Arcane Lore

Всъщност заглавието не е съвсем точно. Но ви привлече вниманието, нали? Е, и с мен стана така, като почетох днес, че Гугъл са наели Codeweavers да подобрят работата на Wine с приложения като Photoshop CS/CS2. Не е точно Photoshop за GNU/Linux, а пригаждане на Wine да го изпълнява. Това било една от програмите, за която потребителите толкова много настоявали, важно било…

Използвам програми за графична обработка. И както използвам и програми за каталогизиране на снимки и зная, че макар и леко лъскавичка отгоре, Google Picasa става само за “между другото”, така смятам, че и този шум “ама искаме фотошоп, щото той нали знаете, че върхът на сладоледа” е напълно безмислен.

Под GNU/Linux или *BSD няма никаква нужда от Photoshop. Който го казва или не ползва такива операционни системи за работа със снимки и графика и говори от страната на опита си с WindBlows, или не обработва снимки и графика, а само казва, че “той шотошопът е най-якият, щото всички така казват”.

GIMP има всичко нужно за работа със снимки и растерна графика, даже включително и до някаква степен с анимация и векторна графика. За по-сериозна работа с вектори програмата е Inkscape, а за анимации — Blender. Три наистина мощни продукта, които при това ги има вече инсталирани в повечето машини, защото са включени във всички по-големи дистрибуции. GIMP с последната си версия направи голяма крачка точно към удобността и ползваемостта. И след продължилото доста версии пренаписване на кода, днешният “модулен” GIMP с всяка следваща версия ще вгражда нови възможности и ще подобрява интерфейса. Само във версия 2.4 подобренията са достатъчни за нормалната всекидневна обработка на любителите фотографи, например.

Много хора се оплакват от решението на интерфейса на GIMP, но това е само защото са свикнали с Photoshop, а не защото при сериозно решаване за работа с GIMP интерфейсът пречи — напротив, помага много и е много по-удобен. В послените версии бяха добавени някои малки неща, особено при работата с инструментите, които улесняват много работата. На мен пък ми е много некомфортно, когато видя отворен Photoshop и смятам интерфейса му за ужасно дървен и неудобен. Но както аз нямам намерение да работя с Фотошоп, така и критиците на Гимп всъщност не се интересуват от работа с него, а само от бърз поглед, смръщване на вежди и отминаване.

С подобрените инструменти, с добавянето на някои нови инструменти, например за избиране на цели обекти, за вземане на цвят отвсякъде, с работата по поддръжката на 16 бита на цветови канал и библиотеката GEGL днес GIMP няма конкуренция в настолните свободни операционни системи. Нещо повече, за втора и малка програма доста хора търсят по-леки и мънички алтернативи, като Krita от пакета KOffice или дори програми за преглед като GQview или EoG, когато става дума за малки промени.

Е, който иска да работи с Фотошоп винаги ще намери причина да го прави. Но не разбирам къде Google видяха тази огромна нужда у потребителите на GNU/Linux да работят с Фотошоп… Такава нужда просто липсва, който много си държи на “шопа” тъй или иначе си ползва уиндоус и една наблъскана в Wine Photoshop CS2-ка няма да се ползва от никого, освен от 2-та процента Windows/Google diehard-фенове, когато по някаква независеща от тях причина изведнъж се озоват пред машина с “линукс”. За кратко, преди да се върнат към своя си ”шоп”.

Разбира се, Google ще направят тази нова версия на Wine и ще пуснат Фотошоп през нея. Както пуснаха и Picasa — доколкото зная, тя масово се използва от уиндоус-потребители и макар да има версия Picasa/Wine за други операционни системи, малко са гугъл-феновете, които я ползват така. Не се сещам за нещо настолно от Google, което да си заслужава ползването в свободните системи, което да е по-добро по някакъв начин от наличните свободни алтернативи. Наскоро се разбра, че даже няма да използват вече XMPP в Android, защото, видите ли, не било нужно да се използва в целия код, а само за дебъгване и не било нужно да е XML, а по-добре да си го напишат двоично и затворено, за да е по-бързо. Изобщо, тия хора имат голям проблем с настолните си програми за не-уиндоус.

Да, щом стигне до нас, потребителите, всичко е въпрос на лични принципи и лични вкусове (и евентуалния компромис между тях, ако е нужен). На мен странното ми е друго — двуличието на Гугъл, когато става дума за свободен софтуер. Използват постоянно такъв за уеб-услугите си, а така и не се стигна до освобождаване на достъпваните през мрежата приложения и вписването им в GPLv3. Днес за това се грижи AGPL (Affero GPL), но нека питаме Google какво мисли за него като лиценз. Като първо да изведем децата от стаята, за да не слушат неприлични думи. Ебен Моглен вече е казвал, че големи компании като Google и Yahoo имат не правното, но осезателното морално задължение към общността на свободния софтуер да връщат повече ресурс към нея и да освобождават кода на уеб-услугите си, в духа на AGPL. Че това няма да стане, особено в обозримо бъдеще, е ясно като бял ден. И без да говоря за предпочитания и симпатии, това не променя горчивия вкус от лицемерниченето на Google пред потребителите на свободен софтуер.

Щом се видим с Яската Захариев, не мога да сваля усмивката от лицето си. Когато чуя някъде зад мен веселото “Яска, как си, пич?”, не мога да не се засмея и аз и в отговор да върна “Добре съм, Яска, а ти как си?”. Темите, които съм обсъждал с Яската на по бира са толкова много и различни, че не успявам да се сещам за подробности, а само за позитивното настроение дори при засягане на иначе болни теми. Рядко успявам да се видя с Ясен Захариев, особено напоследък, но вече това не е причина да се откъсвам от интересните теми, защото отскоро той има свой блог с краткото и ясно заглавие “Ясен” и малко по-общо мото “за изгубеното време, многото вино, малкото философия и накрая… нищо лично!”.

Преди време, още когато випускът ми завършваше, Ясен вля нови сили и идеи във философския ни екип “Проектория”, може би тогава се и запознахме. След това ние завършихме, той стана асистент, повечето от нас се пръснаха и проекторианствахме най-вече аз и Юнуз, всъщност по-малко аз. Няколко пъти след това се виждахме с Ясен и си говорихме за Австралия, където той ходеше всяка наша зима и тяхно лято, за да работи в производството на вино. За австралийците, които пият (бира) много повече от прехвалените балканци, за страстта им към хазарта, за пингвините на о. Тасмания, за отношението към аборигените, австралийските закони за животните и природата от средата и края на миналия век, за велосипедите ни, за какво ли не.

Спомням си как една сутрин двамата с Юнуз се домъкнахме до стъкленото кафе в двора на университета. Едвам гледащи, пребити буквално от умора и преносно на компютърни игри. Идвахме то поредната “нощна” — тогава все още правехме такива геройства, а днес нещо все не намираме време. Пък то и компютърни клубове не останаха. И жадни за сън, над чаши с кафе и накакъв общ наш си разговор, виждаме Яската, който може би имаше някакви упраженния. Не помня да съм бил повече уморен, защото веднага наляхме с големи чаши ентусиазъм и добро настроение в разговора. Той тогава, ако не ме лъже паметта, беше вече започнал работата си по запазване и систематизиране архива на проф. Иван Саръилиев в НБУ. Тази зима, за кандидат-докторантския ми изпит четох “Прагматизъм” на Саръилиев и се сетих за това.

Отскоро, от няколко месеца и аз имам малка лична мания на тема вино. Не казвам нищо повече, защото далеч не разбирам от вина, да кажем, че само имам интерес към темата. И тъй като възприемането на виното и съответно насладата от него си е нещо лично и не може само да се обговаря, готино е, че вече имам къде да чета впечатления за философия и за вино. Това не замества срещите наживо, разбира се, но пък има и неща, които по-скоро се пишат в личния блог, отколкото се обсъждат всеки път нашироко наживо. Като “много вино, малко философия” и “нищо лично”. :)

Както се канех по-рано днес, празничната рибна вечеря стана доста добре. Успях за час и половина да се прибера от работа, като мина на път през близкия универсален. Взех разни продукти, но забравих за гъбите - и добре, защото нямаше да вървят с рибата. Краси така ме успокои, а и аз вече мисля, че си стана готино и без тях. :)

Получи се печено на фурна филе от риба хек с картофи и заливка от кисело мляко. Продуктите са: филе от хек (две парчета, тоест общо… една риба:), пет-шест картофа, около половин кофичка кисело мляко, малко топено сирене, лимонов сок (забравих да взема лимони и трябваше да ползвам сок от шишенце), чер пипер, сол, розмарин, джинджифил и малко вода. А, да - и около чаша бяло вино.

Забравих да сложа мазнина и едва сега се сетих. Така е по-добре, цялото ястие изобщо не беше тежко и мазно. Може би стана малко по-сухо, но пък нали затова е чашата вино до чинията :) Филето покисна малко в лимонов сок с чер ппер докато обеля и нарежа картофите на кръгчета. После в тавата наредих ред картофи, отгоре рибата и върху нея - останалите картофи. Добра идея е да се сложи сол при лимона и рибата, защото картофите поемат много и може рибата накрая да остане леко безсолна. Също така при рязането на кръгчета винаги остават “капаци”, като при биченето на дъски - резени, които от едната страна са закръглени. Те могат да се използват така да се подравни всичко, че да няма стърчащи много картофи или филета, за да не изгорят. Сложих тук-там малко томено сирене, ползвах някакво, което взимам за първи път - в кутия, май беше “Жоси”. На четири или пет места по малко, все пак не искам да готвя сирене, а риба. Изсипах равномерно върху всичко неразбито кисело мляко. Преди това върху рибата между картофите поръсих малко розмарин и съвсем мъничко джинджифил. Зачудих се, но поръсих още мъничко чер пипер върху заливката. Може би са по-подходящи подправките за готвене на пилешко, но какво пък - нали аз готвя, тъй де. :) Добре стана. Когато реших, че е готово и бях доволен и от снимките му, го пъхнах в затоплена фурна.

След има-няма нула време… добре де, след двайсетина минути всичко е готово. Изядохме го с бялото винце. Шардоне на “Туида”. Бива. Аз казах в предната статия, че недолюбвам бялото вино и харесвам плътните аромати на червеното, но това ми допадна - върза се добре с рибата, която наистина беше леко суха. Абе добре си беше - нали с вино я ядем, я!

Няколко извода за мен, а може и за вас, ако се интересувате:

1) Картофите, когато попият лимон, се готвят по-бавно и все изглеждат леко сурови. Всъщност не са сурови, а просто стават хрупкави като въз-сурови и това е от лимона. Когато се готвят с нещо кисело, като например лимон или домати, трябва да се приготвят преди него.

2) Пустите картофи взимат и солта. И макар аз да не обичам сол и да кашлям от нея, когато е дори с малко повече, все пак добра идея е да се осолят отделно от картофите другите продукти, с които се готвят.

3) Когато се слага слой картофи най-отдолу, трябва да се внимава как загрява печката. Ако е като нашата, която топли през въздуха на фурната, може отдолу картофите да са малко недопечени, защото хем са били в сос, хем отгоре всичко се загрява по-бързо, защото е открито. Ако се готви в микровълнова фурна правилата се променат… ама аз не се кефя на микровълновите, така че какво ми пука :)

4) Винаги когато се пече така сосът или е малко в повече, или ако се наложи да се допича ястието, вече никакъв го няма. Крайно време е да се науча колко течност трябва да се слага.

Целия процес си направих кефа да го снимам. Снимките можете да намерите в галерията, подредени отделно. Снимани са с Pentax *istDL с обектив Pentacon auto 1.8/50. Всички на бленда 1.8, естествено :) Не очаквах, но въпреки ръчния фокус и оскъдната светлина от лампата всички излязоха добре и затова реших да ги кача всичките. Е, някои съвсем не са изпипани като кадри, но пък това са само илюстрации на готвенето ми. Опитах се да са максимално добри за целта си. Харесва ми, значи се е получило :)

N.B.: Взе сериозно да ми липсва фотодневникът на това ново място. Имам идеи как да го върна и трябва да побързам. Снимките се трупат, от тях поне по някоя тук-там все си заслужава публикуването. Да си оправя фотодневника!

Вкусно беше. Кой ли е следващият кулинарно тематичен празник…?