Arcane Lore

Първият сезон на СимпълСтудио започна! От утре, 1 декември до 10 декември в екипа на проекта ще очакваме вашите идеи.

SimpleStudio е проект за развитие на свободната фотография, който се задвижва от първоначалния си замисъл през всичките си досегашни работни перипетии от yovko. Наоколо сме другите, малък екип, които засега само с ентусиазма си, свободното си време и с трезвата преценка на “още две очи” опитваме да помагаме нещата да сработват. Целта на този проект е да популяризира и подпомага свободното изкуство, разбирано като творене от лична, вътрешна принуда и в културна среда, основана са свободното споделяне.

Продуктите, които студиото в сезоните и отделните си сесии създава, се публикуват и разпространяват с отказ от някои права. Съгласно концепцията на CreativeCommons-лицензиите.

Нагласата на свободната култура е такава, че при казването “някои права запазени” се акцентира не на запазването на “поне част” от авторските права, а на споделянето и достъпността. Много по-важно в този смисъл е хората да могат да се докоснат до дадена творба, отколкото да й бъдат запазени определени авторски (издателски) права.

Разбира се, всичко това е за сметка на много по-голямата отчетливост на автора и творбата му. Защото “авторство” е нещо съвсем различно от “авторско право” и всеки автор на свободна творба си остава такъв — с подобаващото му внимание, респект и признание. На практика от свободното изкуство (и свободната фотография в случая) печелят само авторите и публиката. Може би донякъде губи издателската индустрия, но то е защото упорито си закрива очите и се прави, че такова нещо като легално свободно изкуство няма. А го има. ;)

Всеки, който има любов към фотографията и някакъв свой проект, за който има нужда от помощта на студиото, нека се чувства официално поканен да изпрати идеята си. Всяко описание на конкретен фото-проект ще бъде разглеждано внимателно и навреме. СимпълСтудио е достатъчно ентусиазиращ проект, за да ни събира за обсъждане и преценка на всеки ваш проект.

От получените проекти за фотосесии ще бъдат избрани няколко — колкото е възможно да бъдат изпълнени през сезона. А сезонът официално приключва в края на месец февруари, когато резултатът от проектите през него ще бъдат публикувани и представени.

Повече и по-подробна информация за формалната страна на пускането на проект към студиото прочетете тук.

Симион Патеев публикува в “Дневник” и в личния си блог позицията на полицията по случая с разследването на български блогер. Която трябваше да излезе официално днес, но явно в институциите работят по-бавно. Нищо, все пак пълния текст можете да прочетете при Симион.

Текстът е от писмо на министерството на полицията до БНТ. Писмо, което ще бъде прочетено утре в ефир в сутрешния блок на “Канал 1”. Ще опитам да стана за сутрешна телевизия - колкото и да ми е безинтересна иначе, този път ще си заслужава. Дайте да гледаме тоя “блок” - ще участват Мишел Бозгунов и Йовко Ламбрев, като отдалечено по телефона ще се включи за правен коментар и Нели Огнянова.

Мишел бил подтиквал към гражданско неподчинение, изразяващо се в блокиране на кръстовища и струпване на камъни пред входа на административния съд. Становището е пълно с ИТ-недомислици, като “адресен бар” например.

Мишел бил “започнал с оправданието, че не е автор на информацията за протестите”. Милицията пък ползва оправданието, че “за свикване на събрание на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват общинския съвет или кметството”. Съответно щом някой съобщава за събрание, за което не е съобщено, е в нарушение и трябва да бъде предупреден.

Буря в чаша вода всъщност. Но думите на Богомил ме карат да се замисля - дали това “леко сръчкване” на блогществото не е начин да ни видят какви сме и как реагираме… Е, новина за теб, ченге - всеки от нас пише и реагира по свой си начин, но общи стереотипи не следваме. Блоговете не са военизирана структура - нещо, за което вземам да се съмнявам по отношение на мили… тъй де, полицията.

Сержант, четеш ли? Чети, чети… Има и още, прелисти си - пиша от две и четвърта. И утре да гледаш - “Канал 1”, сутрешен блок. “Блок” бе, не ”блог”…

 
П.П.: Запис от предаването - при Жоро [240Mb mpg и 120Mb xvid] и при Пейо [240Mb mpg] (по-бързо за извън България). Също така - вариант за гледане в мрежата.

Преди десет месеца Йовко обяви началото на един проект, който като всяко ново и различно нещо беше ясно че ще бъде труден за извървяване. Така е с интересните и ценни неща - иначе е леко да вървиш по утъпкани пътеки и макар нещо да не е точно както трябва, да се успокояваш, че така правят хората, така стават нещата и значи все пак всичко си е в реда на нещата.

Точно реда на нещата има за цел да преустрои проектът “SimpleStudio”. Да покаже нови начини, да открие за фотографията нови начини и нови разбирания. Е, нови за България - но и това е много и трудно.

“SimpleStudio” с радост “изтърпя” свое представяне и свой призив на конференцията OpenFest миналата година. Усещаше се зарядът в цялата зала - очи, вперени в познатото от другите издания на фестивала лице, изненадващо с новата, различна идея този път. Притаили се, хората наостряха слух да чуят наживо раждащата се идея. Обявявана на подуима на една друга идея, самата тя така започната с подобен ентусиазъм преди няколко години.

Минаха десет месеца, в които имаше бюрократични разочарования и радости от преливащия ентусиазъм. Какво има днес - има една малка група хора, почти всички фотографи, почти всички любители. Основен двигател на проекта е Йовко, но такъв проект трябва да се случи не от един човек, а да завихри около себе си интереса на цяла общност.

Много хора се интересуват как да помогнат, как да се включат. Може би няма точна рецепта, може би всеки изкушен от нещо фотографско трябва да потърси сам пътя до “SimpleStudio”. Това, което мога да кажа за проекта е, че не е институция, а постоянно събитие. Няма начин да идем някъде, да попълним бланка, да купим билет, да се подпишем и да сме част от “SimpleStudio”. Трябва да случваме “SimpleStudio” всеки ден, да поддържаме идеята с ентусиазма и да развиваме проекта с усилията си.

Идеята на студиото е хората да могат да в света на фотографията да творят свободно и да споделят. Зад това стои идеята на CreativeCommons за свободно споделяне. В студиото за некомерсиални цели и при споделяне след това творбата свободно могат да се изработват всякакви фотографски визии. Отворена е вратата и за комерсиална употреба - разбира се, тогава използващият ресурса на студиото ще заплаща такса за наем.

Ако сте фризьор или гримьор, фотограф или модел, ако искате, но не сте били такива, защото не сте имали възможност за развитие, заповядайте в “SimpleStudio”! Не е нужно задължително да имате професионално отношение към тези неща - любителският ентусиазъм е по-ценен.

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления - както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане - има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега - пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това - изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук - има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук - това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай - спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала - над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак - или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък - това е фестивал, захарен памук - истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!

Всъщност проблемите са в ССС, не в хостинга - Васил Колев си се грижи за marla.ludost.net, където се помещават услугите ни. Проблемът е в нас, в сработването ни.

Тези дни малко напрегнах въздуха с острия си тон в листите, но отново хората забелязаха повече тона ми, отколкото това, което казвах. Не може да се искат неща, които не са “уговорени”, които не са обсъдени и приети. Защото сме общност, защото сме повече от един човек и идеята е да ни сплотява принадлежността на всички към нещо общо.

Например Станимир иска да сложим банери. Всъщност конкретният повод е липсата на банер на ЛПИ (Линукс Професионален Институт), чиито представители и партньори за България ставаме.

Йовко Ламбрев много добре отбеляза в листите - ЛПИ си въртят бизнес, всъщност те имат нужда от нас, не толкова - ние от тях; едва ли ще намерят по-добър партньор за България от нас, затова трябва да сложат банер на техния сайт.

Да не говорим, че въпросният банер е огромен, а и на всичкото отгоре - мигащ, анимиран gif.

Бррр…