a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

yngwie

Run to the hills, Надежда, София


Не е новина, знае се от известно време - Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите - докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение - да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал - толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна - за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси - вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън - то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка - истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси - при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.



Tags:
15 Март, 2007 - 12:32

 
 

Satriani & G3 - “It’s a free world, mama!”


Ново G3-турне! Щях да падна, като разбрах, че Джо Сатриани всяко лято от 1996г. насам, изключая 1999г., е събирал яка агитка китарни откачалки и ги е повличал из прашните пътиша на америка, като ония, дето сме ги гледали във филмите, примерно убийствените прави и безкрайни пътища в ”Дуел”…

Предната, 2003-та година Сатриани събира под един покрив освен негова милост и верния ученик Стив Вай и “I am a viking”-ът Ингви Малмстийн. Нещо кощунствено за всеки от така наречените “фенове” на китарната музика у нас. Е, не казвам, че няма истински фенове - говоря за профанното отношение, което най-често се свежда до “този е най-техничен”, а “онзи е най-бърз”. Най-“бърз”, ха! Сещам се за Пол Гилбърт, който след няколко въпроса на местни журналисти какво мисли за бързото свирене, кой е по-техничен и така нататък, все журналистически глупости, излиза на сцената с малка бормашинка със закрепено перце на края. И край - “бжжжжжж” и няма тоя по-бърз, оня - още по-бърз; никой не може да се мери с бормашина, все пак. Настрана оставям и изцепките от страна на самите музиканти, като например Джои Де Майо (Manowar), който не приема, че има по-бърз басист на света от него, и по-техничен. Някой му беше задал въпрос за Били Шиън (известен “колега” на Пол Гилбърт от “Мистър Биг”), на който Джои беше изсъскал, че някои нямали топки. Типично; все пак, явно не става дума за музика. Мисълта ми е, че някои “не правят дума” за музиката си, като говорят за нея. Да, тя си е за слушане, така си е - какво значи някакъв си имидж - и Де Майо, и Стив Вай, и Ингви Малмстийн не са предимно “шарени картинки”, интересни за вестниците, поне не би трябвало да бъдат. Всички ние си имаме музики, които “ни карат да летим” и това си е най-важното ;) Другото е бизнес, а както явно казват G3 с последния албум, светът е свободен.;)

Излезли са един двоен албум “G3 - Rockin’ in the free world” и видео-концерт на DVD “G3 - Live in Denver”. Още неща за придобиване ;) Кат се има предвид, че от години не си взимам редовно музики, положението е плачевно, да не говорим, че ако тези албуми дойдат до нашата татковина, кой знае с какво качество ще са…

Добро лято се очертава - Jethro Tull идват. Има много нова музика за слушане, а и дочух, че Жан-Мишел Жар ще прави концерт у нас (естествено на открито, не ставай смешен, братовчеде Лари;). Като науча нещо повече, ще споделя. А и зимата си беше хубава - Helloween и Зимният дворец крият много скъпи спомени за всички метални сърца. Някой ден ще разкажа за живота ми в едната вечер хелоуин, стигаща ми за доста време напред.

Някой ден може да имам възможност да ходя аз на концерти, не да чакам “милостиня” от меркантилните организатори (и понякога, явно, и изпълнители…). И да видя всичките любими музики, да сравня визиите за тях;) Може като дойде този ден, да взема с мен и още някого…;) И една камера.

Кой знае? Дотогава ще слушаме записите и ще се радваме, че сме част от цялото, което се нарича музика - не просто самите звуци, а онова, живото, туптящото, състоящо се от звуци, вълнения и любов, от малко омраза и гняв понякога дори. Но винаги близко, наше; винаги съпричастно и нещо лично, много лично.



Tags:
4 Март, 2004 - 17:04

 
 

Jethro Tull в България!


Да, най-накрая да дойде някоя истинска група, за да направи истински концерт! Е, не че досега не е имало такива концерти; по-правилно е да кажа “най-сетне да дойде *отново* истинска група. Напоследък нямаше яки концерти.

Изключвам, разбира се, страхотният празник в Зимния дворец, който направиха Halloween! И преди това Yngwie Malmsteen и Joe Satriani, и двамата в НДК…

Е, така е, не е като да е нямало концерти. Макар озвучаването на Малмстийн да беше убийствено гадно и потуши въодушевлението ми от “срещата” на живо с един от китарните ми кумири от времето, когато още учех гамички ;) Но нищо, Ингви си е Ингви;)

Както и Джетро - направо не мога да повярвам, че група от мащаба на Джетро идва в България! Ако Ингви имаше много фенове у нас в края на 80-те и началото на 90-те и леко ги “поизгуби”, поне предполагам част от тях, след размазаното озвучаване в зала 1 на Антоан Хадад (китаристът на Ахат; май той беше тонрежисьор на залата…), то при Джетро положението е малко по-различно. Те винаги са имали многбройни фенове, но някак по-кротки, но-ненабиващи се в очи. Например аз също съм фен на Джетро Тъл, но това не е “показателно”,… “забелязващо се” от музикалните ми пристрастия. Мога да казвам, че съм метъл, прогресив-фен и какво ли още не, но едно от последните неща, които ще се сетя да кажа, ако някой ме помоли да си опиша пристрастията с няколко думи, е “Jethro Tull”.

Защото за мен да харесваш музиката на Джетро е като да харесваш тази на Pink Floyd или Beatles. Или примерно да сменяш измерението, като чуеш “Venus” на Shoking Blue, “Doctor, doctor” на UFO, “Paint in black” на Stones или “Metal heart” на Accept.

Защото тези неща не са въпрос на “фенщина”, те са просто музика. Без която не можем. И която не можем да споменаваме всеки ден за щяло и не щяло.

Ако това да харесвам определен изпълнител или стил е като да наресвам архитектурата на храмовете, то вживяването в някои песни е като влизането в храма - за него не се говори с думи.



Tags:
20 Февруари, 2004 - 09:11

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos