Arcane Lore

Днес новината е OpenAIM. С две думи — AOL публикуват спецификациите на протокола Oscar, на който се базират системите за моментни съобщения ICQ и AIM. Съвсем видимо в обявлението и в новия сайт на проекта се набляга на понятието “отворен код”. Може би засега няма да освобождават програмен код, но всъщност нямат и нужда — важното е, че от днес вече съвсем официално ще може да се правят клиенти за мрежата на ICQ/AIM, които да работят. Досега се правеха хакове и отгатвания на протокола. От днес той е публично достъпен.

Лично аз очаквах да направят крачка към джабер-федерацията. За мен това щеше да е правилинят ход. Не само, че XMPP е стандартизираният протокол за такива неща, ами и след дочулите се наскоро слухове, че от AOL експериментират с джабър-сървър, и нагласата сред общността на XMPP и на свободния софтуер като цяло беше станала поне с малко по-положителна.

Някои ще кажат, че отварянето на протокола Oscar е добра новина. Официално заявената поддръжка на странични свободни проекти, като библиотеката Purple (използвана в Pidgin и други), обещаният примерен програмен код и пълната документация на протокола и различните видове имплементации (за уеб, с флаш и т.н.) — всичко това изглежда много добре, несъмнено… Но все пак е леко подъл ход. Личи си, че е от принудата на обстоятелствата, от засега относително малкия, но все по-осезаем натиск от XMPP-федерацията от сървъри. Но все пак е подъл — защото не е нужно да се правят такива опити да се налага втори протокол.

Oscar можеше да продължи да живее в среда на XMPP — като даде свежи и различни идеи за развитието му. Нямам представа дали Oscar е толкова различен от XMPP, толкова принципно отдалечен, че да не може да се намери някаква средна линия. Не зная, защото не съм чел в подробности още — както казах, всичко това е развитие от днешния ден.

Ще чета — темата за XMPP и развитията около него е сред основните ми тук.

Това, което се разбира от прима виста е, че AOL явно са започнали да го закъсват откъм icq-реклами. Може би защото много хора по света ползват клиенти за ICQ, които не показват реклами. Както някои от вас може би знаят, официалният клиент показва постоянно в каре в прозореца за съобщения автоматични реклами от съръврите на ICQ. Може би има начини това да се спира, навремето се блокираха в защитните стени определени адреси на рекламните сървъри, може сега да има и други начини — не зная, но не в това е въпросът, идеята е, че icq-услугата в голяма част се издържа от тези реклами.

Сега, когато всеки ще може да седне и да напише свой си клиент за icq (да не го превъзнасяме — от години всеки може да напише свой си клиент за нещо много по-яко, именно XMPP), съвсем нормално е доста от тези разработчици да не включват рекламната част. Но от друга страна може да има други, които да правят клиенти, в които основното да са точно рекламите и да се издържат от някакво рекламно партньорство с AIM.

Възможностите са всякакви. Всъщност принципно може и нищо да не излезе — има много услуги, които публикуват своите API, но малко са успешните. Има и много публикувани протоколи, но малко от тях са разпространени и стандартизирани. Новината идва дни след като ISO гласува отново против приемането на MS OOXML, още един такъв пример. Така че само публикуването на протокола и дори заявеното желание да се работи с общността на F/LOSS не значи много.

Надявам се всичко това всъщност да послужи като още един катализатор на процесите и идеите в XMPP/Jabber. Има много неща, които са подготвени от толкова много време, но се внедряват внимателно, разбирай бавно. Пренос на глас и образ, история на разговорите на сървъра, различни начини за идентификация пред сървъра (например с OpenID) и т.н. Самата джабер-федерация носи своите си проблеми, например разпределена свързаност, но в същото време — концентрирана само в един сървър идентичност. При отпадане на сървъра от мрежата идентичността става недостъпна. Има идеи за федериране на идентичностите с всичките им прилежащи данни, тогава въпросът за сигурността и поверителността става по-сложен.

Но това е съвсем встрани от OpenAIM, защото Oscar, макар и публикуван вече, не дава засега начин за федериране на услугата. Тоест за да говоря с някого от ICQ или AIM, пак ще ми трябва идентичност, регистрирана на техния сървър и ще ми трябва и клиент, говорещ техния протокол.

На фона на слуховете за изпробване на XMPP от AOL тази новина наистина ми стои някак сиво… И все пак — честито на всички използващи ICQ и AIM! Най-малкото поне едно е сигурно — вече няма да спират Miranda, Gaim/Pidgin, mICQ и подобни при всяка промяна на протокола. Защото ще знаят за промяната и тя вече ще е подготвена в кода им.

Като си помислим… и това е нещо ;)

Остават Yahoo с YIM и Microsoft с MSN messenger. Всъщност не — за вторите е малко вероятно да отворят протокола, камо ли да се федерират с XMPP. Яху пък хем ритат да се оттласнат от предложението на Майкрософт, хем така и така вече използват XMPP за моментните съобщения в мрежата си в Y! Live. Остава да “очакваме включване”.

Колко много усилия да си запазиш своя си протокол и да пускаш реклами на хората. В дни, когато масово рекламите се филтрират или избягват. И толкова шум, толкова усилия на вятъра при условие, че има работеща свободна алтернатива с критична маса потребители. От федериране с джабер AOL само ще спечели, но не — друго си е да си отделно и наобратно.

Но ще видим — както казах, не съм чел в подробности още, а и не се знае как ще се развият нещата. Все пак честит OpenAIM!

Стив Балмър е крайно нагъл в бизнеса си. Поне така изглежда отстрани, само си представям как стоят нещата всъщност. То в цялата си история Майкрософт са си наглеци, само който не е запознат с ИТ и Интернет отпреди поне няколко години може да не знае това. Ако се чудите защо и откъде накъде Google развяват знамето с “Don’t be evil”, ами най-вече заради такива като Microsoft е. И може би основно заради тях точно, макар да не се казва в прав текст. Много са “нововъведенията” в WindBlows, които бяха в началото на други компании. Те бяха сплашени от гиганта и или изкупени, или осъдени с много пари и пак изкупени и накрая неща като DoubleSpace и други подобни се оказаха “инвенция” и вградени в уиндоса. Опитвам се да се сетя за нещо, което Microsoft са измислили и са успели да наложат и то оцеляло като наистина ценно… и не успявам. А, да, освен едно — да правиш бизнес, като откупуваш други фирми през сплашване и външно обезценяване на акциите със слухове. Или пък направо и буквално крадеш технологии — както са направили още в началото си с графичния интерфейс — после се надяваш да ти се размине и… ти се разминава.

Знаем за тръпката, дето преброди цялата мрежа съвсем наскоро, когато Майкрософт предложиха на Яху да ги откупят. Цената беше привидно даже завишена, защото беше над пазарната за съответния брой акции. Това идва в момент, в който Яху се опитват да стъпят на нова, по-твърда почва за онлайн-услугите си и имат много затруднения. Немалка част от тях точно финансови. И въпреки това от Яху отказват изкушаващото предложение, защото е обидно ниско. И са си прави — от може би година-две се опитват да си възвърнат позицията на една от водещите компании за онлайн-услуги. Купиха Flickr и успяха да не го развалят (което за компания от такъв мащаб, която обикновено е като слон в стъкларница, когато има работа с малки Web2.0 проекти си е много добро постижение). Отвориха голяма част от кода на онлайн-услугите си и например уеб-пощата им, макар да е все още на светлинни години от идеята за удобен и ползваем сайт, все пак става по-добра. Започнаха много проекти за свободен софтуер (YUI Ajax library, Design Patterns library, разбира се Zimbra и т.н.), вярно с много по-малко шум, отколкото има около Google Code, но все пак ги развиват. Купиха също и Del.icio.us и него не успяха да развалят, напротив.

Преди месец се разчу, че Yahoo подготвят масово внедряване на OpenID в сайтовете си. След първоначалната еуфория, че ще разрешат идентификация и автоматично влизане във всичките си услуги от всеки OP (OpenID Provider) се оказа, че не е точно така. И сега на практика заменят “yahoo login”-а със своя автентикация, базирана на OpenID, тоест те стават още един OP. Леко разочарование за неползващите услугата им, но пък така е по-добре за вече регистрираните им потребители… може би. Хора от openid-екипа им са постоянно активни в пощенските списъци на разработчиците на OpenID и дискутират свободно имплементацията на Яху, приемат нови идеи и работят по следващата версия 3.0 на спецификацията. Фенове… ;)

Съвсем наскоро пък, май малко след предложението за изкупуване от Балмър, се подочу, че Yahoo изпробват Jabber/XMPP за услугата си за моментни съобщения. Това е толкова добра новина, че си заслужава отделно писане, но наистина данните в мрежата са малко и засега явно нещата са в съвсем начален стадий на изпробване. Малко преди тях AOL/ICQ “изпуснаха” информация за свой сървър, шлюз между тяхната мрежа и джабер-федерацията. И там нещата са тестови, но явно са в по-напреднал етап. Официално от AOL не отрекоха, че опитват да интегрират мрежата си с XMPP, но явно имат доста принципни трудности в стремежа си да запазят ползваемостта на досегашните си клиенти, а и добрата нагласа на досегашните си потребители.

Каза се наскоро, че тази година ще е определено успешна не само за OpenID, но и за XMPP. Защото дори и Майкрософт да изкупи Яху, това значи, че ще скапе всичките им онлайн-услуги в опита си да ги мигрира към уиндоуски технологии. Съответно MSN ще “глътне” и “сдъвче” услугата за моментни съобщения на Яху (YIM) и при неизбежните проблеми от това голяма част от потребителите ще мигрират към сървъри от джабер-федерацията. Където и без това вече има критична маса, най-малкото заради гугълския GTalk/GMail, който си е джабер, макар и не съвсем пълна и на моменти, в детайлите, недобра имплементация.

А Яху имат не само IM, имат много други услуги, които при евентуално откупуване ще подлежат на миграция към Windows/IIS/MSSQL/MSN и тем подобни. Такава е политиката на големия шарен прозорец — преди време, при изкупуването на уеб-пощата Hotmail за сравнително кратко време успяха да а мигрират от FreeBSD към Windows. Имаха големи технически проблеми при тази миграция, които бяха видими и за които е писано много из мрежата. Но пък нямаха проблеми в скапването й.

Всъщност Майкрософт винаги са стояли много зле на фона на онлайн-услугите. Все опитват да са “онлайн”, даже опитват операционната си система да направят “онлайн”, ама или все не става, или никой не им ползва тая “онлайн-ност”. И самите те явно го разбират, но няма как да се спрат — в опита си да откупят Яху си личи надеждата да си оправят уеб-престижа. Но няма начин това да стане, най-много да съсипят поредната компания. Е, този път захапват наистина голяма и известна компания и то след дълги години на “добро поведение”. Ако не броим лобирането им в Novel и подмолните действия в света на GNU/Linux през Lindows/Linspire, които след един удар по главата с чувал с пари им станаха верна ”маша”.

А Яху явно са “добрите момчета” на деня. Джери Янг е отказал на Стив Балмър. След като получи публична подкрепа от Гугъл. Днес пък Балмър е казал, че един вид “не приема” отказа на Яху и ще продължи да преговаря и да настоява за откупуването. Има два варианта — или да завиши офертата, което е малко вероятно, или да я занижи, за да “накаже” Янг и да ползва Яху “за назидание” на бъдещите изкупувани фирми. И все пак с всички тия нови технологии (OpenID, XMPP), с проектите си за свободен софтуер и с публичната подкрепа на Гугъл едва ли Яху чак ще се стреснат. Имат и подкрепата и здравия интерес на доста хора в Интернет вече, особено след този отказ на предложението.

А, да — има и трети вариант, който е доста вероятен — Майкрософт да започнат активно тайно лобиране сред акционерите на Яху. По типичния им маниер — “дръж тая бала с пари, я кажи сега за кого ще гласуваш”. Надявам се това да не успее. ИТ-бизнесът вече не е това, което беше през 80-те и 90-те, днес има много по-силна пряка публицистика, има много повече информация за фирмените стратегии, “изтекла” в Интернет, има много по-голямо влияние на онлайн-престижа. Нещо, което Яху не успяваха да поддържат добре, но в което напоследък влагат правилните усилия. И нещо, което Майкрософт никога не са имали.

Като казвам, че Yahoo! са добрите момчета на деня, зад това стои голямото “но” на техните многобройни издънки с издаването на лични данни на потребители на властите и с цензурата, която допуснаха, например миналата година във Flickr. Да кажем, че не че са чак “добри момчета”, просто напоследък се държат по-добре. ;)

Харесва ми как 2008г. започва за Интернет и ИТ. Много ми харесва.

OpenMoko обявиха, че този месец ще пуснат първия си модел за крайни потребители. Първият смартфон, изцяло изграден да работи със свободен софтуер и съответно първата наистина мащабна програмна среда за смартфон с GNU/Linux. Моделът ще се казва FreeRunner. Прототипът за разработчици, който се продаваше миналата година, беше с име Neo1973. Идва от годината на създаването на първия мобилен телефон, ако не ме лъже паметта — 1973г. Е, FreeRunner звучи по-добре, по-лесно се запомня от незапознатите, предполагам. Все едно, за това има една дума — култово! Други думи нямам просто.

KDE 4 се очаква да излезе до дни. Не съм сигурен, но май до два дни :) Лъскавините в новото КДЕ са нашироко обсъждани през последните месеци и за пореден път слуховете са, че за разлика от GNOME, който с всяка версия става все по-лъскав, но и по-бавен (ах, това Mono), КDE става хем по-лъскаво, хем по-производително. Или ако не по-бързо, то поне не по-бавно. Имаше, разбира се, ревюта от разни западни “познавачи”, най-вероятно писани на MS Word и под WindBlows. Бях чел някакви “преки впечатления” от човек, дето пробвал някоя от RC-версиите под гадна дистрибуция като SuSE или Linspire или нещо подобно. И човекът пищеше как имало някакви видимо недовършени неща, как някои бутони не му работели, как някои програми му забивали. Ми недовършено е, идиот такъв, те хората ти казват, че е недовършена версия… и у нас има такива “познавачи”. Миналата година четох някъде за това колко “страхотна” и “удобна” дистрибуция била Linspire (защото на човека му приличала на уиндоус, естествено) — същият стил. Но KDE 4 ще е нещо, което с удоволствие ще видя. И ако ми пасне, може да реша да сменя GNOME с него. Аз всъщност съм си потребител на Fluxbox, но заради преводите ползвам тия среди. След като се махнах от КДЕ-екипа и останах да си работя по гном-ските преводи, минах изцяло на него, за да си ги гледам. Концепцията на превода на КДЕ и отношението към преводачите на сегашните ръководители не ми допада, иначе може би бих си ползвал КДЕ. А не ми допада идеята да изключа превода. Ще видим.

Wikia на Джими Уелс набира все повече скорост и идеи. Тръгна Wikia Search и напук на мрънкането на разни световни интернет-отворковци, това наистина е революционна търсачка. Защото Wikia Search не се занимава с търсенето, а с намирането. Ето това е, което всичките залепнали за чисто формалната страна на Web2.0 не могат да вдянат. Google беше добро нещо, да. Но не е Web2.0 — колкото и Ajax-и да слагат из страниците на проектите си, в основата си всичко това е стара концепция. Чак в последно време Гугъл тръгна да вкарва по-силен потребителски елемент в индекса си и също така започна да прави своя си потребителска енциклопедия… забравих как се казваше, а даже и не ми се търси. Затова Wikipedia е велик проект, защото изкарва напред хората, човешкото, личното. Затова и Wikia Search ще бъде по-доброто търсене, защото ще е изцяло ориентирано към ценността на търсенето, към намирането. А не към формалната страна, в която даже избуя цяла отделна уеб-специалност, тази на работещите по по-доброто машинно позициониране на сайта в резултатите в Гугъл. Да, вярно е — засега Wikia не изглежда впечатляващо, но хората забравят нещо. Преди време и Wikipedia не е изглеждала изобщо впечатляваща. Оригиналното е в концепцията, във визията за растеж на проекта. А не в петабайтите обработена информация — ясно е, че днес никой не може да стъпи на мастодонт като Гугъл по тоя признак. Въпросът е в това дали петабайтите са най-важното… дали е по-важно търсачката ти да е огромна… или е по-важно да намираш търсеното?

OpenID набира все повече ресурс. Все повече сайтове приемат идентификация през OpenID, което е прекрасно. Аз лично си имам списък на сайтовете, в които имам регистрация. Направих си труда и един ден миналата година ги издирих и ги изписах. Огромна, огромна част от тях вече не са ми нужни и профилите ми в тях са неизползвани. И само пощенският ми адрес стои и събира още и още спам. Много малка част от сайтовете имат опция за деактивиране и изтриване на сметката от самия потребител. Тези, които не поддържат това, получиха от мен фалшиви данни и адрес в mailinator.com. Да, зная че OpenID не е точно и само за контрол върху деактивирането на акаунтите. Той е за много повече неща, но и контролът върху данните на акаунта също е едно от тях. Доста хора се притесняват, че централизирането на идентификацията и съответно аутентикацията на едно място само (в доставчика на OpenID-услуга) може да е слабо място. Тоест ако някой ти разбие сметката в OpenID-доставчика, добива контрол върху данните ти в много сайтове. Така е, няма живот без болка. И все пак предимствата на OpenID са много повече. Да не говорим, че има толкова много, толкова много калпаво написани сайтове, в които един най-прост sql-injection и можеш да имаш контрол не само върху своя, ами върху всички профили. Така че предпочитам да мога да си избера добър доставчик на OpenID и да му делегирам сигурността си (или да си пусна сам OpenID-услуга при мен), отколкото да се предоверявам на всичките PHP-ученици из мрежата.

Blogger включиха OpenID за коментиране (най-накрая!). Yahoo явно ще започнат да поддържат OpenID. Засега работи във Flickr, но в кода на страницата се вижда, че идентификацията се делегира на външен сървър (още едно от готините неща в OpenID, по този начин и адресът на сайта ми е OpenID). И този външен сървър е в домейна yahoo.com. Явно изпробват услугата и в скоро време ще пуснат обща идентификация за всичките си услуги през OpenID. Нямам идея и не мога да гадая дали ще допускат и външни идентификации. Тогава би било по-сложно технически, защото всяко влизане с OpenID би трябвало да активира профил в Яху, със съответните пощи, търсачки и т.н. Не е невъзможно, може да го направят така, че съответната услуга да се активира на новия потребител чак като той я достъпи за първи път. Но нямам идея, може и да подходят откъм по-лесната страна и да си пуснат вътрешен OpenID, който само да улеснява общите акаунти за услугите на компанията, намиращи се на различни домейни и под-домейни.

Тръгна и български сървър за доставка на OpenID. Нещо не ме впечатлява много идеята, защото малко ми прилича на истерията миналата година около Digg.com-подобните сайтове. Тогава куцо и сакато се юрна да инсталира Pligg в надпреварата за повече рейтинг и повече посещения и т.н. Дано да бъркам, пък и сега някой да не ми се обиди. Все пак за сайт, който ще съхранява данните ми, bgid.eu предлага много малко инфо за себе си. Как се съхраняват данните, на какви машини, кой стои зад проекта (от странични сайтове се разбира, че Илия Базлянков от Тиликс и домейните на кирилица има общо с проекта, но това си е съвсем неофициално, само слух)? Какъв софтуер е използван — писан специално за сайта или е направен редизайн на нещо готово като Claimshell примерно? Ако е писано специално за сайта, достъпно ли е като свободен софтуер, тоест мога ли да видя в кода, мога ли да наема човек при мен, който да го види?… и т.н. Големите и сериозни проекти си поддържат корпоративен блог. Това не е блог на хората от фирмата, както някои у нас смятат, а блог на самата фирма. Вътре се пишат неща от “кухнята”, от процеса. В родните проекти такова нещо няма. В най-добрия случай някой от основните хора зад даден проект си прави свой си блог и почва да пише “интересни” неща вътре, които в общия случай нямат нищо общо с проекта. У нас всички ги тресе някаква параноя да не би някой да им “открадне” творбата. Съвсем сериозно, получавал съм предложения за работа с допълнителна клауза за поверителност към договора… Смешно, но това е друга тема и не засяга OpenID и bgid.eu. Пожелавам на хората от bgeu да развият добре проекта си и потребителите им да са доволни. Аз си оставам на claimID.

На доста места в мрежата хората са луднали по поредната версия за GNU/Linux на програма на Google. В случая - Google Earth. Нова версия, та нова версия. За “линукс”, та за “линукс”. Какво всъщност прави програмата, как работи? Защо да се изкушавам да си я инсталирам? След като наскоро Google пуснаха GNU/Linux версия на програмата си за подреждане на снимки Picasa, вече изобщо не съм добре настроен към настолните решения на бившата “търсачка”. Google все повече се опитват да “захапват” баницата откъм настолната й част и може би това е нормално - с развитието на бизнеса всяка добра първоначално идея става недостатъчна. Навремето гугъл беше само търсачка, преравяше мрежата и го правеше в пъти по-добре от конкурентите си. Без излишни неща, почти без забавящи картинки даже. Просто и ефективно. И за наистина много хора по света това стана начална страница по подразбиране за уеб-четеца им. Но това беше в началото, когато едната добра идея беше достатъчна. Днес има и други търсачки, има и други сайтове, които си стремят към ефективност за потребителя, а не само за рекламодателя.

Успешното - уеб-услугите

Втората голяма и правилна стъпка на Google беше предварителното пускане на слуха и след това създаването на услугата им за електронна поща, GMail. GMail също следваше схемата на търсачката - в началото беше спартански изчистена, всяко нещо си беше на мястото и нищо не спираше погледа повече от нужното. Дори рекламите бяха премерени. След това започна “развитието” на идеята - все повече и повече javascript, все повече и повече различни от пощата услуги, вградени в нея. Ajax-ът, за “одобрените” браузъри, е нещо добро - javascript-ът спестява наистина много време и прави работата с GMail много удобна. Но леко започва да се прекалява с това, а и има излишни проверки, които дразнят. Например аз използвам почти винаги браузъра Kazehakase, толкова ми е удобен, че преминаване на Epiphany или на крещящо не.интегрирания в Gnome прехвален Firefox е много неудобно. Всички тези четци са изградени на една и съща основа - рендериращата машина Gecko. На практика всички уеб-четци под GNU/Linux, с изключение на Konqueror от KDE и на разни несвободни решения, като Opera и подобни, са еднакви с малки пренебрежими изключения. Но GMail проверява данните за версия, която програмата съобщава и ако не е Firefox или (отскоро) Epiphany, превключва на изглед без javascript. Решението е просто за мен - моят Kazehakase навсякъде твърди, че е последна версия на Epiphany. Проблеми - никакви, но толкова ли е трудно да се опише в проверката? Браузърите, особено свободните и с отворен код, не са толкова много. Следва претрупването на GMail с най-различни услуги, резултат от бясната надпревара на Google с вечния враг Yahoo. Тук пропускам одисеята с GTalk и дипломатичния натиск на гугъл върху джабер-общността наскоро.

Неуспешното - настолните решения за GNU/Linux

Но ако става дума за настолните решения, определено с нищо не могат да впечатлят. Picasa? Абсолютно ненужна програма, ако сте с GNU/Linux! Щом като вече имате свободни, прилежно пакетирани за съответната дистрибуция и постоянно развиващи се предложения като F-Spot и digiKam, няма защо изобщо да се оглеждате в посока на прехвалената Picasa. Може Picasa да си заслужава за уиндоус-потребителите, не зная. Но да се инсталира специално настроен Wine, с който да се зарежда след това същата уиндоуска версия на Picasa няма никакъв смисъл. Добре поне, че пакетът за Debian най-културно си слага всичко в специално заделената за такива изчанчени програми директория /opt. И все пак си е замърсяване на системата. Визуално Picasa не се връзва с подразбиращите се настройки на никоя графична среда. Да не говорим, че HIG-ориентацията й е тотално съобразена с уиндоус - което си е нормално, на практика това не е по-различна версия от уиндоуската, а само се инсталира с настроен Wine за нея.

Само от любопитство бях изтеглил и инсталирал Picasa. Опитах и да поработя с нея, дори и поверих копие на част от архива ми със снимки. Определено усещането за работа с Picasa под GNU/Linux е неприятно. Може да е приятно само за човек, свикнал изцяло с уиндоус и “оказал” се в друга среда. Така става - ако някой работи само в прозореца на програмата и там намира утеха сред непознатите дебри на KDE или Gnome, може и да е оправдано. Но все пак това е несвободен софтуер със свободни алтернативи и “замърсява” всяка по-грижливо поддържана GNU/Linux система.

Google Earth

Все пак реших да проверя какво представлява програмата. Нямам намерение да я оставям на машината си, защото (1) не ми трябва толкова функционалността й, освен да си “играя” с нея и (2) не е свободен софтуер.

Изискванията са жестоки: ядро 2.6, x.org R6.7, RAM 512MB (дотук се ядват), видео-карта с 3D и 32MB RAM, дисково пространство 2GB, връзка поне 768Kbps. Дано се справи машинката ми, а за връзката мога само да стискам палци. Инсталацията идва в един саморазархивиращ се файл, който като се изпълни, може да приема някои опции от командния ред. Виждат се с опция “—help” - проверка на архива, списъци с файловете, избор на инсталационна директория и т.н. По подразбиране при инсталиране като root се предлага всичко да се сложи в /usr/local/google-earth/ и да се направи връзка към програмата от /usr/local/bin. При инсталиране като потребител всичко се слага в поддиректория на домашната и връзката се поставя в ~/.

За избор на директориите след стартирането от командния ред се показва графично прозорче - минава се през всички тертипи на типичната уиндоуска инсталация - съгласие с лиценза, избор на директории, логване към сървъра, после копиране на файловете със прехвърчащи имена и statusbar-чета. Шаренийка. Само че накрая на мен ми казва, че не може да зареди драйверите на видеото, защото, според него, най-вероятно съм нямал инсталирани драйвери. Ниц бре, браво! Чудно как съм стигнал до това съобщение без управление на видеокартата… :)

Причината може би се крие в това, че ползвам стандартния драйвер за NVidia, който идва от проекта X.org. Опитах и с несвободния драйвер от сайта на NVidia - ядец. Явно Google Earth иска да използва 3D-ускорение, но пък от друга страна нещо не му харесва фирмения драйвер на NVidia, който го поддържа това ускорение. Възможно е и причината да е друга, но определено не си заслужава разследването.

След като ми загуби около час и половина, през който можех да свърша нещо по проекти за клиенти, Google Earth не ми остави нищо друго, освен да напиша:

$ su
# rm /usr/local/google-earth -r
# rm /usr/local/googleearth
# rm ~/.googleearth -r
# logout
$ rm ./google-earth -r
$ rm ./googleearth
$ rm ./GoogleEarthLinux.bin

Между другото ,видях някъде в Интернет, че в директорията ~/.googleearth програмата си записва кеш на всичко, което правиш и при срив изпраща автоматично на сървъра на гугъл данните. Уж за да разберат защо се е сринала програмата. Били казали, че в този кеш нямало никакви лични данни и хората не трябвало да се притесняват. Все пак можеше кешът да се изпраща само при желание от страна на потребителя. Имаше описано какво да се направи, за да се забрани изпращането на кеша - сменяха се правата, така че никой да няма право да чете в него, да са 000. И тогава програмата просто не пишела данни там и не можела да прати нищо. Не зная дали работи, но самата нужда от такъв смахнат хак ме отблъсква още от новата и прехвалена програма на гугъл.

Е, аз и не съм в целевата група на програмата сигурно. За какво ми е на мен да разглеждам картите й - е, интересно ще ми е, но конкретна полза друга нямам. Може и да има хора, на които да им е много важна такава услуга. Ами ето - вече можете да я използвате и под GNU/Linux. Поне според Google - аз не успях :)