8-16.0 !!

Asahi Super Takumar 85mm/f1.9-16.0 !!

Canon EF USM 85mm/f1.8-22.0

KMZ Jupiter 9 85mm/f2.0-16.0

Asahi Super Takumar 105mm/f2.8-22.0

Asahi Super Takumar 135mm/f3.5-22.0

KMZ Jupiter 37A 135mm/f3.5-22.0 !!

KMZ MC Jupiter 37AM 135mm/f3.5-22.0 !!

Carl Zeiss Jena Sonnar 135mm/f3.5-22.0

Carl Zeiss Jena Sonnar MC 135mm/f3.5-22.0

Carl Zeiss Jena Sonnar 200mm/f2.8-22.0

Carl Zeiss Jena Sonnar MC 200mm/f2.8-22.0

——

wiki::M42LensWishlist

Сега виждам, че има пропуск - няма огледален телеобектив, а такъв определено ми харесва. Заради особеното боке. Има още работа по списъка, мда… ;)

Всъщност от този списък възнамерявам да си избирам. Не че искам да придобия всички тези стъкълца. Това е по-скоро нещо като каталог “дядо коледа”. Надявам си да е полезно и за вас ;)



Tags:
29 Януари, 2006 - 19:30

 
 

Back for the attack


Май това беше една стара песен на Dokken. Или Accept..? Не помня в момента, важното е, че след главоблъсканията напоследък явно съм натрупал енергия за “служебно активизиране”… Поне ме държи далечко от мрачни мисли… засега.

——

Заех се отново с моята си станция, офисния ми десктоп. По-точно директория /mnt/*, защото Debian-ът ми си ми служи идеално. И нито Slack на единия колега, нито измъченият, стар SuSE за разучаване от новел-админа ни могат да му стъпят и на малкото пръстче. Ако, разбира се, дистрибуциите имаха пръстчета. Е, за Debian мога да повярвам, че дори и пръсти има, така че това е ок ;)

/mnt/redhat/ скоро ще бъде официално прекръстен в fstab на “/mnt/fedora/”, но това е козметика. Добре се държи, харесва ми. Макар че… като се замисля, всичко, различно от Debian ми е приятно дотолкова, доколкото “ме кефи да го тормозя”;))

Именно Федората изтърпя едно стандартно извращение, за което не се сетих в началото, но след малко “мъчене” ми хрумна. Именно:

$ su -c ‘chroot /mnt/redhat’

redhat# mount /var/cache/apt/archives

NFS timeout

redhаt# (ядец…)

Последва вдигане на мрежов алиас на Федората, стартиране на нейния си ssh сървър на него, логин с ssh -X и вътре първо

redhat# mount /var/cache/apt/archives

(keine problem)

и после на спокойствие

redhat# synaptic

Mount-a на nfs стана безпроблемно, не ми се занимава защо беше различно. Интересното беше да работя така chroot-нат/log-нат в собствената си машина.

Бях правил разни магарии такива, е, по-сложнички, преди време, когато се опитвах тук да превземам през chroot едни RedHat-и и да ги мигрирам към Debian, запазвайки критични услуги, именно - бази данни… За сведение - тогава не успях, една от причините е, че ми ги взеха “за нещо читаво”, разбирай WindBlows…

/mnt/gentoo/ търпи стоически моите кратки похождения в него и продължителните ми откази да се занимавам. Вчера и днес го поровичках. Добре, че брат ми беше донесъл цялото негово огледало от Интернет-България и под влияние на убедителността му го копирах на една машинка и я накичих с rsync сървър.

Лошият момент тук е, че един колега е бил по-податлив на убедителността на брат ми и днес инсталира Gentoo. Аз се оказах специалист и по Gentoo. Е, нормално, след като съм най-добрият ;)

Така и така на практика “минах” инсталацията покрай колегата, моето “/mnt/gentoo/” ще попрашаса още, щото пак загубих интерес ;)

Има още две други, “/mnt/mandrake/” и “/mnt/lycoris/”. Имам отдавнашни стремления да се поплъцикам в *BSD-тата, естествено, само на плиткото, но все ги отлагам засега ;)

——

Най-важното около служебната еуфория, разбира се, не е буйната плевелна растителност в мойто ”/mnt”.

Ставаше дума за това, че възстанових няколко вътрешни услуги, на които в последно време не отделях внимание, като groupware-то например. Пиша shaper-и и firewall-и, е, поне за Debian-ите ;)

абе Debian rules, бе ;)

——

Трябва и да инсталирам TWiki на сайта на Сдружението, но нещо ми се опира. Пък и поотпуснах тоя край, пренасочих малко ресурс към служебните ми задачи; все пак трябва и да се яде… понякога ;)



Tags:
7 Април, 2004 - 14:15

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos