Arcane Lore

Вчера в София валя. Сняг! След като дълго-дълго синоптиците обещаваха поне застудяване, най-накрая вчера, в края на февруари падна практически първият сняг за зимата. Преди коледа имаше малко сняг, да - но не се брои, истинският сняг не може да е преди зимната ваканция.

Цяла сутрин се радвах и честичко проверявах през прозореца как напредва снегът по неговите си дела. Когато преди обяд взе да вали на по-ситни снежинки се уплаших леко, че няма да остане хич докато се наглася да изляза. А по земята беше покрил само тук-там. Пътища, тротоари, алеи на междублоковата градинка - всичко беше черно от намокрените асфалт и плочки. Имаше сняг само по тревата и клоните на дърветата. Казвах си - нищо, то е нормално, тя земята е гореща след всичкия тоя пек, затова.

Следобяд най-накрая излязох да поснимам. Исках хем малко да понамалее, за да не ми вали апарата постоянно, хем и да не спре съвсем, защото си се виждаше, ще няма да се задържи много сняг. Взех на практика всичката си фототехника, без някои непригодни за задачката неща. Напълних раничката си с обективи и филмовия EOS. Не можех да я сложа на гърба, затова отиде на дясното рамо. В чантата пък подготвих Pentax-а с китовия обектив и старата Смена 8М. Отдавна се канех да почна пак да я нося, а пък и разбрах, че имало тия дни седмица на ломографията. Не че ще пращам някъде снимки, но самата идея, че има хора дето нарочно снимат със Смени навива.

Натоварен като кашик излязох от блока и се запътих към Северния парк. Поснимах за около час, преди да почна да мръзна. Странна работа - ако беше нормална зима, щях отдавна да съм свикнал на такива неща, а сега с тия жеги как да разбере човек… кога да му е студено и кога - топло :) Няма да уточнявам, че изобщо не ползвах всичкото “оборудване” - то се подразбира. Изобщо не отворих раницата, макар да ми се снимаше с EOS-а. Раниците май са неудобни за такива разходки, повече са само за носене. Става дума за най-обикновена раничка, но когато си взема фото-раница, сигурно ще е пак така, не знам.

Снимах с цифровия само с обектива от комплекта му, изобщо нямах желание да сменям. То и светлината беше една такава еднообразна, небето - сиво, а от белия сняг всичко изглеждаше чернобяло. Бял сняг и черни сенки между дърветата. Всъщност оправдавам се - не се получи както исках, явно трябва да снимам повече. Поснимах и със Смяна-та, надявам се да излезе нещо като довърша филма.

Днес е слънчево, сутринта стаята грееше от блесналото слънце. Толкова сняг за тая зима. Толкова и зима за тая година. Дано поне пролетта е красива. И дано в края на годината следващата зима отмие срама от тази. :)

Част от снимките, цифровите, съм качил в тази галерия - вижте ги, ако ви е станало интересно. Остават филмовите от тип “стрийт ломо”, но тях - когато ги проявя. Приятно гледане на снежни снимки! :)

Отново е това време на годината. Нищо чудно след седмица-две зимата пак да ни изненада. Ако някой от столичната много голяма община види това, да знае, че в София почти винаги вали коледен сняг. Най-много да позакъснее, но тогава пък ни изненадва новогодишно. Общинарите са странен народ - говоря за много големите общинари, дето са в една сграда в центъра и шефче в момента им е някакъв як батко. Странна работа - как може за да идеш до кмета си да трябва да пътуваш час и нещо? Това не е местна власт, че то сградата на правителството е по-близо ако идвате от западните квартали.

Нищо де, такава е уредбата - това е друга тема. За изненадата казвах. Хората в общината са много стреснати по принцип, да знаете - всяка зима се изненадват от снега, всяка пролет се изненадват от дъждовете, изненадват се като листа запушат каналите и се наводнят улиците, изненадват се и като изведнъж по някаква странна зависимост се увеличи броят на хора със счупени кости през зимния период. Странно, да - точно по времето, когато зимата идва изненадващо. :)

На път за работа днес гледах улиците през прозорците на трамвая и какво да кажа… Тротоарите са затрупани с всякакви боклуци, плочниците са масово потрошени от наложилата се в последните години практика да се паркират автомобилите върху тях. Значи като паднат снеговете ще започне първо изгребване на снега от платното върху тротоарите, после някои магазини ще си прочистят проходи и ще върнат снега на платното “за да се стопял” (?!?). С тия задръстени канали ще има пак кални локви от въпросното “стопяване” и колите ще ни къпят редовно с кални пръски. След първата по-студена нощ пък ще плъзне поледицата. Абе - весело. Счупените плочки ще се разхлабят от водата и ще заплуват за радост на децата и ужас на всеки със скоро изпрани дънки.

Видях и че са изкарали отрязаните борчета вече. В квартала имаше цяло площадче пълно с “елхички”. Като че ли този бизнес се разраства, вместо да замира. Навсякъде се говори за обезлесяването, за проблемите със защитените местности, дето някои хора искат да не са защитени. Дори най-накрая се призна международно, че отношението между икономика и екология е двупосочно. И след като цяла година се говореше тук-там за незаконната сеч, за изсичането на цели гори в края на годината (помислете само - дрян и бор за всеки дом, заради недоразбрани езически традиции), нещата пак се повтарят. Цяла година журналистите си изкарват хляба с тръбене за незаконната сеч, ама като дойдат празниците няма мърдане - всеки почва да се оглежда за дрянова пръчка и за ”елха”.

Преди две години с Краси си взехме живо дръвче. Малко закъсняхме със засаждането, а пък и после наетите от блока косачи замалко да го погубят, но и сега ми е приятно като се прибирам след работа и погледна към нашия смърч “Шмръкльо”. Миналата година нямахме истинска елха, за тази още се чудя дали да ползваме нещо изкуствено, дали да вземем клонки само или да си вземем пак живо дръвче.

Така де, мисля отсега - не искам и мен като общинарите зимата да ме изненадва. :)

Скъпа моя зима,

Пиша ти това в зимно настроение. От твоите - премръзнало, без шал, брулено на кръстопът на решения и тревоги. С едва различими пътеки, все заснежени и надрани от ветровете.

Досадни са ми тези настроения. Но май и това си им е в природата.

——

Наближава краят на годината, с него - празничните дни и срокът за предаване на дипломната ми работа. И аз, естествено, съм разтревожен. И работя по нея…, тъй де, мисля. Не мога да продължавам да се уверявам, че ще успея да дам това, което искат, а искат текст. Но няма да им дам преработка на предишния, в това съм почти сигурен; проблемът ми е дали ще успея да им дам нов.

Преди време имах сили и желание да пиша текстове, но днес не е така. А пък и зима е. Жалко, че когато исках и пишех, никой почти от тях не искаше да чете нещо. А сега, когато искат да четат, или поне мога да ги накарам за петнадесетина минути да ме слушат, нямам голямо желание да се занимавам с тях…

——

Скъпа моя зима,

Почти всяка година идваш май, все по туй време. Не искам да те засегна, но очаквам пролетта. С плановете й и цветния й размах. И макар да знам, че и тя си тръгва всеки път, ще дойде есен, да налее в спомените тръпка на пелин, да сгрее преди теб.

——

Днес е важен ден за Краси, нека всичко е наред с изпита й. Нека тя да е доволна, независимо какво представят като резултат. (Успех, мило! :-) Сещам се за днешния й ден и си обещавам за пореден път да реша и аз и да се събера. Да се сгрея, да правя планове, да имам сили да избирам пътеките в снега.

Взехме си слушалки с микрофон. Затворени, от типа, който преди години наричахме “големи, с кожа”. ;) Ентусиазипащо е да знам, че още малко остава и ще мога да свиря вкъщи и да се записвам. С Magestic скоро пак се навивахме за домашната студийна работа.

——

Зима,

Доскоро, или поне до догодина.